„Икономическите перспективи са помрачени от изключителна несигурност“, подчерта председателят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференция по повод решението. Смущенията в международната търговия, напрежението на финансовите пазари и геополитическата несигурност натежават върху инвестициите на бизнеса, а тъй като потребителите стават все по-предпазливи, те могат да започнат да отлагат част от потреблението си, стана ясно от думите ѝ. Еврозоната вече се бори със слаба икономическа активност, а през март централната банка за шести пореден път намали прогнозата си за растежа на блока тази година до 0.9%.

Понижението на лихвата беше широко очаквано от пазарите, които оценяваха шансовете за него на 94% според данни на LSEG, цитирани от CNBC. Непосредствено след решението европейските борсови индекси останаха на червено, като STOXX 600 се движи около 0.2% надолу в рамките на деня, а германският DAX – с 0.3%. Еврото, което през последния месец значително се покачи спрямо американската валута, отбеляза спад в четвъртък, но остана над 1.13 долара.

Намалението тази седмица е седмото, откакто централната банка на 20-те страни, използващи единната валута, започна да понижава депозитната си лихва през юни миналата година. Нивото на основния процент вече е почти наполовина по-ниско спрямо достигнатия връх от 4% в средата на 2023 г., когато във фокуса на вниманието беше борбата с разразилата се висока инфлация.

Разнопосочни ефекти върху инфлацията

Какво ще е въздействието от търговската война върху инфлацията в еврозоната все още не е напълно ясно, тъй като има ефекти и в двете посоки. От една страна, каза Лагард, по-ниските цени на енергията, по-силното евро и увеличеният внос от Китай могат да доведат до забавяне на инфлацията. Фрагментирането на веригите за доставки обаче, както и по-високите държавни разходи за отбрана и инфраструктура, може да увеличат ценовия натиск, предупреди тя. Инфлацията през март се понижи до 2.2% – малко над целта на ЕЦБ от 2%, като цените на услугите нараснаха с най-бавния си темп от почти три години.

Източник: Капитал

Дженсен Хуан се опитва да се справи с проблемите на компанията от търговската война на САЩ
Източник:
Reuters

DeepSeek е заплашена от нови санкции в САЩ

Администрацията на Тръмп обмисля санкции и срещу китайската DeepSeek, които да блокират възможността ѝ да купува технологии от САЩ и да ограничат достъпа на американци до услугите ѝ. Мерките са в отговор на нарастващите притеснения, породени от новия китайски модел за изкуствен интелект. Санкциите върху продажбата на AI чиповете на Nvidia за Китай имат негативно влияние и върху DeepSeek, която ги използва за свои технологии.

Китайската Chagee набра 411 млн. долара при дебюта си на борсата в Ню Йорк

Китайската компания за чай Chagee успешно набра 411 млн. долара чрез първично публично предлагане на борсата в Ню Йорк, като определи цената на акциите на 28 долара. Компанията започна предлагането миналата седмица въпреки нестабилността на финансовите пазари заради новия пакет мита на президента на САЩ Доналд Тръмп и страховете от глобална търговска война. От Chagee не са предоставили официален коментар към момента, пише Reuters.

Проектът на OpenAI и SoftBank – Stargate, обмисля инвестиция във Великобритания

Проектът Stargate на OpenAI и SoftBank за 500 млрд. долара обмисля бъдеща инвестиция във Великобритания като част от стратегията за евентуална глобална експанзия. В момента проектът се фокусира върху изграждането на центрове за данни в САЩ, като първият е в Тексас, а се търсят още локации в общо 16 щата. Великобритания се очертава като водещ кандидат за бъдещи инвестиции заради усилията на правителството за подобрен достъп до енергия за AI сектора. Stargate цели да осигури инфраструктура за мощни AI модели и първоначално ще обслужва единствено OpenAI (оценен на 300 млрд.). И този проект обаче среща известни предизвикателства заради новите мита на Тръмп, които могат да увеличат разходите за оборудване с над 11 млрд. долара на годишна база.

Дясноцентристите в Европа искат отмяна на забраната за автомобили с ДВГ след 2035 г.

Лидерът на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер предложи пълната забрана за продажба на нови автомобили с вътрешно горене след 2035 г. да бъде отменена, за да се запази европейската автомобилна индустрия. Той също така предложи модел, при който емисиите на въглероден диоксид от превозните средства да се компенсират, например чрез съхранение на въглерода в почвата. Това идва на фона на сериозните трудности, с които се сблъсква европейската автомобилната индустрия. Бизнесът се бори с високи разходи и конкуренция от евтини китайски вносни автомобили. Великобритания също коригира целите си за електрическите превозни средства, като разхлаби наказанията за автомобилните производители.

Източник: Капитал

Митата върху Китай са толкова високи, защото страната реши да отговори със същата сила на това, което нарича „икономическо хулиганство“ от страна на Америка. След седмица на надцакване резултатът стигна 145% на 125% в полза на САЩ.

Докато увеличаваше натиска върху Китай, Тръмп отстъпи, поне временно, на други фронтове. Реципрочните мита върху други държави, свързани с размера на техните търговски излишъци с Америка, няма да влязат в сила още 90 дни. Но страните ще продължат да плащат 10% мито, докато търсят „индивидуални“ споразумения с президента. Въпреки отстъплението на Тръмп оставащите мита са все още рекордно високи. Те средно надхвърлят 25% за всички търговски партньори, когато се претеглят според американския внос през миналата година.

Възможностите за отговор на Китай

Китай може да отвърне на удара. Той вече е поставил няколко американски компании в списъка си на „ненадеждни субекти“, които изискват държавно наблюдение и ограничения. Също така вече прекрати отношенията на американски производители на дронове с техните китайски доставчици и ограничи износа на Америка на различни критични метали. Може и да прекрати всяко сътрудничество със САЩ по отношение на фентанил например. Както и да забрани вноса на американско птиче месо и други земеделски продукти като соя и сорго, които основно идват от републиканските щати.

Китай може, както обмисля и ЕС, да наложи ограничения и върху американски услуги. САЩ имат търговски излишък с Китай в търговията със услуги (макар и много по-малък от дефицита на Америка в стоковата търговия). Ако Китай последва същата груба формула, която Америка използва за изчисляване на своите първоначални реципрочни мита, Китай ще има право да наложи мито 28% върху американските услуги, пише в анализ The Economist.

Такава ответна реакция би направила споразумение с Тръмп по-малко вероятно. Американският президент се опитва да изолира Китай, като първо разговаря с всички останали. Но от гледна точка на Китай разговорите с президента на САЩ носят много рискове и малко ползи. Вашингтон иска да „отдели“ Китай и да ограничи икономическия му възход, независимо какво се случва с търговския баланс.

Източник: Капитал