Европейският съюз и САЩ публикуваха съвместно писмено изявление, очертаващо споразумението по търговската сделка за митата.

„Това рамково споразумение ще постави на солидна основа нашите търговски и инвестиционни отношения – едни от най-големите в света – и ще даде нов тласък на реиндустриализацията на нашите икономики“, пише в документа.

Предвиждат се 15 процента мита за внос в САЩ на повечето европейски стоки. Съединените щати ще ограничат митата върху европейските автомобили, фармацевтични продукти и полупроводници до 15 процента.

ЕС се съгласява да отмени митата върху промишлените стоки и много селскостопански продукти, като САЩ също ще намалят тарифите.

Това означава, че САЩ ще намалят митата върху автомобилите и авточасти в повечето случаи от 27,5% на 15%, но само след като ЕС официално въведе законодателство за „премахване на митата върху всички промишлени стоки от САЩ“. В момента ЕС налага 10% данък върху вноса на автомобили.

Освен това ЕС ще разшири достъпа до пазара за американски селскостопански стоки, които не са чувствителни за собствения му пазар. САЩ, от своя страна, се ангажира да освободи самолетите и частите за тях от мита, както и корка и генеричните лекарства от по-високи мита, като прилага най-облагодетелстваната си тарифа за тези вносни стоки.

Вашингтон и Брюксел ще обединят усилията си за справяне с свръхпроизводството на стомана и алуминий и ще проучат възможността за установяване на тарифни квоти. Това беше ключово искане от европейска страна, за да се избегне налагането на 50-процентна тарифа върху износа на стомана и алуминий. ЕС и САЩ също ще обединят усилията си срещу страни като Китай, които налагат ограничения върху износа на критично важни минерали.

Приветствайки споразумението, еврокомисарят по търговията Марош Шефчович заяви, че то е резултат от „интензивна и съществена работа“. На пресконференция той заяви: „Това не е краят, а началото. Тази рамка е първата стъпка“.

Споразумението обхваща покупка на енергийни суровини за 750 милиарда долара и 600 милиарда долара за инвестиции от страна на ЕС до 2028 година. Споразумението засяга и нетарифните бариери, цифровата търговия и екологичните регулации.

В края на юли президентът Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещнаха в Шотландия и обявиха мащабно търговско споразумение, което предвижда 15 процента мита за повечето европейски стоки.

Източник: Offnews.bg

Литва установи зона, забранена за полети, близо до границата си с Беларус до 1 октомври заради дроновете, навлизащи от съседната страна, съобщава Министерството на отбраната на балтийската държава, цитирано от БТА.

„Това беше направено с оглед на ситуацията със сигурността и заплахите за обществото, включващи рискове за гражданската авиация заради нарушения на въздушното пространство от безпилотни летателни апарати“, заяви говорител на министерството в изявление.

Зоната, забранена за полети, ще даде на литовските въоръжени сили повече време за реакция при нарушаване на въздушното пространство. Подробности за точното местоположение или размера на ограничената територия по 679-километровата граница още няма.

Решението идва, след като полски власти съобщиха в сряда, че руски дрон се е разбил в поле в Източна Полша — инцидент, който министърът на отбраната на страната определи като провокация.

През юли безпилотен летателен апарат, направен от шперплат и пяна, долетя в Литва от Беларус, като се разби, предизвиквайки тревога, преди властите да установят, че не е опасен.

След началото на войната в Украйна Литва се превърна в един от най-активните поддръжници на Киев, като предоставя военна помощ и  настоява за по-строги санкции срещу Москва. Беларус, като близък съюзник на Русия, позволява използването на своя територия за руски военни операции, което Вилнюс възприема като директна заплаха.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Годишната инфлация в еврозоната през юли остава на ниво от 2%, без промяна спрямо юни, показват последните данни на Евростат, публикувани на сайта на европейската статистическа служба. Година по-рано темпът на покачване на цените е бил 2,6%.

Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Кипър (0,1%), Франция (0,9%) и Ирландия (1,6%). Най-високите годишни темпове са отчетени в Румъния (6,6%), Естония (5,6%) и Словакия (4,6%). В сравнение с юни 2025 г. годишната инфлация е спаднала в осем държави членки, останала е стабилна в шест и се е повишила в 13.

Годишната инфлация в България се ускорява до 3,4% през юли спрямо 3,1% месец по-рано.

През юли 2025 г. най-голям принос за годишния темп на инфлация в еврозоната имат услугите (1,46 %), следвани от храни, алкохол и тютюн (0,63 %), неенергийни промишлени стоки (0,18 %) и енергия (-0,23 %).

Виж още за:

Източник: Offnews.bg