/БП/

Източник: БТА

„Дунав е повече от река – тя свързва различните народи, техните култури и е път към общото ни бъдеще. Тя ни напомня, че напредъкът идва, когато се движим заедно“. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов по време на XIV Годишен форум на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, който се провежда в Сараево, съобщиха от Министерството.

На специална церемония по време на събитието министър Иванов прие официално от Елмедин Конакович, министър на външните работи на досегашния председател Босна и Херцеговина, корабния рул – символ на председателството на Дунавската стратегия. С това се поставя и символично начало на българското председателство на Стратегията, което започва официално на 1 януари 2026 г.

„Основен приоритет и цел на България в рамките на председателството ще бъде да направи Стратегията по-близка до хората, защото тя е направена за тях. Ще се фокусираме върху намаляването на неравенствата, укрепването на връзките, сближаването на страните   и създаването на възможности, които достигат до всяка част на региона. Ще продължим да изграждаме мостове – между държавите, между институциите и най-важното – между хората. Рулът, който получавам днес, е символ на споделеното пътуване. Нека продължим да управляваме заедно – за по-свързан, устойчив и сплотен Дунавски регион“, посочи регионалният министър.

Той изказа своите благодарности на Босна и Херцеговина за усилената работа и ангажираност по инициативата и подчерта, че страната е ръководела Председателството с визия, показвайки как река Дунав може да сближи региона и да подпомогне разширяването и единството на ЕС.

Страната ни поема за втори път председателството на Стратегията, която насърчава икономическото, социалното и териториалното развитие на региона и сближаването на Дунавските държави, след 2018 г. То ще продължи през цялата следваща година с различни инициативи, срещи и форуми.

Дунавската стратегия е одобрена през 2011 г. Тя обхваща 14 държави и над 100 милиона души, което е една пета от населението на ЕС. Девет от страните са членки на Европейския съюз – Австрия, Германия, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, България и Румъния, а останалите пет – Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Молдова и Украйна, се намират в Дунавския басейн. Целта на Стратегията е да се развие икономическият потенциал на река Дунав, която е втората по дължина река в Европа и свързва страните от Централна Европа с Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия.

Форумът започна с едноминутно мълчание в памет на загиналите в град Тузла, Босна и Херцеговина, през изминалата нощ.

България пое председателството на Дунавската стратегия на ЕС за една година през октомври 2017 г. Тогавашният заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова прие официално председателството по време на шестия Годишен форум на Дунавската стратегия, който се състоя на 18 и 19 октомври 2017 г. в унгарската столица Будапеща, сочи справка в интернет страницата на МРРБ.

Източник: БТА

Украйна планира да преименува националните си монети, носещи името „копейка“, за да се подчертае отдалечаването от влиянието от Русия. Това заяви Андрий Пишни, управител на Украинската централна банка (НБУ), като добави, че се надява промяната на името да бъде извършена още през настоящата година, предаде Ройтерс.

Украйна въведе националната си валута гривна през 1996 г., пет години след като получи независимост от Съветския съюз. Страната започна да сече собствени монети, но запази старото съветско название „копейка“ (копійка на украински). Новите монети, които ще се наричат „шах“, имат за цел да се възстанови историческата справедливост, както и да се отбележи поредната стъпка към отдалечаване от влиянието на Русия, приблизително четири години след като Москва предприе пълномащабано нахлуване в страната.

„Трябва най-накрая да завършим паричната реформа и да премахнем всякаква връзка с Москва. Защото ние имаме свое собствено наименование и е време да си го върнем“, заяви Пишний в интервю за Ройтерс.

Украинският парламент (Върховната рада) подготвя дебати по законопроект за промяната, а централната банка организира обществени обсъждания, изложби и други събития, за да повиши информираността относно предложението, добави той.

Наименованието „шах“ (означаващо стъпка), идва от древноукраински произход и се използва както на територията на Украйна, така и в украинското парично броене (от 16-ти до 17-ти век).

По време на Украинската революция от 1917-1921 г. банкноти с името „шах“ са въведени в обръщение като реални пари, като това е записано в закон, допълни Пешний.

„Важно е да се отбележи, че названието „копейка“ е запазено само в три от 15-те бивши съветски републики – Русия, Беларус и Украйна“, каза управителят на централната банка.

Руският език остава роден за много украинци, като в началото на 2000-те години населението на страната имаше предимно положително отношение към Русия. Войната обаче накара мнозина да се откажат от руския език и култура, които Москва твърди, че защитава.

Стотици села и градове в Украйна промениха имената на улиците си, а паметници на съветски и руски личности бяха демонтирани. Паметни плочи на руски писатели, артисти и учени, които са живели или работили в Украйна, също бяха премахнати.

Младите украинци откриват наново националната си история и култура, възраждайки интереса към украински писатели, поети, художници, музиканти и други известни личности.

Проучване, проведено от Киевския международен институт по социология през септември, показва, че около 91 на сто от украинците имат негативно отношение към Русия, докато само 4 на сто я оценяват положително.

Някои критици на тази идея поставят под съмнение навременността на промяната, тъй като военният бюджет е силно натоварен.

Няма да има допълнителни разходи, тъй като единствената монета в обращение – тази от 50 копейки (около 1 американски цент) – ще бъде постепенно заменена с монета от 50 „шаха“, обяви Пишний

Източник: БТА