Свържете се с нас

Икономика

Цените на пшеницата по световните борси са се повишили умерено през октомври, сочи анализ на ССБ

Пазарът на стоки през октомври 2025 г. показа смесени тенденции, като цените на пшеницата и царевицата в САЩ регистрираха умерени повишения благодарение на силното търсене за износ и благоприятните климатични условия, докато цените на пшеницата в Европа леко спаднаха под влиянието на силното евро и достатъчното световно предлагане. Цените на слънчогледа нараснаха значително в Европа и Русия вследствие на суша и топлинни вълни, които намалиха реколтата и стесниха световните доставки. Това пише в тазседмичния анализ на експертите на Софийската стокова борса (ССБ).

Цените на пшеницата в САЩ се повишават умерено през октомври, с 3 на сто увеличение до около 193 долара за тон, подкрепени от добрите износни продажби и подобрени прогнози за добивите. В Европа цените остават стабилни, с лека тенденция към намаление до около 224 долара за тон. Руският износ на пшеница отчита леко повишение на цените ФОБ (FOB – Free On Board – на границата на страната износител) до около 231 долара за тон заради силното търсене и добрите климатични условия.

Пазарът на царевица остава стабилен, с цени около 160 – 170 долара за тон в САЩ и 210 – 220 долара за тон в Европа.

През октомври 2025 г. пазарът на слънчогледово масло отбелязва значително повишение на цените поради ограничено предлагане, причинено от по-ниски прогнози за реколтата и неблагоприятни климатични условия в основните производствени региони. В Европа цените се повишават до около 1340 – 1360 долара за тон, а в Русия цените ФОБ на износа се покачват до 1220 – 1230 долара за тон. В САЩ цените на слънчогледовото масло остават по-стабилни и обикновено са по-ниски в сравнение с тези на европейския и руския пазар поради по-разнообразното предлагане на масла.

Търговията със зърнени стоки на Софийската стокова борса остава спокойна. Тази седмица продължава предлагането на голямо количество хлебна пшеница от стари реколти на 450 лева за тон (230,08 евро за тон), а купувачите отговарят с начална цена от 270 лева за тон (138,05 евро за тон). Продължава и търсенето на фуражна пшеница, насипно, на начална цена от 340 лева за тон (173,84 евро за тон).

Цените на основните хранителни стоки са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Има множество оферти за продажба на семена и ядки като белен слънчоглед, различни видове тиквено семе и орехова ядка на цени вариращи от 2500 (1278,23 евро за тон) до 6800 лева за тон (3476,78 евро за тон). Предлага се и богат асортимент от консервирани храни на начална цена от 5,99 лева за килограм (3,06 евро за килограм).

В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ сделки има за дърва за огрев в рамките на 80 – 90 лв./куб.м (40,90-46,02 евро/куб.м) и въглища, тип Донбас на 720 лева за тон (368,13 евро за тон). В групата на енергоносителите се изкупиха газ пропан бутан на 930 – 1061,77 лв./хил. л (475,50-542,87 евро/хил. л) и газьол за ПКЦ в рамките от 1973 до 2144,37 лв./хил. л  (1008,78 – 1096,40 евро/хил.л).

Източник: БТА

Икономика

Въвеждането на еврото допълнително осветли икономиката в Хърватия, но не мина без предизвикателства за бизнеса и потребителите, посочиха експерти пред български медии

Смяната на куната с еврото е извадила значителни суми от сивата икономика на светло, като сега още по-голяма част от паричните потоци преминават през банките, но не всичко при приемането на общата валута от Хърватия през 2023 г. е преминало съвсем гладко. Така председателят на Управителния съвет на Загребската фондова борса Ивана Гажич обобщи опита на Хърватия от присъединяването на страната към еврозоната през 2023 г. на среща с български журналисти.

