Балкани
Започва предизборната кампания в Румъния: Кой ще се бори за президентския пост?

Предизборната кампания за президентските избори в Румъния, които са насрочени за 4 и 18 май, започва днес. За поста ще се борят 11 кандидати, сред които четирима независими и седем кандидати, издигнати от партии и коалиции. Изборите ще се проведат за втори път, след като в края на миналата година Конституционният съд на страната анулира състоялия се през ноември първи тур и разпореди изборният процес да започне отначало.
Преди втория тур, насрочен за 8 декември м.г., се появиха съмнения, че класиралият се на първо място кандидат Калин Джорджеску се е възползвал от недекларирано финансиране и масирана онлайн кампания, зад която може да стои Русия. Москва отхвърля тези обвинения. Въз основа на доклади от разузнаването Конституционният съд отмени на 6 декември резултата от първия тур и постанови целият процес да започне отначало.
Няколко кандидати, сред които Калин Джорджеску, не бяха допуснати до участие в повторението на вота тази година. Сред тях е и крайнодясната евродепутатка Диана Шошоака, на която бе отказано участие и миналата година заради позиции, които застрашават членството на страната в ЕС и НАТО.
За първи път в посткомунистическата история на страната най-голямата партия – Социалдемократическата (СДП), няма да има свой кандидат на изборите, отбелязва телевизия Диджи 24. Премиерът Марчел Чолаку – единственият досега кандидат на СДП, който не успя да стигне до балотаж, отказа да се включи отново в надпреварата. Управляващата коалиция на СДП, Национално-либералната партия (НЛП) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) заложи на общ кандидат – бившия лидер на либералите Крин Антонеску.
Все пак в бюлетините ще фигурира името на един бивш лидер на СДП – Виктор Понта, който се връща в състезанието за президентския дворец Котрочени след 10 години, този път като независим кандидат, отбелязва телевизията. Елена Ласкони, председателка на опозиционната реформаторска партия „Съюз за спасение на Румъния“ (ССР), която беше един от финалистите в миналогодишните избори, ще се състезава „в един и същи коридор“ с кмета на Букурещ Никушор Дан, който създаде тази партия, но по-късно я напусна и сега влиза в надпреварата като независим, посочва още Диджи 24.
Суверенистките партии – Алианс за обединение на румънците (АУР) и Партия на младите хора (ПОТ), решиха лидерката на ПОТ Анамария Гаврила да се оттегли от надпреварата, за да не разделя гласовете, а лидерът на АУР Джордже Симион остана техен общ кандидат.
Големият въпрос на новите президентски избори е кой от кандидатите ще успее да привлече симпатизантите на Калин Джорджеску, които според проучванията на общественото мнение от последните месеци са близо 40 процента.
Следва списък и кратки биографии на кандидатите по реда на номерата им в бюлетината:
1. Джордже Симион (Алианс за обединение на румънците)
38-годишният Джордже Симион, лидер на националистическата партия АУР, обяви кандидатурата си, след като Централното избирателно бюро, а след това и Конституционният съд отхвърлиха кандидатурата на Калин Джорджеску, която суверенистките партии АУР и ПОТ дотогава подкрепяха. Симион оглавява партия АУР от създаването ѝ през 2019 г. На парламентарните избори през 2020 г. партията получава 9,08 процента, а Симион влиза в законодателния орган като депутат. На изборите през 2024 г. АУР става втората по големина парламентарна сила с 18,30 процента.
Джордже Симион завършва националния колеж „Георге Лазар“ в Букурещ, получава диплома по Бизнес и администрация в Букурещкия университет, а след това завършва магистратура в Университета „Александру Йон Куза“ в Яш с дипломна работа на тема „Престъпленията на комунизма“. През 2019 г. се кандидатира за евродепутат като независим, но не успява да събере необходимия брой гласове, напомня Евронюз Румъния.
Политическата му кариера придобива очертания със създаването на платформата „Действие 2012“ – коалиция от неправителствени организации, които се борят за обединението на Румъния с Република Молдова. Симион организира редица граждански акции, шествия и демонстрации в подкрепа на унионистката идея, а впоследствие е обявен за пресона нон грата на територията на Република Молдова и Украйна с мотива, че се е срещал с лица от руските тайни служби – нещо, което лидерът на АУР категорично отрича, напомня Диджи 24.
