В началото на седмицата (17 ноември) стана ясно, че след настояване на Европейския парламент (ЕП) земеделските стопани в България и Европейския съюз ще получат допълнително 50 млрд. евро в предложението на Европейската комисия (ЕК) за многогодишната финансова рамка на Съюза.

В социалните мрежи докладчикът по МФР 2028-2034 и от „Европейска народна партия“ (ЕНП) Зигфрид Мурешан заяви, че това са много добри новини, които са в подкрепа на селското стопанство и развитието на селските райони в Европа.

Увеличението е важно за земеделците у нас, които предимно разчитат на европейски средства. Какво обаче означава увеличението?

Това не са нови пари, добавени извън съществуващото предложение на Комисията. Те са част от бюджета, който така или иначе е планиран за националните „партньорски планове“. Новото в случая е, че тези пари вече не могат да бъдат пренасочвани към други сфери – те стават „заключени“ за селските райони. Тоест става дума за гаранция, а не за увеличаване на общия бюджет.

Какво беше първоначалното предложение за бюджета?

Първият проект на МФР 2028–2034, представен от Европейската комисия, запази директните плащания към фермерите – онези субсидии, които представляват основната подкрепа за доходите и позната част от Общата селскостопанска политика (ОСП). Новото беше, че инвестициите в селските райони вече нямаше да са отделен, ясно обособен бюджет, както беше през периода 2021–2027 г. Вместо това те бяха включени в по-широки национални „партньорски планове“, където земеделието трябва да се конкурира за финансиране с други политики – регионално развитие, иновации, зелени проекти, цифровизация и др.

Тази промяна предизвика тревога. Фермерските организации, част от евродепутатите и редица експерти предупредиха, че селските райони могат да останат в сянката на по-„модерни“ приоритети като отбрана, климатичен преход и технологично развитие. Стоеше въпросът, ако финансирането не е отделено в самостоятелен фонд, каква гаранция има, че държавите членки ще продължат да инвестират на нужните нива в селските региони и в развитието на земеделието отвъд директните плащания?

Какво поиска Европейският парламент и какво постигна?

Европейският парламент се противопостави на идеята инвестициите за селските райони да останат без гаранция. Евродепутатът Зигфрид Мурешан (ЕНП) беше сред най-активните в преговорите. Той настоя Комисията да въведе минимален защитен праг – процент от националните пакети, който задължително да бъде заделян за селските региони. Аргументът му беше, че без подобен механизъм държавите могат да отклонят средствата към други приоритети и така да се стигне до тихо „източване“ на бюджета за селските райони.

След натиск от страна на ЕП Комисията прие искането – поне 10% от тези по-широки национални фондове ще бъдат гарантирано насочвани към селските райони. Именно тази промяна се изчислява на около 50 милиарда евро в рамките на седемгодишния бюджет.

„След четири месеца на интензивни преговори ЕК отговори положително и измени предложението за бюджет. Новата версия предвижда минимално разпределение от 10% за селските райони от неразпределените средства, финансирани от националните планове. В абсолютни стойности това означава минимум 50 милиарда евро, гарантирани в настоящото предложение за бюджет — средства, които не фигурираха в първата версия. Следователно финансирането за селските райони се увеличи от НУЛА евро на 50 милиарда евро“, обяснява докладчикът по МФР 2028-2034.

Как новият модел променя подхода към селските райони?

Преди реформата селските райони разполагаха със собствен втори стълб на ОСП – отделен бюджет, посветен на модернизация, инфраструктура, обучение, екологични практики и други дългосрочни инвестиции. Сега те ще са част от общи национални програми, което има две страни – повече гъвкавост за държавите и по-малка защита за селските райони, ако няма гарантирано финансиране. 

Държавите могат да пренасочват средства между различни области в зависимост от икономическите си приоритети. Това може да доведе до по-добро съчетаване на политики и по-цялостни проекти за селските райони, а не просто земеделие в тесния смисъл. Заради по-малката защита за селските райони, ако няма гарантирано финансиране, беше постигната договореност за минимум 10%, което превръща този риск в контролирана величина.

Сравнение със стария бюджет

Ако сравним многогодишната финансова рамка 2021–2027 и новото предложение за 2028–2034, виждаме съществена структурна разлика. В МФР 2021–2027 средствата за селските райони са ясно разделени. Сега те са част от комплексен фонд, в който земеделието трябва да се състезава с други сектори. Това може да е шанс – например за интегрирани регионални проекти – но също така изисква внимателно национално планиране, прозрачност и граждански контрол.

Европарламентът е постигнал компромис: средствата вече няма да бъдат формално отделени, но ще бъдат защитени чрез процент. Това е политически инструмент за стабилност.

Какво следва за държавите членки и за България?

За България това решение означава, че финансирането за селските райони и аграрната модернизация няма да бъде намалено, дори при конкуренция с други сектори. Правителство ще трябва да заложи минимум 10% в партньорските планове и ще бъде наблюдавано от ЕК. 

От Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) посочват в своя позиция, че европейското земеделие е изправено пред трудни времена – бюрокрация, множащи се екоправила, ускорени климатични промени, икономически и геополитически трусове.

Предстоящата реформа в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, която Брюксел предлага, пък не успокоява сектора, а буди допълнителни тревоги. Основното притеснение е, че идеята за обединение на средствата за земеделие и кохезия (регионалната политика) в „мегафонд“ може да ощети сектора. Макар да има запазен бюджет за земеделие, той ще бъде по-малък, а стопаните ще трябва да се конкурират с други сектори за част от финансирането.

В България земеделският сектор среща и допълнителни локални проблеми – липса на напоителна инфраструктура, остаряло законодателство, разпокъсаност на браншовете, пазарни предизвикателства и още.

Важно е да се отбележи, че тези 50 милиарда евро не са фиксирана сума за България, а за целия ЕС. Делът за нашата страна ще зависи от националния план, от изпълнението на проектите и от това как приоритетите се защитават на европейско ниво.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg