Свържете се с нас

Икономика

Въвеждането на еврото допълнително осветли икономиката в Хърватия, но не мина без предизвикателства за бизнеса и потребителите, посочиха експерти пред български медии

Смяната на куната с еврото е извадила значителни суми от сивата икономика на светло, като сега още по-голяма част от паричните потоци преминават през банките, но не всичко при приемането на общата валута от Хърватия през 2023 г. е преминало съвсем гладко. Така председателят на Управителния съвет на Загребската фондова борса Ивана Гажич обобщи опита на Хърватия от присъединяването на страната към еврозоната през 2023 г. на среща с български журналисти.

Пред българските медии, сред които и БТА, застанаха редица представители и експерти от различни институции и организации, сред които още главният икономист на Хърватската търговска камара Горан Шараваня и председателят на неправителствената организация Хърватска асоциация за защита на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич

„Добавянето на новата валута е много добър начин да се намали сивата икономика. В Хърватия има много неща, които продължават да се плащат в брой. Хората бяха извадили много пари извън банковата системата. Когато датата за влизане в еврозоната дойде, трябваше да ги внесат в банките и да ги обменят в евро“, каза Гажич и допълни, че това е довело до „значително увеличение на депозитите през първата година на въвеждането на еврото“, като процесът е продължил и след това. По думите ѝ мярката е „много добра“ за ограничаване на „сивите плащания“ и връщането на спестяванията в официалния финансов оборот.  

Ръководителят на борсата описа и прекия ефект върху пазарите и финансирането.  
 
Премахването на валутния риск с приемането на общата валута е „освободило ликвидност в банките“ и е довело до намаление на лихвите, като компаниите са получили по-евтин достъп до средства.  

Влизането в еврозоната е донесло и улеснения за инвеститорите, които сега „се чувстват много по-комфортно да сравняват цените на акциите с такива в други страни“, посочи Гажич. 

Тя допълни, че за самата борса най-съществената техническа промяна е било показването на историческите и текущи цени в две валути по време на преходния период, в какъвто сега се намира и България. 

На въпрос на БТА дали след въвеждането на еврото е нараснала пазарната капитализация и какъв е приносът на новата валута за това, Гажич отговори: „Нашата пазарна капитализация се увеличи значително. Индексът расте трета поредна година – в последните 12 месеца с около 30 процента, така че можем да кажем, че пазарната капитализация почти се е удвоила за последните три години“. Тя уточни, че е трудно да се изолира „чистият“ ефект от еврото заради съвпадението на въвеждането на новата валута с инфлационна среда и добри макроикономически резултати, но подчерта положителното въздействие върху бизнеса, банките и доверието на инвеститорите. 
 
Гажич допълни че в новогодишната нощ, когато Хърватия е влязла в еврозоната през 2023 г., част от банкоматите и картовите плащания са работили забавено за няколко часа, не всички банкомати са били заредени едновременно с единната валута, но „в рамките на няколко дни“ системите са били нормализирани и до седмица всички устройства са работели в евро.  

Председателят на Управителния съвет на загребския фондов пазар разказа още, че макар цените да са били изписвани едновременно в куни и евро няколко месеца преди датата на влизането и още една година след нея, психологическата адаптация е отнела повече време. „Честно казано, на мен ми отне повече от две години да спра да преизчислявам“, каза тя, като отбеляза, че по-възрастните хора се затрудняват повече.  

От потребителска гледна точка преходът не е преминал навсякъде гладко. „Само около 40 на сто от търговците предварително си купиха пакетите с евромонети“, посочи Ана Кнежевич от ХАЗП.

До малките населени места, където няма пощенски или банков клон, стартовите комплекти са стигали трудно и асоциацията е настояла за мобилни доставки, за да се достигне до отдалечените общности. „И до днес на някои места има табели, че банкноти от 200 не се приемат“, каза тя, описвайки отказите като следствие от липсата на касови наличности за връщане на ресто.  

