Великобритания изпраща оборудване и експерти в Белгия, за да ѝ помогне да се бори с дроновете, заради които временно затвориха летища, заяви днес шефът на британските въоръжени сили Ричард Найтън, цитиран от Ройтерс.

Множество дронове бяха забелязани над летища и военни бази в Белгия през последната седмица, като от няколко месеца причиниха и сериозни смущения в цяла Европа.

Найтън каза пред Би Би Си, че неговият белгийски колега е поискал помощ и че оборудването и персоналът вече са на път.

„В края на миналата седмица министърът на отбраната и аз се споразумяхме, че ще изпратим наши хора и оборудване в Белгия, за да им помогнем“, съобщи шефът на британските въоръжени сили, без да дава подробности за това какъв вид оборудване ще бъде изпратено и колко души персонал.

Найтън посочи, че все още не е известно кой стои зад изпращането на дроновете, но отбеляза, че Русия е участвала в „хибридна война“ през последните години.

Лидери от Европейския съюз и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) се събират днес в Колумбия за четвърта среща на върха, чиято цел е засилване на сътрудничеството в областта на енергетиката, борбата с климатичните промени и международната сигурност, предаде ДПА.

Сред участниците в двудневните преговори в крайбрежния град Санта Марта са бразилският президент Луиз Игнасио Лула да Силва, ръководителката на европейската дипломация Кая Калас и испанският премиер Педро Санчес.

Европейският съюз и Общността на Латиноамериканските и карибските държави представляват над 1 милиард души, което съставлява 14% от световното население и 21% от световното икономическо производство. 

Списъкът с участниците в срещата на върха обаче е впечатляващо кратък, отбелязва ДПА. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен няма да присъства на форума, както и лидерите на Германия, Франция, Мексико, Аржентина и Чили. Домакинът – колумбийският президент Густаво Петро, възнамерява да повдигне въпроса за смъртоносните атаки на американската армия срещу плавателни съдове на предполагаеми наркотрафиканти в Карибско море. Тази спорна тема може да обясни отсъствието на някои лидери, които не искат да си навлекат гнева на Вашингтон.

През последните седмици САЩ потопиха множество високоскоростни плавателни съдове край бреговете на Венецуела, за които се предполага, че са били използвани от наркотрафиканти. Нарастващото американско военно присъствие в региона предизвика опасения, че правителството на Тръмп може да подготвя операция за отстраняването на венецуелския президент Николас Мадуро. Освен това миналия месец Вашингтон наложи санкции срещу колумбийския президент Густаво Петро, обвинявайки го, че не взел решителни мерки в борбата срещу наркокартелите.

Комисарят по правата на човека в Украйна Дмитро Любинец изрази безпокойство за украински гражданин, който бе задържан в Италия във връзка с взривовете на газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 в Балтийско море, предаде ДПА.

Съпругата на 49-годишния задържан украинец съобщи, че той продължава гладната си стачка и вече е в критично състояние, написа Любинец в „Телеграм“. Украинският комисар по правата на човека публикува и снимка от среща с жената, като отбеляза, че официално е призовал италианските власти да зачитат основните права на заподозрения.

Мъжът, който може да бъде екстрадиран в Германия за образуване на наказателно дело, обяви гладна стачка заради условията в ареста. Твърди се, че той отказва да се храни от 31 октомври насам. Заподозреният украинец се намира в предварителен арест в Италия от август.

Любинец каза, че ситуацията налага да бъдат предприети незабавни действия и че се е свързал с италианското министерство на правосъдието и със заместник-председателката на Европейския парламент Пина Пичерно. „Трябва да направим всичко по силите си, за да защитим правата на украинския гражданин, понеже държането му в арест с висока степен на сигурност е недопустимо и нарушава Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи“, изтъкна Любинец.

Украинският гражданин настоява по-конкретно да се спазва правото му на „адекватно хранене, здравословна среда и хуманни условия на задържане и равнопоставено с другите затворници право на свиждания с роднини и достъп до информация“, обясни адвокатът му Никола Канестрини.

Газопроводите „Северен поток“ 1 и 2, които минават от Русия през Балтийско море до Германия, бяха засегнати от няколко експлозии в края на септември 2022 г. Малко след това бяха открити четири теча в три участъка на тръбите. Преди това „Северен поток“ 1 бе използван за снабдяване на Германия с руски газ, докато „Северен поток“ 2 така и не беше пуснат в експлоатация след началото на войната в Украйна.