„Много е арна тая Широка мелнишка, защото можеш и от сабахлем да я пиеш“.

Долината на Струма е един от пионерите на винения туризъм у нас. С тази заявка група журналисти тръгна на тридневна обиколка на винарни от региона. А самите те са много различни – от малки семейни къщи, през обширни поля с открити дегустационни, до луксозни комплекси. 

Според Ивайло Катерски от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), която стои зад организацията на обиколката, фундаментът на винения туризъм е партньорството между избите. В това отношение Долината на Струма може да е за пример, тъй като е една от първите у нас, започнала да работи активно като общност между изби с единна концепция за развитие на винен туризъм.

Артефактите от региона показват, че още от древни времена той е свързан с гроздето и виното, казват производители от Долината на Струма, които продължават тази традиция.

Регионът си има запазена марка – сортът Мелник, който не може да узрее извън Долината на Струма. Затова и почти всяка винарна в региона работи с него. 

За Широката мелнишка има много легенди – че е гъста, черна, можеш да я носиш в кърпа. Тя е по-скоро елегантна, смятат винари, като казват, че можеш да я пиеш дори от сутринта.

Първата спирка по пътя на виното в Югозападна България е „Меди вали“. Винарната се намира по пътя за Рилския манастир, така че често посреща гости за дегустации. Посетителите са от близо и далеч – от страни като Южна Корея, Япония, САЩ. Туристическият интерес е бил особено голям преди ковид пандемията, а сега се възстановява постепенно след резкия спад.

Избата започва работа през 2008 г., а лозовите масиви са създадени през 2004-2005 г. Първо са засадени Шардоне и Траминер, два клона на Каберне и два клона на Мерло. През 2017 г. към тези сортове се добавят насаждения със Совиньон блан.

Лозовите масиви са 367 декара и заедно с избата са разположени на 626 метра надморска височина, което по думите на управителят и главен енолог в „Меди вали“ Стойчо Стоев ги прави най-високопланинските лозя в страната. Почвите и климатът в района са благоприятни особено за отглеждането на бели сортове, посочи той, допълвайки, че във всички южни райони има проблеми заради затоплянето на времето – с ароматите, алкохолите и всички характеристики, но при тях положението не е такова.

Винарната има и лозе в Северозападна България, където отглежда сортовете Вионие, Рондо, Каберне фран.

За момента „Меди вали“ няма насаждения с български сортове, защото почвено-климатичните условия не го позволяват, но изкупуват и работят с Мавруд, Мелник 55, Рубин, Гъмза. Към момента не винифицират български бели сортове, но планират да презасадят част от масивите с бели сортове, сред които ще има и местни такива. Това е продиктувано от изменението на климата. Имат намерение да засадят и червени местни сортове. 

Най-емблематичното им вино и това, което продават най-добре е „Велика България“, което е направено от четири български сорта – Рубин, Гъмза, Мавруд, Мелник. Името е израз на вяра и почит към българските сортове, които не трябва да изкореняваме, а да възраждаме, подчерта Стоев.

Стойчо Стоев идва в избата през 2010 г. заедно с Ивона Георгиева, която и към днешна дата продължава да е технолог на „Меди вали“. Стоев подчерта, че това е една от първите изби, която е обърнала внимание на българските сортове. Вярваме, че те имат потенциала да бъдат лицето на българското винопроизводство пред света, заяви той.

По думите на Стоев последните три години са много трудни за българското винопроизводство, много изби в Долината на Струма са отчели нулеви реколти. За тазгодишната реколта той посочи, че е била изпитание. Въпреки това имат надежди, че ще произведат много добри вина, като особено забележим е ефектът при червените сортове.

Месните сортове в Долината на Струма водят началото си от Широка мелнишка. Те са създадени в опитната станция в Сандански, която вече не функционира. Мелник 55 е 55-ата проба от серия кръстоски. Създадени са експериментални лозя в землището на Сандански – Мелник 55, Мелник 1300 юбилеен, Мелник 82, Мелнишки рубин, Сандански мискет. Стоев си спомня, че през 1997-1999 г. всички тези сортове, с изключение на Санданския мискет, са пристигали за преработка заедно под името „Мелник“. Хубавото на новото българско винарство е, че започва търсенето и винификацията на отделните сортове, коментира Стоев.

Следва едно съвсем ново място на винената карта на Долината на Струма – „Вила Монтевино“. Единият от собствениците Стоимен Горов разказа, че мястото, което са избрали за осъществяването на своята мечта, е едно от малкото такива в горното течение на река Струма, с леко платовиден релеф и достатъчно течение. Това го прави подходящо не само за червени, а и за бели вина, което отговаря на идеята им да направят по-комплексно портфолио от продукти. 

Територията на комплекса е около 200 декара, от които 100 са лозя. Останалото са парк, езера, ресторант, а в следващите няколко години предстои да бъде построен и хотел. Сортовете, които отглеждат, са девет – базови и акценти. При белите базовите са Шардоне и Совиньон, а акцентите – Вионие и Пино гриджио. Базовите червени са Каберне и Мерло, а акцентите са Малбек, Пети вердо и Сира.

Започват да създават лозята през 2016 г. и очакват те да покажат пълния си потенциал в реколта 2025. От 2024 г. са направили пет вида вино в около 12 800 бутилки, които по думите на Горов доста добре се продават в ресторанта им.

Концепцията на „Вила Монтевино“ е да бъде място за изживявания на клиентите. Това е пренесено от лозята през избата до ресторанта. Не искаме да бъдем само висококачествен ресторант, а да създадем място, където хората да дойдат заради природата и въздуха, да си направят пикник. Затова комплексът е разделен на различни зони.

Друга част от идеята е взаимната подкрепа на местните производители. Според нас това е най-търсеното – да излезем от браздата на стандартните неща, които се продават почти във всеки магазин, и да предложим на хората да опитат неща на местно ниво, каза Горов.

Не отглеждат местни сортове, защото смятат, че международните са по-продаваеми. Шатото е създадено с цел туризъм, не правим индустриално производство, очакваме 70 процента от вината, които произвеждаме, да бъдат реализирани на място. 

Първият ден от обиколката приключи в една от първите изби у нас, която започва да предлага винен туризъм – „Ува Нестум“ край Гоце Делчев. Избата започва работа през 2009 г. След това поетапно се появяват ресторантът, спортният център, паркът с езерата, а през 2016 г. започва да работи и хотелът.

Но семейство Билареви не спира дотам, а изгражда ферма, в която отглежда разнообразни животни. Следват кланица, зърнени култури за храна на животните, овошки, кошери. Фотоволтаична система върху покривите на складовете, с която покриват около 25 процента от потреблението си на електроенергия.

Концепцията им е да са малки, за да могат да контролират процеса. Когато контролираме процесите, можем да разчитаме на качество, заяви основателят на винарната Иван Биларев. Вината им се продават основно на място, както и на няколко места в София и Варна. Нямаме дистрибуция, нямаме търговски представители, защото идеята е хората да дойдат на място, да видят региона, каза Биларев. Концепцията им е свързана и с регионалната общност – ако не могат да си произведат нещо, го набавят от местни производители.

По думите му преди 1989 г. на това място са се отглеждали много лозя, но всичко е било свързано с количество, не е могло да се изтъкне какво дава тероарът. Това си поставихме за цел и искахме да покажем на хората, които се интересуват от културата на виното, различния почерк, който дава мястото, обясни Биларев.

Отглеждат пет червени сорта – Рубин, Сира, Каберне совиньон, Каберне фран и Мерло. През 2020 г. работата само с червени сортове им „отеснява“ и започват да винифицират Тамянка, която са засадили няколко години по-рано. Гроздето за останалите бели вина, които правят, купуват от доверени производители. Става въпрос за сортовете Совиньон блан, Алиготе, Шардоне, а от миналата година започват да правят и бяло вино от червения сорт Рубин, което по думите на Биларев е много успешно. Правят и Мавруд, който също купуват, защото при тях няма условия да узрее така, както искат. Годишно правят около 20 000 бутилки вино, като половината е бяло и розе, а другата половина са червени вина.

По думите на Биларев климатът се отразява – гроздето започва да зрее по-рано, но те са на 500 метра надморска височина, докато при тези, които са на по-ниско, започва много по-рано и стресът е много по-голям. Ние дори сме облагодетелствани от тази промяна, защото преди 15 години нашите червени сортове зрееха през октомври, а сега ги берем през септември, което ни устройва, каза още той. 

Цялото семейство работи – баща ми на 90 години още се занимава с лозята, сестра ми е главен технолог на избата, дъщеря ми е управител на комплекса, разказа Биларев.

Комплексът е дело на архитект Лило Попов, който с работата си печели наградите „Архитектон 2015“, „Фасада на годината“ 2016 и „Сграда на годината“ 2016. Ежегодно се провеждат пленери на водещи български художници и техните произведения красят стените на хотела.

Вторият ден от обиколката на Долината на Струма ни води на друго емблематично място за региона – „Вила Мелник“. Основателят Никола Зикатанов разказа, че е роден в съседното село Капатово, а виното е в кръвта му още преди да се роди. Решава да продължи традицията и да остави на децата си лозя и през 2004-2005 г. засажда първите. В началото винифицират при колеги, а през 2011 г. започват строителството на винарната и през 2013 г. идва ред на първата реколта от нея.

Зикатанов разказа, че в близост до мястото, на което се намират те в момента, около 1 век пр.н.е. е имало винарна към Римския сенат. От нея се е изнасяло вино за Рим, което доказват намерени при разкопките плочи.

„Вила Мелник“ разполага с около 350 декара лозя, половината от които са местни сортове. Когато започва дейност, червеното вино е на почит, затова засаждат повече червени сортове. Сега пазарът малко се е обърнал и разширяват лозята си с бели сортове. Не оставяме в забвение сортовете грозде, които са отколешна местна гордост – Широка мелнишка, Керацуда, Мавруд, отбеляза Зикатанов.

Широката мелнишка има пет патентовани „деца“ червени сорта и едно бяло. Червените са Мелник 55, Мелник 1300 юбилеен, Руен, Мелник 82, Мелнишки рубин, а бялото – Сандански мискет. „Вила Мелник“ е единствената винарна, която прави едносортово и купажно вино от всички тях. Тя е и единствената, която гледа Мавруд и Мелник на едно място. Винарната има също малък парцел, в който гледа Широка мелнишка чашовидно, като храст близо до земята. По този начин гроздето не само се нагрява от слънчевата светлина и зрее, а продължава да зрее дори и нощем от нажежения пясък, разказа дъщерята на Никола Зикатанов Милица. По думите ѝ това малко лозе е много трудно за отглеждане, защото всичко се прави на ръка, но виното от него е много специално. Гледат и международни сортове – Каберне совиньон, Сира, Мерло, Пино ноар, Санджовезе, Вионие, Шардоне, Совиньон блан.

Произвеждат около 150 тона вино годишно, което е около 200 000 бутилки. От тях около 15 процента изнасят в над 30 страни. В избата имат енотека – от всяка реколта заделят по няколко бутилки, за да видят как се развиват през годините. По думите на Зикатанов все повече чуждестранните и българските туристи в местните хотели търсят местни сортове вина. Следващият им проект е да направят естествено пенливо вино в бутилки.

Докато учи в САЩ Зикатанов посещава различни винарни и вижда, че те продават немалък процент от производството си от място, а това, че винарните са отворени, изгражда повече доверие у клиентите. Така решава да направят своята винарна отворена за посещения. Макар да няма хотелска част, тя работи без почивен ден. Благодарение на това продават около една трета от количеството вино, което реализират в страната, на място. Посетителите могат да изберат между няколко различни дегустационни пакета както любителски, така и по-професионални.

Политиката на Зикатанови е да щадят природата, да правят вино с минимално количество химикали и намеси. Желанието им да са пионери в екологични и енергоспестяващи принципи ги кара да построят винарната залепена за хълма, за да използват неговата постоянна температура.

От 2024 г. всички бели сортове и Каберне совиньон на „Вила Мелник“ са Защитени наименования за произход (ЗНП), а от 2025 г. – всички сортове. Никола Зикатанов обясни, че Защитените географски указания (ЗГУ) в България са две – Дунавска равнина и Тракийска низина, в някои области има ЗНП. Едно от тях е ЗНП Мелник, което използва и винарната. Тук почвите, климатичните особености, начинът, по който отглеждаме лозята, са уникални и затова искаме да съответства на тях и на етикета указание, което да посочва къде е отгледано и на кои изисквания отговаря това вино, обясни Зикатанов. Той допълни, че от тази година използват и ЗНП Хърсово само за Широка мелнишка. По думите му още преди 60-70 години се е установило, че в региона на Хърсово и на Виногради условията за отглеждане на сорта са най-добри и качеството на виното от Широка мелнишка е най-високо. „В България, за съжаление, само последните четири-пет години започват винарите, а и пазарът, да се усещат, че може по-високото качество да се отразява на етикета и да има система за контрол, която да го гарантира. Затова доста винарни вървят по този път и ние сме една от тях“, каза Зикатанов, според когото болшинството още не са осъзнали важността на тези процедури.

