Как ще бъдат разпределени парите на Европейския съюз за сигурността и миграцията през периода 2028-2034 г. и как ще се контролира правилното им използване? Отговорите на тези въпроси поискаха евродепутатите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от Беате Гминдер – началник на генералната дирекция „Миграция и вътрешни работи“ в Еврокомисията. Дискусията е част от преговорите между ЕК и ЕП за Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г.

Какво предлага Еврокомисията?

“Осигуряват се 800 милиарда евро, за да може Европа да бъде по-безопасна и по-сигурна, със силни външни граници и стабилна миграционна система”, каза Беате Гминдер за проекта на Еврокомисията за Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Гминдер очерта и целта на промените: бюджетът да допринесе за развитието на всяка държава и за сигурността на целия ЕС. 

“Това е бъдещата архитектура на финансирането за всички програми в областта на вътрешните работи и убежището. Предвижда се общ размер от близо 2 трилиона евро. Нужно е да се вземат предвид националните и регионалните партньорски планове, както и Европейския фонд за конкурентоспособност”, започна представянето на рамката тя.

Очаква се средствата за държавите членки да се удвоят спрямо сегашната МФР, като 25,5 милиарда евро ще са само за вътрешната сигурност.

Ключови фактори за успех, допълни Беате Гминдер, са споделеното управление, многостепенното управление и принципът на партньорство. За да получи финансиране, държава членка трябва да спазва върховенството на закона и да докаже, че разполага с механизми, които гарантират защитата на основните права и правовата държава.

“Правилата са по-прости и резултатно ориентирани. Всеки план трябва да отговаря на конкретните нужди и предизвикателства на отделните държави. В нашата област се вземат предвид Шенгенските оценки, ИТ архитектурата, механизмите за качество, управлението на миграцията и сигурността”, продължи генералният директор по миграцията.

Плановете трябва да съдържат мерки, за които има количествени и средносрочни цели – напр. процедури за обществени поръчки, подписване на договори, закупуване на оборудване. Нов елемент е укрепването на Шенгенската рамка (правилата, по които функционира Шенгенското пространство). 

Според ЕК оптимизацията на следващата МФР намалява административното бреме и позволява по-бързо използване на средства. 50 милиарда евро са предвидени за Европейския фонд за конкурентоспособност – с цел подкрепа на иновации в областта на сигурността, киберустойчивостта, защитата на границите и подготовката за бедствия.

За „Глобална Европа“, инструментът за съседство, развитие и международно сътрудничество, финансирането вече е до 200 милиарда евро – ръст от 175% спрямо сегашния период. ЕС се ангажира с възстановяване на Украйна – с включване на 100 милиарда евро за нападнатата страна над тавана на финансовата рамка.

Изпълнението на Пакта за миграцията

Биргит Зипел, евродепутат от група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, попита каква ще е промяната в бюджета и дали евентуалното увеличение е предвидено само за т.нар. “нови предизвикателства”? Зипел спомена, че догодина предстои прилагането на новия Пакт за миграцията и че в този контекст много държави членки казват, че им е необходимо повече финансиране от ЕС.

“По отношение на инструмента „Глобална Европа“ — споменахте много неща като демокрация, сигурност, човешки права и т.н., включително миграция, но миграцията беше единствената дума, която беше изписана с удебелен шрифт… Означава ли, че ще се постави по-силен бюджетен акцент върху миграцията, отколкото върху демокрацията и сигурността?”, попита Зипел. Тя попита и за значението на “маршрутно-ориентирания подход”. Завърши с въпрос за сигурността – дали Гминдер е убедена, че страните от ЕС ще положат собствени усилия по отношение хибридните заплахи. “Защото, според мен, с настоящия предложен бюджет, това не може да бъде решено само на европейско равнище”, аргументира се Зипел.

Гминдер отвърна, че „цялостният маршрутно ориентиран подход“ означава ЕС и партньорските организации да работят по-рано по миграционните маршрути, да подпомагат страните на произход и транзит и да създават легални и безопасни пътища за миграция или възможности близо до дома. Вече не е задължително 10% от общия финансов пакет да се изразходват за миграцията. Ключов приоритет ще бъде изпълнението на Пакта за миграцията, а бюджетът за тези политики се увеличава от 22 на 50 милиарда евро. Държавите ще могат да прехвърлят средства от други политики към сферата на миграцията, отбраната и сигурността.

Нужна ли е по-твърда миграционна политика?

Евродепутатът Никола Бартушек от групата “Патриоти за Европа” каза, че е работила в сферата на миграционната политика 10 години. „Когато говорим за многогодишната финансова рамка, трябва най-накрая да признаем истината, която много колеги отказват да признаят — а именно, че Европа вече не е способна да гарантира сигурността на своите граждани и техните деца. Днес се сблъскваме с растяща престъпност в нашите градове. Не знаем кой се движи из Европа и не сме в състояние да проверим тяхната самоличност“, каза Бартушек.

Според нея вместо твърда миграционна политика Европейският съюз налива милиарди в програми, които са се превърнали в политически инструменти, подкрепящи нелегалното влизане, вместо да го предотвратяват. Бартушек смята, че е нужна по-твърда миграционна политика: тези, които влизат незаконно, да бъдат връщани в своите държави, без удължаване на процедурите. А онези страни, които отказват да приемат обратно своите граждани, да понесат санкции.

„Европейският съюз, така и Европейската комисия трябва да осъзнаят, че солидарност без сигурност означава наистина край на Европа“, заключи Бартушек, като пожела да научи подробности за конкретните стъпки, които ще предотвратят организираната престъпност и нелегалната миграция.

