Превръщането на бивши офис сгради, магазини и църкви в жилища се е забавило още повече през миналата година, сочат данни на Статистическата служба на Нидерландия. През 2025 г. са завършени 8675 жилища в съществуващи сгради, което е по-малко от 8755 през предходната година и е доста под целта на министъра на жилищното строителство Мона Кайзер за 15 000 жилища годишно. Министър Кайзер не изглежда твърде обезпокоена, но правителственият архитект Франческо Веенстра, главен съветник на кабинета по въпросите на строителството, определи това като „неприемливо“, съобщава електронното издание „Нюзюр“.

През 2019 г. в Нидерландия чрез преустройство са се появили 12 000 нови жилища. Оттогава насам броят на преустроените магазини, училища и църкви остава почти същият, но броят на новите жилища в бивши административни сгради намалява. Предишни данни на официалната статистика показват, че в страната все още има над 3 милиона квадратни метра свободни офис площи.

Преустройството на сгради обикновено е по-бързо, по-евтино и, най-важното, по-устойчиво от новото строителство. Преустройството води до по-малко отлагане на азот – основната причина, поради която жилищното строителство е в застой в редица райони. Ето защо министърът на жилищното строителство Кайзер е възприела целта на своя предшественик с страната по този начин да се създават по 15 000 жилища годишно.

Въпреки това Кайзер посочи, че не е твърде притеснена от застоя и не иска да се съсредоточава сляпо върху целта, а да работи за създаването на 100 000 жилища годишно по какъвто и да е начин. „Някой, който в крайна сметка получава ключ в ръцете си, не се интересува дали това е жилище от трансформация или новопостроено“, казва тя пред „Нюзюр“.

Голяма причина за застоя в преустройствата е, че всички лесно пригодими сгради вече са преустроени, каза Хилде Ремой, професор по управление на недвижими имоти в Техническия университет в Делфт, в предаването „Актуално“. „Преобразуването на съществуващи сгради започна преди повече от десет години, когато много офис сгради бяха празни след кредитната криза и кризата на еврото. Най-лесните за трансформиране сгради вече не са на пазара“, посочва тя.

Останалите често са неподходящи или скъпи за преобразуване. Въпреки това тя смята, че е възможно – макар и трудно – да се постигне целта на правителството за 15 000 преобразувани жилища годишно. „За да се случи това, трябва да се трансформират и големите офис площи“, казва Ремой и определя това сложна задача. 

Източник: БТА

„Докато преминаваме през Ламанша вероятно малко ще друса“, предупреждава капитан Андрю Саймънс по време на последния инструктаж на малко над десетимата пътници, които ще пътуват от Англия до Булон сюр Мер, Франция (Па дьо Кале), използвайки само силата на вятъра, информира Франс прес.

Катамаранът на „СейлЛинк“ (SailLink), появила се неотдавна британска стартъп компания, която има за цел да направи все по-достъпно ветроходството като нисковъглеродна алтернатива на фериботите през Ламанша, стартира първите си платени пътувания, като планира да станат ежедневни.

Въпреки мъртвото вълнение и ледените пориви  на вятъра по време на третото преминаване на платноходката, 67-годишният Йоханес Шнайдер се наслаждава на пътуването, за което е платил 85 британски лири или 98 евро – по-скъпо от преминаване с  ферибот.

„Много е интересно да можеш да „изживееш“ пътуването си, вместо да пътуваш с голям кораб, от който не можеш да видиш нищо“, изразява въодушевлението си пътничка, доволна, че е избегнала морската болест.

„Опитваме се да работим с природата, (…) с приливите и отливите, а не срещу тях“, твърди Андрю Саймънс, 48-годишен британец и създател на стартъпа „СейлЛинк“. Той е капитан на 17-метровия катамаран, който побира до 12 пътника.

За да компенсира вълнението на природните стихии, което понякога могат  да направят преминаването през Ламанша неудобно, екипажът се грижи много за своите пътници: чай от мента срещу морска болест, сладкиши и одеяла в кабината, защитени от морските пръски.

Одисеята „СейлЛинк“ започва като мечта и леко наивно през лятото на 2019 г. Андрю, който живее в Швейцария, се подготвял да вземе ферибота за Англия с дъщеря си, когато минал покрай марината (морски плавателни съдове – бел.ред.) в Шербур  и се запитал: защо да не използва тези малки лодки, закотвени в пристанището?

Неудовлетворен от фериботите, които според него замърсяват околната среда и са непрактични със своите отдалечени терминали, Андрю измисля нов начин за транспорт през Ламанша, „морско преживяване“ за хора като него, които „не пътуват с кола“ и „искат да стигнат от центъра на един град до  този на друг“.

След като известно време мисли за платформа за съвместно пътуване – идея, която се оказва твърде сложна за реализиране – Андрю копира начина, по който работят фериботите. Той предлага на пътниците и велосипедистите фиксиран дневен маршрут с определени часове.

„Трябваше да съберем 500 000 евро, от които 350 000 евро за закупуване на платноходката. Средствата са набрани от шепа частни инвеститори, „хора, които наистина повярваха  в проекта“, казва Андрю с гордост.

Във Франция услугите за превоз на пътници на борда на ветроходни кораби набират все по-голяма популярност, като например „Сейлкооп“ (Sailcoop), който предлага маршрути между Сен Рафаел и Корсика от 2022 г., и „Ле лиен“ (Les Iliens), плаващи между Киберон и Бел-Ил от 2021 г.

 „Това е нова връзка със скоростта, нова връзка с пейзажа, привлекателна за любителите на „бавното пътуване“, казва изследователят Силвен Рош, който вижда „пряка връзка между възраждането на ветроходните лодки“ и това на „нощните влакове“.

Въпреки че за момента този вид транспорт е „анекдотичен“, според изследователя, специализиран в областта на енергийния преход, той може да се разрасне през идните години. 

 „Днес единствената реална алтернатива  на изкопаемите горива е транспортът с платна“, подчертава  Рош, като твърди, че други технологии за декарбонизация на морския транспорт, като водородните, все още не са разработени.

По данни на Международната морска организация  морският транспорт е отговорен за почти 3 на сто от световните емисии парникови газове.

Източник: БТА

Испания привлича десетки милиони чуждестранни туристи годишно. Само малка част от тях обаче могат да си позволят да си купят жилища в страната, за да се радват на живота там, без да им се налага да наемат апартаменти, къщи или хотелски стаи. 

Традиционно богатите чужденци избират испанското средиземноморско крайбрежие, когато планират да си купят жилище в Испания. Най-често те купуват своя испански дом в автономните области Каталуния, Валенсия, Андалусия, както и на Балеарски острови, сред които са Ибиса и Майорка.

Напоследък обаче се забелязва известна промяна в предпочитанията им, и заможните чужденци започват да купуват жилища в испански райони, на които допреди няколко години едва ли биха се спрели, посочват местни експерти в сектора на недвижимите имоти. 

Новият пазарен хит 

Заможните чужденци все повече се насочват към северната част на Испания. Те започват да купуват недвижими имоти не само в автономната област Галисия, в района на испанското атлантическо крайбрежие, но и във вътрешността на страната.

„Забелязваме нарастване на този тип купувачи на недвижими имоти (- бел. ред.) в северните региони (на Испания – бел. ред.)“, посочва Палома Перез, цитирана от вестник „Ел Паис“. Тя е изпълнителен директор на испанското подразделение на компанията за недвижими имоти „Сотбис интернешънъл риълти“ (Sotheby’s International Realty), която е част от бранда на известната аукционна къща „Сотбис“ (Sotheby’s). 

От своя страна Констанца Майя, оперативен директор на компанията за недвижими имоти „Енгел и Фьолкерс Иберия“ (Engel & Völkers Iberia), посочва, че през миналото лято са започнали да се увеличават чуждестранните купувачи на жилищни имоти в северната част на Испания. Те я предпочитат заради повечето зеленина и по-хладния климат, отбелязва експертът в сектора на недвижимите имоти. 

Констанца Майя отбелязва, че в зависимост от своята националност чуждестранните купувачи на недвижими имоти се насочват към различни райони на Северна Испания.