Пред българските медии, сред които и БТА, застанаха редица представители и експерти от различни институции и организации, сред които още главният икономист на Хърватската търговска камара Горан Шараваня и председателят на неправителствената организация Хърватска асоциация за защита на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич

„Добавянето на новата валута е много добър начин да се намали сивата икономика. В Хърватия има много неща, които продължават да се плащат в брой. Хората бяха извадили много пари извън банковата системата. Когато датата за влизане в еврозоната дойде, трябваше да ги внесат в банките и да ги обменят в евро“, каза Гажич и допълни, че това е довело до „значително увеличение на депозитите през първата година на въвеждането на еврото“, като процесът е продължил и след това. По думите ѝ мярката е „много добра“ за ограничаване на „сивите плащания“ и връщането на спестяванията в официалния финансов оборот.  

Ръководителят на борсата описа и прекия ефект върху пазарите и финансирането.  
 
Премахването на валутния риск с приемането на общата валута е „освободило ликвидност в банките“ и е довело до намаление на лихвите, като компаниите са получили по-евтин достъп до средства.  

Влизането в еврозоната е донесло и улеснения за инвеститорите, които сега „се чувстват много по-комфортно да сравняват цените на акциите с такива в други страни“, посочи Гажич. 

Тя допълни, че за самата борса най-съществената техническа промяна е било показването на историческите и текущи цени в две валути по време на преходния период, в какъвто сега се намира и България. 

На въпрос на БТА дали след въвеждането на еврото е нараснала пазарната капитализация и какъв е приносът на новата валута за това, Гажич отговори: „Нашата пазарна капитализация се увеличи значително. Индексът расте трета поредна година – в последните 12 месеца с около 30 процента, така че можем да кажем, че пазарната капитализация почти се е удвоила за последните три години“. Тя уточни, че е трудно да се изолира „чистият“ ефект от еврото заради съвпадението на въвеждането на новата валута с инфлационна среда и добри макроикономически резултати, но подчерта положителното въздействие върху бизнеса, банките и доверието на инвеститорите. 
 
Гажич допълни че в новогодишната нощ, когато Хърватия е влязла в еврозоната през 2023 г., част от банкоматите и картовите плащания са работили забавено за няколко часа, не всички банкомати са били заредени едновременно с единната валута, но „в рамките на няколко дни“ системите са били нормализирани и до седмица всички устройства са работели в евро.  

Председателят на Управителния съвет на загребския фондов пазар разказа още, че макар цените да са били изписвани едновременно в куни и евро няколко месеца преди датата на влизането и още една година след нея, психологическата адаптация е отнела повече време. „Честно казано, на мен ми отне повече от две години да спра да преизчислявам“, каза тя, като отбеляза, че по-възрастните хора се затрудняват повече.  

От потребителска гледна точка преходът не е преминал навсякъде гладко. „Само около 40 на сто от търговците предварително си купиха пакетите с евромонети“, посочи Ана Кнежевич от ХАЗП.

До малките населени места, където няма пощенски или банков клон, стартовите комплекти са стигали трудно и асоциацията е настояла за мобилни доставки, за да се достигне до отдалечените общности. „И до днес на някои места има табели, че банкноти от 200 не се приемат“, каза тя, описвайки отказите като следствие от липсата на касови наличности за връщане на ресто.  

Кнежевич акцентира и върху информацията и инструментите, осигурени за ориентация на гражданите. По нейни думи макар двойното етикетиране на цените да е приключило на 31 декември 2023 г., мнозина „не са напълно свикнали“ и дори представители на институциите „още пресмятат в куни“.

Асоциацията е препоръчала физически конвертори (калкулатори) по словенски модел – в Словения такива са получавали всички, докато в Хърватия централната банка е поръчала около 60 000 броя при около 1,2 млн. пенсионери в страната, голяма част от които нямат смартфони.  

„На 2 януари телефоните прегряха – най-честите сигнали бяха за цените на кафето и хляба“, каза Кнежевич. Кафето, което в края на декември струвало около 10 куни (приблизително 1,33 евро), масово се е продавало по 2-2,5 евро, а хляб от около 7 куни (0,93 евро) – за по 1,20-1,50 евро. Държавната инспекцията е започнала проверки и издаване на актове, но много от тях били обжалвани, а глобите „сами по себе си не връщат цените към нивата от 31 декември“.  

