От Европейския съюз се очаква да постави човешките права в центъра на днешната среща на върха с лидери от Централна Азия, пише британският в. „Гардиън“.

Очаква се на срещата ЕС да обсъди с лидерите на Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан въпроси, свързани с търговията, сигурността и енергетиката.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще се срещнат днес с лидерите на страните от Централна Азия.

Домакин на срещата, която ще бъде проведена в Самарканд, ще е узбекистанският президент Шавкат Мирзийоев. На нея се очаква да бъдат обсъдени още въпроси, свързани с климата и с борбата срещу тероризма.

Връзките между ЕС и бившите съветски републики станаха по-интензивни, откакто руските сили нахлуха в Украйна през февруари 2022 г., отбелязва „Гардиън“. Двете страни дадоха поеха ангажимент да подобрят транспортните връзки посредством проект, наречен Транскаспийски транспортен коридор, чиято цел е да намали наполовина, до не повече от 15 дни, времето, за което се стига по суша от ЕС до Централна Азия. Освен това Европейският съюз се надява да бъде одобрен текст за ключови суровини, които изобилстват в региона на Средна Азия и от които ЕС се нуждае за зеления си преход.

„Гардиън“ пише, че според високопоставен представител на ЕС срещата е от ключово значение и централноазиатските страни проявяват „съответно желание да задълбочат отношенията си с ЕС и да диверсифицират външната си политика“.

Британското издание отбелязва, че преди срещата един от най-сложните въпроси – за централноазиатските страни, е бил по какъв начин да се спомене за руското нахлуване в Украйна в заключителната декларация от срещата. Казахстан, който някога беше един от най-близките съюзници на Русия, изпраща хуманитарна помощ на Украйна, съхранява контакт с украинския президент Володимир Зеленски и забрани употребата на символите на руската военна пропаганда. Въпреки това Казахстан, заедно с Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, се въздържа при скорошно гласуване в Общото събрание на ООН дали да бъде отправен призив за „мирно решение на войната в Украйна“.

Освен това Европейският парламент изразява безпокойство, че Казахстан, Киргизстан и Узбекистан предполагаемо са хъбове, които дават възможност на Русия да заобикаля западните санкции, пише „Гардиън“.

На фона на променящите се геополитически съюзи и надпреварата за природни богатства, правозащитници призовават ЕС да не пренебрегва въпроса с човешките права.

„Гардиън“ се фокусира върху думите на Искра Кирова от неправителствената организация „Хюман райтс уоч“, според която тези нови партньорства са много важни, но те няма да бъдат устойчиви и няма да гарантират интересите на ЕС, ако ЕС не обърне внимание на върховенството на закона в региона и на защитата на човешките права.

Според Кирова ЕС не използва по достатъчно убедителен начин лостовете, с които разполага. Пред „Гардиън“ тя постави под въпрос всеобхватното споразумение за търговия и сътрудничество, което ЕС сключи с Киргизстан през юни миналата година, след като Бишкек прие закон за чуждестранните агенти в руски стил, засягащ неправителствените организации, които получават средства от чужбина.

Европейският съюз „не настоява за конкретни постижения, преди да предостави тези видове преки ползи или двустранни споразумения“, каза още представителката на „Хюман райтс уоч“ пред британското издание, имайки предвид преференциалните търговски споразумения.

Високопоставен представител на ЕС каза, че след намеса на ЕС киргизстанските власти са се отказали от план за предвиждане на наказателноправни санкции в законопроекта за неправителствените организации, което според него е било „сериозна разлика“ във връзка със сходни закони в Русия и Беларус.

„Не отиваме там да проповядваме“, каза друг европейски представител, като каза още, че „колкото повече водим диалог и си взаимодействаме, толкова повече вярваме, че можем да променим и подобрим нещата, които ни интересуват“.

Източник: БТА