Практиката на сеитбооборот – редуването на различни култури върху обработваемата земя – е по-ефективна от монокултурното земеделие по отношение на добиви, хранителни качества на продукцията и доходи за фермерите. Това показва съвместно международно проучване на Китайския селскостопански университет (China Agricultural University – CAU) и Националния изследователски институт по земеделие, храни и околна среда (Institut National de Recherche pour l’Agriculture, l’Alimentation et l’Environnement – INRAE), публикувано в научното списание „Нейчър комюникейшънс“ (Nature Communications) и цитирано от Франс прес.

Докато сеитбооборотът – практиката на редуване на различни култури (зърнени, бобови, маслодайни и др.) – е широко разпространен в Европа, особено за ограничаване на болести, вредители и плевели, монокултурното земеделие продължава да доминира в Африка и Южна Азия, отбелязва френският институт.

Френският институт посочва също, че постоянното отглеждане на соя остава често срещано в някои региони, особено в Южна Америка, заради високото търсене на международните пазари – основно за нуждите на животновъдството и производството на биогорива.

С оглед на глобалния преход към по-устойчиви земеделски практики, насочени към опазване на почвите, околната среда, човешкото здраве и климата, учените считат за важно да бъдат измерени предимствата и недостатъците на сеитбооборота спрямо монокултурното отглеждане.

Проучването анализира 3663 наблюдения, събрани от 738 агрономически експеримента, проведени между 1980 и 2024 г., за да се оцени влиянието на сеитбооборота върху три ключови аспекта – добиви, хранително качество на продукцията и доходи на земеделските производители.

Резултатите показват, че в световен мащаб, независимо от комбинацията от култури, сеитбооборотът увеличава общите добиви с около 20 на сто спрямо засетите площи с монокултури. Доходите на фермерите също нарастват със сходен темп.

Изследването отчита, че добивите при сеитбооборот са по-стабилни във времето в сравнение с тези при монокултурно отглеждане. Освен това ротацията, включваща бобови растения, води до производство на сортове, по-богати на протеини и с по-висока енергийна стойност в сравнение със зърнените култури.

Източник: БТА

Акциите на Уолстрийт приключиха със сериозен спад снощи, след като големи банки предупредиха, че пазарите на акции може да са изправени пред корекция – знак за нарастващи опасения, че оценките са прекалено завишени, предаде Ройтерс.

На този фон биткойнът спадна с 6,45% и за пръв път от юни 2025 г. се озова под прага от 100 000 долара. А доларът се покачи до четиримесечен връх спрямо еврото. Единната европейска валута поевтиня за пети пореден ден и се понижи с 0,3% до 1,148 долара – най-ниското ѝ равнище от 1 август насам.

И трите основни американски борсови индекса се понижиха осезаемо, след като ръководителите на „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) и „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) подхраниха страховете от възможен пазарен балон, при положение че S&P 500 достигна поредица от исторически върхове, подкрепен основно от бума на изкуствения интелект.

S&P 500 и Nasdaq отчетоха най-големия си еднодневен спад в процентно изражение от 10 октомври насам.

Технологичните акции натежаха най-много върху Nasdaq – шест от т.нар. Великолепна седморка компании, свързани с изкуствения интелект, загубиха позиции през деня.

Главният изпълнителен директор на Джей Пи Морган (JPMorgan) Джейми Даймън предупреди миналия месец за повишен риск от значителна корекция на фондовия пазар в рамките на следващите шест месеца до две години, като посочи сред причините геополитическото напрежение.

Бюджетната парализа на правителството на САЩ – резултат от безизходицата в Конгреса – вече се доближава до рекорда за най-дълга в историята. Липсата на официални държавни данни доведе до засилено внимание към частни източници като Националния доклад за заетостта на Ей Ди Пи (ADP).

Индексът Dow Jones Industrial Average спадна с 251,44 пункта или 0,53% до 47 085,24 пункта. S&P 500 изгуби 80,42 пункта или 1,17% до 6771,55 пункта, а Nasdaq Composite се понижи с 486,09 пункта или 2,04% до 23 348,64 пункта. Технологичният сектор отчете най-голям спад сред 11-те основни сектора, включени в S&P 500 – понижение от 2,3%. Финансовите компании бяха сред малкото с растеж.

Акциите на „Палантир“ (Palantir Technologies) се понижиха с 8 %, въпреки че компанията за анализ на данни прогнозира по-добри от очакваните приходи за четвъртото тримесечие. От началото на годината книжата ѝ са поскъпнали с над 152%. „Юбър“ (Uber) отчете спад от 5,1% след публикуването на по-слаба от очакваното тримесечна печалба, а „Спотифай) Spotify и листваните в САЩ акции на „Шопифай“ Shopify се понижиха съответно с 2,3% и 6,9% след оповестяването на резултатите си. „Енвидиа“ (NVIDIA) е с 4% надолу, след като през последните дни отчете рекордни равнища от над 200 долара за акция.

