Свържете се с нас

Новини

Украйна, митата, икономиката. Какво каза Тръмп в първата си реч пред Конгреса

Украинският президент Володимир Зеленски е уведомил президента на САЩ Доналд Тръмп, че е готов за преговори с Русия за прекратяване на войната и е предложил да подпише споразумение за минералните ресурси на Украйна „по всяко време“.

Това е едно от изявленията, които Тръмп направи рано сутринта в сряда по време на първата си реч пред Конгреса на САЩ, откакто встъпи в длъжност през януари.

Думите му идват след седмица на изострени отношения с Киев, в която САЩ временно спряха военната помощ за Украйна. Във вторник вечерта, часове преди речта на Тръмп, Зеленски публикува позиция, в която изрази желание да поправи отношенията с Вашингтон и да работи за траен мир „под силното ръководство на президента Тръмп“.

За Украйна

Външната политика не беше в центъра на речта на Тръмп, но от различните външнополитически теми той отдели по-голямо внимание на войната в Украйна.

Тръмп каза в обръщението си, че е получил „важно писмо“ от президента Зеленски, което гласи, че „Украйна е готова да седне на масата за преговори възможно най-скоро, за да доближи трайния мир“.

Той добави, че САЩ са похарчили „може би 350 млрд. долара“, докато Европа е похарчила едва 100 млрд. долара.

Европейските лидери са оспорвали подобни предишни твърдения на американски официални лица. По данни на базирания в Германия Килски институт за световна икономика общата помощ, отпусната от САЩ на Украйна досега, възлиза на около 114 млрд. евро, което я прави най-големия самостоятелен донор, докато Европа като цяло е отпуснала около 132 млрд. евро.

Тръмп не спомена публичния си спор със Зеленски миналата седмица. „Ние се разбираме много добре с тях и се случват много неща“, каза той сега.

В петък по време на среща в Овалния кабинет, след която трябваше да сключат сделка за съвместно разработване на редки минерали, Тръмп и Зеленски влязоха в публичен сблъсък. Зеленски си тръгна, без да подпише споразумението.

По време на речта си Тръмп „даде знак, че е оставил разговора в Белия дом настрана“, каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Михаил Алексеев, професор по политически науки в Държавния университет в Сан Диего, Калифорния. „Не е имало призив Зеленски да подаде оставка. Не се говореше за това, че Украйна е неблагодарна.“

Даниел Вайдич, президент на фирмата Йорктаун Солушънс, която лобира от името на Киев, каза, че споразумението за минералите ще бъде добро както за Украйна, така и за САЩ.

„То дава на САЩ конкретни акции в Украйна, които сега трябва да бъдат защитени“, каза Вайдич.

Фондът, създаден по силата на споразумението, ще бъде важен механизъм за привличане на американския частен сектор да инвестира във възстановяването на Украйна, добави Вайдич, бивш съветник на няколко републикански кандидати за президент.

Тръмп насърчаваше сделката като начин да възстанови милиардите долари, предоставени от САЩ от началото на войната, и да оправдае продължаването на помощта.

Митата и икономиката

Тръмп започна речта си с думите „Америка се завръща“ и изтъкна политиките си по отношение на имиграцията, престъпността и усилията на ръководения от милиардера Илон Мъск Департамент за правителствена ефективност (DOGE) за намаляване на държавните разходи.

Тръмп похвали Мъск за установяването на „стотици милиарди долари измами“ – твърдение, което далеч надхвърля заявеното от администрацията до момента.

Ребека Гил, професор по политически науки в Университета на Невада в Лас Вегас, каза пред RFE/RL, че повече от 100-минутното обръщение, най-дългото, което някога е правено от президент пред обща сесия на Конгреса, е било „типичният Тръмп“.

„Не мисля, че някой би се изненадал, че то беше доста агресивно и войнствено“, каза тя.

Речта беше посрещната с аплодисменти от републиканците в Конгреса. Демократите от своя страна издигаха във въздуха надписи „Лъжа“ и „Погрешно“.

Един от най-спорните ходове на администрацията на Тръмп са 25-процентните мита върху стоки от Канада и Мексико, два от най-големите търговски партньори на САЩ, които влязоха в сила на 4 март и предизвикаха най-резкия спад на американските акции от повече от два месеца.

„Тарифите са за това да направим Америка отново богата и да я направим отново велика“, каза Тръмп.

Райън Суифт, главен икономист за САЩ в Оксфорд Економикс, казва, че митата ще доведат до по-бавен растеж в САЩ, по-висока безработица и по-висока инфлация.

От встъпването си в длъжност на 20 януари Тръмп обяви драстични промени във вътрешната и външната политика на САЩ. За целта той често използва изпълнителни заповеди, за да заобиколи Конгреса, в стремежа си да изпълни обещанията си от предизборната кампания.

Източник: Свободна Европа

Новини

Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“

Софийската районна прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт срещу шестима души, извършили хулигански действия пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София. Това съобщи във вторник държавното обвинение.