Кнежевич акцентира и върху информацията и инструментите, осигурени за ориентация на гражданите. По нейни думи макар двойното етикетиране на цените да е приключило на 31 декември 2023 г., мнозина „не са напълно свикнали“ и дори представители на институциите „още пресмятат в куни“.

Асоциацията е препоръчала физически конвертори (калкулатори) по словенски модел – в Словения такива са получавали всички, докато в Хърватия централната банка е поръчала около 60 000 броя при около 1,2 млн. пенсионери в страната, голяма част от които нямат смартфони.  

„На 2 януари телефоните прегряха – най-честите сигнали бяха за цените на кафето и хляба“, каза Кнежевич. Кафето, което в края на декември струвало около 10 куни (приблизително 1,33 евро), масово се е продавало по 2-2,5 евро, а хляб от около 7 куни (0,93 евро) – за по 1,20-1,50 евро. Държавната инспекцията е започнала проверки и издаване на актове, но много от тях били обжалвани, а глобите „сами по себе си не връщат цените към нивата от 31 декември“.  

Подробно за ефекта от присъединяването към еврозоната разказа и главният икономист на Хърватската търговска камара Горан Шараваня. Той очерта „двойно положителен ефект“ от влизането във валутния съюз и едновременното присъединяване към Шенген, особено в секторите на логистиката и складирането, където активността се е увеличила и част от хърватските дистрибутори вече поемат доставки в Словения, Южна Унгария и в цялата страна.  
Шараваня посочи, че минималните задължителни резерви в банките са намалели от 9 на сто на 1 на сто, което е довело до излишна ликвидност и спад на цената на кредитирането, която „в определени моменти беше най-ниската в еврозоната както за бизнеса, така и за домакинствата“. 

В отговор на въпрос на БТА относно последствията от високата ликвидност Шараваня обясни, че от 1 юли т.г. централната банка е въвела мерки за охлаждане на кредитирането при силно вътрешно търсене на фона на ръст на потребителските заеми с около 13 на сто на годишна база и близо 10 на сто на ипотечните.  

Като видим знак за новата инвестиционна динамика Шараваня посочи официалното откриване на контейнерния терминал „Риека Гейтуей“ (Rijeka Gateway), който е увеличил повече от двойно капацитета на пристанище Риека. Първата фаза на проекта е била с инвестиции за 210 млн. евро, а втората – за 170 млн. евро. „Вече почти няма кораби, които да чакат за достъп до порта“, каза той и допълни, че без Шенген и еврото подобен проект трудно би бил реализиран в този обем и темп.  

Шараваня отбеляза също така, че още през лятото на 2022 г. пазарите са отчели очакването за членство в еврозоната, което е осигурило парична стабилност без нужда от извънредни интервенции на централната банка, за разлика от страни в региона с плаващи валути, където са били необходими резки повишения на лихвите и свиване на ликвидността. Според него въвеждането на еврото е направило цените по-прозрачни, особено в туризма, а условията за финансиране за бизнеса и домакинствата „са по-добри от когато и да било преди“.  

Източник: БТА

Икономика

Мебелна фабрика „Колорадо“ в Пазарджик подсигурява работни места на хора от уязвимите групи, в момента търси оператори на машини

Мебелна фабрика „Колорадо“ в Пазарджик в момента търси да назначи оператори на машини, каза за БТА мениджърът по човешките ресурси Георги Млеканов, като добави, че  компанията наема лица от уязвимите групи, за да могат да бъдат интегрирани.

Фирмата ни търси оператори на машини, но в различни моменти сме имали нужда и от кроячи, шивачи, тапицери, като се оказа, че много трудно могат да се намерят вече хора с такава професия в България. Занаятчийските професии изчезват. Проблемът с наемането на персонал е голям при всички работодатели не само в града, но и в страната, така че аз реших да намерим начин, по който да се справим с тази криза с човешките ресурси и в същото време да сме в полза на обществото. Така моят фокус попадна върху хора от уязвими групи, които да наемем и интегрираме успешно в работния процес. За последните три години сме наели около 20 служители, които са с увреден слух, ментални нарушения и деца от Център за настаняване от семеен тип. В момента при нас работят и самотна майка с дете, момче с детска церебрална парализа и двама души от приюта за бездомни в града, уточни още Млеканов. 