Източник: БТА

Водещите индекси на основните европейски фондови пазари приключиха предимно с понижения днешната търговия, обръщайки положителните настроения, наблюдавани в началото на новия търговски месец, предаде Си Ен Би Си.

Във Франкфурт DAX се понижи със 183,3 пункта или 0,76 на сто до 23 949,11 пункта.

Парижкият CAC 40 спадна с 42,26 пункта или 0,52 на сто до 8067,53 пункта.

Лондонският FTSE 100 се покачи с 13,59 пункта или 0,14 на сто до 9714,96 пункта.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 изгуби 1,7 пункта или 0,3 на сто до 570,58 пункта. 

По този начин Европа последва слабите резултати на борсите в Сеул и Токио. „Жаждата за ликвидност на големите компании за изкуствен интелект е огромна, предстои да бъдат инвестирани стотици милиарди“, коментира  търговец, цитиран от ДПА. Ликвидността на американския паричен пазар вече е леко напрегната. Въпреки всичко европейските борси затвориха значително над дневните минимуми, също и защото загубите на американските борси се концентрираха предимно в технологичния сектор. Там, между другото, акциите на „Палантир“ (Palantir) претърпяха значителен спад след разочароващи перспективи. В Европа „Телефоника“ (Telefonica) беше подложена на силен натиск.

Днешната търговия бележи обрат от вчерашната сесия, когато европейските индекси откриха новата търговска седмица и месец оптимизъм, преди натоварената седмица със срещи на централни банки и корпоративни отчети.

Доходността на 10-годишните британски държавни облигации се понижи с 2 базисни пункта до 4,419 на сто, след като министърът на финансите Рейчъл Рийвс заяви, че правителството ще вземе „трудни решения“ преди обявяването на бюджета на 26 ноември.

Британската лира поевтиня с 0,7 на сто спрямо щатския долар и се търгуваше около 1.31 лири за долар.

Акциите на „Йорстед“ (Orsted) поевтиняха с 1,8 на сто, след като датската компания за възобновяема енергия се съгласи да продаде дял от 50 на сто в офшорния вятърен парк „Хорнси 3“ (Hornsea 3) във Великобритания на „Аполо глоубъл мениджмънт“ (Apollo Global Management) в сделка на стойност 6 милиарда долара.

Книжата на британския петролен гигант Би Пи (BP) поскъпнаха с 1,3 на сто, след като компанията отчете печалба през третото тримесечие, надминавайки очакванията на анализаторите.

Акциите на нидерландската технологична компания „Филипс“ (Philips) поскъпнаха с 3,3 на сто, след като корпорацията отчете приходи от 4,3 млрд. евро през третото тримесечие спрямо 4,34 милиарда евро година по-рано.

Нетната печалба на нидерландската компания за тримесечния период достигна 187 милиона евро.

Стойността на книжата на „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk) не се промени съществено, след като компанията увеличи предложението си за придобиване на американския производител на лекарства „Мецера“ (Metsera), за която „Пфайзър“ (Pfizer) също е предложила сделка. 

Пазарните участници на континента предпочетоха по-сигурни инвестиции. Докато повечето секторни индекси отчетоха понижения, секторите на хранителните производители, недвижимите имоти, фармацевтичните компании и доставчиците на комунални услуги отбелязаха ръст.

От друга страна, индексът на суровинните компании Basic Resources се понижи с 2,2 на сто, а индексът на петролните компании – с 0,5 на сто. Акциите на търговците на дребно също отчетоха значителни загуби.

Индексът на телекомуникационния сектор спадна с 1,7 на сто, повлиян от понижението на „Телефоника“, чиито акции се обезцениха с 13,1 на сто. Инвеститорите реагираха на решението на компанията да намали дивидента си за 2026 г. от 30 на 15 евроцента на акция.  „Телефоника“ обяви, че ще увеличи инвестициите си в изкуствен интелект, ще развива цифрови услуги и ще разшири присъствието си в отбранителната индустрия – направления, които изискват значителни средства.

Технологичните акции в Европа също се представиха слабо, като секторният индекс се понижи с 1 на сто. В Азия книжата на технологичните компании също бяха под натиск. 

„Оценките на американските технологични компании достигнаха зашеметяващи висоти. Предупрежденията за надценяване и възможна корекция стават все по-силни“, се казва в коментар на управляващото дружество „Кю Си партнърс“ (QC Partners).

По данни на компанията съотношението цена/печалба (P/E) на индекса Nasdaq-100 в момента е около 35, което е с 11 пункта над средното равнище за последните 15 години. 

Източник: БТА