Новината идва, след като края на февруари симпатизанти на проруската партия „Възраждане“ хвърлиха бомбички и запалиха вратата на сградата по време на протест срещу влизането на България в еврозоната. След това беше съобщено за 10 ранени полицаи, а първоначално бяха задържани общо шестима участници.

За вандаласките действия срещу сградата на ЕК бяха уличени и четирима депутати на „Възраждане“ – Славчо Крумов, Ивайло Чорбов , Йордан Тодоров и Никола Димитров. Прокуратурата поиска имунитетите им, за да им повдигне обвинения, но на няколко пъти, с помощта на ГЕРБ, „Величие“, МЕЧ и ДПС – Доган, парламентът взе решения, с които да запази имунитетите на депутатите на „Възраждане“.

Сред действията, заради които шестимата души са обвинени от прокуратурата, попадат раздаване и хвърляне на яйца, пълни с червена боя срещу сградата на ЕК, удряне с метален чук по фасадата на сградата, блъскане и чупене на стъкла и врати.

От прокуратурата уточняват, че сред шестимата има и един непълнолетен, който обаче е „разбирал свойството и значението на деянието“ си.

В месеците преди България да получи финалното одобрение за влизането си в еврозоната, „Възраждане“ многократно заплаши и атакува различни институции в страната, които имат отношение към процеса. Такива бяха Националния статистически интитут (НСИ), Българската народна банка (БНБ), представителството на ЕК, както и отделни партии и политици.

България получи окончателно одобрение за присъединяването си към еврозоната от началото на 2026 г. на 8 юли. Днес партия „Възраждане“, която иска България да излезе от ЕС и НАТО, твърди, че ще „унищожи еврозоната отвътре“ и иска запазване на валутния борд и закачането на българския лев за американския долар, а не както е досега за еврото.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Новини

„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че ще се обърне към Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с въпроса кой да изпълнява функциите на председател на съда, съобщи правният сайт „Лекс“ във вторник.

Решението е по повод факта, че на 21 юли изтича 6-месечният срок, в който сегашният временен шеф на ВАС Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничение беше въведено за председателите на двете върховните съдилища, както и за главния прокурор, със законови промени в началото на годината.

Но само преди седмица прокурорската колегия на ВСС взе решение, което противоречи на това на съдийската колегия – да не назначава нов временен главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов, който заема поста още от юни 2023 г.

Според прокурорската колегия промените в закона от януари не засягат т.нар. заварено положение, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата вече заемаха временно съответните постове към датата 21 януари, когато промените в закона и 6-месечното ограничение влязоха в сила.

Членовете на прокурорската колегия решиха, че на промените не е придадена обратна сила и затова ограничението не засяга Сарафов. Това се случи въпреки тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функциите главен прокурор и нов временен шеф на ВАС.

Сега членовете на съдийската колегия не приеха, че промените в закона не следва да се приложат, и взеха различно решение – да поискат от Пленума на ВАС да предложи кой да изпълнява функциите на председател на съда на мястото на Чолаков.

Този вариант беше предложен от Драгомир Кояджиков, който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на възможност самите съдии да изберат временен шеф представлява „еманация на принципа на съдийско самоуправление“.

„Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във ВАС за приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ и за издигането на кандидат за изпълняващ функциите председател на ВАС“, каза и Даниела Марчева от съдийската колегия, цитирана от „Лекс“.

Другата обсъждана опция беше да се отправи питане до най-старшия зам.-председател на ВАС – Маринка Чернева, дали е съгласна временно да ръководи съда. За този вариант се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Всичко това се случва на фона на поредната препоръка на Европейската комисия България да реформира ВСС, както и на решение на Съда на Европейския съюз, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови кадрови решения в съдебната власт. Настоящият състав на ВСС е с изтекъл мандат от три години.

Чолаков беше назначен за временен шеф на ВАС през ноември 2024 г., след като изтече 7-годишният му мандат на същия пост.

Това решение беше взето в нарушение на Конституцията. Според решение на Конституционния съд (КС) от 2005 г., председателите на върховните съдилища и главният прокурор нямат право да останат на поста си след изтичането на мандата.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Новини

СЕМ пак не успя да смени Кошлуков. Той остава начело на БНТ поне до октомври

Емил Кошлуков остава начело на Българската национална телевизия (БНТ) най-малко до октомври. Това е резултатът, след като и трите опита на Съвета за електронни медии (СЕМ) във вторник да избере нов генерален директор се провалиха.

В момента Кошлуков продължава да изпълнява длъжността, въпреки че мандатът му приключи преди повече от три години.

Сега СЕМ реши да проведе нов конкурс за директор и определи 12 септември 2025 г. за краен срок за подаване на кандидатури, а 16 октомври 2025 г. – за дата за взимане на финалното решение.

Новината идва три години след провала на първоначалната процедура. Тогава по същия начин както във вторник и при трите гласувания нито един от кандидатите не получи нужната подкрепа.

Последваха съдебни дела, в които бяха оспорени резултатите от процедурата. Последно през май тази година Върховният административен съд отсъди, че СЕМ трябва да проведе нов избор, при който членовете на съвета да могат да гласуват само със „за“ или „против“, без възможност да се въздържат.

Осемте кандидати за поста бяха Сашо Диков, Ирина Величкова, Сашо Йовков, Василена Матакиева, Емил Кошлуков, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова.

Във вторник членовете на СЕМ проведоха общо три гласувания. При всяко от тях:

  • председателката на СЕМ Симона Велева гласува „за“ Венелин Петков и „против“ останалите кандидатури;
  • Габриела Наплатанова гласува „против“ всички кандидатури;
  • Галина Георгиева гласува „за“ Емил Кошлуков и „против“ останалите кандидатури;
  • Пролет Велкова гласува „за“ Венелин Петков и „против“ останалите кандидатури;
  • Къдринка Къдринова гласува „против“ всички кандидатури.

След провала на процедурата Къдринова предложи директно да бъде насрочен нов конкурс за директор на БНТ, а предложението ѝ беше прието. Като краен срок за подаване на кандидатури беше определен 12 септември. На 16 октомври предстои СЕМ да проведе окончателно гласуване по тях.

Заради провала на първоначалната процедура Кошлуков, чийто тригодишен мандат изтече през пролетта на 2022 г., изкара на поста още пълни три години.

По време на управлението му имаше множество призиви за неговата оставка. Още през 2020 г. бивши журналисти от медията посочиха като мотив за това загубата на авторитет на обществената медия.

През 2022 г. бивши служители на медията призоваха Кошлуков да не бъде допускан до конкурса за нов директор с аргумента, че по време на тригодишното му управление „той е уронил престижа на обществената телевизия, показвал е, че е политически зависим, и е злоупотребил с власт“.

Критиките продължиха и през следващите три години, в които Кошлуков управлява БНТ без да е избран за нов мандат. При един от примерите, през ноември 2024 г. главният продуцент на новините в телевизията Даниел Чипев подаде оставка, след като водещите на БНТ прочетоха информацията, че служебният кабинет на Димитър Главчев е предоставил „тихомълком“ над 85 млн. лв. на общини, в които партиите на Делян Пеевски и Бойко Борисов са получили най-много гласове на последните избори.

По неофициална информация на Свободна Европа оставката на Чипев е била поискана от Кошлуков именно по повод новината за отпуснатите пари.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди 46 минути

Мината, която захранва с критично важни минерали технологичния свят и финансира бунтовниците в ДР Конго

Българияпреди 50 минути

В шест от общините в област Добрич има регистрирани доброволни формирования за гасене на пожари на открито

Святпреди 50 минути

Украйна заяви, че е укрепила източния фронт след изненадващ пробив на руските сили

Българияпреди 50 минути

Пожарната в Смолян издаде информационна брошура за недопускане на горски пожари

Икономикапреди 50 минути

Търговците във Враца спазват изискването цените да са в лева и евро, установи репортерска проверка

Балканипреди 53 минути

Ердоган заведе дело за клевета срещу лидера на опозиционната Народнорепубликанска партия

Икономикапреди 56 минути

Индексите на Уолстрийт се отправиха надолу след данните за ръст на американските производствени цени

Българияпреди 56 минути

Преди началото на учебната година в община Пазарджик най-търсени са учителите

Българияпреди 58 минути

Хора в затруднено положение получават подкрепа чрез иновативни дейности по проект на Община Исперих

Българияпреди 58 минути

Министър Гуцанов направи изненадваща проверка на Дома за хора с деменция в с. Бистрилица

Българияпреди един час

БДЖ ще си сътрудничи с пакистанска компания в областта на товарните превози

Святпреди един час

Украинският град Одеса беше признат за военна зона

Икономикапреди 5 дни

Акциите на Епъл регистрираха най-големия си седмичен ръст от пет години след срещата на изпълнителния директор Тим Кук с Доналд Тръмп в Белия дом

Обществопреди 3 дни

Деца и възрастни в Хасковско се учат как да пазят природата от пожари и замърсяване

Обществопреди 3 дни

Кмет блъскал жена с онкологично заболяване

Българияпреди 5 дни

Все повече мъже и жени искат да бъдат част от Военноморските сили, каза контраадмирал Кирил Михайлов

Политикапреди 5 дни

Запрянов: България очаква минни ловци от Белгия и Нидерландия

Политикапреди 3 дни

Синдикатите и бизнесът ще разискват предложението на МС линията на бедност да бъде 764 лева

Икономикапреди 3 дни

Търговските преговори с Пекин се развиват добре, заяви Тръмп

Технологиипреди 2 дни

Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации

Икономикапреди 5 дни

Секторът за облекло в Шри Ланка се готви за въздействието на американските мита от 20 на сто

Българияпреди 4 дни

Пожар гори в кв. „Христо Ботев“ в столицата, съобщиха от пожарната

Икономикапреди 3 дни

Част от приходите на „Енвидиа“ и Ей Ем Ди от продажба на чипове за технологии с ИИ в Китай ще отиват към американското правителство, съобщиха медии

Обществопреди 2 дни

Уникална е приликата между Нармаг и “Магазин за хората“, посочи Вили Лилков

Новини