Американският президент Доналд Тръмп е готов да признае полуостров Крим за руска територия срещу мирна сделка с Украйна. Това твърди Bloomberg в свой материал, който се позовава на високопоставени източници от администрацията на Тръмп. Информацията идва след друг материал на Bloomberg от петък, в който се твърди, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио е предложил на Украйна и европейските ѝ съюзници план, според който част от санкциите върху Русия могат да бъдат вдигнати срещу дългосрочно примирие.

Крим, международно признат за украинска територия дори от приятелски на Русия държави като Китай и Турция, беше завзет през 2014 г., първоначално от войници с немаркирани униформи (т. нар. „зелени човечета), след което в него беше проведен набързо скалъпен референдум за присъединяване към Русия. Веднага след това Русия започна прокси война в украинските области Донецк и Луганск, а през февруари 2022 г. атакува цяла Украйна. В момента Русия претендира, че четири украински области са нейни – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Русия не контролира изцяло нито една от тях, а в случая на Херсон и Запорожие не контролира дори едноименните областни градове.

Руската позиция е, че за да приключи войната, всички контролирани от нея територии в момента трябва да бъдат признати за нейни. Русия претендира и за незавзетите части от четирите области.

Дипломатически провал, засега

В петък Рубио коментира публично, че и той, и Тръмп са раздразнени от липсата на прогрес по отношение на мирните преговори. САЩ водят поотделно преговори с Русия от една страна и с Украйна и европейските съюзници от друга. След някои сигнали за потенциално примирие в началото на разговорите и неспазена уговорка за край на атаките по енергийна инфраструктура, те влязоха в задънена улица.

Източник: Капитал

Недостигът на доставки все още не е фатален за Америка. Много купувачи бяха изградили запаси преди забраната. Китай не е отменил съществуващите договори за доставки, които често са с многогодишна давност, а някои материали продължават да постъпват в страната чрез трети държави. Източник, близък до американското министерство на отбраната, не говори за паника, свързана с галия в Пентагона.

Потенциал за повече щети

Въпреки това последните ограничения на Китай могат да причинят повече вреда по три причини. Първо, „тежките“ редкоземни елементи, които той е избрал, са най-трудни за заместване. Диспросий и тербий регулират температурата в магнити, които захранват вятърни турбини в морето, реактивни двигатели и космически кораби. „Колкото по-голям е моторът, толкова по-тежки редки елементи са необходими“, казва Ионут Лазар от консултантската компания CRU. Останалите пет метала са от решаващо значение за чипове за изкуствен интелект. Някои от тях се използват и в скенери за ядрено-магнитен резонанс, лазери и оптични влакна.

Вторият проблем е, че Китай е още по-доминантен в производството на тежки редкоземни елементи, отколкото за по-леките. Той контролира по-голямата част от тяхната добивна дейност както в страната, така и в Мианмар. Ключово е, че той обработва 98% от извлечения материал. Както повечето елементи, тежките редкоземни елементи не съществуват в чиста форма в земната кора. И за разлика от галий или германий, те не са странични продукти от топенето на масово произвеждани метали като алуминий или цинк. Те трябва да бъдат разделени от химическите съединения, които образуват, със специализирани умения и много труд срещу малка печалба.

Това влошава третия проблем: Китай има мощни инструменти, с които да наложи забрана. Правителството може да проследи всеки тон редкоземни елементи, добити и обработени в страната, и да открие къде завършват доставките, казва Райън Кастильо от аналитичната компания Adamas Intelligence.

Източник: Капитал

„Въпреки повишената несигурност доларът поевтиня, а кривите на доходността на американските държавни ценни книжа се „усмихнаха“ – това не е усмивката, която човек иска да види“, каза тя и добави, че движенията „трябва да се приемат като предупреждение“.

Спадът на долара в условията на пазарна паника накара някои експерти да се запитат дали статутът му на световна резервна валута не е застрашен.

„Нещо, което е толкова добре закрепено, което се възползва от толкова силни мрежови ефекти, има причина да бъдем скептични по отношение на бързото разпадане на статута на долара“, казва пред британското издание Брент Неймън, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ по време на управлението на Байдън, който сега е професор в Чикагския университет.

Но според него големите промени в САЩ, които досега се считат за място със стабилна политика и надежден ангажимент към правилата и настоящия ред, със сигурност биха могли да окажат влияние.

Източник: Капитал