По-бавен растеж, но и по-ниска инфлация

Много неща все още не са ясни по отношение на това как ще се прилагат митата, за да се правят точни оценки за ефектите от тях. И все пак общото мито от 20% за ЕС може да намали ръста на БВП на еврозоната с 0.3 процентни пункта през следващите две години, ако се вземат предвид само директните и индиректните търговски ефекти, смятат икономистите от тинк-танка ING Think. ЕЦБ още преди месец прогнозира 0.5 пункта ефект, а сега общото разбиране в банката е, че това е по-скоро оптимистично и може да надхвърли и 1 пункт.

Износът на еврозоната към САЩ нарасна значително преди обявяването на митата в опит компаниите да се запасят, преди търговията да се оскъпи. А непосредственият ефект ще бъде потокът да падне, когато високите ставки са вече в сила. Такава стъпка вече предприеха някои компании като германския автомобилен производител VW, собственик на марките Audi, Porsche, Bentley, Skoda и Lamborghini, който замрази доставките си за САЩ за неопределено време. Автодилърите в САЩ имат запаси от автомобилите на компанията за около два месеца, твърдят специализирани издания.

Освен преките ефекти търговските ограничения неизбежно ще се отразят негативно на потребителското доверие и на плановете на бизнеса. Отлагане на потребление на домакинствата и на инвестиции на компаниите изглежда силно вероятно, смятат икономистите, а това би задържало растежа в ЕС на много бавни темпове. Макар да се обсъжда неофициално в Брюксел, все още не е ясно ще има ли пакет за подкрепа на най-засегнатите сектори и с какви параметри. Такива мерки евентуално биха смекчили търговския шок. За момента икономистите от ING очакват 0.6% тази година ръст на еврозоната (вместо предишните 0.7%) и 1% догодина (с 0.4 пункта надолу от старата прогноза). Преди дни управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас предупреди, че митата ще доведат до шок от страна на търсенето в Европа, който ще натежи на растежа.

По отношение на инфлацията оценката е по-комплексна. Тъй като ЕС със сигурност ще отговори със свои мита, цените може да тръгнат отново нагоре, особено за внасяни от САЩ стоки. В същото време обаче натиск за поевтиняване би дошъл от високите нива на запаси, които ще се натрупат от задържания износ към САЩ, а компаниите ще опитват да се освободят от тези запаси отчасти на местния пазар. Трети страни като Китай пък, които също са ударени от американските мита, се очаква да пренасочат част от износа си към Европа, което също ще има ефект в посока дезинфлация, поне в краткосрочен план.

Източник: Капитал

Сега поради размера и обхвата на митата, включително за азиатските страни от Бангладеш до Виетнам, които доставят основни стоки за САЩ, потребителските цени със сигурност ще се повишат. Според изследователската компания Capital Economics инфлацията в САЩ, която бавно се връщаше към годишен темп от 2%, сега може да надхвърли 4% преди края на годината.

Същевременно щетите за икономическия растеж вероятно ще бъдат много по-сериозни, отколкото се предполагаше досега. Преди въвеждането на новите мита показателите за потребителските нагласи се бяха влошили, а несигурността на бизнеса се беше покачила. Въпреки това повечето икономисти смятаха, че при наличието на стабилна основа това ще означава забавяне на икономиката. Това спокойствие може би е било погрешно.

За Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на „Елана трейдинг“, обявените мита са част от доста по-голям план за стабилизиране на държавните финанси на САЩ. „Митата представляват позицията на сила, с която американците ще договарят бъдещите равнища с основните търговски партньори. Краткосрочният ефект е чисто психологически, защото вносителите имаха достатъчно време, за да се подготвят и да напълнят складовете за месеци наред“, обяснява експертът пред „Капитал“.

Важно е да се види как ще се пренесе ефектът на митата върху крайните цени – дали компаниите ще го прехвърлят веднага и изцяло върху потребителите. „Нагласите са такива и ще се отрази върху инфлацията през второто тримесечие, което допълнително ще свие реалната икономика на САЩ и тя ще отчете рецесия“, предвижда Цачев.

Източник: Капитал

Защо Тръмп постави на „пауза“ митата

Обхватът и размерът на митата на САЩ върху основните им търговски партньори предизвикаха глобален спад на акциите и това доведе до рядка критика към Тръмп от републикански законодатели в Конгреса. Множество милиардери също разкритикуваха тези мита, включително някои от най-големите поддръжници на Републиканската партия. Обяснявайки своето решение в сряда, Тръмп се позова на глобалния пазарен спад, който се разпространи и върху продажбите на американските държавни облигации, като заяви, че хората започват да стават „нервни“. „Трябва да имаш гъвкавост“, каза Тръмп пред репортери. Неговото решение беше обявено точно когато главният му търговски преговарящ Джеймисън Грийър даваше показания в Конгреса.

Според различни източници сериозното безпокойство на Министерството на финансите за наличието на признаци на стрес на американския пазар на държавни облигации е изиграло ключова роля в решението на Тръмп да вземе това решение. Министърът на финансите Скот Бесънт е изразил тези притеснения директно пред Тръмп по време на срещата им преди обявяването на решението, подчертавайки загрижеността на икономическите експерти на Белия дом, които информираха президента за ускорената продажба на американски облигации по-рано през деня.

Американските държавни облигации се считат за най-сигурното убежище на пазарите. Това е мястото, към което инвеститорите по целия свят се насочват с увереността, че доминиращата роля на САЩ в глобалната финансова система ще осигури безопасността на активите. Но в същото време, когато митата на Тръмп караха чуждестранните лидери да поставят под въпрос устойчивостта на дългогодишните американски съюзи в сферата на сигурността и икономиката, бързата разпродажба на облигации – актив, считан за безопасно убежище, повдигна опасения, че финансовите пазари имат същите притеснения.

Нарастването на доходността по 10-годишните държавни облигации беше особено притеснително за служителите на Министерството на финансите. Когато доходността се увеличава, потребителите в САЩ се сблъскват с по-високи разходи за ипотечни лихви и финансови разходи за бизнеса.

Кои мита остават в сила

САЩ вече налагат 10% базово мито върху вноса от всички страни, включително ЕС, като има изключения за чипове, мед, дървен материал, фармацевтични продукти, злато, енергийни и минерални ресурси, които не се намират в САЩ. Автомобилите и автомобилните части също избягват 10-процентовото мито, но те плащат отделно 25-процентово мито, въведено от Тръмп миналия месец.

Източник: Капитал