/БИ/

Източник: БТА

Експерти и граждани обсъдиха причини, проявления и решения, свързани с нарастващите агресия и насилие сред децата и младежите в България. Те участваха в дискусия, озаглавена „Предизвикателствата пред детското и младежкото развитие: агресия, насилие и възможни решения в България“. Дискусията бе организирана от екипа на Сдружение „Заедно за София“ и се проведе в Регионален център за съвременни изкуства (РЦСИ) „Топлоцентрала“.

По време на дискусията бяха обсъдени различни теми, сред които агресията при децата, както също добри практики и възможности за сътрудничество за реална превенция. Основният въпрос, който постави по време на дискусията организаторът от Сдружение „Заедно за София“ Веселин Кръстев, бе „Какво се счупи, за да тръгнат децата по пътя на агресията?“.

„Границата е абсолютно премината на нормалното и прието социално поведение. Виждаме насилие в училище, на публични места, при тези тийнейджъри, т.нар. локали, виждам го и сред младите шофьори“, коментира Кръстев. По думите му трябва да се вземат законодателни мерки и държавата да контролира социалните мрежи. Други мерки са общественополезен труд, абсолютно забрана на продажба на алкохол и цигари за младежи, както родителите да проявят повече отговорност и загриженост, смята той. 

Засегната бе темата за семейната среда и връзката деца-родители. „Проблемите тръгват от семейната среда и от това, че родителите нямат време да общуват с децата си. Загубата на ценностна система също е фактор за агресия и насилие“, отбеляза Радост Раданова, ръководител на Международен младежки център в Перник. По думите ѝ проблемът се корени в държавната администрация.

„Нещата тръгват от семейството, това не означава, че губим връзка с децата си. Мисията на началния педагог е да създаде общност в класа. Светът стана меркантилен и децата започнаха да се озлобяват за това, какво работят родителите ти и с какво си облечен. Те получиха не свобода, а свободия. Проблемът е комплексен – не е само семейната среда или училището“, каза Мартина Василева, граждански активист. Според нея, ако едно дете е „мачкано“ у дома, то намира хора навън, които да „мачка“. „Когато си агресивен, си готин, взимат ти страха и е по-малко да бъдеш жертва на агресия“, каза още тя. По думите ѝ общественополезният труд е една от мерките за възпитание при младежите. 

Един от отбелязаните акценти по време на дискусията бе за липсващата връзка между деца и родители заради спряна комуникация. „Спряхме да си говорим и според мен не са ни виновни социалните мрежи. За да спрем да си говорим, причината е в това, че има пропаст в начина на живот, възпитание и възприемане на света между нас и нашите родители“, каза Мая Цанева, председател на Сдружение „Опасни детски площадки“. Тя смята, че е необходима дългосрочна подкрепа от страна на различни организации.

„Държавата грабва децата от семейството рано, защото част от родителите ходят да работят на две места и затова се налага децата бързо да тръгнат на детска градина. После в училище едно дете започва да живее в класната стая много часове“, отбеляза Юрий Анджекарски, философ, социолог и бивш директор.

Кирил Василев, обществен възпитател в район „Връбница“, говори за ромските деца и тяхното възпитание. „Живея във „Факултета“, това място се дели на няколко махали и в някои от тях влизам с придружител“, каза Василев. По думите му при ромските деца трябва да се обърне внимание на таланта. „Разковничето се крие в таланта. Децата притежават такъв, особено ромските. Ако им дадем шанс да развият таланта си, те става личности. Такива личности не пречат на социалната система, те работят, плащат си данъците и така не тежат на никого“, коментира той.

Източник: БТА

За втори път през последните пет години България е член на Съвета на ООН по правата на човека, каза министърът на външните работи Георг Георгиев при представянето на изпълнението на ангажиментите на България по Универсалния периодичен преглед на ООН по правата на човека. Това съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР). 

„Ние държим на поетите ангажименти и последователно работим за тяхното изпълнение“, подчерта българският външен министър. Той допълни, че България остава ангажирана да сътрудничи с всички международни организации и механизми в областта на правата на човека. 

В рамките на изслушването на българската делегация първият ни дипломат представи основните законодателни промени и инициативи, предприети в отговор на препоръките, отправени към България по време на предходния преглед през 2020 г. „Въпреки предизвикателствата в международния дневен ред, България продължава да прилага най-високите международни стандарти в областта на правата на човека”, заяви Георгиев.

Сред предприетите от страната ни мерки външният министър открои борбата с нетолерантността и дискриминацията, овластяване на жените и момичетата, защита на правата на децата и хората с увреждания, както и пълноценното включване в обществото на лицата в уязвими ситуации. Министърът подчерта още, че през настоящата година са подсилени националните правозащитни институции – избрани са нов омбудсман, както и ново ръководство на Комисията за защита от дискриминация.

„Усилията на България в областта на върховенството на правото, демокрацията и правата на човека са широко признати от международната общност. Два от дългогодишните механизми за наблюдение в сферата на правосъдието и съдебната реформа вече са приключени, България е част от Шенгенското пространство и предстои присъединяването ѝ към еврозоната. Тези постижения свидетелстват за устойчивия ангажимент на българските власти към демократичните ценности и върховенството на правото“, каза министър Георгиев и добави, че именно тези усилия са допринесли за стабилна и предсказуема макроикономическа среда, финансова стабилност и повишаване на жизнения стандарт в страната. 

В рамките на последвалия интерактивен диалог изказвания направиха над 90 държави членки на ООН, които представиха своите наблюдения и препоръки относно положението с правата на човека в България. Особено внимание бе отделено на мерките срещу домашното насилие, на сигурността на журналистите и интеграцията на ромската общност.

Като държава член на ООН, България преминава през Универсален периодичен преглед веднъж на всеки pet години – най-мащабният механизъм на ООН в областта на правата на човека. Делегацията на България бе ръководена от министъра на външните работи Георг Георгиев и включваше заместник-министрите на правосъдието, на вътрешните работи и на труда и социалната политика, както и ръководители на водещи институции, работещи по теми, свързани с правата на човека.

След приключването на прегледа българските власти ще разполагат с нов пет годишен период за изпълнение на отправените препоръки.

Източник: БТА