Бизнес
От 13 до 150% за две години: колко растат разходите за заплати в публичния сектор

Не случайно според данни на ИПИ България е „рекордьор“ по разходи за вътрешен ред и сигурност в ЕС. Разходите за полиция, затвори, пожарна и съдебна система са най-високите в ЕС, и нарастват от 2.6% от БВП през 2023 г. до 3.6% от БВП през 2026 г., при средна стойност за ЕС от 1.7% от БВП.
Още по-впечатляващи са процентните увеличения в няколко по-малки администрации. Най-голям ръст има в разходите за персонал в Комисията за противодействие на корупцията (КПК) – 150% за две години. Следват Комисията за ядрено регулиране със 111% и Държавната агенция „Технически операции“ със 106.6%. В горния край на класацията са още ведомства от сектор сигурност – ДАНС, Държавната комисия по сигурността на информацията, Министерство на правосъдието, НСО, където увеличенията достигат 67-70%. В останалите министерства, държавни агенции и други институции, чиито разходи се определят в държавния бюджет, ръстовете за две години варират от 13 до 60% (виж графиката).
Тези увеличеният се случват на фона на значително по-умерени ръстове както като цяло в частния сектор, така и в някои части на публичния. От началото на 2024 г. до септември тази година средното възнаграждение в публичния сектор е нараснало с 20.8%, малко по-бързо от това в частния (19.3%). Въпреки това то трайно остава по-високо като размер – към септември средната заплата в публичната сфера е 2668 лв., срещу 2550 лв. в бизнес сектора. Допълнително трябва да се отчете, че държавните служители, полицаите и други заети на публични длъжности не плащат осигуровки за собствена сметка, което допълнително увеличава разликата. В частния сектор пък статистиката се изкривява в посока нагоре от договорите за управление и контрол, има и сив сектор.
Очакванията за 2026 г. са ръстът на заплатите в икономиката като цяло да се забави до около 5-7%, на фона на натрупана инфлация от 6.3% от началото на 2024 г. до октомври тази година и прогнози за около 3.5% инфлация догодина.
Източник: Капитал
Бизнес
ЕК препоръчва България да получи 1.47 млрд. евро от третото плащане по плана за възстановяване

Въпреки че управляващите се надяват парите да влязат в хазната „до края на годината“, вероятността за това е малка. От ЕК не могат да се ангажират дали е възможно плащането да бъде получено в такъв срок, защото са дали на България времето от един месец да отговори на неизпълнените критерии преди окончателното решение за плащане. Доколкото обаче няма политическа воля за това, е възможно самото правителство да откаже да се възползва от дадената отсрочка и да задвижи максимално бързо процеса по получаването на одобрените пари.
По същия начин България все още трябва да започне реалното изпълнение на реформите от второто плащане, за да отключи блокираните и там 215 млн. евро. Но към момента няма изгледи да се работи и по това. А масовите протести в последните дни поставят под въпрос продължаването на мандата на този кабинет.
Времето не стига
Голямата картина е още по-тревожна. За изпълнението на ПВУ има краен срок – август 2026 г. Дотогава всички проекти трябва да са не просто договорени, но и да бъдат подадени искания за плащания. За някои сектори като транспорта крайният срок е дори по-кратък – март 2026 г. Всяко забавяне днес увеличава риска България да не успее да усвои оставащите милиарди от общо 6.17 млрд. евро, които ѝ се полагат (които реално са над половината, или около 3.62 млрд. евро).
Равносметката е, че Европа е готова и иска да отпусне парите, но търси резултати, включително в съдебните зали. Следващият ход е на парламента и правосъдния министър. „Цялата стойност на плащането се очаква да бъде получена от ЕК след приключването на преговорите по предоговарянето на реформата, свързана с Комисията за противодействие на корупцията. В тази връзка следващата седмица предстои среща на правосъдния министър Георги Георгиев с представители на ЕК“, коментират от Министерския съвет.
Източник: Капитал
Бизнес
ЕЦБ отказва да предостави гаранция за заем от 140 млрд. евро за Украйна

Според четирима души, информирани относно обсъжданията, длъжностните лица са попитали ЕЦБ дали би могла да действа като кредитор от последна инстанция за Euroclear Bank, за да се избегне ликвидна криза. Според трима от тях служители на ЕЦБ са казали на комисията, че това е невъзможно.
Мотивите на ЕЦБ
Вътрешният анализ на ЕЦБ е стигнал до заключението, че предложението на комисията е равносилно на предоставяне на пряко финансиране на правителствата, практика, която е забранена в ЕС, тъй като централната банка ще покрива финансовите задължения на държавите членки. ЕЦБ заяви, че „подобно предложение не се разглежда, тъй като вероятно би нарушило правото на ЕС, забраняващо паричното финансиране“. Според двама служители, информирани по въпроса, в отговор на позицията на ЕЦБ комисията е започнала работа по алтернативни предложения, които биха осигурили временна ликвидност за обезпечаване на заема от 140 млрд. евро,.
ЕС е замразил руски активи на стойност около 210 млрд. евро след началото на войната в Украйна.
Говорител на комисията заяви, че тя е „в тесен контакт с ЕЦБ“ от края на октомври и че централната банка е „участвала активно във всички дискусии“ относно предложението за заем. „Осигуряването на необходимата ликвидност за евентуални задължения за връщане на активите на руската централна банка е важна част от евентуален заем за репарации“, добавя той. „Това е задължително, за да се гарантира, че ЕС, неговите държави членки и частни органи винаги могат да изпълняват международните си задължения. Разсъжденията за това как да се осигури тази ликвидност в детайли продължават.“
Белгия се противопостави на заема за Киев с мотива, че в случай, че руските активи бъдат размразени и Москва успее да си ги върне, Euroclear няма да може да изплати средствата веднага.
Източник: Капитал
Бизнес
Insead оглави класацията FT 2025 на европейските бизнес училища

Темата накратко
- Insead изпревари HEC Paris и London Business School.
- Деканът на лидера Франциско Велосо подчертава важността на изкуствения интелект за училището.
- Търсенето на места в европейските бизнес училища нараства, докато в САЩ намалява, а Великобритания ограничава визите за международни студенти.
Insead оглави класацията за 2025 г. на европейските бизнес училища на Financial Times, изпреварвайки HEC Paris и London Business School, които заемат съответно второ и трето място. Класация се основава на представянето на повече от 100 европейски бизнес училища в пет класации на FT: за MBA, Executive MBA, магистърски програми по мениджмънт, както и за отворени и фирмени програми за управленско обучение.
Лидерът
За втори път Insead, разположен във Фонтенбло, югоизточно от Париж, заема първото място в европейската класация, след като я оглави и миналата година. Училището, което е сред първите шест европейски институции във всички разглеждани програми, разполага и с кампуси в Сингапур и Абу Даби в ОАЕ. Дейността му отразява засилващата се тенденция бизнес училищата да разширяват присъствието си в други части на Европа и света.
Франциско Велосо, декан на Insead, коментира пред британското издание: „Ние се възприемаме като бизнес училище за света. Разбираме как различните части на света виждат възможностите… днес присъстваме в два от най-бързо растящите пазари в света: Сингапур и Абу Даби.“
Както и неговите колеги, Велосо подчертава разрушителния ефект на изкуствения интелект, който според него е „изключително важен“ за училището и представлява „революция, аналогична на индустриалната революция“.
Източник: Капитал
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 4 седмици„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 2 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 2 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
