Държавният глава Румен Радев ще удостои с Почетния знак на президента посланика на Великобритания в Либия в периода 2002-2006 г. Антъни Лейдън, съобщиха от прессекретариата на президента. 

Отличието се връчва за неговите изключителни заслуги към България, проявени чрез лична ангажираност и професионален принос за освобождаването на българските медицински сестри, за укрепването на приятелските отношения между България и Обединеното кралство и за утвърждаването на хуманните и европейски ценности в международните отношения. 

Българските медици са арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 г. и прекарват в затворите в Либия общо 2755 дни, припомня БТА. Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж, който тогава вече е с българско гражданство, и д-р Здравко Георгиев, се завръщат в България на 24 юли 2007 г.

Сестрите и палестинският лекар са освободени същия ден от либийския затвор „Джудейда“, след като са променени смъртните им присъди, издадени на 6 май 2004 г. и потвърдени на 19 декември 2006 г. от Наказателния съд, и окончателно потвърдени на 11 юли 2007 г. от Върховният касационен съд на Либия, за умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия на последна инстанция заменя с доживотен затвор смъртните присъди.

На 24 юли 2007 г. медиците отпътуват за София с френски правителствен самолет, придружавани от съпругата на президента на Франция Никола Саркози – Сесилия Саркози, и европейския комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер. В София медиците са посрещнати от роднините си, от представители на държавните институции и от журналисти. След пристигането им президентът Георги Първанов издава указ за помилването им.

Водата от новоизградената чешма на входа на парка „Кьошкове“, срещу пивоварната в града, наречена „Огледалната чешма“, е годна за пиене, съобщиха от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Шумен.

След извършеното пробонабиране на 3 ноември и проведени лабораторен контрол на водата от тази чешма се установи, че тя отговаря на нормативните изисквания по всички изследвани органолептични, физикохимични и микробиологични показатели, уточниха от РЗИ. 

Получените резултати отразяват моментното състояние на водата от местния водоизточник. Качествата на водата от него зависят изцяло от метеорологичните условия, тъй като не се извършва допълнителна обработка (дезинфекция), припомниха от Регионалната здравна инспекция.

Водата от възстановената чешма до бившето заведение „Лъвчето“ в лесопарк „Кьошковете“ в Шумен е годна за пиене, съобщиха също от РЗИ – Шумен в началото на септември. 

Пет чешми са възстановени в Шумен по инициативата „Нов живот за старите чешми“ и по инициатива на доброволци.

С полагане на венци и цветя и тържествена проверка (заря) ще бъде отбелязана 140-ата годишнина от Сръбско-българската война, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната (МО). 7 ноември е денят на победата в битката при Сливница. 

В честванията ще участват министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Във военните церемонии на паметните места в село Гургулят и град Сливница ще участват военнослужещи от Сухопътните войски и Националната гвардейска част. Поканени са също висши офицери и представители на военно-патриотични съюзи.

Пред Пантеона „Майка България“, посветен на загиналите в Сръбско-българската война при село Гургулят, и пред паметника „Петимата капитани“ в Сливница ще бъдат положени венци и цветя. Пред монумент „Героите на Сливница“ ще има тържествена проверка (заря).

Битката при Сливница продължава три дни и е определяна като бойно кръщение на младата българска армия, според информация на отдел „Справочна“ на БТА. Фронтовата линия при Сливница е разделена на три части, а съотношението на силите е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. Към 9:00 ч. сутринта на 5 ноември сърбите напредват, но батареята на кап. Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Съгласно нареждане на княз Александър I Батенберг българите започват контраатака при село Мало Малово. Сръбските части са принудени да отстъпят. Решителният ден на сражението е 7 ноември. Съотношението на силите вече е 32 000 българи срещу 40 000 сърби.

Сръбската Моравска дивизия, спряна предния ден от кап. Стефан Кисов и неговия отряд от близо 2000 души, напредва отново. Кап. Марин Маринов – командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака – „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. На десния фланг при Сливница българите атакуват височината Три уши. Там е убит и кап. Марин Маринов. Сърбите изпращат нови части срещу Три уши. Българите от централния участък също настъпват срещу височината. Макар сърбите да имат превъзходство – 89 срещу 64 наши роти и 66 срещу 24 оръдия, всички върхове на Три уши са овладени от българите. Сливнишката позиция е спасена, а българите през следващите дни минават в настъпление и навлизат на сръбска територия.

В това сражение българите губят 1800 души – убити и ранени, а сърбите – 2100. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението (1885 г.) и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една държава, готова на всичко да постигне националното си обединение.