На заседание на 4 ноември 2025 г. Конституционният съд отхвърли искането на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредби от чл. 55, ал. 2, т. 3б и 3в от Закона за здравното осигуряване. 

С разпоредбите се въвеждат изисквания за основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“; лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината. 

Съдът обръща внимание, че гарантирането на определен минимален размер на трудовите възнаграждения на медицинските специалисти обвързва в еднаква степен всички лечебни заведения за болнична помощ, получаващи средства от бюджета на НЗОК по силата на сключени договори за закупуване на медицинска помощ, и в този смисъл не накърнява тяхната равнопоставеност.

КС приема, че тази уредба е насочена към защита на конституционно гарантираното право на достъпна медицинска помощ на граждани, които не трябва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение поради териториалната им връзка с определен район, който по причини, стоящи вън от тяхната воля и възможности, не е обезпечен със съответната здравна инфраструктура. Финансирането, предвидено в оспорената уредба, е мярка, която е насочена към обезпечаване на произтичащото от Основния закон задължение на държавата да закриля здравето на гражданите и да им осигури достъпна медицинска помощ, мотивира решението си съдът.

За разпоредбата, която предвижда, че националните рамкови договори за медицинските и за денталните дейности трябва да съдържат методика за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а ЗЗО, т.е. в приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, Съдът посочва, че тя е насочена към постигане на легитимна цел от конституционен ранг, каквато е гарантирането на правото на здраве на гражданите, което по силата на Основния закон е задължение на държавата.

Тази уредба не нарушава принципа на равенство, тъй като третира еднакво всички лечебни заведения за болнична помощ, които отговарят на определени критерии в законовата и подзаконовата уредба независимо от собствеността им. Във връзка с това Съдът обръща внимание, че оспорената разпоредба се отнася не изобщо за всички многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, а само за такива, които осигуряват спешна помощ, както и лечение на тежки и усложнени случаи в определени области на медицината, преценява Конституционният съд.

В заседанието са участвали 11 конституционни съдии. Решението е прието с 10 гласа, с особено мнение на съдия Соня Янкулова и становище на съдия Сашо Пенов

Източник: Offnews.bg

На заседание на 4 ноември 2025 г. Конституционният съд отхвърли искането на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредби от чл. 55, ал. 2, т. 3б и 3в от Закона за здравното осигуряване. 

С разпоредбите се въвеждат изисквания за основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“; лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината. 

Съдът обръща внимание, че гарантирането на определен минимален размер на трудовите възнаграждения на медицинските специалисти обвързва в еднаква степен всички лечебни заведения за болнична помощ, получаващи средства от бюджета на НЗОК по силата на сключени договори за закупуване на медицинска помощ, и в този смисъл не накърнява тяхната равнопоставеност.

КС приема, че тази уредба е насочена към защита на конституционно гарантираното право на достъпна медицинска помощ на граждани, които не трябва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение поради териториалната им връзка с определен район, който по причини, стоящи вън от тяхната воля и възможности, не е обезпечен със съответната здравна инфраструктура. Финансирането, предвидено в оспорената уредба, е мярка, която е насочена към обезпечаване на произтичащото от Основния закон задължение на държавата да закриля здравето на гражданите и да им осигури достъпна медицинска помощ, мотивира решението си съдът.

За разпоредбата, която предвижда, че националните рамкови договори за медицинските и за денталните дейности трябва да съдържат методика за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а ЗЗО, т.е. в приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, Съдът посочва, че тя е насочена към постигане на легитимна цел от конституционен ранг, каквато е гарантирането на правото на здраве на гражданите, което по силата на Основния закон е задължение на държавата.

Тази уредба не нарушава принципа на равенство, тъй като третира еднакво всички лечебни заведения за болнична помощ, които отговарят на определени критерии в законовата и подзаконовата уредба независимо от собствеността им. Във връзка с това Съдът обръща внимание, че оспорената разпоредба се отнася не изобщо за всички многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, а само за такива, които осигуряват спешна помощ, както и лечение на тежки и усложнени случаи в определени области на медицината, преценява Конституционният съд.

В заседанието са участвали 11 конституционни съдии. Решението е прието с 10 гласа, с особено мнение на съдия Соня Янкулова и становище на съдия Сашо Пенов

Източник: Offnews.bg

Издадените експертни решения на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) вече се изпращат напълно автоматизирано към териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), без да е необходима човешка намеса, съобщиха от Информационно обслужване.

Това значително намалява времето за приключване на цялостния процес по издаване на експертно решение на пациентите и елиминира грешки при ръчно въвеждане на данни. Интеграцията е реализирана от Информационно обслужване като допълнителна възможност на Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ) за по-бърз и сигурен обмен на документи между институциите.

„С дигитализирането на обмена на експертни решения между НЕЛК и НОИ направихме поредната крачка към пълно електронизиране на процеса по издаване на експертни решения за трайно намалена работоспособност, при който институциите обменят информация по автоматизиран, прозрачен и сигурен начин“, каза Милена Угринова, старши бизнес анализатор в Информационно обслужване.

По думите ѝ електронизацията дава възможност за по-ефективно и бързо административно обслужване в полза на гражданите, като целта е пациентите да могат максимално бързо да получат обезщетенията си.

С въвеждането на електронния обмен на експертните решения между Националната експертна лекарска комисия и НОИ се осигурява пълна проследимост, предвидимост и надеждност на процеса. Чрез ССЕВ системата автоматично изпраща всяко ново експертно решение на съответното териториално поделение на НОИ веднага след неговото издаване, като уведомленията и потвържденията за получаване се извършват изцяло по електронен път.

От октомври 2020 г., когато ИСКМЕ бе пусната в експлоатация, досега през платформата са обработени близо 900 000 заявления, като издадените експертни решения от ТЕЛК комисиите са общо 891 100. Издадените експертни решения от Националната експертна лекарска комисия надхвърлиха 50 000.

Гражданите могат да видят връчените им експертни решения от ТЕЛК и НЕЛК чрез модул „Медицинска експертиза“, който е част от електронното здравно досие в НЗИС. Достъп до него е осигурен чрез мобилното приложение еЗдраве, както и на адрес my.his.bg.

Източник: Offnews.bg