Неминуемо се стига до темата за сериала „Вина“. Когато се съгласихме да сме домакини на заснемането на сериала, нямахме реална представа какво да очакваме от това, но ни хареса идеята да има филм за вино, спомня си Зикатанов. Още след излъчването на първите епизоди започват позитивните отзиви. По думите на съпругата му Любка филмът се е отразил много ползотворно на целия район. Още след края на първия сезон общината е отчела 30 процента ръст на туристическата такса, а след година е имало още едно увеличение.

По думите на Зикатанова, ако доскоро по-популярният сорт е бил Мелник 55, то в последните години Широката мелнишка бележи огромен възход.

Следващата дестинация е винарна „Орбелия“ край село Коларово, която започва работа през 2013 г. Собственикът Костадин Чорбаджийски разказа, че имат около 250 декара лозя и произвеждат 70 до 80 тона вино. Продават го под три бранда – „Орбелия“, „Виа аристотелис“ и „Резерва“. Вината „Орбелия“ не отлежават в бъчви, „Виа аристотелис“ отлежават в бъчвите около девет месеца, а „Резерва“ – две години, като от последните правят само около 2000 бутилки годишно. От няколко години правят и шампанизирано вино (Пет-Нат). От всяка реколта оставят по 12 бутилки, за да следят качеството. Според технолозите, които опитват от тях, има вина с потенциал за още повече отлежаване. 

Българските сортове, които гледат, са Широка мелнишка, Мелник 55, Мелник 1300, Мелник 82, а международните – Сира, Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран.

По думите на Чорбаджийски процесът по възстановяване на лозята също е много труден, защото много от тях са занемарени и унищожени. Затова голяма част от масивите с Широка мелнишка в техния район ги няма. Той е успял да купи около 20 декара такова лозе и постепенно възстановява старите сортове. Смята, че това е силата на българското вино – местните сортове. Въпреки това има международни сортове, които много добре растат на наша почва, така че трябва да се опитва и с тях, отбеляза Чорбаджийски.

Вторият ден от обиколката завърши край село Капатово, където се намира винарна „Златен Рожен“. Тя разполага с 850 декара лозя, разположени в два масива. Този в село Капатово е с местните сортове – Широка мелнишка, Мелник 55, Сандански мискет, Мелнишки рубин, а в село Левуново са международните – Сира, Каберне совиньон, Каберне фран, Санджовезе, Мерло. Правят от 250 000 до 300 000 бутилки. Концентрирани са основно в продажбите в страната, като изнасят малки количества в чужбина.

Вината се предлагат в четири серии – „Златен Рожен“, „Паралел 41“, Family reserve и Exclusive Lot. Във всяка серия има поне по едно бяло, розе и червено вино, освен в най-високия клас – Exclusive Lot, в която са единствено червени вина, отлежали в дъбови бъчви. „Златен Рожен“ е единствената изба, която прави бяло вино от Широка мелнишка. Плановете са от следващата година да правят и пенливо вино от Сандански мискет.

Първите лозя са закупени през 2009 г., а първите вина са бутилирани през 2014 г. Междувременно се появява и малък хотел, който се намира в село Рожен, в подножието на Роженския манастир. Винарната е отворена за дегустации от 2018 г.

До избата се намира и единственият в България музей за ретро автомобили, в който към момента има над 60 автомобила и 40 мотоциклета. Предстои му разширение на площта и на експонатите.

Третият ден от винената обиколка започва с „Царството на Господ“, както наричат котловината, в която се намира винарна „Капатово“. Заобиколена е от планини и се намира край село Зорница.

Собствениците на винарната започват да изкупуват земите постепенно от 1998 г. Първоначално започват с едно бяло и едно червено вино, но целият замисъл е да се правят френски стил вина. 

„Капатово“ няма никакви типични за региона сортове. Гледат от червените Сира, Пети Вердо, Примитиво, Марселан, Каринян, а от белите – Шардоне, Совиньон блан и Вионие. Портфолиото им е от четири купажни вина и три едносортови.

Винарната разполага с 370 декара лозя и прави около 60 000 бутилки годишно, които продава предимно на българския пазар. Няма производствена база, винифицират в „Дамяница“, но за момента не възнамеряват да правят свое производство. По-скоро смятат да инвестират в туризма. В тази връзка в близост до лозята са отворили пет къщи за гости. Имат също така отворена дегустационна с гледка към цялата котловина.

Непосредствено до „Капатово“ се намира „Зорница фемили естейт“, която започва своята история преди девет години. Имението има собствена ферма, градина, трюфелова гора, два ресторанта. Предлага луксозно настаняване за до 60 гости, СПА с минерална вода. Избата е с капацитет не повече от 20 000 бутилки, които пласират основно на място, малка част продават в магазин и няколко ресторанта в София.

Лозовите масиви са между 50 и 60 декара. Повече от половината са засети със Сира, останалите сортове са Широка мелнишка, Гренаж, Марселан, Мурведър, Сензо, Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран, Пети Вердо и само два бели – Вионие и Семийон, от които правят десертно вино. Стараят се да поддържат до шест етикета постоянно всяка година, а останалото е в зависимост от годината. Широката мелнишка е единственият сорт, чиито насаждения са на около 35 години, останалите лозя са на около 12-13 години. От Широката мелнишка правят едва 400-500 бутилки и те свършват много бързо. Управителят на „Зорница естейт“ Явор Киров сподели наблюденията си, че сортът не е любим на българите, но все пак има своите привърженици.

Над 60 процента от храната, която предлагат, е собствено производство – плодове, зеленчуци, сладка, сирена, кисело мляко, яйца, агнешко месо, свинско месо, мед и т.н. Правят и собствена ракия.

От ден първи идеята на мястото е да оставя усещане в хората за сливане с природата. В днешно време луксът се свързва с възможно по-малко хора наоколо, възможно по-персонализирано отношение и качество на услугата, посочи Явор Киров и допълни, че при тях всичко това е налице. Годишно посрещат между 5000 и 6000 туристи. Все още българите са водещият им пазар за всякакъв тип туризъм.

В избата на комплекса има 400 етикета. Сред тях е най-доброто от региона, от страната и от важни винени райони в света. Откакто сме открили имението, сме носители на сертификата Wine spectator за много добра винена листа, което ни прави един от 1700 ресторанта в света, които го имат, разказа Киров.

От лукса на „Зорница“ се пренесохме в семейната къща на „Михови естейт“ в село Илинденци. Легендата за Илинденци е, че някога това е било дъното на море и оттогава са останали внушителните скални образувания.

Винарната разполага с 42 декара лозя, от които произвежда между 25 000 и 30 000 бутилки годишно само от собствено грозде. Продават само на българския пазар. Фокус са местните сортове – Керацуда, Мелник 82, Широка мелнишка, Мелник 55, като в следващите години целят да запълнят цялата палитра от мелници с Мелнишки рубин и Сандански мискет. Някои от лозята на „Михови“ са 45-годишни.

Петър Михов е едва на 28 години, идва от семейство на лозари – четвърто поколение лозар, но първият професионален енолог в рода. Той смята, че местните сортове ще изведат страната ни на преден план пред световната публика и вярва в техните потенциал и бъдеще. 

От международните сортове имат засадени Шардоне, Совиньон блан и Малбек. В желанието си да покажат различно естество от тях за първи път са опитали работа по натурален метод, без нищо добавено. 

Посоката им е натурално вино по отношение на винопроизводството, по отношение на лозята ще бъде конвенционално. Целта е биологично, но не и биодинамично, посочи Михов.

Винарната е отворена за посещения. Михови произвеждат част от храната, която предлагат на гостите си, а останалата е от местни производители. Следващата им стъпка ще бъдат къщи за гости.

За последната спирка останахме в Илинденци, където се е установила и „Виа Верде“. Избата прави вина от 2014-2015 г., но е в собствена винарна от 2023 г. Към момента имат около 400 декара лозя, 200 от които са нови. Залагат на местните сортове, но имат доста голямо сортово разнообразие с идеята да правят експерименти. Това е нещото, което най-много ни вълнува във виното, и подхождаме доста творчески, разказа собственичката Вероника Василева. Техният символ е водното конче, защото то е свързано с трансформацията, която търсят, с връзката с природата и развитието чрез творчество.

Част от лозята им са над село Илинденци – Сандански мискет, Керацуда, Мелник, Каберне совиньон, Каберне фран и Мерло, а до село Левуново са масивите с Вионие, Асиртико, Малбек, Мавруд, Мурведър, Сира, отново Каберне совиньон и Каберне фран. Да имаш грозде от един сорт на две различни места е като да имаш два различни вида грозде, обясни съпругът на Вероника Георги. По думите му това се дължи на различния тероар, заради който накрая излизат различни вина.

