Всички правомощия и контролни функции на проф. Момчил Мавров, върху специализираната администрация в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), са възстановени със заповед на управителя на НЗОК, считано от днес, 04.11.2025 г., съобщиха от Касата.

Приключи вътрешната проверка от Инспектората в Централното управление (ЦУ) на НЗОК във връзка с работата на дирекция “Медицински изделия и помощни средства”.
Продължава проверката в други звена в ЦУ на НЗОК.

При констатирани нарушения или пропуски в дейността на администрацията, те ще бъдат отстранявани своевременно.

Ресорите на проф. Мавров бяха отнети със заповед от 14 октомври. Тогава от НЗОК отказаха коментар за мотивите на решението. Ден по-късно от Здравната каса обясниха, предприетата стъпка е с цел максимално безпристрастна и обективна проверка.

„Когато бях избран за управител на НЗОК обещах, че ще бъда добър стопанин на публичния ресурс. Не мога да бъда добър стопанин, ако не проверя какво се е случвало. Това е като да влезеш в къща и да не провериш какво има. Проверката е планова, вътрешна, няма нищо изненадващо. Прави се сега, защото ми трябваше малко време“, обясни действията си управителят на фонда Стефановски.

През април 2024 г. Надзорният съвет на Здравната каса назначи Мавров за временно изпълняващ длъжността управител на НЗОК, след прекратяване на правомощията на Станимир Михайлов, който изкара на поста малко повече от година. Впоследствие бе възстановен на длъжността, а от март 2024 с решение на Народното събрание за управител бе избран доц. Петко Стефановски, който преди това оглавяваше Надзорния съвет на Касата.

Според заповед на Стефановски от март тази година, на Мавров беше поверено ръководството на администрацията на Централното управление на НЗОК, контролът върху дейността на дирекциите за медицински и дентални дейности, лекарствата и диетичните храни, медицинските изделия, бюджета и лечението в чужбина. В неговите правомощия беше контролът върху плащанията на РЗОК към договорните партньори, трансферите от здравното министерство към фонда.

Източник: Offnews.bg

Всички правомощия и контролни функции на проф. Момчил Мавров, върху специализираната администрация в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), са възстановени със заповед на управителя на НЗОК, считано от днес, 04.11.2025 г., съобщиха от Касата.

Приключи вътрешната проверка от Инспектората в Централното управление (ЦУ) на НЗОК във връзка с работата на дирекция “Медицински изделия и помощни средства”.
Продължава проверката в други звена в ЦУ на НЗОК.

При констатирани нарушения или пропуски в дейността на администрацията, те ще бъдат отстранявани своевременно.

Ресорите на проф. Мавров бяха отнети със заповед от 14 октомври. Тогава от НЗОК отказаха коментар за мотивите на решението. Ден по-късно от Здравната каса обясниха, предприетата стъпка е с цел максимално безпристрастна и обективна проверка.

„Когато бях избран за управител на НЗОК обещах, че ще бъда добър стопанин на публичния ресурс. Не мога да бъда добър стопанин, ако не проверя какво се е случвало. Това е като да влезеш в къща и да не провериш какво има. Проверката е планова, вътрешна, няма нищо изненадващо. Прави се сега, защото ми трябваше малко време“, обясни действията си управителят на фонда Стефановски.

През април 2024 г. Надзорният съвет на Здравната каса назначи Мавров за временно изпълняващ длъжността управител на НЗОК, след прекратяване на правомощията на Станимир Михайлов, който изкара на поста малко повече от година. Впоследствие бе възстановен на длъжността, а от март 2024 с решение на Народното събрание за управител бе избран доц. Петко Стефановски, който преди това оглавяваше Надзорния съвет на Касата.

Според заповед на Стефановски от март тази година, на Мавров беше поверено ръководството на администрацията на Централното управление на НЗОК, контролът върху дейността на дирекциите за медицински и дентални дейности, лекарствата и диетичните храни, медицинските изделия, бюджета и лечението в чужбина. В неговите правомощия беше контролът върху плащанията на РЗОК към договорните партньори, трансферите от здравното министерство към фонда.

Източник: Offnews.bg

„Здравните осигуровки нараснаха, поради което и бюджетът на НЗОК нарасна – повече от 5 млрд. евро, което е над 10 млрд. лева. Миналата година беше 9,4 млрд. лв. Това, което аз намирам за много притеснително, е разпределението вътре в този бюджет. Това, което се прави, въпреки яснотата, че това не е правилното нещо, е, че се увеличава процентът за болнична помощ. Тази година сме стигнали до 48%, преди години беше 38% и смятахме, че е ужасно много, защото в по-голямата част от Европа е около 1/4“, каза председателят на здравната комисия в парламента д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ по България он еър.

По думите му не се отделят достатъчно средства за извънболнична помощ.

„Това, което правим в болниците, са пътеки с различна цена. Различните болнични структури са се специализирани в различни видове пътеки, които са с по-високи стойности. Хората не искат да влизат в болници, защото влизането е свързано с доста сериозно нарушение на ежедневието. Обикновено се влиза в болница, когато състоянието е тежко. Имаме ръст на пациентите и въпреки намаляващото население, ставаме все по-болни и по-болни, и то тежко болни“, допълни д-р Симидчиев.

Той е на мнение, че някои от хроничните заболявания могат да бъдат управлявани в извънболничната помощ – или на ниво общопрактикуващи лекари, или на ниво специалисти в извънболничната помощ.

„Имаше ясно изразена тенденция голяма част от дейностите, които се извършват в болниците, да се прави в т.нар. „амбулаторни пътеки“ – да могат част от дейностите да се изведат от болничното заведение. Но въпреки това виждаме, че ръстът на парите за болници е огромен. Знам, че сега някой ще започне да се оправдава с това, че парите за младите лекари бяха вкарани в НЗОК, което беше грешка. Имаме над 600 млн. нагоре“, поясни гостът.

Разходите на болниците

Според него в системата има „перверзни икономически стимули“.

„Стремежът е да се запълни капацитетът на структури, които вече имаме, а не да изразходваме всяка една стотинка. Не става максимално ефикасно, когато прилагаме най-скъпо струващите и най-ненужните действия. В болничното здравеопазване имаме дежурни, имаме ток, отопление, всички други разходи, които не помагат на нашето здраве, но трябва да са там. Добре е да се направи цялостен анализ ефективно ли се изразходват средствата, когато ние плащаме за дейности, които са много по-скъпоструващи за същата дейност, отколкото ако се извършат в извънболничната помощ“, коментира още д-р Александър Симидчиев.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg