Балкани
До каква степен са засегнати страните от Западните Балкани от новите митнически такси на САЩ?

В сряда американският президент Доналд Тръмп обяви широкообхватни мерки за над 180 страни от целия свят с цел стимулиране на вътрешното американско производство. Според световните агенции обаче „реципрочните мита“ крият опасност от повишаване на цените и търговски войни.
Митническата ставка за внос на стоки ще бъде най-висока за по-крупните вносители в САЩ, като Европейският съюз ще плаща 20 процента, Китай – 34 процента, Индия – 26 процента, Южна Корея – 25 процента, Япония – 24 процента, а Тайван – 32 процента.
„Това е нашата декларация за независимост“, каза Тръмп на събитие в градината на Белия дом и допълни: „Най-накрая поставяме Америка на първо място“.
Митническите ставки за внос в САЩ варират между 10 и 49 процента, като Тръмп ги определи като „реципрочни мита“, „които са приблизително наполовина на равностойността, с която те ни облагат в момента“.
Най-силен изглежда ударът срещу Европейския съюз и Китай, които са сред най-големите търговски партньори на САЩ, но страните от Западните Балкани се стремят към присъединяване към ЕС и имат значителни търговски отношения със Съюза. Съответно индиректно отношенията между ЕС и САЩ могат да повлияят и на икономиките в региона, пише сръбският сайт „Блиц“.
Как ще се отрази мярката на Тръмп върху страните от Западните Балкани?
Новите мита за страните от Западните Балкани варират между 10 и 37 процента, отбелязва „Радио Свободна Европа“. Албания, Косово и Черна гора са страните с най-ниски такси (10 процента), докато Сърбия е получила най-високия процент (37 процента). Митническата ставка за Босна и Херцеговина и Република Северна Македония също надхвърля 30 на сто, като за Босна тя ще бъде 35 процента, а в Северна Македония – 33 процента.
По-висока митническа ставка от тази на Сърбия бе въведена само на още пет страни по света – Лаос (48 на сто), Мадагаскар (47 на сто), Виетнам (46 на сто) и Шри Ланка и Мианмар (по 44 на сто).
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че последиците от новата мярка на САЩ „ще бъдат катастрофални за милиони хора по целия свят“, но Европейският съюз финализира първия си пакет мерки в отговор на новите такси, отбелязва регионалната телевизия Ен 1.
Канадският премиер Марк Карни подчерта, че е от „ключово значение да се действа решително и силно“, докато австралийският премиер Антъни Албанезе посочи, че „това не е приятелска стъпка“. Китай, от своя страна, обеща „решителни контрамерки“.
Към момента не всички страни от Западните Балкани са коментирали какво влияние ще окажат предприетите от Тръмп мерки.
Сърбия
Според сръбския икономист и преподавател в Университета в Крагуевац Петар Веселинович новите мита за Сърбия са твърде високи, особено на фона на цифрите в останалите страни от региона.
„Това, което ме учудва, е, че Сърбия някак получи най-големите мита от всички страни в региона. Получихме 37 процента – това е повече отколкото получи Китай, а знаем, че Америка има най-голям външнотърговски дефицит именно с Китай“, коментира Веселинович пред сръбската национална телевизия РТС.
Той допълни, че най-голям износ Сърбия осъществява за САЩ в сферата на информационните технологии – около два милиарда долара.
„Ние нямаме някакъв твърде голям обем на износа на територията на САЩ, но сериозно ще бъде засегната индустрията за износ на алуминий“, посочи друг сръбски икономист и преподавател в Университета в Белград – Велко Миушкович, пред РТС.
Той допълни, че към момента индустриалното производство в Сърбия представлява около 25 процента от брутния вътрешен продукт, а структурите на металодобива участват с около 5-6 на сто. „Ако се стигне до намаляване на износа с около 10-15 процента например на годишно равнище, можем да очакваме спад на БВП от 0,5 до 1 процент“, подчерта Миушкович.
Според него алтернативите на Сърбия се крият в търговските отношения с ЕС и Китай. „От една страна ЕС е наш ключов външнотърговски партньор, като на първо място е Германия, и Китай е веднага след него. Можем да размишляваме за алтернативи в тези посоки“, отбеляза той.
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина също е силно засегната от новата политика на Вашингтон с 35 процента мита за вноса в САЩ. Един процент от общия износ на Босна за чужбина е за САЩ, което на пръв поглед предполага, че влиянието на мярката няма да засегне особено страната.
Въпреки това в последните 10 години търговските отношения между САЩ и Босна са нараснали със 70 процента. Някои бизнеси са по-засегнати от други.
„Данните показват, че през 2024 г. Босна е осъществила износ на специализирана индустрия, която представлява над 70 милиона евро от общия износ. От друга страна, Босна внася от САЩ основно суровина за специализираната индустрия – барут. Много малка част от този внос се отнася до реалната икономика, което е и голямата разлика в сравнение с търговския обмен с ЕС“, коментира директорът на сектора за макроикономически системи на Външнотърговската камара на Босна Славица Черанич пред местния канал на Блумбърг.
До края на 2020 г. Босна бе част от Общата система за преференции (ОСП), която позволява на уязвимите развиващи се държави да плащат по-ниски мита върху износа си за САЩ. До тогава Босна изнасяше за САЩ над 3500 свои продукта без мита. Повишаването на митата сега идва като втори удар за босненските бизнеси, изнасящи в САЩ, коментират анализатори.
Според ръководителя на Групата на автомобилните индустрии в Босна и Херцеговина към Стопанската камара на босненската мюсюлманско-хърватска федерация Армин Ходжич митата за внос на европейски автомобили в САЩ ще оставят негативни последици за босненската автомобилна индустрия. По думите му към момента почти всички световни автомобилни компании имат производство и на американския пазар и ще остане единствено необходимостта от внос на отделни компоненти и автомобили.
Според експертите Босна представлява едва 0,05 процента от световната икономика и към момента не може да направи нищо, за да неутрализира негативните последици от въвеждането на по-високи мита.
„Към момента нямаме голям избор и влияние върху глобалните течения“, отбеляза Славица Черанич. „Трябва да разглеждаме ситуацията от гледна точна на това, че непредсказуемостта на политическите възможности ще бъде единствената константа в следващите години. Това, което можем да направим, е да опитаме да разделим пазара или производството и да настояваме за създаване на адекватни политики, за да облекчим негативните последици“.
Косово
Председателят на Търговската камара на Косово Люлзим Рафуна заяви, че 10-процентната такса, наложена на Косово от САЩ, ще оскъпи косовските продукти, които се изнасят за Съединените щати, и вследствие на това търсенето им може да намалее. В интервюто си за албанската редакция на Радио Свободна Европа той призова косовските институции да използват всички възможни канали, за да поискат замразяване – дори временно – на тези такси за продуктите от Косово, но също така и за премахване на съществуващата такса за продуктите от САЩ.
Към момента в Косово стоките от САЩ се облагат с митническа такса 10 процента, информира изданието.
Според Люлзим Рафуна въздействието на 10-процентнтото мито за Косово, въведено днес, ще бъде голямо. Той допълни, че дори 20-процентното мито, наложено от САЩ на Европейския съюз, може да има косвено въздействие върху Косово, особено върху местните производители, които се снабдяват със стоки от ЕС, които всъщност се внасят от САЩ.
Според статистика на търговските отношения между Косово и САЩ през последните пет години, публикувана от „Коха диторе“, вносът от САЩ през 2019 г. е бил 45,7 милиона евро, и 106,5 милиона евро през 2024 г.
Износът от Косово за САЩ е бил 3 милиона евро през 2019 г., а през 2024 г. – 39,1 милиона евро.
Днес, след обявяването на решението на Тръмп, Американската търговска камара в Косово поиска от косовското правителство да премахне таксата от 10 процента върху американските стоки, като изрази мнение, че след премахването на таксите за САЩ американската страна може да направи същото за Косово.
По-късно през деня косовският президент Вьоса Османи написа в Екс, че официално е поискала от косовското правителство да премахне таксите върху всички продукти от САЩ, като нарече това „важна крачка за задълбочаване на икономическите връзки с най-близкия съюзник“ на Косово.
По думите на Османи това действие ще изпрати ясно послание, че Косово е готово за по-здрави отношения със САЩ с ясна визия, която би направила и двете страни по-силни, по-безопасни и по-проспериращи.
„Уверена съм, че тази стъпка ще отключи нови възможности за разкриване на работни места, обмен на технологии и дългосрочен икономически растеж. Повече от просто икономически ход, това е външнополитическа цел, потвърждаваща нашия траен ангажимент към съюза Косово – САЩ, изграден върху споделените ценности на свободата и десетилетия непоколебима подкрепа“, написа още Османи в публикацията си.
Източник: БТА
Балкани
Дипломатическият форум в Анталия започва днес под егидата на турския президент Ердоган

Четвъртият Дипломатически форум в Анталия (ADF2025) ще се проведе под егидата на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и при домакинството на турския външен министър Хакан Фидан от днес до 13 април, съобщи Дирекцията по комуникациите при турското президентство в съобщение до медиите, изпратено и до БТА.
Тази година форумът ще бъде под мотото „Завръщане към дипломацията в един фрагментиран свят“ и ще бъде фокусиран върху преформулирането на ролята на дипломацията в разрешаването на регионални и глобални проблеми.
Повишаването на геополитическото напрежение, глобалните неравенства, насилието срещу цивилни, липсата на толерантност, несигурността в резултат на технологичните трансформации и многоизмерните ефекти от климатичната криза подкопават доверието в международната система, пише в съобщението. В този критичен период Дипломатическият форум в Анталия ще подчертае стабилизиращата и обединяваща сила на дипломацията и ще предложи решения в рамките на регионалното и глобалното сътрудничество.
На форума се очакват почти 450 представители на около 140 страни, включително повече от 20 държавни и правителствени ръководители, двама председатели на парламенти, 74 министри и 23 зам.-министри, 11 депутати. Ще участват и други глобални лидери, както и политици, учени, представители на бизнеса, медиите и гражданското общество. На форума са акредитирани 950 журналисти от 50 страни.
Премиерът Росен Желязков също ще бъде сред участниците във форума, съобщи пресслужбата на Министерския съвет. В петък той ще се включи в лидерския панел на тема „Търсене на партньорства в ерата на многополюсността“. По-късно през деня министър-председателят ще участва в официална вечеря, давана от президента Ердоган.
Във водената от премиера Росен Желязков делегация в Анталия участва и министърът на външните работи Георг Георгиев. На дипломатическия форум министър Георгиев е поканен да участва в панел по темата за сигурността в Черноморския регион.
В три формата (ADFPanel, ADFRound, ADFTalk) и на около 50 сесии тридневният форум ще покрие широк спектър от теми, посветени на различни географски точки – от Близкия изток до Азиатско-тихоокеанския регион и от Африка до Латинска Америка, както и теми като климатичните промени, тероризма, хуманитарната помощ, дигитализацията, сигурността на прехраната и изкуствения интелект.
Източник: БТА
Балкани
КНА: Посещението на кипърския президент Христодулидис в САЩ потвърждава международното доверие в Кипър, казва правителственият говорител

Посещението на кипърския президент Никос Христодулидис в САЩ приключи успешно, като контактите и срещите, които той имаше там, потвърдиха международното доверие в Република Кипър и положителния й имидж, се казва в писмено изявление на правителствения говорител Константинос Летимбиотис, както предаде за БТА кипърската агенция КНА.
В изявлението си Летимбиотис отбелязва, че Христодулидис „успешно е осъществил поредица от значими срещи в САЩ, насочени към подобряване на международния имидж на Република Кипър като надеждна инвестиционна дестинация и към използване на конкурентните предимства на страната ни в области с голямо стратегическо значение“.
В Ню Йорк, отбелязва Летимбиотис, срещите на президента бяха с фокус върху финансовия сектор, с международни инвестиционни фондове, банкови институции и компании от финансовия сектор. Специален акцент беше поставен върху изключителното представяне на кипърската икономика – положителен темп на растеж от 3,4%, нареждащ се сред най-високите в еврозоната, спад на държавния дълг до 66% от БВП, 4% фискален излишък и безработица под 5%.
В Хюстън, Тексас, фокусът на контактите беше върху енергийния сектор, като по време на срещите на Христодулидис с ръководствата на „Шеврон“ (Chevron) и „Ексън“ (Exxon), които работят в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, беше потвърдена готовността за ускоряване на използването на енергийните ресурси на страната.
Според кипърския президент значително развитие е започването на изследователска работа на морското дъно от „Шеврон“ през лятото за инсталиране на тръбопровод от находището „Афродита“ до Египет, както и перспективата за развитие на синергии за ускоряване на използването на природен газ от ИИЗ на Кипър, укрепвайки енергийната стратегия на Република Кипър.
Посещението на президента Христодулидис в Сан Франциско, особено в Силиконовата долина, подчерта големите перспективи за развитие на Кипър в областта на технологиите и изкуствения интелект, отбелязва още Летимбиотис.
По-конкретно чрез срещи с водещи компании – OpenAI, Amazon, Google, Nvidia, Oracle, Plug and Play и Tenstorrent – Христодулидис изтъкна възможностите, които Кипър предлага като технологичен център. Обявяването на намеренията на Tenstorrent и Plug and Play да работят в Кипър беше окуражаващ и незабавен резултат, който същевременно потвърждава привлекателността на иновационната и технологична екосистема на страната и перспективите за нейното по-нататъшно подобряване, казва кипърският правителствен говорител в изявлението си.
В същото време той отбелязва, че намерението на гигантски компании като NVIDIA и Amazon да проучат сътрудничеството с Кипър и да установят присъствие в страната демонстрира широчината и динамиката на технологичния сектор на Кипър, който вече допринася с 14% за БВП.
„Срещите на президента на републиката с кипърци от диаспората, които са известни по света, заемайки ръководни позиции в големи компании, главно в технологичния сектор, имаха особена стойност и значение, тъй като те изразиха готовността си да допринесат съществено за усилията за развитие на нашата родина, използвайки своя опит и мрежа от влияние“, добавя Летимбиотис.
Използването на човешките ресурси на диаспората, отбелязва той, „е стратегически стълб в националните усилия за превръщането на Кипър в модел на иновации и развитие“.
Правителственият говорител отбелязва, че „контактите на президента се преценяват като абсолютно успешни и ползотворни, потвърждаващи международното доверие в Република Кипър и положителния имидж, който тя има“. Той добавя, че „страната ни сега се представя като стабилен и надежден партньор в регион на сложни предизвикателства, способен да осигури сигурна, регулаторно зряла и икономически жизнеспособна среда за инвестиции“.
Стратегическата цел за превръщането на Кипър в център на иновациите и финансовите услуги е подсилена с осезаеми резултати, подчертава Летимбиотис.
Той казва още, че резултатите от контактите са част от по-широка рамка от реформи, надграждащи международния профил на Република Кипър и засилващи външната ориентация на икономиката. Само за две години, отбелязва говорителят, „прозрачността се увеличи, доверието беше установено, геополитическото присъствие на Кипър беше надградено и кипърската икономика беше подсилена. Кипър се променя, развива се и излъчва динамика. Нашият стабилен курс, опит, политическа воля и човешки капитал представляват най-добрата гаранция за бъдещето“.
Отчетеният инвестиционен интерес не е преходно явление, казва той, а резултат от методична и целенасочена работа.
„Кипър печели мястото, което заслужава на световната инвестиционна карта, и ползите от тази траектория са многобройни: създаване на качествени работни места, подобряване на иновациите, повишаване на конкурентоспособността и укрепване на устойчивостта на нашата икономика“, подчертава говорителят на правителството.
„Ние продължаваме с планирането, решителността и вярата в силните и неограничени възможности на нашата родина“, казва в изявлението си Летимбиотис.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
Балкани
Броят на туристите в Косово се е увеличил с 50 процента за последните четири години,

Министърът на промишлеността, предприемачеството и търговията на Косово Розета Хайдари заяви днес в Прищина, че броят на туристите в Косово се е увеличил с 50 процента в последните четири години, като го сравни с предходния период 2017-2020 г., съобщи новинарската агенция „Економия онлайн“.
Тя каза това на Международния туристически панаир „Косово 2025“ (Kosova 2025), който беше открит днес в косовската столица. Панаирът се организира от община Прищина с подкрепата на косовското Министерство на промишлеността, предприемачеството и търговията и ще продължи и утре, 11 април.
Хайдари допълни, че за този ръст и за подобряването на образа на Косово са допринесли международното сътрудничество и организирането на рекламни събития. По нейни думи природните богатства на страната трябва да се съхраняват за идните поколения, като предлагат впечатляващи преживявания за чуждестранните посетители.
Председателят на Косовския туристически съюз Баки Хоти заяви, че миналата година е отбелязан ръст в туризма от 36,8 процента и изрази надежда 2025 г. също да бъде успешна в това направление.
Кметът на община Прищина Пърпарим Рама каза, че туристическият панаир в косовската столица е прозорец, който показва гостоприемството на Косово и визията му за бъдещето. Той допълни, че Прищина гледа на туризма като на важен сектор и цели създаването на по-благоприятна среда за развитието му.
/ВН/
Източник: БТА
-
Обществопреди 1 седмица
България и Румъния канят Турция за регионалния щаб на НАТО за Черно море
-
Бизнеспреди 1 седмица
Ролята на Мъск до Тръмп е под натиск след загубата на изборите в Уисконсин
-
Бизнеспреди 1 седмица
Новите мита на Тръмп застрашават Apple и други технологични гиганти
-
Икономикапреди 7 дни
Регионалната дирекция по горите в Кюстендил е извършила над 4100 проверки през първото тримесечие
-
Икономикапреди 6 дни
Еврокомисарят по търговията иска сериозни преговори със САЩ за митата
-
Икономикапреди 6 дни
Министърът на туризма Мирослав Боршош е поканен на днешното откриване на активния туристически сезон в Белоградчик
-
Спортпреди 6 дни
Александър Везенков и Олимпиакос прекъснаха негативната серия в баскетболната Евролига с трудна победа над Алба Берлин
-
Обществопреди 1 седмица
Кой има имен ден на Цветница