„Хората се придвижват, защото са засегнати от конфликти, което е много тъжно, и ние трябва да решаваме повече конфликти по света. Но, както знаем, това е изключително трудно. Или пък те търсят законни възможности да работят. А до тези възможности често е трудно да се достигне. Така че, от една страна, не бива да забравяме, че се борим с незаконната миграция, но от друга страна, съществуват значителни възможности хората да идват законно“, отвърна директорът по миграцията Беатре Гминдер. Тя уточни, че в момента държавите членки получават съществено финансиране за сигурността, включително тази по границите. Голяма част от средствата са насочени към източната граница и Средиземноморието.

„Освен това, както сега, така и занапред, имаме задължението да помагаме на хората, които пристигат — да се отнасяме към тях хуманно и да им предоставим справедлива процедура по европейското законодателство и общата европейска система за убежище“ – каза Гминдер. Тя припомни, че Европа е инвестирала много в последните години и за временна закрила на хора, бягащи от войната в Украйна.

Средствата, които ЕС предоставя, се използват и за подпомагане връщането на хора, които нямат право да останат в Съюза и за интегрирането на онези, получили разрешение за пребиваване.

Каква е ролята на ЕП в надзора върху използването на средствата?

Фабиан Келър от „Обнови Европа“ насочи въпроса си върху ролята на Европейския парламент в надзора върху използването на средствата, които попадат в рамките на националните и регионалните пакети. Келър припомни, че с тези средства Европейският парламент няма правомощие да прави промени. „Кой ще гарантира контрола върху европейските цели, и по-специално целите, заложени в Пакта за миграцията и убежището?“, попита тя.

Европейският инструмент (EU facility) ще се планира всяка година чрез годишната бюджетна процедура на ЕС, каза Гминдер. Основната промяна в начина на изразходване на средствата е, че вече няма да се гледа допустимостта на всяка отделна дейност, а дали е постигната поставената цел.

За „Глобална Европа“ са отделени 200 млрд. евро, а за националните и регионални планове – 865 млрд. евро, като плановете включват и Европейския инструмент, както и средствата за агенциите. От общите 865 млрд. – 25 млрд. са неразпределени. Ако има сериозен риск за сигурността, може да се реши повече средства да отидат за сигурност вместо за миграция или граници.

Проверките дали качествената цел е постигната, и дали средствата са изразходвани правилно ще се извършват от вътрешните одитори, от Европейската сметна палата и от националните одитни органи.

Спазват ли се човешките права?

Илариа Салис от Групата на левицата в ЕП попита дали новата МФР ще включва задължителна оценка на човешките права за всички граници и за всички инструменти, свързани с миграцията? Салис потърси и обяснение защо ЕК не е предвидила възможност за замразяване на средства.

Отговорът беше, че системата дава възможност да се провери спазват ли се човешките права, това е изискване преди да се одобри дадена програма. „Имаме възможност при нарушения да блокираме средства“, каза Гминдер.

Ондржей Колаж от ЕНП изрази тезата, че Европа трябва да действа превантивно по отношение на миграцията и да спира конфликтите.

Бюджетът на EU-LISA

Ана Мигел Педро от ЕНП отбеляза, че новата МФР е повратна точка. За пръв път Европа инвестира три пъти повече във вътрешна сигурност, миграция и граници, но средствата не са гаранция за резултатите, отбеляза евродепутатът. Педро попита по какъв начин държавите членки ще прилагат новите правила за опазване на границите и за връщане, и как това ще се превърне в конкретни резултати.

“С упорство. Като се прилага законодателството, както е замислено… Тук не говорим за заплащане и допустимост, а за резултати”, отвърна Гминдер. Новата система ще е насочена към национално-регионално изпълнение на приоритетите, каза още тя.

Биргит Зипел постави въпрос и за хибридните заплахи и финансирането за агенциите: “Искам да се върна към въпроса за хибридните заплахи и финансирането на агенциите. Нямам точните числа в момента, но знам, че бюджетът на EU-LISA (Агенцията на Европейския съюз за оперативно управление на мащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието) също е леко увеличен. Въпросът ми е: наистина ли смятате, че това е достатъчно?”, попита Зипел.

“EU-LISA има двойно предизвикателство: не само да гарантира, че европейската част на системата работи, но и че работи онази част, в която има връзка с държавите членки и тяхната информация. В настоящата глобална ситуация виждам и специално предизвикателство да се гарантира, че цялата работа – създаването на софтуер, поддръжката, проверките за хибридни атаки – се извършва вътре в агенцията и че постепенно ставаме по-малко зависими от външна подкрепа, особено ако тя идва извън ЕС. А за да сме сигурни, че всичко функционира добре и няма заплахи или проблеми, вероятно ще е нужно и увеличаване на персонала. Създаването на собствени решения, разбира се, е допълнително предизвикателство”, продължи Биргит Зипел.

Гминдер се съгласи, че трябва да се обърне повече внимание на EU-LISA. “Като последен резервен вариант – дори ако не е предвидено така – можем да дадем допълнително финансиране на агенциите и чрез инструментите”, добави директорът по миграцията. Тя отбеляза, че е голям дебатът във връзка с икономическата сигурност. Голяма тема на европейско ниво се оказва провеждането на обществените поръчки, като правилата не предвиждат изключването на хора или компании заради чуждестранен произход, освен ако не става дума за национална сигурност.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg