ВАС се обърна към Конституционния съд по въпроса за забраната Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира тримата големи в съдебната власт и за прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор.

Борислав Сарафов оспори решението на Пленума на ВСС за прекратяване на процедурата за избор на обвинител №1, като настоя ВАС да сезира КС по две разпоредби от Закона за съдебната власт.

Първата от тях е, че Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на шефовете на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор. Освен това Сарафов очаква решение и по това в гласуването да могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението.

Според разпоредбите на ЗСВ започналите, но не приключили с указ на президента процедури за избор на тримата се прекратяват.

Това е причината през януари ВСС да прекрати процедурата на избор главен прокурор с един кандидат – самия Сарафов.

До тази процедура се стигна след предсрочното освобождаване на Иван Гешев. Той обаче сезира КС за измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и ЗСВ за мнозинството, което да избира или освобождава главния прокурор. С последните поправки парламентът реши това да става с 13 гласа, вместо със 17 от съдебния съвет.

Промените в съдебния закон влязоха в сила на 21 януари 2025 г., а два дни по-късно Пленумът на ВСС прекрати процедурата.

Именно това решение обжалва Сарафов пред Върховния административен съд, който днес прехвърли топката на КС.

В мотивите си върховните магистрати пишат, че е налице несъответствие на разпоредбите в изменения ЗСВ и Конституцията.

„С оспорената разпоредба на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която предвижда, че „Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и на главния прокурор, както и да приема решения по ал. 3, като в гласуването могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението“, на практика законодателят препятства осъществяването на правомощията и вземането на решения от конституционно предвидения и постоянно действащ орган – Висш съдебен съвет“, пише в мотивите си ВАС.

Според съда с приемането на оспорените законови разпоредби парламентът, от една страна, изземва функции, възложени от основния закон на ВСС, а, от друга – изтичането на мандата на членовете на ВСС препятства осъществяването на правомощията на органа в цялост. И влиза в колизия с Конституцията. 

Освен изземане на правомощия на Пленума на ВСС да проведе процедура за избор на главен прокурор, законодателят със същия закон приема и разпоредбата, с която на практика отнема правомощие на Пленума, уредено в Конституцията. А това е недопустимо, пишат от ВАС.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg