Испания привлича десетки милиони чуждестранни туристи годишно. Само малка част от тях обаче могат да си позволят да си купят жилища в страната, за да се радват на живота там, без да им се налага да наемат апартаменти, къщи или хотелски стаи. 

Традиционно богатите чужденци избират испанското средиземноморско крайбрежие, когато планират да си купят жилище в Испания. Най-често те купуват своя испански дом в автономните области Каталуния, Валенсия, Андалусия, както и на Балеарски острови, сред които са Ибиса и Майорка.

Напоследък обаче се забелязва известна промяна в предпочитанията им, и заможните чужденци започват да купуват жилища в испански райони, на които допреди няколко години едва ли биха се спрели, посочват местни експерти в сектора на недвижимите имоти. 

Новият пазарен хит 

Заможните чужденци все повече се насочват към северната част на Испания. Те започват да купуват недвижими имоти не само в автономната област Галисия, в района на испанското атлантическо крайбрежие, но и във вътрешността на страната.

„Забелязваме нарастване на този тип купувачи на недвижими имоти (- бел. ред.) в северните региони (на Испания – бел. ред.)“, посочва Палома Перез, цитирана от вестник „Ел Паис“. Тя е изпълнителен директор на испанското подразделение на компанията за недвижими имоти „Сотбис интернешънъл риълти“ (Sotheby’s International Realty), която е част от бранда на известната аукционна къща „Сотбис“ (Sotheby’s). 

От своя страна Констанца Майя, оперативен директор на компанията за недвижими имоти „Енгел и Фьолкерс Иберия“ (Engel & Völkers Iberia), посочва, че през миналото лято са започнали да се увеличават чуждестранните купувачи на жилищни имоти в северната част на Испания. Те я предпочитат заради повечето зеленина и по-хладния климат, отбелязва експертът в сектора на недвижимите имоти. 

Констанца Майя отбелязва, че в зависимост от своята националност чуждестранните купувачи на недвижими имоти се насочват към различни райони на Северна Испания.

„Например (автономната област – бел. ред.) Кантабрия традиционно привлича купувачи на недвижими имоти от Франция, но към нея вече обръщат своя поглед и представители на други страни, сред които са и американците“, посочва оперативният директор на „Енгел и Фьолкерс Иберия“.

Нейният колега Рафаел Росендо, директор на клона в Галисия на фирмата за недвижими имоти „Лукас Фокс“ (Lucas Fox), също отбелязва, че американците започват да купуват все повече недвижими имоти в Северна Испания. 

„Те са особено активни (на местния имотен пазар – бел. ред.) от миналото лято насам, когато нарасна интересът към имотите за по над 1 милион евро. През юли 2024 г. продадохме най-скъпия комплекс от три апартамента в град Виго на човек, който е роден в Галисия, но е емигрирал в САЩ“, посочва Рафаел Росендо.

Той разказва пред „Ел Паис“ и за германско семейство, което притежава къща в град Алтеа, на испанското средиземноморско крайбрежие, но е решило да плати 1,8 млн. евро за недвижим имот в северната област Галисия, за да „се спаси от летните горещини“.

Проучване, реализирано от финансовата институция „КайшаБанк“ (CaixaBank), сочи, че през 2024 г. автономната област Галисия отчита най-голям ръст (22,3 на сто) при продажбите на жилищни имоти сред всички региони в Испания. Следват Ла Риоха (ръст от 20 на сто), Кастилия-Ла Манча (19,4 на сто), Астурия (18,6 на сто), Кантабрия (16,4 на сто) и Навара (15 на сто).

Цените скачат

Цените на жилищните имоти в Северна Испания нарастват на фона на повишаващия се интерес на чуждестранните купувачи към тях, посочват експерти в сектора на недвижимите имоти.

Компанията за недвижими имоти „Енгел и Фьолкерс“ неотдавна огласи резултатите от свое проучване, базирано на данни на стойността на реални сделки, сключени реални през 2024 година. Например в Кантабрия средната цена на квадратен метър жилищна площ е скочила със 107 на сто спрямо 2023 г. до 4110 евро. 

В град Понтеведра, в северозападната част на Испания, жилищата са поскъпнали средно с 44 на сто до 2068 евро за кв. метър. 

В провинция Алава, която е част от Баската автономна област в Северна Испания, средната цена на квадратен метър жилищна площ е скочила с 28 на сто през миналата година спрямо 2023 г. до 2956 евро.

Тези цени обаче едва ли могат да бъдат сравнени със стойността на жилищните имоти в най-предпочитаните от чужденците райони на Испания, по испанското средиземноморско крайбрежие и на Балеарски острови. 

В курортния град Марбея, в южната испанска автономна област Андалусия, квадратният метър на жилищата достигна средна цена от 8650 евро. В друг курортен град – Санта Еулалия дел Рио на остров Ибиса, е „по-евтино“. Там средната цена на квадратен метър жилищна площ достигна 5363 евро, сочи проучването. 