Подробно за ефекта от присъединяването към еврозоната разказа и главният икономист на Хърватската търговска камара Горан Шараваня. Той очерта „двойно положителен ефект“ от влизането във валутния съюз и едновременното присъединяване към Шенген, особено в секторите на логистиката и складирането, където активността се е увеличила и част от хърватските дистрибутори вече поемат доставки в Словения, Южна Унгария и в цялата страна.  
Шараваня посочи, че минималните задължителни резерви в банките са намалели от 9 на сто на 1 на сто, което е довело до излишна ликвидност и спад на цената на кредитирането, която „в определени моменти беше най-ниската в еврозоната както за бизнеса, така и за домакинствата“. 

В отговор на въпрос на БТА относно последствията от високата ликвидност Шараваня обясни, че от 1 юли т.г. централната банка е въвела мерки за охлаждане на кредитирането при силно вътрешно търсене на фона на ръст на потребителските заеми с около 13 на сто на годишна база и близо 10 на сто на ипотечните.  

Като видим знак за новата инвестиционна динамика Шараваня посочи официалното откриване на контейнерния терминал „Риека Гейтуей“ (Rijeka Gateway), който е увеличил повече от двойно капацитета на пристанище Риека. Първата фаза на проекта е била с инвестиции за 210 млн. евро, а втората – за 170 млн. евро. „Вече почти няма кораби, които да чакат за достъп до порта“, каза той и допълни, че без Шенген и еврото подобен проект трудно би бил реализиран в този обем и темп.  

Шараваня отбеляза също така, че още през лятото на 2022 г. пазарите са отчели очакването за членство в еврозоната, което е осигурило парична стабилност без нужда от извънредни интервенции на централната банка, за разлика от страни в региона с плаващи валути, където са били необходими резки повишения на лихвите и свиване на ликвидността. Според него въвеждането на еврото е направило цените по-прозрачни, особено в туризма, а условията за финансиране за бизнеса и домакинствата „са по-добри от когато и да било преди“.  

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Печалбата на „Бъркшър Хатауей“ нараства със 17 на сто, докато Уорън Бъфет се готви да се оттегли като главен изпълнителен директор

Печалбата на „Бъркшър Хатауей“ (Berkshire Hathaway), холдинговата компания на инвеститора Уорън Бъфет, се е повишила със 17 процента благодарение на сравнително лекия сезон на ураганите, довел до по-малко разходи за застрахователните дружества, и повече нереализирани инвестиционни печалби тази година, предаде Асошиейтед прес. Холдингът същевременно продължава да се подготвя за оттеглянето на легендарния 95-годишен инвеститор от поста главен изпълнителен директор през януари.

Вниманието на повечето инвеститори е насочено към очакванията Бъфет да бъде наследен на поста от Грег Ейбъл. 

Бъфет, който ще остане в „Бъркшър“ като председател на борда на директорите, изненада акционерите с обявяването на оттеглянето си на традиционната годишна среща през май. Акциите на компанията в момента са далеч от максималната си цена от 812,855 д., отбелязана преди изявлението на Бъфет, и в края на петъчната търговия се котираха за 715,740 долара на акция.

„Бъркшър“ обяви днес печалба от 30,796 млрд. долара или 21,413 долара на акция „клас А“ за изминалото тримесечие спрямо 26,251 млрд. долара или 18,272 долара на акция през същия период на миналата година. 

Тези резултати обаче винаги биват изкривявани от текущата стойност на огромния инвестиционен портфейл на холдинга и евентуални продажби на акции, които тази година добавиха 17,3 млрд. долара към печалбата на компанията.