Във фирмата заедно с мениджърите успяхме да създадем една подкрепяща среда, за да може тези, които наемаме от уязвимите групи, да се чувстват добре. С помощта на ръководството успях да реализирам една моя инициатива – табло  с най-важните знаци от жестовия език, за да се подобри комуникацията и да разберат хората с увреден слух, които са наши служители, че са ценни за нашата фирма, разказа още мениджърът по човешки ресурси на мебелна фабрика „Колорадо“.

Мебелна фабрика „Колорадо“ произвежда мебелна и корпусна мебел от 1997 година. Тя е един от основните производители на мебели в България, като има две фабрики – едната е за мека мебел, другата е за корпусна мебел.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Нарастващото търсене на електроенергия и необходимостта от независими и стабилни източници обуславят възраждането на атомната енергия

Около 1500 души живеят в село Улкен в Казахстан, суха местност на брега на езерото Балхаш, където малко хора биха решили да отидат на почивка. Страната е лидер в производството на уран и по тази причина през 1997 г. се взима решение край Улкен да бъде построена атомна електроцентрала (АЕЦ), но протестите на местното население и екологични организации провалят плана, пише испанското издание „Паис“. През 2024 г. правителството инициира референдум за възобновяване на строителството на ядрени централи – Казахстан няма капацитет за производство на атомна електроенергия от 1999 г. – и положителният отговор на въпроса доведе до следния резултат – иска или не, Улкен ще има своя централа.

Влошаването на световния геополитически ред, необходимостта страните да намерят независими и стабилни източници на енергия и нарастващото търсене на електроенергия поради навлизането на изкуствения интелект (ИИ) и електрификацията на автомобилния парк подхранват идеята за ново възраждане на ядрената енергетика. В света има 407 реактора в експлоатация, 64 в процес на строителство и 33 в процес на закриване, според годишния Доклад за статуса на световната ядрена енергия (World Nuclear Industry Status Reports). Те генерират около 9 на сто от електроенергията, която се консумира на планетата. По-голямата част от новите съоръжения са концентрирани в Азия (предимно в Китай и Индия), въпреки че се строи и в Турция, Египет и Русия.

САЩ, най-големият производител на ядрена енергия в света, удължават живота на остарелите си централи, а президентът Доналд Тръмп иска производството да нарасне четирикратно през идните 25 години. Италия, която реши да затвори своите централи през 1987 г., година след катастрофата в Чернобил, преосмисля инсталирането на малки модулни реактори. Дори Полша пренебрегва факта, че граничи със страна, която е във война като Украйна, и друга, открито враждебна като Беларус, и е решила да пристъпи към изграждането на първата си ядрена централа на брега на Балтийско море. Същото планират Финландия и Швеция,  които организираха неотдавна двустранна среща на върха, за да обсъдят как да постигнат напредък към целта си да утроят производството на атомна енергия до 2050 г. Те планират да предоставят на частните оператори улеснения за получаване на финансиране и разрешения за строителство.

С 30 на сто от общото световно производство на ядрена енергия САЩ са суперсила в сектора, въпреки че голяма част от съоръженията им са стари и производството им е относително рентабилно, като се има предвид, че то осигурява само 19 на сто от електроенергията, която страната потребява, спрямо 60 на сто от изкопаеми горива и 21 на сто от възобновяеми енергийни източници. Президентът Доналд Тръмп обаче иска действащите реактори, които в момента са 94, да бъдат по-производителни. През май той подписа три указа за стимулиране на сектора, като целта му е да гарантира стабилен енергиен източник.

