Издирван от Международния наказателен съд бивш либийски полицейски началник беше арестуван в либийската столица Триполи, предадоха АНСА и Франс прес.

Новината беше съобщена от либийската прокуратура. Задържаният Осама Алмасри е обвиняван за мъчения над затворници и е издирван от МНС за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

В изявление прокуратурата уточнява, че е събрала информации за нарушения на правата на задържани в основния затвор в Триполи.  Това е станало след като затворници са подали сигнали до прокурори, че са били измъчвани и към тях отношението е било деградиращо и унизително.

Алмасри е бивш шеф на съдебната полиция на Либия и е отговарял за центъра за задържане в Митига в Триполи. МНС го издирва за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени след 15 февруари 2015 г.

Разследването на либийските власти е показало, че в затвора е имало нарушение на правата на 10 затворници, като един от тях е починал в резултат на мъчения, казва прокуратурата.

През януари Алмасри се озова в Торино, където беше арестуван по силата на международната заповед за арест, издадена за него от МНС. Два дни по-късно той беше освободен по разпореждане на съд в Рим, тъй като при задържането му имало нарушения в процедурата. Италианските власти обаче прецениха, че Алмасри представлява заплаха за обществеността и го експулсираха със самолет, нает от държавата към Триполи.

Заради това италианският премиер Джорджа Мелони и няколко членове на нейното правителство бяха обект на разследване от италианския Трибунал за министрите. Накрая съдът каза, че срещу Мелони няма основание да започне дело, но срещу останалите разследвани членове на кабинета трябва да започне официално дело. Но за целта трябваше да се получи и одобрението на парламента, който гласува против.

Междувременно вътрешният министър и министърът на правосъдието Матео Пиантедози и Карло Нордио даваха обяснения в парламента и тогава казаха, че Алмасри е бил освободен и заради проблеми в самата заповед за арест, в която имало неточност в данните за престъпленията, в които е обвиняван либиецът.

След като либиецът беше върнат в Триполи през януари, мисията на ООН в Либия призова за неговия арест.

Либия не е член по договора за създаване на МНС. Но в средата на май либийското правителство на националното единство, базирано в Триполи и признато от международната общност, предаде на МНС официална декларация, в която казва, че приема юрисдикцията на МНС по въпроси, свързани с военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени след 2011 г. или в процес на извършване.

Днес относно ареста на Алмасри в Либия италианската опозиционна лидерка Ели Шлайн призова правителството на Мелони да се извини заради това, че същият престъпник е бил освободен в Италия.

Източник: БТА

Починалият вчера на 84-годишна възраст бивш американски вицепрезидент Дик Чейни остави рядка по рода си следа във външната политика на САЩ. Стратег на „войната срещу тероризма“ по времето на президента Джордж Буш – младши и на инвазията в Ирак, неговото наследство все още отеква и днес.

„Убеден съм, че всъщност ще бъдем посрещнати като освободители“, каза той на 16 март 2003 г., няколко дни преди инвазията в Ирак, целяща да бъде свален Саддам Хюсеин, официално под претекст заради предполагаемото наличие на оръжия за масово унищожение в страната.

Историята обаче го опроверга.

Войнственият неоконсерватизъм на този вицепрезидент републиканец с дълга политическа кариера днес е до голяма степен отхвърлен от двете големи американски партии.

Джефри Енджъл, специалист по американските президенти в Южния методистки университет, написа вчера в списание „Форин полиси“, че „Чейни е допринесъл за организирането на инвазията и окупацията на Ирак през 2003 г., което без съмнение е едно от най-лошите стратегически решения в историята на САЩ“.

След като Америка изпадна в шок след атентатите от 11 септември 2001 г., Дик Чейни проповядваше доктрината за превантивна война, според която САЩ трябва да нанесат изпреварващ удар, преди заплахите да се материализират, като при необходимост да свалят враждебните режими.

Саддам Хюсеин беше заловен, съден и екзекутиран, но войната в Ирак продължи до 2011 г. Американските войски останаха там още едно десетилетие, като загубиха 4500 военнослужещи, докато страната потъна в хаос.

Последвалата атаките от 11 септември 2001 г. инвазия на САЩ в Афганистан доведе до над 2300 загинали от американска страна и приключи през 2021 г., когато президентът Джо Байдън изтегли последните американски военнослужещи, намиращи се в безизходица, позволявайки на талибаните да поемат отново контрола над страната.

Тези два конфликта нанесоха травма на Америка и допринесоха за победата на демократа Барак Обама през 2008 г., избран за президент отчасти, за да сложи край на тези войни.

Дарт Вейдър

„Мисля, че би било трудно да се оспори, че той е бил най-влиятелният вицепрезидент“, казва Арън Манъс, политолог от Университета на Мериленд.

„Много се говореше за него като за някакъв президент в сянка, подобен на Дарт Вейдър, който ръководеше всичко. Не съм сигурен обаче, че това е вярно“, добавя той.

