Учени, хуманитарни работници или просто туристи: стратегията на Иран да прибягва до арести на чужденци, за да си осигури отстъпки, поставя западните страни пред истинска дилема, която до момента те не успяват да разрешат.

Тази „заложническа дипломация“, с каквато Техеран неизменно отрича да си служи, отново е в центъра на вниманието след освобождаването във вторник от ирански затвор на френските граждани Сесил Колер и Жак Пари, които бяха задържани в страната преди повече от три години.

Двамата учители, обвинени в шпионаж, вече са освободени условно и се намират във френското посолство в очакване да напуснат Иран, като конкретна дата за момента не се съобщава.

В резултат на съвпадение или спазаряване вчера сутринта се очакваше иранката Махдие Есфандяри, задържана и осъдена във Франция „за възхваляване на тероризма“, да излезе от затвора и да пристигне в иранското посолство в Париж, както съобщи Техеран.

Ислямската република, която смята, че нейната гражданка е била задържана несправедливо, поиска публично тя да бъде разменена за Сесил Колер и Жак Пари.

„Иран използва заложниците като разменна монета, за да получи от САЩ и съюзниците им отстъпки, които не би могъл да получи другояче“, каза пред АФП Джейсън Бродски, директор, отговарящ за политиките, в американската неправителствена организация „Единни против иранската ядрена програма“.

За такива отстъпки има многобройни примери от миналото. Те са различни – от размразяване на активи до освобождаване на ирански граждани, често преследвани или осъдени в Европа и САЩ за заговор за убийство или дори тероризъм, казва експертът.

През 2023 г. Вашингтон разреши прехвърлянето на 6 милиарда долара замразени ирански средства в Южна Корея и освобождаването на петима иранци, за да улесни освобождаването на петима американци, държани в злокобния затвор „Евин“ в Техеран.

Освобождаването през 2020 г. от Иран на университетската преподавателка Кайли Мур-Гилбърт, която има австралийско и британско гражданство, се осъществи, след като Тайланд освободи трима иранци, вкарани в затвора за планиране на бомбен атентат.

„Основополагащ акт“

Тази стратегия не е нова и е един от „стълбовете“ на иранската външна политика.

„Това е същият основополагащ акт, който дава идентичността на иранската държава след революцията през 1979 г.“ – годината, в която бяха взети заложници в американското посолство, подчертава Клеман Терм, лектор в университета „Пол Валери“ в Монпелие.

На 4 ноември 1979 г. около петдесет дипломати са взети за заложници в американското посолство в Техеран. Повечето от тях биват освободени цели 444 дни по-късно след тежки преговори. Кризата коства отчасти преизбирането на президента Джими Картър и бележи началото на продължаващ вече 46 години разрив в дипломатическите отношения и на сурови американски санкции.

„С течение на времето има арести и освобождаване на задържани, периоди на сближаване и напрежение. Променя се интензивността, но практиката се запазва“, подчертава Клеман Терм.

„През периодите на напрежение, като сега, Иран прибягва с пропагандна цел до размяна […]“, за да отрече съществуването на заложници, предвид факта, че страната е подписала Конвенцията на ООН срещу вземането на заложници, допълва той.

Според дипломатически източници Иран, подложен на сурови международни санкции, главно заради ядрените си дейности, продължава да държи най-малко около 20 западни граждани, сред които университетския преподавател и учен с иранско и шведско гражданство Ахмадреза Джалали, осъден на смърт през 2017 г. за „шпионаж“ в полза на Израел – обвинения, които семейството му отрича.

От януари тази година в Иран са задържани също британците Линдзи и Крейг Форман, също обвинени в шпионаж. Двамата бяха арестувани от иранските власти, докато били на мотоциклетна обиколка на света.

Прицелни мерки

„Иранският режим не е единственият, който прибягва до тази практика. Венецуела, Русия, Китай и други също го правят“, отбелязва Дарън Наир, консултант по сигурността и активист на каузата за освобождаване на заложници по света.

„Това явление обаче продължава да се разраства, тъй като няма ефективно средство за възпирането му“, казва Наир, допълвайки, че най-доброто решение е правителствата да възпират гражданите си да пътуват до Иран.

Друг възможен лост за оказване на натиск са по-суровите прицелни мерки срещу Техеран, предлага Джейсън Бродски от американската НПО.

„Американското правителство трябва да работи със съюзниците си за налагане на набор от наказателни мерки“ при всеки случай, когато са взети заложници, включително „санкции и дипломатическа изолация“, а също „пълна забрана за достъп на високопоставени представители на иранските власти и техните семейства“, казва той.  (БТА)

(Превод от френски език: Десислава Иванова)

Източник: БТА