Целта на Тръмп да увеличи четирикратно настоящото производство на атомна енергия в САЩ е трудна за постигане, тъй като това би означавало да се премине от почти 100 гигавата електрическа мощност до 400 гигавата през 2050 г. Републиканците искат да ускорят и опростят процедурите за издаване на разрешителни, включително за някои експериментални електроцентрали, да увеличат мощността на съществуващите и да намалят изискванията за безопасност и опазване на околната среда, които са в сила.

От другата страна на Атлантическия океан Европейската комисия изчисли това лято, че за изпълнението на плановете на страните членки в тази област ще са нужни около 241 милиарда евро до 2050 г., както за удължаване на експлоатационния срок на съществуващите реактори, така и за строителството на нови.

Игнасио Аралусе, президент на Ядрения форум (Foro Nuclear), лоби група, която включва големите електроенергийни компании в Испания, заяви, че технологичните гиганти търсят източници, които, подобно на ядрените, не излъчват въглероден диоксид, за да захранват изкуствения интелект. „Амазон“ (Amazon) подписа споразумение с компанията „Тален енерджи“ (Talen Energy) за доставка на ядрена енергия за своите сървъри и центрове за данни в Пенсилвания до 2042 г. „Гугъл“ (Google) направи същото през май с „Елементъл пауър“ (Elementl Power), за да финансира три нови централи в САЩ, а „Майкрософт“ (Microsoft) се присъедини миналия месец към Световната ядрена асоциация, изпращайки сигнал към пазарите и сектора.

На годишната среща на световното ядрено лоби, проведена в Лондон в началото на септември, участваха 1122 делегати от 59 страни. Според изданието „Уърлд нюклиър нюз“ никога досега не е имало толкова представители на банки, инвеститори и различни институции: от Световната банка до Ю Би ЕС  (UBS), „Дойче банк“ (Deutsche Bank), „Джей Пи Морган“ (JP Morgan) или Ейч Ес Би Си (HSBC).

„Нашите икономики сега се основават на все по-енергоемки цифрови платформи, а сложността и капацитетът на тези системи скоро ще достигнат предел, освен ако не се генерират огромни увеличения на базовата енергия, за да се задоволи това търсене“, твърди физикът Джеймс Уокър, съветник в „Нано нюклиър енерджи“ (Nano Nuclear Energy), първата компания за микрореактори, която е публично търгувана на борсата в САЩ. Той изтъква способността на ядрената енергия да бъде независима, за разлика от слънчевата, вятърната, геотермалната или хидравличната енергия, „които зависят от местоположението“ или от сложни инфраструктури за разпределение „като газовите и въглищните, които се нуждаят от газопроводи и преносни линии“. Ядрената енергия „може да бъде разположена в близост до индустрията и да се разгърне навсякъде, от Арктика до Сахара“, добави той.

Може би не всичко е толкова фантастично, колкото изглежда, пише испанското издание. Еколозите от десетилетия предупреждават за опустошителните последствия от използването на този вид енергия, с отпадъци, оставащи радиоактивни в продължение на хиляди години и риск от инциденти, които могат да разрушат цели региони. 

Решението за окончателното закриване на атомните електроцентрали в Германия през 2011 г.  беше взето от тогавашния канцлер от Християндемократическия съюз Ангела Меркел, под въздействието на аварията в японската централа във Фукушима. По това време консенсусът в страната, която затвори последната си централа през 2023 г., беше голям. Това беше краят на един процес, който нанесе икономически и геополитически удар, но позволи да се ускори увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници, които вече представляват повече от половината от енергийното производство в страната. Понастоящем водещата европейска икономика не произвежда атомна енергия, въпреки че около 28 на сто от електроенергията, която внася от чужбина, идва от този източник, предимно от Франция. Въпреки че християндемократическият канцлер Фридрих Мерц е повдигнал въпроса, възможността за повторно отваряне на централите е далечна хипотеза. Това, което Мерц наистина иска, е да отмени наложено вето в Европа от самата Германия за финансирането им в рамките на блока и признаването им като неутрална енергия, която може да се бори с климатичните промени. В тези си усилия той се сблъсква с нежеланието на партньорите от Социалдемократическата партия, но това е и първото сближаване с Франция след години на разрив по този въпрос.

Именно Франция е основният производител на ядрена енергия в ЕС, като 68 на сто от цялата електроенергия, произвеждана в страната, идва от 57 реактора в 19 централи. На този вид енергия Париж залага от края на Втората световна война, макар че след руската инвазия в Украйна Франция реши да удвои залога и да инвестира в обновяване на реакторите си, тъй като много от тях са стари и се предвиждаше да бъдат затворени.

През 2022 г. беше обявен план за изграждане на шест нови реактора във Франция. Те трябва да влязат в експлоатация от 2035 г., но Сметната палата, основният одитен орган на държавата, счита тези срокове за твърде оптимистични. През юни миналата година Националното събрание на Франция одобри поддържането на съществуващите централи и изграждането на 14 реактора от ново поколение с много по-голяма мощност. Френският президент Еманюел Макрон представя това като въпрос на стратегически суверенитет. Ядрената енергия осигурява около 36 на сто от енергийния микс във Франция. Но един от проблемите е, че страната се нуждае от 8000 до 9000 тона уран годишно, за да захранва централите си, а 80 на сто от него идва от чужбина. 

Как да се финансира обновяването на остарелите съоръжения (две трети са на възраст близо 40 години) е най-голямото предизвикателство, особено в настоящия контекст на политическа нестабилност и бюджетни съкращения във Франция. Реакторът от ново поколение на централата във Фламанвил в региона Нормандия, е най-мощният от 57-те реактора в страната. Той най-накрая беше свързан към електропреносната мрежа през декември 2024 г., след години на забавяне и надхвърляне на разходите с 6 милиарда евро. По всичко личи, че въпреки трудностите и съпротивата от определени среди, ядрената енергия преживява своеообразен ренесанс, заключава испанското издание.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Тиквичките и краставиците продължават да поскъпват по борсите у нас, сочат данните на ДКСБТ за тази седмица

Още близо 1 процент нагоре е индексът на тържищните цени тази седмица, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се покачва тази седмица с 0,96 процента до 2,321 пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,299 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.

При зеленчуците, наблюдавани от ДКСБТ, и тази седмица най-рязко поскъпват тиквичките – със 17,11 на сто до 1,78 лева за килограм, и краставиците – с 14,91 на сто до 3,16 лева за килограм. По-скъпи са също доматите, който се търгуват по 2,91 лева за килограм или с 3,19 на сто нагоре. При червените чушки поскъпването е с 1,27 на сто до 2,23 лева за килограм, докато при зелените чушки има спад от 2,78 на сто до 1,89 лева за килограм. Най-значителен спад в цената се наблюдава при зрелия лук кромид, която е със 7,97 на сто надолу и той се продава по 0,97 лева за килограм. По-евтини са също картофите – с 6,19 на сто до 0,97 лева за килограм, зелето – с 5,95 на сто до 0,98 лева за килограм, и морковите – с 4,17 на сто до 1,15 лева за килограм.

При плодовете по-скъпи са единствено бананите, които се търгуват по 2,82 лева за килограм или с 1,15 на сто нагоре. Най-много поевтиняват ябълките, които са с 6,35 на сто надолу до 2,30 лева за килограм. По-ниски са цените също на дините – с 3,28 на сто до 0,53 лева за килограм, лимоните – с 3,08 на сто до 3,71 лева за килограм, и гроздето – с 2,27 на сто до 3,10 лева за килограм.

Цената на кравето сирене пада с 0,67 на сто до 12,10 лева за килограм, а тази на кашкавала тип „Витоша“ – с 0,03 на сто до 18,03 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е с 1 на сто надолу и се продава по 1,38 лева за кофичка от 400 гр., а прясното мляко – с 0,26 на сто до 2,31 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) също е по-ниска и то се търгува по 3,13 лева за брой, което е с 1,07 на сто спад.

Замразеното пилешко месо поскъпва с 2,82 на сто до 7,14 лева за килограм, а яйцата (размер М) – с 0,53 на сто се търгуват по 0,38 лева за брой на едро.

Цената на ориза е с 1,9 на сто надолу до 3,30 лева за килограм, а тази на брашното тип 500 – с 1,08 на сто до 1,46 лева за килограм. Олиото също е по-евтино тази седмица, като се продава по 3,20 на лева за литър или с 4,88 на сто надолу. Захарта поскъпва с 2,02 на сто до 1,82 лева за килограм. Цената на зрелия фасул отстъпва с 1,99 на сто до 4,14 лева за килограм, докато тази на лещата скача с 1,88 на сто до 4,12 лева за килограм.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Политикапреди 35 минути

Ива Митева: Както е тръгнало, какво им пречи да избират и президента от Народното събрание

Политикапреди 35 минути

Ива Митева: Както е тръгнало, какво им пречи да избират и президента от Народното събрание

Българияпреди 38 минути

Есил Али от Тракийския университет е носител на първа награда в конкурса за студенти по медицина „Александър Дърводелски“

Святпреди 53 минути

Петима германски алпинисти загинаха, след като бяха затрупани от лавина в Италианските Алпи

Балканипреди 55 минути

Започва изборният процес за частичните местни избори в Румъния; нов претендент за кмет на Букурещ

Спортпреди 57 минути

Джамал Мусиала може да се завърне в игра за Байерн Мюнхен преди края на годината, разкри директор на баварците

Българияпреди един час

Граждани се събраха пред Съдебната палата в София в името на всички загинали по пътищата

Икономикапреди един час

Мебелна фабрика „Колорадо“ в Пазарджик подсигурява работни места на хора от уязвимите групи, в момента търси оператори на машини

Обществопреди 2 часа

Започна националният протест, организиран от “Ангели на пътя“

Обществопреди 2 часа

Започна националният протест, организиран от “Ангели на пътя“

Спортпреди 2 часа

Анна Блинкова спечели титлата на турнира по тенис за жени в Цзюцзян

Спортпреди 2 часа

Победа за Йордан Минчев в Германия, загуба за Борислав Младенов в Адриатическата лига по баскетбол за мъже

Святпреди 5 дни

Петима доброволци от Червения полумесец бяха убити в централната част на Судан

Святпреди 5 дни

Местната служба за гражданска защита в ивицата Газа съобщи за още петима убити при израелски въздушен удар

Обществопреди 4 дни

Община Варна купи три нови шкоди за полицията

Българияпреди 2 дни

Надежда Дюлгерова, Марина Козарева и Тодор Билчев спечелиха първите места в двете възрастови групи в конкурса „Горчиво вино“

Икономикапреди 5 дни

Водещите борсови индекси в Европа закриха сесиите предимно в червено, инвеститорите следят търговските отношения между САЩ и Китай

Обществопреди 4 дни

Нов закон: Атракционите ще бъдат проверявани всеки ден

Балканипреди 4 дни

Шествие по случай Националния празник на Турция премина през улиците на Анкара

Балканипреди 3 дни

МИНА: Президентът на Черна гора поиска подкрепа от Интерпол в борбата с престъпността и за разследването на произхода на финансови активи

Спортпреди 2 дни

Холанд и Родри са готови за игра за Манчестър Сити срещу Борнемут

Святпреди 2 дни

Тунис спря временно дейността на независима медийна група; адвокат бе осъден на пет години затвор

Святпреди 2 дни

Тунис спира дейността на независима медийна група

Политикапреди 2 дни

Боршош атакува Столичната община за липсата на работещи лифтове

Новини