Министърът на външните работи на Турция Хакан Фидан и вицепремиерът и външен министър на Ирак Фуад Хюсеин подписаха днес в Багдад документ за сътрудничество в областта на водите, съобщи информационният сайт „Тюркийе тудей“.

Хюсеин описа споразумението като „историческо“ и подчерта дълбоките географски и исторически връзки между двете страни. Иракският вицепремиер и министър на външните работи подчерта, че Ирак и Турция споделят дългогодишни връзки и взаимни интереси в областта на търговията, икономиката и енергетиката.

Ирак разчита в голяма степен на реките Ефрат и Тигър, които извират от Турция. Иракските власти твърдят, че големите турски проекти за язовири, включително Проектът за Югоизточна Анадола (GAP), са намалили водния дебит и са допринесли за сушата, опустиняването и влошаването на околната среда. Те също така подчертават, че водната криза в Ирак се дължи на климатичните промени, намаляващите валежи, слабото управление на ресурсите и проектите за водоснабдяване в Турция и Иран, припомня „Тюркийе тудей“.

Липсата на всеобхватно споразумение за разпределение на водните ресурси е оставила Ирак уязвим към едностранни действия, засягащи неговата водна сигурност, посочва сайтът.

Според турски официални представители документът, подписан днес, определя правила за ефективно прилагане на „Рамковото споразумение за сътрудничество в областта на водите“, сключено по време на посещението на президента Реджеп Тайип Ердоган в Багдад на 22 април 2024 г.

Документът предвижда механизъм за финансиране на проекти чрез система, базирана на продажбите на иракски петрол, като турски компании ще се заемат с модернизация и инфраструктурни работи, за да се гарантира ефикасно, ефективно и устойчиво използване на водните ресурси на Ирак. Съгласно споразумението Турция си поставя за цел да увеличи своя принос за подобряване на водната инфраструктура на Ирак и по-ефективното използване на споделените ресурси.

Рамковото споразумение и документът за механизма за финансиране бележат нова фаза в икономическото и търговското сътрудничество, като се очаква турските фирми да получат по-добър достъп до иракския пазар и допълнителни възможности в стратегически проекти, пояснява „Тюркийе тудей“.

С намаляването на водните ресурси в региона поради климатичните промени, споразумението подчертава важността на дългосрочните подходи за сътрудничество при справянето с недостига на вода, отбелязва информационният сайт.

По въпроса за Кюрдската работническа партия (ПКК), която тази година обяви, че слага оръжие, иракският вицепремиер и министър на външните работи заяви, че Ирак подкрепя преговорите между Анкара и групата.

„Като Ирак, ние силно подкрепяме преговорите, водени между турското правителство и ПКК. Надяваме се да бъде постигнато споразумение по този въпрос“, каза той.

„На иракска територия има въоръжени елементи, свързани с ПКК“, призна Фуад Хюсеин и изрази надежда, че двете страни ще достигнат „до конкретно решение за сигурността и стабилността в Махмур и Синджар, където се намират членовете на ПКК“, каза Фуад Хюсеин, цитиран от „Тюркийе тудей“.

Кюрдската работническа партия (ПКК), която е определена като терористична организация от Турция, САЩ и ЕС, свика конгрес през май т.г. и обяви разпускането си след призива на лидера Абдуллах Йоджалан, който се намира в затвора, да се сложи край на продължилата десетилетия въоръжена кампания.

Миналия месец ПКК обяви, че изтегля всички свои сили от Турция в Северен Ирак, като наред с това призова Анкара да предприеме „незабавно “ законови мерки за спасяване на мирния процес, започнал преди година, предаде Франс прес.

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА

По инициатива на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София и настоятелството на Българската екзархия в Истанбул се състоя конференция по случай 155 години от учредяването на екзархията и 80 г. от вдигането на схизмата с Цариград. 

Събитието съвпадна с 1 ноември – Деня на народните будители, който по традиция се отбелязва с различни прояви от общността на българите в Истанбул, наричани „Цариградските българи“.

В конференцията взеха участие председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Тошко Йорданов, генералните консули на България в Истанбул и Одрин – Васил Вълчев и Радослава Кафеджийска, проф. д-р Боряна Бужашка, председателят на църковното настоятелство на Екзархията Димитри Йотев и Христо Копано, член на Управителния съвет на настоятелството, както и академици и представители на цариградските българи.

“Учредяването на Българската екзархия и нейното историческо развитие я представят като типична за културата ни форма на съхраняване, развитие и проява на българския ни характер и специфика. Програмата, с която отбелязваме тази важна годишнина, започва от Истанбул, където през 1870 г. султан Абдул Азис обявява фермана, с който се ражда Българската екзархия. Започваме разговора за Българската екзархия като еманация на единна българска общност независимо от нейното териториално разделение именно от Истанбул, който нашите прадеди наричат Цариград“, заяви Тошко Йорданов при откриването на конференция.  

По думите му подготвената програма по случай 155 години от учредяването на Българската екзархия в Истанбул и 80 г. от вдигането на схизмата с Цариград се изпълнява от академици и изследователи от УниБИТ, новооткрития Институт за българската диаспора и културно наследство зад граница. Целта е чрез конференции, научни форуми и изложби да се популяризира и възроди актуалния смисъл на великите дела на предците на българския народ.

Проф. д-р Боряна Бужашка разказа за някои от най-важните аспекти от дейността на Българската екзархия като българска национална институция в представите на българските национални дейци.

“Преди всичко се разчита, че чрез Екзархията ще се разшири и укрепи вътрешната автономия, самоуправлението и ще се увеличат гражданските и политическите права на българите като равноправни с мюсюлманските поданици на Османската империя“, каза тя.

Учени от България се включиха чрез телеконферетна връзка и съобщиха интересни данни по обсъжданите въпроси, както и за книжовното наследство на Българската екзархия.

Участниците в конференцията с интерес разгледаха изложбата с автентични документи и снимков материал, която е уредена в големия салон на Екзархията под наслова „Духовност Българска“.

В изложените над 20 табла са представени значими моменти от учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. Редица материали са посветени на живота и делото на първия български екзарх Антим Първи. Негови паметници са поставени в двора на Българската Екзархия в Шишли и в българската църква „Св.Константин и Елена“ в Одрин.

През февруари 2025 г. се навършиха 155 години от учредяването на Българската екзархия (27 февруари 1870 г.) и 80 години от вдигането на схизмата с Цариград (22 февруари 1945 г.).   

Според историческите документи на 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис (1861-1876) подписва ферман за учредяването на Българска самостоятелна църква под името Екзархия. През май 1872 година Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. На 16 септември 1872 година Вселенската патриаршия свиква събор, на който обявява Българската екзархия за схизматична. От присъстващите източни патриарси единствено патриарх Кирил II Йерусалимски не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят. Един месец след избирането на новия български екзарх – Стефан, на 22 февруари 1945 година, Вселенската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква, а през 1953 г. тя възстановява своя патриаршески статут.

Ферманът на Султан Абдул Азис за учредяването на българската Екзархия се съхранява в Екзархийския дом.

Източник: БТА