2. Крин Антонеску (предизборен алианс „Румъния напред“)
65-годишният Крин Антонеску е завършил история в Букурещкия университет. След Революцията от 1989 г. става член на Национално-либералната партия (НЛП), а през 1992 г. влиза в парламента като депутат. Има общо шест мандата като парламентарист – четири като депутат и два като сенатор. Бил е също министър на младежта и спорта. Оглавява НЛП от 2009 до 2014 г.
Антонеску участва в президентските избори през 2009 г. и се класира на трето място с 20 процента след Траян Бъсеску и Мирча Джоана.
През 2012 г. либералите и социалдемократите сформират коалиция, наречена Социал-либерален съюз (СЛС), и създават правителство, ръководено от тогавашния лидер на СДП Виктор Понта. Коалицията, която разполага със солидно парламентарно мнозинство, предприема инициатива за отстраняване от длъжност на тогавашния десноцентристки президент Траян Бъсеску. Антонеску, който по това време е председател на Сената, временно поема президентските правомощия за около месец, докато трае процедурата. Бъсеску обаче печели последвалия референдум за импийчмънт и се връща в двореца Котрочени.
Две години по-късно, през 2014 г., Крин Антонеску предава лидерството на НЛП на Клаус Йоханис, избран по-късно за президент на страната, и впоследствие се оттегля от политически живот за около десет години. В края на 2024 г. управляващата трипартийна коалиция на СДП, НЛП и ДСУР обяви, че бившият лидер на либералите ще бъде общият ѝ кандидат за президентските избори през май.
3. Елена Ласкони (Съюз за спасение на Румъния)
52-годишната Елена Ласкони е лидер на опозиционната реформаторска партия „Съюз за спасение на Румъния“ (ССР) и кмет на Къмпулунг – град с население от около 40 000 души в централната част на Южна Румъния от 2020 г. насам. Ласкони достигна до втори тур на анулираните миналата година президентски избори, на който щеше да се изправи срещу крайнодесния националист Калин Джорджеску. Според нея Конституционният съд е „потъпкал демокрацията“, защото не е трябвало да отменя гласуването, независимо от резултатите.
Ласкони внесе кандидатурата си за участие в повторението на изборите, въпреки че някои нейни съпартийци я призоваваха да се откаже от надпреварата в полза на кмета на Букурещ Никушор Дан, който основа партията „Съюз за спасение на Румъния“, но я напусна през 2017 г. на фона на разногласия във връзка с референдума за т. нар. „традиционно семейство“.
Елена Ласкони е работила близо 25 години в частната телевизия Про ТеВе на различни позиции – репортер, продуцент и водещ. Отгледала е дъщеря си сама. През 2013 г. участва в изданието на „МастърШеф“ (MasterChef) за известни личности и го печели.
Като лидер на ССР Елена Ласкони успя да увеличи електоралната подкрепа за партията от 9 на около 12 процента на последните парламентарни избори през декември. Партията участваше в преговорите за проевропейска управляваща коалиция, но в крайна сметка остана в опозиция. Ласкони казва, че ако спечели президентския пост, ще форсира оставка на правителството на Марчел Чолаку, а ССР ще влезе в управлението заедно с другите проевропейски сили.
4. Кристиан Терхеш (Румънска национално-консервативна партия)
46-годишният Кристиан Терхеш е евродепутат и председател на Румънската национално-консервативна партия (РНКП). Терхеш е завършил теология, живял е известно време в САЩ, а в момента е във втория си мандат като евродепутат. Първият път е избран през 2019 г. от листата на СДП, по-късно се премества в АУР. През декември 2023 г. се включва в РНКП, като става и неин председател. Втория си мандат в ЕП получава с листата на АУР.
Това е втора кандидатура на Терхеш на президентските избори след участието му в миналогодишната надпревара, когато получи 1 процент от гласовете. Също така Терхеш внесе жалба в Конституционния съд на Румъния, в резултат на която беше разпредено повторно преброяване на бюлетините от първия кръг на изборите, напомня Евронюз Румъния.
5. Лавиния Шандру (Хуманистична социално-либерална партия)
50-годишната Лавиния Шандру е бивша актриса и телевизионна журналистка. Завършила е Академията по театрално изкуство в Търгу Муреш, след което води радио- и телевизионни предавания.
В началото на 2000 г. влиза в политиката, присъединявайки се към Демократическата партия, ръководена по това време от Траян Бъсеску. След парламентарните избори през 2004 г. става депутат, но впоследствие напуска партията. През 2009 г. се опитва да получи място в Европейския парламент с квотата на Социалдемократическата партия, но не успява.
