Защо Тръмп постави на „пауза“ митата

Обхватът и размерът на митата на САЩ върху основните им търговски партньори предизвикаха глобален спад на акциите и това доведе до рядка критика към Тръмп от републикански законодатели в Конгреса. Множество милиардери също разкритикуваха тези мита, включително някои от най-големите поддръжници на Републиканската партия. Обяснявайки своето решение в сряда, Тръмп се позова на глобалния пазарен спад, който се разпространи и върху продажбите на американските държавни облигации, като заяви, че хората започват да стават „нервни“. „Трябва да имаш гъвкавост“, каза Тръмп пред репортери. Неговото решение беше обявено точно когато главният му търговски преговарящ Джеймисън Грийър даваше показания в Конгреса.

Според различни източници сериозното безпокойство на Министерството на финансите за наличието на признаци на стрес на американския пазар на държавни облигации е изиграло ключова роля в решението на Тръмп да вземе това решение. Министърът на финансите Скот Бесънт е изразил тези притеснения директно пред Тръмп по време на срещата им преди обявяването на решението, подчертавайки загрижеността на икономическите експерти на Белия дом, които информираха президента за ускорената продажба на американски облигации по-рано през деня.

Американските държавни облигации се считат за най-сигурното убежище на пазарите. Това е мястото, към което инвеститорите по целия свят се насочват с увереността, че доминиращата роля на САЩ в глобалната финансова система ще осигури безопасността на активите. Но в същото време, когато митата на Тръмп караха чуждестранните лидери да поставят под въпрос устойчивостта на дългогодишните американски съюзи в сферата на сигурността и икономиката, бързата разпродажба на облигации – актив, считан за безопасно убежище, повдигна опасения, че финансовите пазари имат същите притеснения.

Нарастването на доходността по 10-годишните държавни облигации беше особено притеснително за служителите на Министерството на финансите. Когато доходността се увеличава, потребителите в САЩ се сблъскват с по-високи разходи за ипотечни лихви и финансови разходи за бизнеса.

Кои мита остават в сила

САЩ вече налагат 10% базово мито върху вноса от всички страни, включително ЕС, като има изключения за чипове, мед, дървен материал, фармацевтични продукти, злато, енергийни и минерални ресурси, които не се намират в САЩ. Автомобилите и автомобилните части също избягват 10-процентовото мито, но те плащат отделно 25-процентово мито, въведено от Тръмп миналия месец.

Източник: Капитал

Този обрат се потвърждава и от плановете за следващата среща на върха ЕС – Китай през юли, която трябва да отбележи 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения. Според източници, цитирани от Politico, Брюксел се надява да използва форума за постигане на споразумения в ключови сектори като инфраструктура и зелена енергия, макар доскоро подобни действия да бяха табу.

Cabin crew prepare for landing

Въпреки оптимистичните сигнали по-опитните анализатори са наясно, че Брюксел и Пекин трудно биха могли да запазят добрия тон за дълго. Китайският търговски излишък (близо 1 трлн. долара през 2024 г.) продължава да създава напрежение, особено в сектори като електромобили и стомана (твърде чувствителни както за европейския бизнес и потребители, така съответно и за политиците).

В същото време ЕС обвинява Пекин в дъмпинг на пазара чрез субсидии, докато Китай критикува европейските „протекционистки мерки“. Според доклад на брюкселския тинк-танк Bruegel, сътрудничеството в сектори като научни иновации и климатични промени е възможно, но изисква взаимни отстъпки.

Като обигран политик Фон дер Лайен настоява за баланс, имайки предвид възможностите от бързо и некомфортно приземяване. „Не смятаме да заместваме трансатлантическите отношения с китайски, но трябва да защитаваме европейските интереси„, заяви от своя страна в сряда еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис.

Ефекти от 90-дневната пауза на Тръмп

Обявената в сряда пауза на въвеждането на митата за 90 дни (с изключение на Китай) също би оказала своето влияние върху ситуацията. Пазарите реагираха светкавично и позитивно: S&P 500 скочи със 7%, а еврото се стабилизира.

Рискове за ЕС обаче продължават да бъдат слона в стаята в отношенията с Пекин. Пренасочването на китайския износ към Европа може да засили конкуренцията в сектори като метали и химикали. Според Европейската комисия, това ще доведе до загуба на 1.2% от БВП на съюза до края на 2025 г., ако не се вземат мерки.

Източник: Капитал

Митата и тяхното значение

Митата са вид косвен данък и са един от инструментите за регулиране на икономиката, а също така и средство за правене на политика. По същество митата са плащания от страна най-вече на бизнеса към бюджета във връзка с преминаване на стоки през границата. Интересен факт е, че митата са единственият данък, който може да има различна стойност в зависимост от различни критерии – държавата на произход, стойността на стоката, дори вносителя, а също така може да съществува, но да не се плаща, т.е. да е със ставка 0%. Всичко това зависи от условията на вноса, предназначението на стоката, значението й за местното производство и т.н. Тези правила и особености се определят от тн митническа тарифа (класификация на стоките и техните основни мита), към която са прибавени и стотици регламенти, търговски споразумения с други държави и национални мерки.

Митата също така са единственият данък, при който фирмите са склонни да укриват разходи, тъй като митата се налагат върху митническата стойност, а тя се състои от всички възможности разходи, направени за стоката, вкл. стойността на стоката и други услуги като транспорт, застраховки, разходи за товарене и разтоварване и т.н.

Според различни критерии митата могат да се класифицират:

Според изчисляването им:

– адволарни – процент от стойността на стоката, днес най-вече се използват такъв вид мита;

– специфични – определят се на база тегло или друг критерии – обем, съдържание на даден компонент

– смесени – комбинация между стойностни и специфични.

Според регламента на въвеждане: антономни/независими – въвеждат се от конкретна държава едностранно;

– конвенционални /договорни – въвеждат се след подписани международни споразумения между две страни или група държави.

Според степента на диференцираност на ставката:

– общи – важат за всички;

– преференциални – използват се по-благоприятни ставки при определени условия;

– нулеви – митото съществува, но е с размер 0%;

Според причините за въвеждането им:

– изравнителни – защитават местното производство, като изравняват цените на вносната продукция с тази на местната;

– антидъмпингови – при внос на стоки, които са декларирани под себестойност;

– ответни – отговор на дискриминационна митническа политика от страна на друга държава;

Според посоката:

– вносни – когато се налагат при въвеждане на стоки;

– износни – защита от прекомерен износ на стратегически суровини;

Европейският съюз има обща митническа територия и работи с обща митническа тарифа. Това означава, че стока, внесена в една държава членка може свободно да се пренася и търгува в рамките на ЕС, все едно е в една държава. Като цяло ЕС не прилага износни мита, но може да има други забрани за износ, които не са фискални. Вносът на стоките се облага по едни и същи правила и се прилагат общи процедури.

Всички форми на защита на местното производство също са общоевропейски, като съществуват механизми за събиране на предложения и искания от бизнеса. Такъв е механизмът за суспендиране, при който в рамките на определен обем митото за даден материал или суровина се намалява, защото той е жизненоважен за дадено производство. Друг механизъм са квотите – когато дадени продукти се внасят при преференциални условия, но само до определено количество.

Източник: Капитал