Свържете се с нас

Икономика

Около 150 000 тона достига производството на консервни продукти на годишна база у нас, каза пред БТА инж. Стойко Кировски

Около 150 000 тона достига производството на консервни продукти на годишна база у нас, каза пред БТА инж. Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България (СППЗ). Той беше сред официалните гости в Университета по хранителни технологии, където днес за първи път беше отбелязан Денят на българската консервна индустрия.

Стойко Кировски направи сравнение с производството на консервни продукти у нас през 1989 година, когато обемът е бил около 900 000 тона. „Това означава, че в момента обемът на производство на консерви е паднал около шест пъти“, обясни председателят на СППЗ.

По негови думи консервната индустрия е изправена пред съвкупност от проблеми, един от които е настъпил още в края на 90-те години на миналия век. „Голяма част от предприятията, които работеха в периода след прехода, изнасяха за Русия, но през 1998 година пазарът се срина заради обезценяването на руската рубла. Целият експорт, който беше ориентиран там, на практика спря. Трябваше да се преориентираме към по-капризните европейски пазари, пазарите в Америка, арабските страни и Азия, където изискванията към продуктите са много големи“, обясни инж. Кировски. 

Той добави, че преходът е отнел на бранша много време и посочи, че това е една от причините по онова време обемите на производство да спаднат драстично. Към днешна дата предизвикателствата пред производителите са свързани основно с липсата на суровини и работна ръка, както и справянето с конкуренцията в чужбина. 

Всички консервни фабрики, които работят с пресни плодове и зеленчуци, купуват продукцията основно от България или от съседни на нас страни, а тези, които работят със замразени плодове и зеленчуци, могат да си позволят да търсят по-ниски цени на по-далечни разстояния, обясни председателят на СППЗ. 

„Основно се работи с български плодове и зеленчуци. За съжаление те всяка година намаляват, което ни принуждава да свиваме обема. Свиването на производството на плодове и зеленчуци в България през последните 30 години е над 10 пъти. Зеленчуците особено не достигат за нашите консервни предприятия“, коментира инж. Стойко Кировски. 

Според него значението на консервната индустрия все повече намалява. 

Източник: БТА

Икономика

Финансовите министри на ЕС обсъждат как да се възползват от отсрочката в митническата политика на САЩ

Министрите на финансите от ЕС ще объдят на неформалната си среща във Варшава днес как да се възползват от отрочката, обявена в митническата политика на САЩ, информира Ройтерс. 

След САЩ отложиха с 90 дни по-високите мита от 20 процента за вноса от ЕС, финансовите министри на общността ще обсъдят как да използват това време, за да постигнат търговска сделка с Вашингтон и как да координират усилията си за справяне с по-високите ставки, ако това не се случи. 

Въпреки отлагането в сила остава тарифа от 10 процента, колкото и за повечето други страни в света, а американският президент Доналд Тръмп по-рано заяви, че очаква Европа да купува повече американски петрол и газ като част от преразглеждането на търговските отношения. 

Преговорите с Вашингтон за това как да се избегнат напълно по-високите мита, се водят от Европейската комисия. Ако в рамките на следващите три месеца бъде постигнато търговско споразумение със САЩ, евентуално около предложението на ЕС за нулеви тарифи за всички промишлени стоки, проблемът ще бъде решен. 

Но е възможно и да не се постигне сделка, което ще наложи на Брюксел да потърси начини за подпомагане на най-засегнатите промишлени сектори – производството на стомана и алуминий, автомобилостроенето, дърводобивната промишленост и фармацевтиката. 

Европейската централна банка и Европейската комисия изчисляват, че въздействието на американските мита върху икономиката на ЕС ще да бъде значително и да възлиза между 0,5 и 1,0 на сто от брутния вътрешен продукт. Предвид че като цяло според ЕЦБ се очаква икономиката на ЕС да нарасне с 0,9 на сто тази година, то има опасност митата на САЩ да доведат до рецесия в европейската икономика. 

/ЕС/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Много хора продължават да избират за трапезата си за Великден местното производство, коментираха за БТА производители от Русе

Въпреки конкуренцията, има разумни хора, които продължават да избират за трапезата си за Великден местното производство. Това коментираха за БТА производители от различни браншове от Русе.

Собственикът и управител на пекарната за производство на хляб и тестени изделия „Филаделфия“ Валери Влаеску определи за БТА конкуренцията при козунаците като жестока.

„Има козунаци и за по 2 лева, но това не е реална цена. Консумативите отиват на 5-6 лева на брой козунак и това са само продуктите, които се влагат. Не говорим за енергия, работна заплата и т.н. Ние продаваме по-скъпи козунаци, но залагаме на качеството. Хората го оценяват и ние се стремим да сме лоялни към тях“, каза още за БТА Влаеску.

Проверка на БТА показа, че в магазините от различни вериги цената на козунаците в зависимост от грамажа, асортимента и производителя започва от 2 и надминава 5,50 лева. В някои специализирани фурни и магазини има видове, които заради специфични добавки, вкусове и технологии на производството формират цени по 10, 25 и дори 30 лева, без обаче това да е за сметка на интереса.

Търговците отбелязват, че към момента не се наблюдава промяна в цените на яйцата. В зависимост от производителя и размера те могат да се намерят и за по 30 до 40 стотинки на брой. Био яйцата от свободни кокошки в някои магазини надминават и цена от 1 лев на брой.

Собственикът на малка ферма в сливополското село Малко Враново Станимир Станчев каза за БТА, че не се наблюдава увеличение на цените и по отношение на агнешкото месо въпреки трудностите, които среща браншът.

„Не можем да си продадем месото в българските кланици. Вкарват замразени меса с неясни години и произход. Постоянно се тръби и за евтино румънско, и за замразено новозеландско агнешко месо. Българинът обаче вече има култура. Има разумни хора, които си държат на качеството и си избират нашето, родното. Търсят нас, защото знаят, че не използваме антибиотици, а само чист фураж, който си го произвеждаме сами, трева, люцерна“, каза Станчев.

Той отчете, че продажбите към момента вървят на по 10 до 12 лева на килограм живо тегло. Проверка на БТА показа, че в магазините трупното агнешко месо варира между 21 и 35 лева за килограм. 

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Председателят на СФС: България трябва своевременно да подготви предложения за проекти, които ще развива по инициативата за повишаването на отбранителните способности на Европа

България трябва своевременно да подготви предложения за проекти, които ще развива в рамките на обявената от Европейската комисия инициатива за повишаването на отбранителните способности на ЕС. Страни като България трябва да намерят своята ниша, в противен случай ще бъдем само купувачи, но не и производители. Това коментира в интервю за БТА Йордан Божилов – основател на Софийския форум за сигурност (СФС ) и негов председател, във връзка с предстоящия на 23 април, от 10.00 ч., в Българската търговско-промишлена палата информационен семинар на тема „Европейската отбрана и възможности на българския бизнес в разработването и производството на отбранителни продукти“, с финансиране по европейски и национални програми. Желаещите за участие могат да се регистрират на [email protected].

Йордан Божилов има над 20 години стаж в Министерството на отбраната, бил е заместник-министър на отбраната, работил е в Българската академия на науките. Понастоящем е анализатор по въпросите на сигурността и отбраната и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

ЕК излезе неотдавна с предложение за генериране за отбрана на допълнителни 800 млрд. евро за следващите четири години, напомни Йордан Божилов. Част от тези средства – 650 млрд. евро, следва да са от допълнително увеличение на бюджетите за отбрана на страните членки, а 150 млрд. евро – заемни средства, които ЕК ще договори с банки. Отделно Европейската инвестиционна банка започва програма за финансиране на отбранителни предприятия. За 2024 година за първи път в историята на банката са финансирани 1 млрд. евро за отбранителни продукти. Освен това има и общи средства, които се използват чрез различни програми.  

Наеотдавна Нидерландия определи националните си отбранителни сфери, като цели да бъде лидер в производството на безпилотни самолети, квантови и комически технологии, умни материали и сензори, изтъкна Божилов. България засега е обявила създаването на център за иновации в отбраната, а намеренията са неусвоените средства по Плана за възстановяване и устойчивост да се пренасочат към този сектор, което означава „да се купи нещо, което в момента е на пазара, а не ние да го произведем“, коментира експертът.

По думите му България се нуждае от бърза преценка, която да бъде извършена съвместно от отбранителния бизнес, Министерството на отбраната и Министерството на икономиката и индустрията, заедно с университети, в какви отбранителни продукти да се инвестира, така че страната да заеме водещи позиции в производството в рамките на ЕС. Към момента българският отбранителен бизнес произвежда основно въоръжение и муниции по стандарти, различни от тези на НАТО. Износът на тази продукция е за пазари, където не са поставени подобни условия, и сякаш няма голям интерес да се инвестира в друго производство, коментира експертът. От друга страна, процесите за превъоръжаване на Европа отварят възможности за българските високотехнологични компании да участват със свои проекти и прототипи в области като медицина, различни роботизирани системи, софтуерни решения, морски и въздушни дронове, продукти, базирани на изкуствен интелект и много други. 