Затова Бъфет отдавна препоръчва инвеститорите да обръщат повече внимание на оперативните печалби на „Бъркшър“, за да добият реална представа за резултатите на включените в него дружества. Оперативната печалба на „Бъркшър“ е скочила до 13,485 млрд. долара или 9376,15 долара на акция „клас А“ благодарение на силното възстановяване на застрахователните компании в състава на холдинга. Преди година оперативната печалба бе 10,09 млрд. долара или 7023,01 долара на акция „клас А“. 

Четиримата анализатори, анкетирани от „ФактСет рисърч“ (FactSet Research), прогнозираха оперативна печалба от 8573,50 долара на акция от „клас А“.

 

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Два месеца остават до присъединяването на България към еврозоната, припомня Кристин Лагард

Два месеца остават до присъединяването на България към еврозоната, припомня президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в пост в социалната мрежа „Фейсбук“. 

„Само след два месеца българите ще започнат да ползват еврото – плащат, спестяват и пътуват с него всеки ден“, посочва Лагард. 

„Нови монети. Нови бележки. Споделена валута за споделено бъдеще“, се казва в поста.

/ЕС/

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди един час

Украйна е атакувала с дронове руския черноморски град Туапсе, информира областната администрация

Балканипреди 2 часа

Година след трагедията в Нови Сад студентите обявиха, че ще се борят, докато истината възтържествува

Святпреди 2 часа

САЩ и Китай са обсъдили канали за директна военна комуникация, каза американският министър на отбраната

Святпреди 2 часа

Британската полиция обяви, че е арестувала двама мъже, след като редица пътници са били намушкани във влак

Святпреди 3 часа

Двама души загинаха при руски удар по магазин в украинската Днепропетровска област, съобщи областният управител; в региона има още една жертва

Святпреди 3 часа

Русия осъди употребата на „прекомерна военна сила“ от САЩ в Карибите, подкрепи Венецуела

Святпреди 4 часа

Тръмп заплаши Нигерия с американска военна намеса, ако „продължи да допуска убийства на християни“

Святпреди 5 часа

Френският вътрешен министър разкритикува твърдия подход в отношенията с Алжир

Спортпреди 5 часа

Кристиано Роналдо вкара нови два гола за Ал-Насър в първенството на Саудитска Арабия

Спортпреди 5 часа

ФК Париж надигра Монако при гостуването си и помогна на съгражданите си от Пари Сен Жермен

Спортпреди 5 часа

Реал Сосиедад спечели баското дерби срещу Атлетик Билбао в Ла Лига

Спортпреди 5 часа

Шасито на болида, с който Сена спечели Гран При на Бразилия, беше обявено за продажба на търг

Святпреди 4 дни

Петима доброволци от Червения полумесец бяха убити в централната част на Судан

Святпреди 4 дни

Местната служба за гражданска защита в ивицата Газа съобщи за още петима убити при израелски въздушен удар

Обществопреди 3 дни

Община Варна купи три нови шкоди за полицията

Българияпреди един ден

Надежда Дюлгерова, Марина Козарева и Тодор Билчев спечелиха първите места в двете възрастови групи в конкурса „Горчиво вино“

Икономикапреди 4 дни

Водещите борсови индекси в Европа закриха сесиите предимно в червено, инвеститорите следят търговските отношения между САЩ и Китай

Обществопреди 3 дни

Нов закон: Атракционите ще бъдат проверявани всеки ден

Балканипреди 3 дни

Шествие по случай Националния празник на Турция премина през улиците на Анкара

Балканипреди 2 дни

МИНА: Президентът на Черна гора поиска подкрепа от Интерпол в борбата с престъпността и за разследването на произхода на финансови активи

Святпреди един ден

Тунис спира дейността на независима медийна група

Политикапреди един ден

Боршош атакува Столичната община за липсата на работещи лифтове

Святпреди 4 дни

Броят на жертвите при полицейска операция срещу наркотрафика в бразилския град Рио де Жанейро достигна до 64 души

Културапреди 4 дни

Почина Жак де Жонет – легендарният барабанист, който промени звученето на джаза

Новини