Водещите индекси на основните европейски фондови пазари приключиха предимно с понижения днешната търговия, обръщайки положителните настроения, наблюдавани в началото на новия търговски месец, предаде Си Ен Би Си.

Във Франкфурт DAX се понижи със 183,3 пункта или 0,76 на сто до 23 949,11 пункта.

Парижкият CAC 40 спадна с 42,26 пункта или 0,52 на сто до 8067,53 пункта.

Лондонският FTSE 100 се покачи с 13,59 пункта или 0,14 на сто до 9714,96 пункта.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 изгуби 1,7 пункта или 0,3 на сто до 570,58 пункта. 

По този начин Европа последва слабите резултати на борсите в Сеул и Токио. „Жаждата за ликвидност на големите компании за изкуствен интелект е огромна, предстои да бъдат инвестирани стотици милиарди“, коментира  търговец, цитиран от ДПА. Ликвидността на американския паричен пазар вече е леко напрегната. Въпреки всичко европейските борси затвориха значително над дневните минимуми, също и защото загубите на американските борси се концентрираха предимно в технологичния сектор. Там, между другото, акциите на „Палантир“ (Palantir) претърпяха значителен спад след разочароващи перспективи. В Европа „Телефоника“ (Telefonica) беше подложена на силен натиск.

Днешната търговия бележи обрат от вчерашната сесия, когато европейските индекси откриха новата търговска седмица и месец оптимизъм, преди натоварената седмица със срещи на централни банки и корпоративни отчети.

Доходността на 10-годишните британски държавни облигации се понижи с 2 базисни пункта до 4,419 на сто, след като министърът на финансите Рейчъл Рийвс заяви, че правителството ще вземе „трудни решения“ преди обявяването на бюджета на 26 ноември.

Британската лира поевтиня с 0,7 на сто спрямо щатския долар и се търгуваше около 1.31 лири за долар.

Акциите на „Йорстед“ (Orsted) поевтиняха с 1,8 на сто, след като датската компания за възобновяема енергия се съгласи да продаде дял от 50 на сто в офшорния вятърен парк „Хорнси 3“ (Hornsea 3) във Великобритания на „Аполо глоубъл мениджмънт“ (Apollo Global Management) в сделка на стойност 6 милиарда долара.

Книжата на британския петролен гигант Би Пи (BP) поскъпнаха с 1,3 на сто, след като компанията отчете печалба през третото тримесечие, надминавайки очакванията на анализаторите.

Акциите на нидерландската технологична компания „Филипс“ (Philips) поскъпнаха с 3,3 на сто, след като корпорацията отчете приходи от 4,3 млрд. евро през третото тримесечие спрямо 4,34 милиарда евро година по-рано.

Нетната печалба на нидерландската компания за тримесечния период достигна 187 милиона евро.

Стойността на книжата на „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk) не се промени съществено, след като компанията увеличи предложението си за придобиване на американския производител на лекарства „Мецера“ (Metsera), за която „Пфайзър“ (Pfizer) също е предложила сделка. 

Пазарните участници на континента предпочетоха по-сигурни инвестиции. Докато повечето секторни индекси отчетоха понижения, секторите на хранителните производители, недвижимите имоти, фармацевтичните компании и доставчиците на комунални услуги отбелязаха ръст.

От друга страна, индексът на суровинните компании Basic Resources се понижи с 2,2 на сто, а индексът на петролните компании – с 0,5 на сто. Акциите на търговците на дребно също отчетоха значителни загуби.

Индексът на телекомуникационния сектор спадна с 1,7 на сто, повлиян от понижението на „Телефоника“, чиито акции се обезцениха с 13,1 на сто. Инвеститорите реагираха на решението на компанията да намали дивидента си за 2026 г. от 30 на 15 евроцента на акция.  „Телефоника“ обяви, че ще увеличи инвестициите си в изкуствен интелект, ще развива цифрови услуги и ще разшири присъствието си в отбранителната индустрия – направления, които изискват значителни средства.

Технологичните акции в Европа също се представиха слабо, като секторният индекс се понижи с 1 на сто. В Азия книжата на технологичните компании също бяха под натиск. 

„Оценките на американските технологични компании достигнаха зашеметяващи висоти. Предупрежденията за надценяване и възможна корекция стават все по-силни“, се казва в коментар на управляващото дружество „Кю Си партнърс“ (QC Partners).

По данни на компанията съотношението цена/печалба (P/E) на индекса Nasdaq-100 в момента е около 35, което е с 11 пункта над средното равнище за последните 15 години. 

Източник: БТА

Подкрепата за еврото се увеличава осезаемо след въвеждането му, като първоначалните смесени нагласи постепенно се заменят с трайно положително обществено отношение. Това показва анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка (ЕЦБ) под заглавие „Любов от втори поглед: подкрепа за еврото преди и след приемането му“, изготвен от експертите Фердинанд Дрехер и Нилс Хернборг. Според изследването закономерността се наблюдава във всички осем държави, присъединили се към еврозоната след 2002 година, на базата на данни от проучвания на Евробарометър. В Словения (присъединила се през 2007 г.), Кипър и Малта (2008 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Хърватия (2023 г.) обществената подкрепа за еврото се повишава значително след въвеждането му, независимо от първоначалните равнища на одобрение или скептицизъм.

 В последното проучване преди приемането на валутата обществените нагласи често са смесени, като подкрепата обикновено започва да нараства малко преди въвеждането – в периода, когато страната получава официално одобрение за присъединяване. Най-съществената промяна настъпва непосредствено след преминаването към еврото.

Данните показват, че средно подкрепата за еврото се увеличава с 11 процентни пункта между последното проучване преди въвеждането на валутата и първото след това. След приемането общественото мнение във всички държави се стабилизира в полза на европейската валута. Средно 73 на сто от гражданите подкрепят еврото, а 22 на сто – не, което представлява нетна подкрепа от 51 процента, уточняват авторите.

Положителната промяна се наблюдава във всички социално-демографски групи – независимо от възрастта, пола, образованието или местожителството (град или село) на анкетираните граждани.

Преди смяната на националната валута с еврото общественото мнение често е било разделено, отбелязват експертите. Основните опасения са свързани с възможно повишаване на цените, загуба на национална идентичност и ограничаване на икономическия суверенитет. Данни от проучвания на Flash Eurobarometer, проведени преди въвеждането на еврото, показват, че средно 74 процента от гражданите са се опасявали, че новата валута ще доведе до поскъпване на стоки и услуги. Около половината от анкетираните са изразявали тревога, че еврото ще заличи национални символи, а 40 процента – че ще доведе до загуба на контрол върху икономическата политика.

Сред причините за нарастването на подкрепата след приемането на еврото анализът посочва, че много от първоначалните страхове не се реализират. След като валутата стане част от ежедневието, хората свикват с нея и осъзнават нейните практически предимства. В повечето случаи потребителите забелязват, че промяната на валутата има ограничено влияние върху инфлацията, което допринася за намаляване на тревогите.

Същевременно ползите от въвеждането на еврото стават осезаеми – улеснени пътувания, трансгранични плащания (включително при пазаруване онлайн), намаляване на валутния риск, по-добри условия, предлагани от банките при техни продукти, засилено доверие на инвеститорите, което може да даде тласък на търговията и инвестициите. 

От гледна точка на идентичността проучванията показват, че тя е приспособима, посочват авторите. Това означава, че еврото не унищожава националната идентичност, а по-скоро добавя „европейски аспект“, като с течение на времето самата принадлежност към еврозоната може да се превърне в основание за гордост и символ на европейска интеграция и стабилност, според тях.

В крайна сметка обществената подкрепа остава висока и продължава да нараства, тъй като еврото продължава да носи трайни практически ползи, допълва анализът. 

На фона на подготовката на България за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 година, анализът подчертава значението на ясната комуникация, прозрачността и внимателното планиране на прехода, за да се изгради доверие и да се осигури плавно преминаване към новата валута, се посочва в публикацията. 

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА