Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 30 октомври Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.

В мотивите си Радев изтъква, че са направени стъпки в правилната посока, целящи подобряване на синхрона между компетентните органи в сферата на отбраната, както и създаване на регулация относно дейността на Върховното главно командване.

„Президентът отчита и необходимостта от усъвършенстване на регламентацията относно пределната възраст за военна служба, за насърчаване развитието на академичния състав, както и по отношение на прецизиране реда за разпределяне на служебното време, за отчитането и компенсирането му, за ползването и отлагането на отпуски. Това обаче не бива да става по начин, ощетяващ военнослужещите.

Досегашната законодателна практика за покачване на пределната възраст за военна служба не доведе до решение на проблема с некомплекта във Въоръжените сили, а създава и предпоставки за застой в системата, стагнация в обновяването на командния състав и невъзможност за кадрово развитие на офицерския състав. Промените в начините за отчитането и компенсирането на служебното време и новия ред за ползване на отпуските са предпоставка за ощетяване на военнослужещите и създават условия за допълнителна демотивация“ – съобщават от пресцентъра на „Дондуков“ 2.

Президентът изтъква в мотивите, че „приетите промени, макар и да преследват значими за отбраната цели, на практика могат да задълбочат проблема с недостига на човешки ресурс в армията и следва да бъдат допълнително преосмислени от законодателя“.

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 30 октомври Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.

В мотивите си Радев изтъква, че са направени стъпки в правилната посока, целящи подобряване на синхрона между компетентните органи в сферата на отбраната, както и създаване на регулация относно дейността на Върховното главно командване.

„Президентът отчита и необходимостта от усъвършенстване на регламентацията относно пределната възраст за военна служба, за насърчаване развитието на академичния състав, както и по отношение на прецизиране реда за разпределяне на служебното време, за отчитането и компенсирането му, за ползването и отлагането на отпуски. Това обаче не бива да става по начин, ощетяващ военнослужещите.

Досегашната законодателна практика за покачване на пределната възраст за военна служба не доведе до решение на проблема с некомплекта във Въоръжените сили, а създава и предпоставки за застой в системата, стагнация в обновяването на командния състав и невъзможност за кадрово развитие на офицерския състав. Промените в начините за отчитането и компенсирането на служебното време и новия ред за ползване на отпуските са предпоставка за ощетяване на военнослужещите и създават условия за допълнителна демотивация“ – съобщават от пресцентъра на „Дондуков“ 2.

Президентът изтъква в мотивите, че „приетите промени, макар и да преследват значими за отбраната цели, на практика могат да задълбочат проблема с недостига на човешки ресурс в армията и следва да бъдат допълнително преосмислени от законодателя“.

Европейската комисия съобщи, че изплаща 438,6 милиона евро на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Други 214,4 млн. евро засега няма да бъдат изплатени поради неизпълненото условие за реформа в антикорупционните комисии.

На 16 април 2025 г. България поиска да преразгледа своя План за възстановяване и устойчивост. Тази ревизия наложи промени в заявката на страната за второ плащане, която беше подадена по-рано. Със съгласието на Европейската комисия България оттегли заявката си за второ плащане на 17 април 2025 г., с намерението да я подаде повторно след финализирането на преработения план. Преработеният план беше одобрен от Съвета на 18 юли 2025 г., припомня ЕК.

На 23 юли 2025 г. България повторно подаде до Европейската комисия заявката си за второ плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост на обща стойност 653 милиона евро. Тази заявка включва 59 междинни и крайни цели, обхващащи 28 реформи и 12 инвестиции. Сред тях са мерки за подобряване на образованието, укрепване на съдебната система и обществените поръчки чрез по-голяма прозрачност и защита на подателите на сигнали, либерализация на електроенергийния пазар, справяне с енергийната бедност и развитие на капацитет за съхранение на енергия.

Европейската комисия частично одобри второто искане за плащане на България на 3 октомври 2025 г.

България все още трябва да изпълни едно оставащо условие, свързано с реформата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Комисията ще разгледа възможността за изплащане на останалите средства, след като България изпълни това неизпълнено условие, се казва в съобщението.

Планът за възстановяване и устойчивост на България се финансира с 6,17 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства. Днешното плащане ще увеличи общата изплатена сума до 29,5% от общия размер на финансирането по плана, като 38,2% от предвидените цели и показатели вече са постигнати. Плащанията към държавите членки на ЕС по Механизма за възстановяване и устойчивост са обвързани с изпълнението на конкретни резултати.