Влизането на Хърватия в еврозоната повиши кредитния ѝ рейтинг, понижи доходността по държавните облигации и намали валутния риск за бизнеса и домакинствата, но не оказа съществено влияние върху ръста на заетостта. Това каза в интервю за БТА проф. Марияна Иванов, преподавател по парична политика и лични финанси във Факултета по икономика и бизнес към Университета в Загреб, член на Надзорния съвет на Централния депозитар, в рамките на посещение на български журналисти в хърватската столица.

Тя посочи още, че по-добрата репутация и отвореност към външни капитали след приемането на еврото са привлекли чуждестранни купувачи към имотния пазар – процес с положителен макроефект, но и с негативно въздействие за младите семейства заради повишените цени на жилищата. По думите й след влизането в еврозоната през 2023 г. лихвите по кредитите са се повишили заради рестриктивната политика на ЕЦБ в този период, а не заради самото евро, но въпреки това търсенето на заеми от домакинствата остава високо и до днес. Според проф. Иванов фискалната дисциплина на Хърватия днес е по-слаба въпреки спада в съотношението на дълг към брутния вътрешен продукт (БВП), тъй като номиналният дълг продължава да расте на фона на високи приходи, подхранени от инфлацията, и разходни решения като повишенията в публичния сектор.

 
Следва пълният текст на интервюто: 

Професор Иванов, как според Вас присъединяването към еврозоната се отрази на хърватската икономика като цяло? 

– Първо, бих казала, че отчитаме повишаване на кредитния рейтинг, така че доходността по държавните облигации на Хърватия е по-ниска. Въпреки това въведохме еврото в период, когато ЕЦБ провеждаше рестриктивна парична политика. Това означава, че лихвеният процент и лихвените разходи на правителството бяха по-високи, отколкото ако не бяхме въвели еврото. И това е първият много положителни ефекти. Освен това валутният риск за нашите износители и вносители се понижи, така че въвеждането на еврото всъщност е добро за бизнеса. Много хора в Хърватия имаха кредити, индексирани в евро, още преди въвеждането му, и тези хора вече не се притесняват от промени на валутния курс в бъдеще и не се страхуват от обезценяване на местната валута, което би увеличило разходите по обслужване на дълга им. Нашето правителство също имаше публичен дълг, деноминиран в евро – на ниво 60-75 процента преди въвеждането на единната валута. Така че тези валутни рискове вече не съществуват за правителството. В по-общ план намаляването на валутния риск в икономиката има много положителни ефекти. Друг ефект е по-добрата репутация: ние сме част от еврозоната и сега репутацията на нашите износители е по-добра. Станахме по-привлекателни за инвестиции от чужбина. Има и ефекти, които са добри за икономиката, но не непременно за хората, които живеят тук – например станахме по-атрактивни за покупка на имоти от нерезиденти и цените на недвижимите имоти отчетоха значителен ръст. Това е неблагоприятно за младите хора, които трудно могат да си позволят жилище, но е положително на макрониво заради по-високия приток на пари от чужбина, което има положителен ефект върху БВП.

Как това се отрази на реалните заплати и заетостта в страната?