Макар в района червените вина да са по-популярни, при тях най-продаваното вино е Санданският мискет. По думите на Вероника Василева в района на Илинденци сортът е много по-различен, отколкото на юг, заради голямата надморска височина и по-минералните почви.

Винарната приема посетители за дегустации и е в процес на изграждане на няколко стаи за настаняване.

Това са само около половината винарни в Долината на Струма и една малка извадка за разнообразието, което предлага региона.

Източник: БТА

Биологично чисти продукти на производители от пет области в Югоизточна България бяха представени на седмото поред Регионално фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол. Все повече хора предпочитат авторски изделия, казаха за БТА занаятчии, участвали в базара.

На площад „Освобождение” от южната страна на ямболския Безистен своя продукция представиха участници от областите Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково и Бургас. Ценното в това изложение е не само възможността да се купува директно от производител, но и личният контакт, включително споделяне на опит с клиентите, каза за БТА Антоанета Събева, председател на Фондация „Ямбол – вкус и традиции”, която е организатор на събитието.

За първи път сме тук и сме очаровани от града, от организацията на базара и от интереса на хората, посочи Сергей Лагно, представящ заедно с майка си Ирина, авторски кукли. От Москва сме, но от 12 години живеем в Бургас и предлагаме куклите през социалните мрежи и по изложения, каза синът.

Всяка кукла е уникален персонаж, пресъздаващ различна професия и епоха чрез стила на облеклото и аксесоарите. Всичко започна с малък ученически проект и се разрасна в последните осем години. Клиентите вече ни търсят, за да си правят цели колекции, коментира Ирина Лагно, която е майсторът на куклите. По мои наблюдения хората все по-често купуват авторското, ръчното. Масовото производство – то реално няма душа и си личи, допълни Сергей.

За нарастващия интерес към билките и продуктите от тях разказа Ивелина Пенкова от „Билкарница Здраве”, Сливен. На щанда на фамилията се предлагат тинктури и мехлеми, приготвени от над 100-годишни рецепти. Тайната им прилага нейна родственица, която ги е научила от дядо си. В момента много се търси Бронхопамин – тинктура, която е за кашлица, астма, бронхит, пневмонии, каза Пенкова. В съставките влизат подбел, слез, лист живовлек, бъз, паричка и мащерка. Търсят се и тинктури за лечение при омазнен и увеличен черен дроб, но те трябва да се прилагат по-дълго време, за да се получи ефект на натрупване на полезните вещества в организма, допълни търговецът. На щанда се предлагат и различни видове мехлеми за дерматити, екземи, алергични обриви, също и концентрат от черен бъз за подсилване на имунната система.

За ефекта върху здравето от прием на мед и пчелни продукти говори Димитър Чавдаров от фамилната пчелна ферма в Тополовградско. „Тази година се предлага много драка. Тя цъфтеше обилно заради влагата през пролетта и добивът беше доста добър. И медът, и чаят от драка помагат за дихателните пътища – при кашлица и настинките“, каза той.

Фамилната ферма „Чавдарови“ притежава над 350 кошера, за които се грижат синът и двамата му родители. Пчелините са в района на Сакар планина и на Манастирските възвишения. Младият мъж е завършил „Икономика на туризма“ и „Международни икономически отношения“. В момента отново учи, този път – „Педагогика“ с профил „География и икономика“. В същото време изцяло се е посветил на семейния бизнес. Помага за връзката с клиентите чрез интернет сайт, профили в социалните мрежи и при участия в изложения.

Това е начинът, категоричен е той. Макар в момента изкупната цена на меда да е около 5,00-5,20 лева за килограм, самите изкупвачи предупреждават, че се очаква тя отново да падне, заради увеличение с 600 процента на квотата за внос на украински мед на европейския пазар, коментира Димитър Чавдаров.

На изложението в Ямбол се представиха още производители на мед и пчелни продукти, на месни деликатеси, сирена и кашкавал, на биологични брашна и олио, винари, зеленчукопроизводители. Разнообразието допълваха щандове на занаятчии с бижутерски изделия, ароматни сапуни и свещи, декорации за дома, коледни играчки и др.

Регионалният фермерско-занаятчийско изложение се реализира за пореден път със съдействието на Община Ямбол и Ямболската търговско-промишлена палата. То се организира веднъж в месеца (всяка втора събота) и надгражда традиционния фермерски базар, провеждан в града вече трета година всеки последен четвъртък от месеца.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА