Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че решението да не се налагат санкции на Русия е било в сила почти четири години, но че правителството на Сърбия може да го промени, ако желае, предаде националната сръбска телевизия РТС.

В отговор на журналистически въпрос дали след три години и половина има възможност за промяна на политиката по отношение на санкциите Вучич посочи, че  решенията на Съвета за национална сигурност, взети в началото на войната в Украйна, са издържали проверката на времето.

„Както в Съвета за национална сигурност, така и в правителството на Сърбия  могат да променят това решение. Правителството има това право“, каза Вучич, след като ръководителят на делегацията на ЕС в Белград Андреас фон Бекерат му връчи Годишния доклад за напредъка на Сърбия по пътя към ЕС.

Сръбският президент добави още, че е „твърде стар, за да си променя мнението толкова лесно“ и посочва, че се надява на скорошен край на войната в Украйна.

Налагането на санкции на Русия от страна на Сърбия е част от изискването за пълно синхронизиране на външната политика на ЕС спрямо страните кандидати за членство в блока, каквато е и Сърбия от 2012 г.  

Относно проблема със санкциите на САЩ срещу сръбската национална петролна компания НИС, която е мажоритарна собственост на руския петролен гигант „Газпром“,  Вучич заяви днес,  че е „настроен по-малко песимистично“, отколкото е бил преди.

Той се надява, че ситуацията с НИС ще бъде решена, защото „трябва да бъде решена“.

Вучич заяви, че руската страна води преговори и че се надява, че те ще  приключат  благоприятно за Сърбия.

НИС попадна под санкции на 10 януари тази година, но те бяха отложени 8 пъти, като встъпиха в сила на 9 октомври.

Единствената сръбска рафинерия – в Панчево, град в близост до сръбската столица Белград – може да продължи да работи до края на този месец.

Сръбски официални лица, включително и президентът Вучич, обаче увериха, че кризата с гориво по време на югоембаргото в началото на 90-те години на миналия век няма да се повтори.

Източник: БТА

Общо 30 адвокатски колегии от Турция са излезли със съвместно изявление, в което призовават властите да освободят бившия лидер на турската прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ, съобщава сайтът „Търкиш минит“. 

Демирташ, бивш съпредседател на ДПН, чийто настоящ наследник е партия ДЕМ, се намира в затвор в Одрин от 2016 г. Той е обвинен в десетки престъпления и нарушения, включително обида на президента и връзки с обявената за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК). На 16 май миналата година той беше осъден на 42 години затвор по едно от главните дела, водени срещу него, отнасящо се до подстрекателство към протести през 2014 г. след нападение на групировката „Ислямска държава“ (ДАЕШ) в сирийския град Кобане. Заедно с него бяха осъдени и редица други прокюрдски политици.

Демирташ отрича отправяните му обвинения, а в края на май той обяви, че се оттегля от активния политически живот. 

Темата за евентуалното освобождаване на прокюрдския политик стана отново актуална в последните дни, след като в понеделник Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че е отхвърлил жалба на турското правителство срещу постановление на ЕСПЧ, в което се посочва, че задържането на Демирташ нарушава правата му и той трябва да бъде освободен – действие, което Анкара отказва да направи досега въпреки многобройните призиви за това от страна на Съвета на Европа. 

“С уважение призоваваме властите спешно да изпълнят решенията на ЕСПЧ, да предприемат необходимите стъпки спрямо тези, чиито права са били нарушени, и да действат в съответствие с принципа на върховенството на закона“, се казва в съвместното изявление на адвокатските колегии. 

Подкрепа за евентуалното освобождаване на Демирташ изказа и основният политически съюзник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели, който във вторник заяви, че подобно действие „ще бъде от полза за Турция“. Вчера Ердоган също коментира случая на Демирташ, заявявайки, че Турция е правова държава и властите „ще се подчинят на това, което каже съдът“. 

Източник: БТА

Съществува сериозна възможност за преодоляване на политическите разделения, ускоряване на реформите и начало на диалог между политическите партии в Северна Македония за „да се продължи ангажиментът по отношение на конституционните промени”, смята ръководителят на мисията на Европейския съюз в Северна Македония Михалис Рокас по време на съвместно изявление с премиера на страната Християн Мицкоски, след като официално му връчи доклада на Европейската комисия за напредъка на страната в евроинтеграцията.

„За трета поредна година Северна Македония не постига напредък в областите, свързани със съдебната система и борбата с корупция. По-голям ангажимент би могъл да доведе до голяма разлика. Необходимо е да се гарантира финансовата независимост на съдебната система и тя да бъде свободна от намеса, което ще бъде ключово за възстановяване на общественото доверие и продължаване на реформите (…) Наказателният кодекс трябва да бъде изменен в съответствие с препоръките“, добави посланикът на ЕС.

Рокас приветства факта, че въпреки бавните реформи, държавата все още бележи известен напредък в някои области. 

„Задачата пред нас е много ясна и тя трябва да започне незабавно, за да може Северна Македония да се възползва от момента (…) Вашата страна наистина е извървяла дълъг път по отношение на интеграциите, време е да ги надграждаме с нова енергия и ангажираност. ЕС остава до вас, споделяме една и съща визия – Северна Македония да заеме мястото си в ЕС, като проспериращ член на ЕС“, посочи Рокас, който акцентира върху областите, в които, според доклада на ЕК, държавата не отбелязва напредък.

Правителството на Северна Македония остава „напълно ангажирано с европейския път и с реформите, които правят страната по-силна, по-функционална и по-справедлива”, обяви на пресконференцията премиерът Християн Мицкоски, според когото държавата ще се справи с всички области, в които има отчетено забавяне, „с конкретни мерки, ясни срокове и отчетност”.

В изложението си Мицкоски изброи областите, в които, по думите му, в доклада е отчетен напредък – наличието на пълно съответствие в сферата на външната политика и политиката на сигурност с тази на ЕС, предприетите стъпки в икономическия сектор – стабилен банков сектор, умерен растеж на БВП, мерки, които засилват фискалната дисциплина и прозрачността, цифровизацията и модернизацията на публичната администрация, укрепването на киберсигурността, както и основните дейности около Коридор 8 и новия Закон за енергетиката.

„Разбира се, докладът посочва и предизвикателства, с които държавата трябва да се справи с още по-силна динамика. Предизвикателства съществуват в областта на върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Политическата поляризация и недостатъчното сътрудничество между институциите остават пречки, които забавят прилагането на реформите. Това правителство не само е наясно с тези предизвикателства, но вече работи за преодоляването им. Определени са нови приоритети за съдебната реформа, за повишаване на отчетността и за установяване на ясни критерии за оценка на съдии и прокурори. В областта на борбата с корупцията, процесът на пълна дигитализация на обществените поръчки и прозрачност на бюджетните разходи ще продължи през 2026 г. Що се отнася до публичната администрация, правителството е решено да сложи край на дългогодишния модел на партизация и да установи система, в която компетентността и професионализмът ще бъдат единствените критерии за напредък”, посочи Мицкоски.

Източник: БТА