Възможностите

Една от конкретните възможности е участието в проекти по линия на Европейския фонд за отбрана, посочи Йордан Божилов. Годишната програма на фонда бе публикувана неотдавна на страницата на ЕК (https://defence-industry-space.ec.europa.eu/edf-work-programme-2025_en). До 16 октомври консорциуми от поне три фирми или научно-изследователски звена от поне три държави могат да кандидатстват за финансиране по изследователски и производствени програми, като за тази година средствата са малко над 1 млрд. евро. Средствата по Фонда са грантови. Фирмите трябва да са регистрирани в рамките на Общността и в Норвегия и трябва да са създадени преди крайната дата за кандидатстване по проекта. С предимство са проектите на малки и средни предприятия. За еврофинансирането мога да участват не само компании, които произвеждат военна продукция, а и фирми от ИКТ сектора – разработчици на софтуер, системи с изкуствен интелект, а като подизпълнители могат да бъдат наети фирми от Украйна. Проектите обаче трябва да са пригодени за военни цели и да представляват технологична или производствена новост. Сумите, с които може да бъде финансиран проект, са между 1 и 10 милиона евро, а направленията, по които може да се кандидатства, са над 30. Българските фирми могат да получат по-подробна информация за възможни партньорства от портала за обществените поръчки на ЕК, чрез Министерството на икономиката и индустрията, Софийския форум за сигурност и други портали. Изследователските проекти получават 100 процента грантово финансиране по Фонда, а за тези за създаване на прототипи се финансират с определен процент от общата сума. Като цяло сумите по проектите варират между 1 и 10 млн. евро, като конкретната сума е обявена в Годишната програма на фонда. 

Сферите, които са включени за финансиране през 2025 година, са най-различни и включват: медицина; разработване на информационни системи; кибер-защита; разузнаване и наблюдение от космоса; иновации в областта на хибридните енергийни технологии и екологичния преход; разработка на нови технологии като чиплети; изграждане на цифрови платформи и облачни решения за морски операции; разработване на системи за симулации; изследвания, насочени към новаторски технологии, които имат потенциал да променят отбранителната способност и редица други.

Защо именно отбраната

Европа е изправена пред най-сериозните предизвикателства след края на втората световна война. От една страна, има война в близост до границите на ЕС. От друга, обезпокоителните сигнали, идващи от другата страна на Атлантика, че САЩ няма да бъдат така ангажирани с европейската отбрана, както преди, посочи експертът. Това поставя необходимостта европейските страни да повишат отбранителните си способности. Ключов фактор в това направление е повишаване на отбранителния производствен капацитет.

В отговор на въпрос има ли опасност за завръщане под някаква форма към периода на студената война и стимулиране на безкрайната надпревара във въоръжаването, председателят на Софийския форум за сигурност напомни, че тогава надпреварата е била в нападателните оръжия, включително ядрените, докато сега въпросът е Европа да изгради достатъчен отбранителен капацитет, така че да откаже потенциален агресор. След края на Студената война Европа прие, че опасността от нова война за континента вече е преодоляна, а икономическото обвързване до голяма степен ще предотврати нов военен конфликт, което доведе до рязко намаляване на инвестициите в отбраната. Войната в Украйна показа, че това мислене е било пожелателно, коментира експертът. Според него Европа трябва да продължи да работи за свят, базиран на договорени правила. В същото време европейските страни трябва да повишават своя отбранителен потенциал, защото в резултат от руската агресия срещу Украйна нито един международен договор, механизъм или организация не работят, посочи експертът и допълни, че в момента рисковете от военен конфликт в Европа се оценяват като високи.

Трудно е да се каже след колко време може да се очаква да има ефект от европейските мерки за повишаване на отбранителната способност, коментира Йордан Божилов. Сега държавите купуват това, което е налично към момента. Амбициите на ЕК и на държавите членки са да се разработват въоръжение и техника по най-нови технологии и към това са насочени настоящите европейски програми. За да се реализира това, ще са нужни години. Освен това, за да могат фирмите да пренастроят производството си, те се нуждаят от гаранции от собствените си държави под формата на дългосрочни договори. Целта на европейските програми е да се насърчи производството на военни стоки в Европа, защото през последните 30 години то беше занемарено, каза експертът.

Как се променя делът на БВП на Европа, заделен за отбрана

С реализирането на новата отбранителна политика на ЕС практически се очаква средният процент от БВП, който Европа заделя за отбрана, да се повиши с около 1 на сто над сегашните стойности, достигайки до 3 процента годишно. По време на Студената война тези стойности са били между 4 и 6 процента, напомни експертът. Всичко това ще позволи да се генерира голям финансов ресурс, който да подпомогне европейската отбранителна производствена база да започне да произвежда повече и технологично нови отбранителни продукти, посочи Божилов. Той напомни, че неотдавна публикуваната Бяла книга за отбрана на ЕС очерта ключовите сфери, където следва да се инвестира приоритетно, а именно: противовъздушна отбрана, артилерия, муниции, дронове и системи за защита от дронове, военна мобилност, изкуствен интелект, квантови системи, киберсигурност и електронна борба и други. 

И в бъдеще бойни платформи като самолети, кораби, танкове, артилерия и други ще останат в основата на отбранителните способности, но новите технологии дават възможност на малки иновативни компании да се включат в производството на отбранителни продукти, посочи експертът, като даде за пример използването на дронове. Откриват се нови възможности за компании и изследователски институти, които досега не са имали като основна дейност производство за нуждите на отбраната. Считам, че има много такива български производители, допълни той. 

„Несъмнено, участието на български фирми в модернизацията и придобиване на нови способности от българската армия, трябва да е приоритет на всяко българско правителство. През последните години бяха сключени редица договори за придобиване на самолети, бойни машини, системи за ПВО и други. Пример за включване на българския бизнес е изграждането на два патрулни кораба от българската фирма „Делфин“ с интегратор – водещ европейски производител. Очакваме да видим повече български фирми да произвеждат за нуждите на българската армия, но това може да стане с целенасочена политика, категоричен беше Божилов.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Българияпреди един час

До 16:00 часа движението от 63-и до 106-и км на АМ „Тракия“ в област Пазарджик ще се осъществява поетапно в една лента

Спортпреди един час

Нападателят Мустафа Сангаре ще бъде гост на „Синя фиеста“

Българияпреди един час

В Казанлък обсъдиха нови изисквания и мерки при отглеждането на животни

Икономикапреди един час

Финансовите министри на ЕС обсъждат как да се възползват от отсрочката в митническата политика на САЩ

Спортпреди един час

Рейнджърс постигна паметен успех над Айлендърс в дербито на Ню Йорк от НХЛ

Балканипреди един час

Протест срещу предвидено 15-процентно поскъпване на тока в Косово ще се проведе днес в Прищина

Святпреди един час

Среща на контактната група за Украйна ще се състои в Брюксел днес без участието на САЩ

Българияпреди един час

Средният осигурителен доход за страната за февруари е 1738,01 лв, съобщиха от НОИ

Българияпреди един час

Снежната покривка в Русе е един сантиметър, няма проблеми с електрозахранването и придвижването в региона

Спортпреди 2 часа

Индиана измъкна победата срещу Кливланд в НБА

Святпреди 2 часа

Иран ще даде на преговорите със САЩ „истински шанс“, каза говорител на иранското външно министерство

Българияпреди 2 часа

В област Враца няма проблеми, причинени от вятър и валежи през последното денонощие

Обществопреди 5 дни

13 000 сигнала за лоши пътища са подадени от МВР за година

Спортпреди 4 дни

Волейболният Нефтохимик прекрати договора на капитана си Аксел Трухчев по взаимно съгласие

Българияпреди 4 дни

Необходимо е да позиционираме страната ни като дестинация за високотехнологични инвестиции в областта на изкуствения интелект, заяви президентът Радев

Политикапреди 5 дни

Сачева: Борисов ще реши докога ще има правителство

Политикапреди 5 дни

ДСБ иска предварителни избори за кандидат-президент на демократите

Бизнеспреди 4 дни

Ще влязат ли САЩ в рецесия заради митата на Тръмп

Бизнеспреди 4 дни

Ще станат ли корабите новите чипове

Икономикапреди 4 дни

Магарешко и сирене от кобилешко мляко ще бъдат представени в първия за Враца фестивал на млечните продукти

Икономикапреди 4 дни

Българската агенция по безопасност на храните връчва предписания на търговците на агнешко месо в навечерието на Великден и Гергьовден

Българияпреди 3 дни

При силен интерес премина общественото обсъждане за изграждането на кариера в родопското село Първенец

Бизнеспреди 5 дни

Марин Льо Пен атакува съдебната система след забраната за участие в избори

Българияпреди 4 дни

Над два килограма суха тревиста маса е открита от служители на полицията в Благоевград

Новини