Протести срещу жилищната криза в Испания

Засиленият интерес на чужденците към жилищата в Испания може и да радва местните брокери на недвижими имоти, но се посреща с все по-голяма неприязън от много испанци, посочват редица медии.

Неотдавна стотици хиляди протестираха в десетки градове в Испания срещу високите наеми на жилищата и поскъпването на жилищните имоти, припомня Ройтерс.

Средната стойност на наемите на жилищата в Испания се е удвоила през последното десетилетие, а цените им са нараснали средно с 44 на сто. Това сочат данни на онлайн платформата за обяви за недвижими имоти „Идеалиста“ (Idealista).  На този фон предлагането на жилища под наем е намаляло наполовина след пандемията от КОВИД-19.

Недостигът на жилища идва на фона на силно развития туризъм в Испания. Много собственици на жилищни имоти предпочитат да печелят от тях, като ги предлагат чрез платформи за краткосрочно отдаване под наем, сред които е и „Еърбиенби“ (Airbnb), припомня Ройтерс. 

Източник: БТА

Празнуването на великденските празници в Германия тази година е съпроводено с по-високи разходи за традиционни празнични стоки като боядисани яйца и шоколадови изделия, съобщи Федералната статистическа служба на страната „Дестатис“ (Destatis), цитирана от ДПА.

Според данните потребителските цени на много от типичните за празника храни са се увеличили значително, като това е поредна година с рязко поскъпване.

Едно от малкото изключения е цената на яйцата, които през март 2025 г. са били с „едва“ 2,5 процента по-скъпи спрямо същия месец на предходната година. В дългосрочен план обаче, между 2020 и 2024 г., техните цени са се повишили с 38,5 процента.

Шоколадовите изделия бележат значително по-сериозно увеличение – с 39,9 процента за същия период. Това е над средното поскъпване на всички хранителни продукти (33,2 процента) и значително над общото увеличение на потребителските цени (19,3 процента), включващо разходите за енергия, наеми и други стоки и услуги от първа необходимост.

Само през първите месеци на 2025 г. шоколадът е бил с 16,7 процента по-скъп спрямо същия период на предходната година.

Инфлацията се отразява и върху домашно приготвените великденски десерти. Почти всички основни съставки за традиционния великденски сладкиш са поскъпнали. Маслото например е било с 23,3 процента по-скъпо през март в сравнение със същия месец на 2024 г.

Изключение от тази тенденция е захарта, чиято цена е намаляла с 26,1 процента на годишна база, показват още данните на статистическата служба.

Източник: БТА

Свободното обращение на банкноти и монети в еврозоната означава, че жителите на една страна от валутния съюз често разполагат из джобовете и портмонетата си с парични знаци не само от родната си страна, но и с такива, които може да са пристигнали от всички кътчета на Европа.

Германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) всяка година анализира страната на произход на 80 000 монети на стойност 2 и 1 евро, както и на монети от по 50 и 20 евроцента, депозирани в клоновете ѝ, и стига до някои интересни изводи, пише германското издание „Виртшафтсвохе“.

Когато през 2002 г. еврото за първи път става официално разплащателно средство в Германия, делът на „родните“ банкноти и монети е 100 процента. Оттогава той е намалял, но остава сравнително стабилен – около 30 процента, а чуждестранните съответно са 70 процента.

Според оценката за 2024 г. малко под 38 процента от монетите по 2 евро, използвани в Германия, са дошли от чужбина, в сравнение с 46 процента от монетите по 50 евроцента и 34 процента от монетите от 20 евроцента.

При монетите от 1 евро обаче ситуацията е по-различна.

Повече от половината от тях (почти 54 процента) са дошли от чужбина, като най-разпространената чуждестранна монета от 1 евро е испанската – с дял от 17 процента в германските портфейли. Това е много по-силно присъствие, отколкото на монетите от останалите държави в еврозоната. Не може да се определи дали това се дължи на особено голям брой, емитиран от Испания – при запитване Европейската централна банка не можа да предостави данни за националните дялове при емитирането на отделните монети. Изглежда обаче, че това не е еднократно явление – и в предишни анализи на „Бундесбанк“ за разпределението на монетите по страни на произход в Германия се открояваше силният дял на испанските монети по 1 евро.

В доклад от декември 2019 г. „Бундесбанк“ обясни факта, че делът на германските монети в портфейлите на гражданите не е спаднал по-рязко въпреки свободното движение на хора и капитали, с особеностите на използването на монетите при посещение в чужбина. Пътуващите обикновено вземат толкова монети в чужбина, колкото донасят обратно. Ситуацията е различна при банкнотите: пътуващите вземат повече при заминаване, за да могат да покриват разходите си в брой и по-малко при връщане у дома.

Според най-новия анализ на „Бундесбанк“ чуждестранните монети в местните портфейли идват най-често от популярни туристически дестинации като Франция, Италия и Испания, но и от съседни страни като Австрия, Белгия и Нидерландия. Само на тези шест държави се падат средно 85 процента от чуждестранните евромонети, използвани в Германия.

Източник: БТА