– Смятам, че въвеждането на еврото само по себе си не е повлияло на заетостта и реалните заплати. Влияние оказват други фактори. Имаме силна инвестиционна активност, особено в строителството, финансирана от усвояване на европейски средства. Това повишава заетостта, увеличава търсенето на труд и вдига заплатите – наблюдаваме ръст на заплатите в частния сектор. Тъй като разходите на правителството за лихви са по-ниски, има повече пространство за по-високи заплати в публичния сектор като правителството увеличи минималната заплата, което повиши номиналните възнаграждения. През 2023 г. номиналните заплати се увеличиха с 15 на сто; същото се случи и през 2024 г. – отчетохме ръст от15 на сто. Въпреки високата инфлация през 2023 г. реалните заплати нараснаха с 11 на сто, а през 2024 г. – с 6 на сто. Тоест имаме реален ръст на заплатите и заетостта, но това не е ефект главно от еврото, а от други положителни влияния, като по-високи инвестиции с европейско финансиране. Поради много силната инвестиционна активност се нуждаем и от много чуждестранни работници – има недостиг на пазара на труд в момента. Всичко това тласка нагоре БВП, номиналните и реалните заплати и заетостта. Но трябва да знаем, че ситуацията може да се промени. Инвестиционната активност тази година е по-ниска от миналата и вероятно ще е по-ниска и догодина, което означава по-слаб растеж на БВП, по-скромен ръст на реалните заплати и вероятно ограничени възможности за по-нататъшно нарастване на заетостта. Както казах, ефектът на еврото е относително малък в този процес. Може да сме по-привлекателни за външни инвеститори, но те не отварят производство; търсят инвестиции в недвижими имоти и финансови активи. Не сме увеличили индустриалното или аграрното производство; има ръст в туризма и имотите, но не и в други сектори.

Как въвеждането на еврото се отрази на лихвите по кредитите и депозитите за домакинствата и бизнеса? Има ли промяна спрямо периода преди еврото?

– В последните години има силно търсене на жилищни и на потребителски заеми. Хората с по-високи заплати поемат по-големи жилищни кредити, а домакинствата с по-ниски реални доходи след инфлационния пик – по-скоро потребителски кредити. След въвеждането на еврото лихвите в Хърватия се повишиха, но не заради еврото, а защото ЕЦБ провеждаше рестриктивна политика и лихвите в еврозоната нараснаха. В резултат се повишиха лихвите по жилищни и парични кредити и по заемите за бизнеса, като при фирмите ефектът бе по-силен заради обвързаността с Euribor, който следва политиката на ЕЦБ. Въпреки това търсенето на кредити от домакинствата остана много високо. Бизнесът обаче намали кредитирането през 2023 г. и до средата на 2024 г., когато ЕЦБ започна да понижава лихвите. Важно е и друго: преди еврото хората получаваха доходи в местна валута, но повечето им кредити бяха индексирани в евро – тоест носеха валутен риск при евентуална девалвация. Сега такъв риск няма, което вероятно насърчи част от домакинствата да търсят нови заеми, тъй като по-малко се страхуват от неблагоприятни валутни шокове.

Как присъединяването към еврото повлия на фискалната дисциплина на Хърватия?

– Моето лично мнение е, че фискалната дисциплина сега е по-ниска. Може би не мога да го подкрепя изцяло с данни, но така мисля. Съотношението дълг/номинален БВП намаля, но номиналният публичен дълг се увеличава година след година – ние не намаляваме дълга, защото всяка година имаме бюджетен дефицит, включително и сега, при много благоприятни икономически условия. Това не е нормално – при силен растеж по-скоро се очаква бюджетен излишък, не дефицит. Как тогава пада съотношението дълг/БВП? Номиналният БВП расте силно – отчасти преди еврото, отчасти след него – заради високи инвестиции, силно частно и държавно потребление, а и заради по-високата инфлация, която номинално надува БВП. Ако гледате номинален дълг към номинален БВП, съотношението пада, и правителството често казва „намаляваме дълга“. Всъщност намаляваме съотношението, но номиналният дълг продължава да расте. В момента разходите за лихви на правителството са по-ниски – това е добър ефект от еврото. Но има риск, ако разходите растат твърде бързо и приходите не се контролират. Миналата година правителството повиши значително заплатите в публичния сектор, което увеличи общите разходи, а висока инфлация временно увеличи приходите от ДДС. Тази комбинация е рискова за бъдещето, защото приходите няма да растат така, а по-високите постоянни разходи остават. Допълнително всички (европейски – бел. ред.) страни, включително Хърватия, трябва да увеличат военните си разходи. Тоест има голям натиск в посока разходите да растат по-бързо от приходите, докато обществото очаква приходите да се увеличават.

Източник: БТА