През 2020 г. се присъединява към Хуманистичната социално-либерална партия. На парламентарните избори през 2024 г. се кандидатира за сенатор с листата на Социалдемократическата партия, но гласовете не ѝ достигат, за да влезе в парламента.
6. Виктор Понта (независим)
52-годишният Виктор Понта, бивш премиер на Румъния и бивш председател на СДП, се кандидатира като независим на президентските избори през 2025 г. Той беше изключен от СДП, след като обяви кандидатурата си.
Понта е завършил Юридическия факултет на Букурещкия университет. През 2004 г. влиза в парламента като депутат от СДП, а през 2008 г. печели втори мандат и за кратко е назначен за министър за връзки с парламента. От февруари 2010 г. до юли 2015 г. е председател на СДП.
В периода от май 2012 г. до ноември 2015 г. Понта оглавява правителството на Социал-либералния съюз, който прави неуспешен опит за импийчмънт на тогавашния президент Траян Бъсеску. През есента на 2015 г. след смъртоносния пожар в нощния клуб „Колектив“, отнел живота на 64 души, избухват масови протести под мотото „Корупцията убива“, които водят до оставката на Понта и неговото правителство. Преди това Националната дирекция за борба с корупцията започва разследване срещу него за данъчни измами и пране на пари – обвинения, по които по-късно е оправдан.
Впоследствие Виктор Понта основава партия ПРО Румъния, която на парламентарните избори през 2020 г. не успява да премине изборния праг. На изборите през декември 2024 г. Понта печели депутатско място с листата на СДП. Това е втората му кандидатура за президент, след като на изборите през 2014 г. загуби балотажа от Клаус Йоханис.
7. Себастиан Попеску (партия „Нова Румъния“)
Себастиан Попеску е на 41 години и е лидер на партия „Нова Румъния“, която е основал през 2015 г. Роден е в малкия град Балш в Южна Румъния (окръг Олт).
Попеску се кандидатира и на миналогодишните президентски избори, като спечели 0,15 процента или 14 683 гласа на първия тур.
Той участва и в президентските избори през 2019 г., когато получи 0,33 процента от гласовете. Негов приоритет е обединението на Румъния с Република Молдова и връщането на румънското държавно съкровище от Русия.
През 2006 г. Попеску завършва Факултета по ветеринарна медицина в Тимишоара, но след пет години работа по специалността, се записва да учи журналистика. Има два новинарски сайта – exclusivnews.ro и recentnews.ro.
8. Силвиу Предою (Лига Национално действие)
66-годишният Силвиу Предою е пенсиониран генерал с четири звезди, работил в Службата за външно разузнаване (SIE) след 1990 г.
През 2005 г. става номер 2 в Службата – първи заместник на директора – пост, който заема до пенсионирането си поради напреднала възраст през 2018 г.
„Наслаждавах се на всеки момент от работата си като шпионин“, пише Силвиу Предою в официалната си биография и посочва, че е работил по най-предизвикателните и интересни направления – външно контраразунаване, борба с организираната престъпност, борба с тероризма.
Силвиу Предою участва в президентските избори и през 2024 г., подкрепен от партията Лига за национално действие (PLAN). Той изложи политическата си програма на специална страница – предлага президентски модел, ориентиран към единство, прозрачност и зачитане на националните интереси.
9. Джон-Йон Бану (независим)
64-годишният Джон-Йон Бану е от град Роман в Североизточна Румъния. Живял е в окръг Арджеш и в Букурещ, където е завършил Политехническия институт. През 1983 г. емигрира в САЩ, където приема името „Джон“ и следва в Атлантическия университет на Флорида. В САЩ Джон Бану създава асоциацията Румънско-американска лига.
През 2017 г. Бану създава партията Румънска нация. Той е обявявал намерение да участва и в президентските избори през 2019 г. и 2024 г., но кандидатурата му не е стигала докрай. В тазгодишните избори участва като независим кандидат. Централното избирателно бюро сезира органите за наказателно преследване във връзка с редица сходни подписи в подкрепа на кандидатурата му, но в крайна сметка той бе допуснат до участие във вота.
10. Даниел Фунериу (независим)
Доктор по химия, 53-годишният Даниел Фунериу е бивш министър на образованието в правителството на Емил Бок (2009-2012 г.). Живял е дълго време в чужбина, където е учил и работил.
През 1988 г. заминава на екскурзия извън страната с ясното съзнание, че няма да се върне. Във Франция иска политическо убежище, по-късно следва химия в Университета в Страсбург, където защитава и докторантура.
От 1999 г. до 2002 г. е асоцииран научен сътрудник в Изследователския институт „Скрипс“ в Калифорния, САЩ, а от 2000 г. до 2006 г. – ръководител на проект по биологична химия в Националния институт за напреднали индустриални науки и технологии в Осака, Япония.
През 2006 г. печели стипендия на Европейския съюз в размер на два милиона евро за създаване на изследователска група. Нейната мисия е да открива лекарства въз основа на анализи на биологичната сложност на молекулярно ниво. Изследванията се провеждат в Техническия университет в Мюнхен.
Даниел Фунериу се завръща в Румъния и през 2008 г. печели място като евродепутат от листата на Демократично-либералната партия. През 2009 г. е назначен за министър на образованието. След като напуска правителството, до 2014 г. е президентски съветник по въпросите на образованието на президента Траян Бъсеску, след което напуска политиката.
В тазгодишните избори Даниел Фунериу участва като независим кандидат. Той се определя като кандидат-суверенист, в духа на конституцията, но казва, че решенията, които предлага, го отличават от Калин Джорджеску.
За свой предизборен символ Даниел Фунериу е избрал компас, а един от лозунгите му е „С лице на Запад“ – знак за неговата прозападна ориентация и ангажираност с европейските ценности, пише „ДжиФорМедия“.
11. Никушор Дан (независим)
55-годишният Никушор Дан бе преизбран през 2024 г. за кмет на румънската столица Букурещ за втори мандат. В президентските избори той участва като независим кандидат.
Дан е математик по образование и е завършил докторантура по математика във Франция, след което се завръща в родината си. Той става известен с основаната от него през 2006 г. асоциация „Спасете Букурещ“, която се бори срещу разрушаването на къщи от архитектурното наследство, изграждането на високи сгради в исторически квартали и намаляването на зелените площи в Букурещ.
След успешно представяне на местните избори през 2012 г. и 2016 г., Никушор Дан смени името на партията на „Съюз за спасение на Румъния“ и я разгърна на национално равнище.
През 2017 г. обаче той напусна основаната от него партия заради разногласия във връзка с референдума за т. нар. „традиционно семейство“. Дан бе против инициативата „Съюз за спасение на Румъния“ да се противопостави официално на предложението бракът да бъде дефиниран като съюз между мъж и жена в конституцията. Като мотиви за тази своя позиция той изтъкна религиозни причини и желанието в партията да има място за хора както с прогресивни, така и с консервативни възгледи.
От близо 20 години Никушор Дан живее със своята приятелка Мирабела, с която имат две деца – момиче и момче.
Източник: БТА
Балкани
Студенти и журналисти се явиха в съд в Турция по обвинения в участие в неразрешени протести в подкрепа на арестувания кмет на Истанбул

Десетки хора, включително журналисти, се изправиха пред съд в Истанбул днес по обвинения в участие в забранени демонстрации и неподчинение на полицейски заповеди за разпръсване по време на антиправителствени протести, предизвикани от задържането на опозиционния кмет на мегаполиса Екрем Имамоглу, предаде Асошиейтед прес.
Имамоглу, смятан за основния съперник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който е в управлението на страната вече 22 години, беше задържан на 19 март и поставен под арест дни по-късно по обвинения в корупция.
Арестът на Имамоглу според мнозина е политически мотивирано и предизвика протести в цялата страна. Правителството заявява, че съдебната система на Турция е независима и че съдилищата работят независимо.
Общо 189 обвиняеми, повечето от които студенти, започнаха да се защитават по обвинения за участие в забранени протести и неспазване на заповедите за разпръскване. Някои са обвинени и в това, че са носили оръжие.
Пред съда бяха изправени и четирима фоторепортери и трима репортери, отразявали демонстрациите. Съдът обаче реши днес да отдели делото им от основния съдебен процес.
Над 2000 души са задържани заради участие в най-големите масови демонстрации в страната от повече от десетилетие.
По време на първото изслушване адвокати поискаха оправдателни присъди за всичките 189 обвиняеми.
