Свят
Европа и Канада заявяват, че са готови на по-големи разходи за отбрана, но са резервирани относно изискванията на САЩ

Европейските страни от НАТО и Канада обявиха днес, че желаят да увеличат разходите си за отбрана, но са резервирани по отношение на изискванията на САЩ за размера на техните военни бюджети, най-вече предвид готовността на американския президент Доналд Тръмп да се сближи с руския лидер Владимир Путин, предаде Асошиейтед прес.
Съюзниците на САЩ изразходваха с милиони долари повече за отбрана, откакто Путин издаде заповедта си за пълномащабно нашествие в Украйна преди три години, но почти една трета от въпросните страни все още не е достигнала препоръчания от НАТО праг от 2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП).
Тръмп каза, че партньорите на САЩ трябва да се ангажират с изразходване на поне 5% от БВП, но това би наложило инвестиции в безпрецедентен досега размер. Според данните на НАТО прогнозите за миналата година са били САЩ да похарчат 3,38% – така те се оказват единствената страна членка, чиито разходи са спаднали в рамките на последното десетилетие, посочва АП.
„Важно е единодушието ни, че Русия е заплаха. Ако не беше така, не знам на какво основание постоянно бихме вдигали още и още разходите си за отбрана“, каза външната министърка на Канада Мелани Жоли пред представители на медиите в централата на НАТО в Брюксел. Лидерите на страните от НАТО обявиха на срещата си миналата година, че Русия „остава най-значимата и пряка заплаха за сигурността на алианса“.
Публичната реабилитация от страна на Тръмп на Путин, който за международната общност се превърна в парий, обвинен във военни престъпления, разтревожи партньорите на САЩ, отбелязва АП. Сега те смятат, че решението да се изключи вариантът с присъединяването на Украйна към НАТО е отслабило козовете на Киев за масата на преговорите, преди изобщо да са започнали разговори за мирно споразумение с Русия.
Освен това Европа и Канада биха тревога миналия месец, когато САЩ се разграничиха от съюзниците си в НАТО, отказвайки да обвинят Русия за инвазията ѝ с глас в подкрепа на три резолюции на ООН, целящи да се сложи край на продължаващата над три години война в Украйна, обръща внимание АП.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио каза, че Вашингтон не настоява съюзниците в НАТО да достигнат до 5% от БВП в разходите си за отбрана за един ден, но „ние мислим, че това е което страните в НАТО трябва да изразходват, за да може НАТО да бъде в състояние да се изправи срещу заплахите, за които самият алианс говори“.
Рубио посочи, че допълнителните разходи са необходими за укрепване на военния капацитет. „Сега ние сме ангажирани с членството си в НАТО така, както сме били винаги, и възнамеряваме да продължим в този дух. Но това трябва да бъде един истински съюз. И това означава, че нашите партньори в този съюз трябва да увеличат собствените си способности“, отбеляза американският държавен секретар.
Запитан дали САЩ също ще достигнат прага от 5% от БВП за отбрана, Рубио отговори: „Разбира се. Ние вървим натам“.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро каза, че неговата страна си е поставила „за цел 3-3,5 процента“. „Ние се подготвяме да достигнем 3-3,5 процента, каквото е приблизително равнището на американските разходи за отбрана“. Разходите на Франция за миналата година се равняват на 2,06% от БВП.
Баро посочи, че допълнителни средства трябва да бъдат изразходвани по-скоро за европейско военно оборудване, отколкото за американско. В последните години около две трети от поръчките за военно оборудване на европейските съюзници са били възлагани на американски компании от сферата на отбранителната индустрия.
Министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде заяви, че страните в НАТО работят за поставянето на нов праг на военните разходи, който ще бъде обявен на следващата среща през юни, пише АП.
„Разбира се, пет процента са много повече, отколкото самите Съединени щати харчат, и това е прекалено амбициозна цел. На този етап ние не сме готови да се ангажираме с такива проценти. Важно е да се харчи повече, но също толкова важно е да се харчи по-разумно“, заяви Еспен Барт Ейде, цитиран от АП.
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
