/СЛС/

Източник: БТА

Водещите индекси на европейските борси завършиха търговската сесия в положителна територия, обръщайки по-ранните загуби, следвайки примера на американските индекси, предаде Си Ен Би Си. 

Във Франкфурт индексът DAX прибави 100,63 пункта или 0,42 на сто до 24 049,74 пункта, а парижкият САС 40 нарасна с 6,7 пункта или 0,08 на сто до 8074,23 пункта.

Водещият индекс на Лондонската фондова борса FTSE 100 е нагоре със 62,12 пункта или 0,64 на сто до 9777,08 пункта.

Паневропейският Stoxx 600 регистрира повишение с 1,32 пункта или 0,23 на сто до 571,9 пункта.

По-рано през деня слабите пазарни настроения в Европа отразяваха движенията в САЩ и Азиатско-тихоокеанския регион през нощта, които продължават да се отдръпват от акциите на компании, свързани с изкуствения интелект, на фона на опасения за прекомерно надути оценки, опасявайки се от образуването на евентуален балон.

Пазарният оптимизъм бе повлиян и от предупрежденията на изпълнителните директори на „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) и „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), че борсовите пазари може да се насочат към спад.

Акциите на „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk) поевтиняха с 4,5 на сто, след като не намериха ясна посока по време на търговията.

Датският производител на лекарства отчете нетна печалба от 20 милиарда датски крони (3,1 милиарда долара) за третото тримесечие, в съответствие с очакваните от анализатори 20,12 милиарда датски крони.

Книжата на германския автомобилостроител Бе Ем Ве (BMW) поскъпнаха с 6,9 на сто, като печалбата преди лихви на германския производител на автомобили достигна 2,3 милиарда евро през третото тримесечие, в съответствие с очакванията на анализаторите.

Стойността на акциите на „Йорстед“ (Orsted) приключиха търговията без промяна, след като датската компания за възобновяема енергия отчете нетна загуба от 1,7 млрд. датски крони през третото тримесечие. Въпреки това загубите са под очакваните от анализатори 1,95 млрд. долара

Също днес „Риксбанк“ (Riksbank – централната банка на Швеция) запази днес основния си лихвен процент на 1,75 на сто и потвърди, че е малко вероятно да има по-нататъшни промени скоро.

Източник: БТА

Премиерът Росен Желязков изрази очакване диалогът между социалните партньор да бъде подновен, след като днес работодателските организации не участваха в заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане на трите предложени законопроекта за бюджети за 2026 г. – на Република България, на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Премиерът каза това по време на тържественото отбелязване на Деня на металурга в хотел InterContinental Sofia, организирано от Българската асоциация на металургичната индустрия в партньорство с Химикотехнологичния и металургичен университет.

Премиерът изтъкна, че работата, на което и да е правителство, не може да бъде изолирана, не може да бъде и самоцелна. И днешния ден също показва това – това, че организираните работодатели не дойдоха на среща (заседанието на Националния съвет за сътрудничество бел. реп.) също е форма на диалог. Невербалната комуникация също е комуникация и ние мисля, че ще излезем по-силни от тази ситуация и другата седмица ще се похвалим с един истински ефективен диалог, защото „троицата на диалога – работодатели, синдикати, правителство, може да работи само единствено в своята пълнота“, каза премиерът.

По повод днешния професионален празник Желязков изтъкна, че 5 процента от брутния вътрешен продукт се създава от металургията, както и 12 процента от износа и посочи, че това показва, че българската металургия не е просто структуроопределящ отрасъл в нашата страна, но и, че изключително важен за Европа. 

Той посочи, че сега след модернизацията, технологичните нововъведения, инвестирането в човешкия потенциал металургията вече е на различно ниво от това, което го познаваме. Това вече не е онова производство от черно-белите филми, от черно-белите кадри. Това е производството, в което има много цвят, има много добавена стойност, каза премиерът. Желязков изтъкна, че добавената стойност на един зает в този сектор е два пъти по-голяма от средната за българската икономика. Това показва не просто отношението към сектора, към индустрията, но и отношението към бъдещето й, каза премиерът.

Желязков допълни, че през изминалите години пред бранша е имало твърде много предизвикателства, свързани с енергийните проблеми, нарушените вериги на доставка. „Твърде много, за да могат да бъдат понесени от неустойчиви сектори. Металургията, слава Богу, е от онези устойчиви сектори, пред които перспективата е огромна, особено свързаната с бъдещето на индустрията на Европа – автомобилостроене, енергетика. Сектори, които са важни и имат огромен потенциал, особено ако политиките в политически инженеринг се следват правилно, ако правим правилните политики, а не крайни политики“, посочи премиерът, визирайки опростяването на процесите в Европа, намирането на режим, който да направи по-добре функциониращ общ пазар, признаване на квалификацията и специалността, за да може движението на хора да бъде по-ефективно.

Премиерът напомни, че когато България е станала част от Европейския съюз, средният доход на един българин е бил една трета от средния на европейски гражданин. „Двадесет години по-късно ние надминаване две трети от този доход. Статистиката показва, че когато надминем 70 процента от средния европейски доход, тогава всички от онези наши високо квалифицирани сънародници ще започнат да се вършат в България“, изтъкна премиерът. Той отбеляза и ролята на висшите училища и амбицията им да създават висококвалифицирани кадри, които да работят в този сектор, като посочи, че това е от огромно значение. Ако има две константни политики за нашата страна, това е демографията и образованието, защото те ще направят българската икономика, индустрия и България по-перспективно място за живеене, заяви премиерът.

Източник: БТА