Общество
50 лв. великденска добавка за 700 хил. пенсионери гласува кабинетът
Снимка БГНЕС
Добавка ще получат 687 000 души, които получават пенсия до линията на бедност от 638 лв.
50 лева великденска добавка ще гласува днес кабинетът за пенсионерите с по-ниски пенсии.
Добавка ще получат близо 700 000 пенсионери, които живеят под линията на бедност. За целта ще бъдат отелени 35 милиона лева, каза преди началото на правителственото заседание премиерът Росен Желязков.
„Независимо от всички недобронамерени коментари по тази тема, държа да уверя нашите сънародници, че това е знак на съпричастност, който не правителството и държавата, а българското общество прави, за да бъдат посрещнати светлите Великденски празници“, каза министър-председателят преди началото на днешното заседание на кабинета.
Добавка ще получат 687 000 души, които получават пенсия до линията на бедност от 638 лв.
Източник: Offnews.bg
Общество
Гилъно-Гилмърски реквием за ПЕШО ПЪРПЪЛА (още една рок-душа отлетя от студиото)

Long Time Ago… някъде в Германия, почти избягал след операция от болницата, той гледа на живо в концерт онези – които в живота му ще бъдат винаги като още едно семейство. По-нататък ще получи (в Москва, където занасят и опъват транспарант – пренесъл сърцата на българските пърпълджии – срещу сцената) хармониката на Йън Гилън. Още по-късно вече ще се чуват и дори виждат по-често с Гилън и той ще му рече: И ти си ми брат.
Почти в днешно време, след лайв на Дейвид Гилмър в Лондон, той и съпругата му ще седят на пейка току пред дома на Гилмър по няколко часа за 2-3 дни. Докато онзи не излиза по едно време навън, не отива при тях и ги пита: Какви сте вие, защо стоите тук? А нашият му отговаря, че са от България, че са имали възможност и са решили да поседят поне пред дома му с желание да го видят и да му кажат колко силно музиката му е врязана в живота им.
Той се именуваше Петър Лисицов, но навсякъде (географски и виртуално) го познаваха като Пешо Пърпъла.
От 2016-а тук в „Медията” писах реквиеми за Митко Каруцата, Чорчика (Фортунов), за Вал Найденов и за Румен Янев. Дойде времето, когато и този мой приятел, съсед, съратник – трябва да го върна в Музикалната кутия на спомените, от толкова далеч в първите ефирни студиа (до които често отивахме заедно с трабанти, или с трабант и вартбург, и запорожец) – когато той си беше член на екипа…, до (може би) най-щастливите му години в Боденмайс, Бавария. Където пък преди 10-тина години (друга догонена мечта) дом приюти крехкото му семейство: него след над 50 операции с-и-без упойки, смаляващи невъзвратимо крака и органи; и любовта на живота му – момичето, почти избягало от рожденото си семейство у нас, заради любовта на живота и́.
Имаше много контакти из разните фейсбуци и наистина разговаряше с хора от цял свят – не само нашенци. Но в едва няколкото налична в Нета статии/интервюта с него, освен за „Дийп Пърпъл”, Гилън, срещите им и псевдонима му, друга основна тема е какво му коства изобщо да продължава да живее и колко са операциите му. Беше болен от спина бифида и се самоиронизираше, че по-често не му трябва упойка, когато го режат. Преди 10 г. Соня Момчилова го нарече „Годеникът на болката”. А водеше активен социален живот като за двама здрави.
В ония далечни години на първите Музикални кутии в БНР, когато с него и живеехме блок до блок, вход до вход, а често тръгвахме заедно: и след предаването, но и след разборите с бира на „Синьото кафе” поне за още час-два, пак не се прибирахме още – а на улицата, в колата си говорехме какво искаме, какво правим, как, какви са мечтите ни, какво ни крепи… докато не свършеха цигарите.
Бяха времена, в които имахме много, без да имаме кой знае какво – но това не бе от времето, а от нашето си възпитание и разбирания; от семействата ни; и от музиката, с която също живеехме – като със събеседник, разказвач, весел купонджия или тъжен изповедник. Пешо беше жизнен, образован (Френската гимназия; републикански шампион по история от 1978 г.) и енигматично циничен, което кареаше красивите млади дами да искат да се запознават с него. А той – и тогава и до днес – презираше ламтежа, парите, егоизма, простотията, предателствата. А нямаше как да не се сблъскваме с тях – и някога и сега. Така избираше и поддържаше най-близките си приятелства – по взаимната вярност. (В неговия „кръг на допуск” един от „бетеерците” му е кум, а групата му посвети парче.)
Ако „Флойд” (и Гилмър, и отделно Джон Лорд) за него бяха философията на дните, пурпурните бяха емоцията им. И винаги и завинаги в семейството му „Пърпъл” и Гилън бяха другите членове, приети и познати и на майка му Венета и на „баба Пърпълджийка”. Както „Арсенал” от футболните му пристрастия. И JVC-тата – единствената марка техника, допусната в дома им.
Когато заживя в Бавария и беше закрепил някак здравето със силата на любовта и свободата да пътува – той поразшири списъка на неговите The Greatest. Имаше и възможността да изгледа някои от тях. А често в разговорите ни през Вайбъра ми диктуваше какво трябва да чуя непременно.
Само преди няколко дни, макар и упоен, в последната ни вайбърска среща, ми рече да се запозная с последния албум на шведите Karmakanic. И не робуваше на вкусове и моди; или харесваш и живееш с дадена музика, с рока, или не си губиш времето с ерзац и еднодневки. В нашенските рок среди имаше също много приятели, понеже познаваше всички (възхищаваше се на „Ер Малък”, Милена и Любо Малковски – случайно ли родени в един и същи ден; Валери Градинарски и Данчо Караджов му бяха близки, а с „Б.Т.Р.” имаше особено силна връзка).
Беше достатъчно „вътре”, когато 2-то БГ рок поколение излизаше на сцените, променящи системата в края на 80-те. И искрено се радваше на групите, гостуващи на живо или с парчетата си в ранните Музикални кутии и Блек Топ-класацията в „Хр.Ботев” и в „Дарик”. На този фон политиката не му беше присърце, макар да имаше завиден запас от знания и история в главата си. Като доста от нас – беше първо ентусиазиран, после разочарован. Постоянно вмъкваше в разговорите ни – след преместването му в Бавария – че уж не ще да гледа, но вижда какво се случва у нас и наоколо му и му е тъжно. И че още повече го е яд на разпада в социума, на избиващата злоба, кариеризъм, мошеничество, манипулираната история и действителност, чалгата.
В един момент съдбата му се усмихна леко и обещаващо: срещна момичето, което никога не бе имал и с което щеше да сподели дните си до края. И за нея той не бе „Пърпъла”, а Петър. След като изпрати и майка си, той си грабна жената, качиха се в Ситроена с малко багаж и се премести в Бавария. Искаше да и́ подари и своята любов в по-нормална среда и да провери колко време е изкупил предварително, за да поживее малко по-щастливо.
Животът му отпусна 10-тина години. Казваше ми по вайбъра, че си остава българин, и родолюбец и манипулациите в съвременния обществено-политически свят го ядосват, но не могат да го „вкарат във филма” си. Само че, е решил да си отпусне правото да някакво бъдещо милостиво време далеч от мизерията на „Захарна фабрика” и операционните с трионите. И не си смени гражданството докрай.
Подкрепям го: да, имаше това право – макар многото му приятели да останаха в компютъра и телефона, а той тук живееше и чрез тях в живите им контакти. (Все пак, идваше на всичките големи лайвове на „бетеерците” в НДК.) Никакъв срок с начало и край не стига, дано поне неговото баварско щастие с любимата жена и посетените концерти да са му стигнали. За да превърта наум филмчето от тия красиви и спокойни последни години, пропадащ и будещ се в упойката на страданието. Той, „годеникът на болката”, който не се нуждаеше от упойки за операциите.
Лек път нагоре, Петре! Намери́ Лорд там и всички вече пристигнали групари и съратници, и подгответе бъдещия небесен лайв „Дийп Пърпъл и приятели”. Хармониката на Гилън нали е у теб. Отрепетирайте твойто любимо Fools. Или изтананикай любимото ти парче на Малковски за онези с квадратните глави. Ще им хареса, да знаеш. Мнозина станахте вече вие всички там, Деца на времето в безвремие. Ясно е, че и ние – останалите – ще се появим някой ден край онази сцена. А тук, долу, докато ни има – ще ви има и вас.
Кураж, Стю! Бъди силна. Един по един си отиват те, изпълвайки ни с безприсъствието си. Ала (докато не ни открият Дементорите) загубите на близките са като фотоните: частица и вълна. Допир и спомен. Нежни ръце и сънища. И само от нас зависи колко още ще живеят.
Източник: Offnews.bg
Общество
Ученици събраха над 5000 лв. за пострадалите при пожара в Кочани
Снимка Училище „Цар Симеон Велики“
Традиционно в навечерието на Великденските празници децата от училище „Цар Симеон Велики“ в с. Иваняне проведоха благотворителен базар с ръчно изработени сувенири, сладки и рисунки.
Учениците събраха сумата от 5300 лв., които по тяхна идея и с подкрепата на ръководството на училището, ще отидат в помощ на пострадалите при пожара в дискотека в македонския град Кочани.
„Учим децата на първо място да бъдат добри хора – да вярват в доброто, да го преследват и да го създават“, споделя директорът на училището Мария Иванова и допълва: „През годините учениците са имали много смислени каузи за базарите си – осиновяване на кошери с пчели, отглеждане на кучета водачи на слепи хора и др. Със средства, събрани по време на коледния ни базар например закупихме апаратура за СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, както и спортно оборудване за ФАФА – спортна асоциация, която се грижи за деца със Синдром на Даун.“
От екипа на училището посочиха, че децата дълбоко са се трогнали от трагедията в Кочани и са помолили да бъде променена първоначалната кауза за базара, за да могат да помогнат на пострадалите и техните семейства и да покажат своята солидарност.
Ръководството на училището ще обяви съвсем скоро детайли за това как точно ще бъдат изразходвани събраните средства.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Общество
Благодатният огън в Русе идва от Румъния
Снимка Интернет
За поредна година българска църковна делегация няма да пътува до Израел, за да вземе Благодатния огън, който съпътства Възкресение Христово. Пламък се пази в Синодалния параклис, откъде ще бъде пренесен до българските храмове.
В Русе обаче огънят ще бъде взет от Румъния. Ползва се близостта с Гюргево.
„Ние ще го вземем от Гюргево. Благодатният огън идва от Букурещ. От там свещеници ще го донесат в Гюргево, а ние като съседи ще го получим от тях“, заяви епископ Макарий пред БТА.
В София днес на Велика събота патриарх Даниил ще води Василиевата света литургия в 8:30 часа тази сутрин в храма „Света Неделя“. Довечера в 23.30 часа ще оглави и тържествените богослужения в катедралата „Св. Александър Невски“.
Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. Православната църква отбелязва погребението на Иисус Христос. Тържествени богослужения за Великден ще има във всички храмове и манастири в цялата страна.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 7 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 7 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Българияпреди 5 дни
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Бизнеспреди 1 седмица
Европа и САЩ: Трансатлантическият разлом