Сред тях беше Дерин Дога Куш, 23-годишна студентка от Истанбулския университет, която беше задържана в дома си на 24 март и освободена от затвора миналата седмица заедно с десетки други студенти. До освобождаването им се стигне, след като родителите им всекидневно се събираха пред затвора Силиври западно от Истанбул.
„Прекарах 18 дни в затвора Силиври и бях освободена преди седмица“, заяви Дога Куш. „Всички пропуснахме изпитите си. Някои загубиха работата си“.
„Това не е законен процес. Това е процес, в който се потъпква законът“, каза тя.
Авни Гюндоган, бащата на друг обвиняем, беше сред стотиците, които се събраха пред сградата на съда в подкрепа на студентите.
„Те се занимаваха с демократични, мирни и законни дейности. Упражняваха конституционните си права и правата им бяха нарушени“, каза Гюндоган. „Настояваме за оправдателна присъда за нашите деца“.
Източник: БТА
Балкани
Хърватският президент се съгласи да се проведе заседание на Съвета за отбрана през май

Президентът на Хърватия Зоран Миланович прие предложението на премиера Андрей Пленкович да се проведе заседание на Съвета за отбрана през май, съобщиха хърватските медии, като се позоваха на президентството.
На заседанието ще бъде обсъден проектите за Стратегията за отбрана на Хърватия и Дългосрочния план за развитие на въоръжените сили на Хърватия. Документите ще бъдат анализирани детайлно преди заседанието, за да се даде възможност за задълбочена дискусия, информира хърватската национална телевизия.
Хърватският държавен глава е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
Миланович и Пленкович често не са на едно и също мнение особено по отношение на външната политика и някои обществени политики. Президентът, който е от най-голямата опозиционна партия, Социалдемократическата партия на Хърватия, критикува военната подкрепа на Запада за Украйна във войната с Русия. Миланович често обвинява премиера и управляващата Хърватска демократична общност в системна корупция, а Пленкович го определя като „проруски“ и заплаха за международния авторитет на Хърватия, отбелязва Асошиейтед прес.
Точната дата на заседанието и допълнителните теми, които Съветът за отбрана ще обсъди, като например предложението за въвеждане на задължителна военна служба, ще бъдат договорени от президентството и правителствената служба.
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
Германското правителство е спряло сделка за доставка на изтребители „Юрофайтър“ заради ареста на отстранения кмет на Истанбул според „Ханделсблат“

Германското временно правителство, оглавявано от социалдемократите и зелените, блокира планирания износ на близо 40 изтребителя „Юрофайтър“ (Eurofighter) за Турция, съобщава днес „Тюркие тудей“, като се позовава на германския вестник „Ханделсблат“.
Според германски правителствени източници, цитирани от „Ханделсблат“, основната причина за спирането на лиценза за износ е арестът на турския опозиционер и доскорошен кмет на Истанбул Екрем Имамоглу по обвинения в корупция, които официални лица в Берлин описват като „атака срещу турската демокрация“.
Опозицията в Турция твърди, че обвиненията в корупция срещу Имамоглу са политически мотивирани.
Екрем Имамоглу бе задържан на 19 март, а на 23 март съдът му постанови мярка постоянен арест по обвинения в корупция в Истанбулската голяма община. Арестът му предизвика масови протести в големите градове в Турция, на които се стигна до сблъсъци с полицията и стотици задържани лица.
Германският канцлер Олаф Шолц подкрепи сделката с Турция по време на посещение в Истанбул през октомври 2024 г., но арестът на Имамоглу е довел до промяна на решението, отбелязва „Тюркие тудей“.
Сделката включва до 40 изтребителя „Юрофайтър“.
В началото на годината източник от министерството на отбраната на Турция заяви, че страната очаква ценова оферта за евентуалната покупка на изтребители „Юрофайтър“, които се произвеждат от консорциум на Германия, Великобритания, Италия и Испания. Тогава се съобщаваше, че Германия е смекчила позицията си, след като първоначално се е противопоставила на сделката.
/СУ/
Източник: БТА
-
Българияпреди 6 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 6 дни
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 6 дни
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Икономикапреди 1 седмица
Инициативата Седмица на гората беше отбелязана в Стакевци, където се намират 99% от общинските гори в община Белоградчик
-
Българияпреди 1 седмица
Публично обсъждане на проекта за бюджет на Община Благоевград за 2025 г. се състоя в града
-
Бизнеспреди 6 дни
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 6 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%