Косово обвини Сърбия, че се опитва да „саботира създаването на новите институции“ след парламентарните избори в страната на 9 февруари, съобщи албанската редакция на Радио Свободна Европа.

Това беше заявено на Съвета за национална сигурност, свикан снощи по искане на косовския премиер Албин Курти. Косовското правителство информира за заседанието на Съвета чрез публикация в социалните мрежи.

От косовското правителство подчертаха снощи, че по време на Съвета за национална сигурност е била обсъдена общата ситуация на сигурност в Косово „с акцент върху плановете за дестабилизация и престъпните намеси на Сърбия“ в страната.

В публикацията се споменява нападението с две ръчни гранати срещу клона на Косовски пощи в Звечан, от които само една е избухнала, след полунощ на 1 април т.г. Косовското правителство информира, че клонът вече е възстановен и предлагането на услуги в него продължава нормално.

От правителството посочиха, че предвид това нападение, ареста на четирима сърби при Джакова, сред които полицейски лейтенант и капитан от армията на Сърбия, и всичко иззето от тях, „се изисква всички държавни институции и механизми (в Косово) да поддържат високо внимание и готовност“.

Косовските власти арестуваха на 5 и 6 април общо 16 души по подозрения в събиране на информация за потенциални мишени в Косово, като за тези лица са открити доказателства за връзки със сръбското военно разузнаване и нападението в Банска през септември 2023 г., според информация на косовския вътрешен министър Джелял Свечля.

На 24 септември 2023 г. в село Банска до Звечан, Северно Косово, група от около 30 въоръжени сърби нападна косовската полиция, при което загинаха един косовски полицай и трима от въоръжените нападатели. Косово нарече случая „терористично нападение“ и обвини Белград, че стои зад атаката, а Белград отрече всякакво участие в нея.

Отговорност за нападението пое Милан Радойчич – бивш заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“, която се ползва с подкрепата на официален Белград. Радойчич беше арестуван в Сърбия и ден по-късно освободен. Впоследствие Интерпол издаде международна заповед за ареста му, а косовската прокуратура повдигна обвинения срещу него и още 45 души по случая Банска. Смята се, че в момента Радойчич се намира в Сърбия.

„На това заседание (на Съвета за национална сигурност на Косово) беше констатирано, че освен намесите на Сърбия в предизборната кампания и парламентарните избори в Косово на 9 февруари 2025 г. чрез „Сръбска листа“ и главния терорист Милан Радойчич като нейн „де факто“ лидер, Сърбия се намесва в момента и при депутатите от малцинствените несръбски общности, за да саботира създаването на новите институции в деветата законодателна власт“ в страната след парламентарния вот, се казва още в публикацията.

От косовското правителство допълват, че Сърбия осъществява намеса „чрез заплахи и мамене, най-вече чрез шантаж“, като се опитва да подклажда междуетническо и междупартийно напрежение в Косово и да дестабилизира страната.

Според правителството това е „явна намеса в държавния суверенитет, демократичното функциониране и институционалната цялост“ на Косово.

В публикацията пише още, че „Сърбия упражнява невиждан натиск по отношение на сърбите в Косово за участие в събиране на президента на Сърбия Александър Вучич в Белград, обявено за другата седмица“.

Курти написа в публикация снощи, че Сърбия продължава опитите си за саботаж на консолидирането на институциите след изборите за парламент В Косово през февруари. „Мишена са няколко депутати от несръбските малцинства. Институциите по сигурността имат потвърдена информация във връзка с това и това беше сред въпросите, които разгледахме на днешното заседание на Съвета за национална сигурност на Косово“, написа премиерът на Косово.

Албин Курти, който е настоящ премиер на Косово и лидер на получилата най-голяма подкрепа партия на парламентарните избори на 9 февруари – лявото националистическо Движение „Самоопределение“, започна на 2 април преговори за съставяне на ново правителство с представители на партиите на малцинствата в страната.

„Самоопределение“ получи 48 места в 120-местния парламент на Косово, които са недостатъчни партията да управлява самостоятелно. Нужното мнозинство е 61 депутати.

Малцинствените общности в Косово имат запазени 20 места в парламента независимо дали преминават прага от 5 процента за влизане в него, като десет от тях са запазени за сръбската общност, а останалите десет – за другите малцинства в страната (турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани).

Най-голямата партия на косовските сърби – „Сръбска листа“ – получава 9 от запазените 10 места. Последното, десето място за сръбската общност, се заема от партията на министъра на общностите и завръщането в досегашното правителство на Косово Ненад Рашич – гражданската инициатива „За свобода, справедливост и оцеляване“ (GI SPO).

Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово. Белград и Прищина водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на Европейския съюз.

През 1999 г. 78-дневни бомбардировки на НАТО сложиха край на войната между сръбските правителствени сили и албанските сепаратисти в бившата сръбска провинция Косово и изтласкаха сръбските сили извън него. При конфликта загинаха около 13 000 души, основно етнически албанци.

Източник: БТА