Четиридесет години след смъртоносната обсада на Двореца на правосъдието в Колумбия, при която загинаха над 100 души, оцелелите и роднините на жертвите казват, че отбелязването на годишнината от случилото се е ритуално напомняне за продължаващата им борба за истина и справедливост, предаде Ройтерс.

Върховният съд на Колумбия ще организира утре възпоменателно събитие, с което да отбележи годишнината от нападението на сградата на съда на 6 ноември 1985 г. от партизанското движение „19 април“ (M-19), чийто бойци взеха за заложници магистрати и служители на Върховния съд.

Партизаните щурмуваха сградата, взеха за заложници близо 300 души, сред които магистрати, съдии и адвокати, и заявиха, че искат тогавашният президент Белисарио Бетанкур да бъде изправен пред съда във връзка с провала на мирните преговори между правителството и крайнолявото движение. 

Властите тогава решиха да оставят ситуацията в ръцете на военните, които малко след това разположиха танкове, хеликоптери и стотици войници в хода на 27-часова операция по връщането на контрола върху сградата. В крайна сметка в сградата избухна пожар и загинаха повече от 100 души, включително 11 от 25-имата съдии от Върховния съд, а 11 души бяха обявени за изчезнали. 

Ужасът от този ден остава жив в паметта на Амелия Мантиля, чийто съпруг, магистратът Емиро Сандовал, загива по време на обсадата. „Никога не сме си представяли подобен ужас, тъй като този, които се случи, продължи часове наред“, заяви Мантиля пред Ройтерс. „Ставаше въпрос просто да се унищожи, да се убие всеки“, подчерта тя. 

Мантиля, която по-късно също беше магистрат, и дъщеря ѝ Алехандра, която сега е съдия в колумбийски съд, получиха тревожни новини повече от 30 години след обсадата. През 2017 г. властите, работещи по потвърждаването на самоличността на жертвите, ги информираха, че тленнни останки, които първоначално са им били предадени, не са били на Сандовал, а на няколко други неразпознати жертви на нападението. 

„Какво искат жертвите? Те искат истината. Те искат да знаят какво се е случило с техните близки. Искат да имат нещо, символ, който да представлява тялото на починалия човек. Те също така трябва да бъдат сигурни, че тези действия няма да останат безнаказани“, каза Мантиля. 

Въпреки че истинските останки на Сандовал, потвърдени с ДНК тест, по-късно бяха предадени на семейството, тази грешка е пример за продължаващото страдание, на което все още са подложени семействата на много жертви, особено тези на обявените за изчезнали, посочва Ройтерс. 

Обсадата на Двореца на правосъдието в Колумбия остава силно политизирана тема, обръща внимание световната агенция. 

Президентът Густаво Петро, бивш член на М-19, заяви миналата седмица в „Екс“, че съдебните експертизи показват, че нито един магистрат не е бил убит с оръжие на партизаните. Някои роднини на жертвите, включително синът на убития магистрат Мануел Гаона, оспорват твърденията на президента. 

Партизанското движение М-19 беше разформировано по силата на мирно споразумение през 1990 г., а много от лидерите му след това направиха успешни кариери в политиката. През 2015 г. тогавашният президент Хуан Мануел Сантос се извини за реакцията на военните при обсадата, признавайки „пропуски в поведението и процедурите на държавните сили“. 

Ерик Ареланя, адвокат на жертвите и син на член на М-19, който е изчезнал две години след обсадата, заяви, че възпоменанията са от решаващо значение за засвидетелстването на съпричастност към близките на жертвите. „Възпоменанията са начин за семействата да кажат: „Ние сме тук, все още сме тук“, (…) все още молим националната и международната общност да осъзнаят нанесената вреда“, подчерта той. 

Източник: БТА