„Например (автономната област – бел. ред.) Кантабрия традиционно привлича купувачи на недвижими имоти от Франция, но към нея вече обръщат своя поглед и представители на други страни, сред които са и американците“, посочва оперативният директор на „Енгел и Фьолкерс Иберия“.

Нейният колега Рафаел Росендо, директор на клона в Галисия на фирмата за недвижими имоти „Лукас Фокс“ (Lucas Fox), също отбелязва, че американците започват да купуват все повече недвижими имоти в Северна Испания. 

„Те са особено активни (на местния имотен пазар – бел. ред.) от миналото лято насам, когато нарасна интересът към имотите за по над 1 милион евро. През юли 2024 г. продадохме най-скъпия комплекс от три апартамента в град Виго на човек, който е роден в Галисия, но е емигрирал в САЩ“, посочва Рафаел Росендо.

Той разказва пред „Ел Паис“ и за германско семейство, което притежава къща в град Алтеа, на испанското средиземноморско крайбрежие, но е решило да плати 1,8 млн. евро за недвижим имот в северната област Галисия, за да „се спаси от летните горещини“.

Проучване, реализирано от финансовата институция „КайшаБанк“ (CaixaBank), сочи, че през 2024 г. автономната област Галисия отчита най-голям ръст (22,3 на сто) при продажбите на жилищни имоти сред всички региони в Испания. Следват Ла Риоха (ръст от 20 на сто), Кастилия-Ла Манча (19,4 на сто), Астурия (18,6 на сто), Кантабрия (16,4 на сто) и Навара (15 на сто).

Цените скачат

Цените на жилищните имоти в Северна Испания нарастват на фона на повишаващия се интерес на чуждестранните купувачи към тях, посочват експерти в сектора на недвижимите имоти.

Компанията за недвижими имоти „Енгел и Фьолкерс“ неотдавна огласи резултатите от свое проучване, базирано на данни на стойността на реални сделки, сключени реални през 2024 година. Например в Кантабрия средната цена на квадратен метър жилищна площ е скочила със 107 на сто спрямо 2023 г. до 4110 евро. 

В град Понтеведра, в северозападната част на Испания, жилищата са поскъпнали средно с 44 на сто до 2068 евро за кв. метър. 

В провинция Алава, която е част от Баската автономна област в Северна Испания, средната цена на квадратен метър жилищна площ е скочила с 28 на сто през миналата година спрямо 2023 г. до 2956 евро.

Тези цени обаче едва ли могат да бъдат сравнени със стойността на жилищните имоти в най-предпочитаните от чужденците райони на Испания, по испанското средиземноморско крайбрежие и на Балеарски острови. 

В курортния град Марбея, в южната испанска автономна област Андалусия, квадратният метър на жилищата достигна средна цена от 8650 евро. В друг курортен град – Санта Еулалия дел Рио на остров Ибиса, е „по-евтино“. Там средната цена на квадратен метър жилищна площ достигна 5363 евро, сочи проучването. 

Протести срещу жилищната криза в Испания

Засиленият интерес на чужденците към жилищата в Испания може и да радва местните брокери на недвижими имоти, но се посреща с все по-голяма неприязън от много испанци, посочват редица медии.

Неотдавна стотици хиляди протестираха в десетки градове в Испания срещу високите наеми на жилищата и поскъпването на жилищните имоти, припомня Ройтерс.

Средната стойност на наемите на жилищата в Испания се е удвоила през последното десетилетие, а цените им са нараснали средно с 44 на сто. Това сочат данни на онлайн платформата за обяви за недвижими имоти „Идеалиста“ (Idealista).  На този фон предлагането на жилища под наем е намаляло наполовина след пандемията от КОВИД-19.

Недостигът на жилища идва на фона на силно развития туризъм в Испания. Много собственици на жилищни имоти предпочитат да печелят от тях, като ги предлагат чрез платформи за краткосрочно отдаване под наем, сред които е и „Еърбиенби“ (Airbnb), припомня Ройтерс. 

Източник: БТА