В публикувана през 2015 г. книга с интервюта бившият президент Джордж Буш – старши (1989-1993) дори каза, че синът му Джордж Буш – младши (2001-2009) е бил под „вредното“ влияние на „твърдия“ Дик Чейни и „перчещия се“ Доналд Ръмсфелд (тогавашен шеф на Пентагона – бел. АФП), които го подтикнали да започне войната в Ирак.

Решението да се нападне Ирак все още отеква в Близкия изток и тегне над американската външна политика.

Миналата година Доналд Тръмп нарече Чейни „краля на безкрайните и абсурдни войни, които отнемат човешки животи и милиарди долари“.

Макар Тръмп да не се поколеба да прибегне до сила, било то за бомбардиране на ирански ядрени обекти или за унищожаване на плавателни съдове, заподозрени в наркотрафик в Карибско море, той иронизира дългосрочните усилия на САЩ да прекроят света.

Наследството на Дик Чейни, който говореше с приглушен глас и със страховита увереност и никога не се извини за Ирак, обаче не спира дотук.

Бившият вицепрезидент беше и един от най-големите защитници на американските техники за силови разпити, които днес се считат за изтезания.

При встъпването си в длъжност Барак Обама обеща, че САЩ „няма да изтезават“. Той обаче не потърси отговорност от никого, с надеждата да затвори тази страница.

Затворът за неограничено задържане в Гуантанамо, който Обама искаше да закрие в рамките на една година, продължава да функционира 15 години по-късно, макар и с много по-малко затворници.

Според Сара Ягър от „Хюман райтс уоч“, която отдавна настоява за разследване срещу Чейни, „е наистина жалко, че на никого не е била потърсена сметка, което да позволи да се обърне страницата на изтезанията в САЩ“.

(БТА)

(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)

Източник: БТА

Словашкият президент Петер Пелегрини приветства предложението на Полша в бъдеще да служи като алтернатива за газовите доставки към Словакия, след като президентът на Полша Карол Навроцки предложи страната му да се превърне в хъб за газови доставки от САЩ, заявиха двамата президенти на съвместна пресконференция в президентството в Братислава по време на днешното посещение на Навроцки в Словакия, предаде Телеграфната агенция на Словашката република (ТАСР).

Двамата държавни глави имат обща позиция по миграцията, отхвърлят квотите и споделиха убеждението си, че лидерите на Унгария и Чехия ще се присъединят към тях. В същото време Пелегрини смята, че Полша в бъдеще може да се превърне в гарант за сигурността на Словакия в рамките на НАТО. Те отбелязаха значението на завършването на пътната инфраструктура между двете страни. Навроцки приветства помощта на Словакия за Украйна. Той изрази недоумение откъде произтича мнението, че словашкото отношение към подкрепата за Киев се различава от това на Полша.

„Приветствам предложението на президента и дейността на полското правителство, които ще позволят на Полша в бъдеще да служи като значителна алтернатива на газовия внос за Словакия чрез свързване на газовите ни мрежи. Естествено, ако е на разумна цена и с разумни такси за транзит. Все пак това е уникална възможност да се опитаме допълнително да разнообразим вноса си на енергия“, заяви Пелегрини.

Навроцки отбеляза, че Полша скоро ще се превърне в истински хъб за газови доставки от САЩ. Той допълни, че Полша има свой терминал, като скоро ще завърши втори плаващ. „Има огромна задача пред държавите от Централна и Източна Европа, пред която трябва да стоим единни, за да станем независими от руския газ“, заяви той, допълвайки, че страната му получава „нула руски газ“.

Според Пелегрини Словакия е готова да си сътрудничи с полската военна промишленост, за да въоръжава армията си, както днес Полша използва способностите на словашката промишленост при производството на боеприпаси. Словакия например се интересува от корейските танкове К-2, които поляците произвеждат в модифициран вариант на собствена територия.

Пелегрини заяви, че Словакия и Полша имат еднакви позиции по въпроса за войната в Украйна, що се отнася до руската агресия. Навроцки подчерта, че не вярва на Русия и добави, че никой не поставя под въпрос полската помощ за Украйна. Същевременно той приветства помощта на Словакия. „Когато проверих статистическите данни, които показват как Словакия помага на Украйна, не разбрах на какво се основава твърдението, че Словакия има различно мнение за помощта за Украйна от Полша. Това е реална помощ, отразена в статистиката – например в енергийния сектор или във военната област“, ​​заяви Навроцки. Пелегрини му благодари, че не се е подвел по критиките към Словакия, а е проучил данните за словашката помощ за Украйна.

Пътуването на Навроцки до Словакия е първото му официално посещение като президент в страна от Вишеградската четворка. По-късно днес той ще се срещне с председателя парламента Рихард Раши и с премиера Роберт Фицо.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТАСР)

Източник: БТА