Икономика
ЕСО ще предоставя на дейтацентровете у нас възможност за пренос на данни през телекомуникационна мрежа на оператора, съобщи Ангелин Цачев

Като преносен оператор, Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е готов не само да присъедини големи консуматори към мрежата, предоставяйки електрическа енергия, но и да осигури на центровете и тяхната телекомуникационна свързаност към мрежата и преноса на данни през сигурна и работеща телекомуникационна мрежа в ЕСО. Това обяви Ангелин Цачев, изпълнителен директор на ЕСО, в рамките на провеждащата се конференция iN Sofia 2025 в столичния хотел „Хилтън“, с организатор economic.bg.
Според него един бъдещ голям консуматор, като гигафабриките, не може да бъде навсякъде присъединен към мрежата, като има възможности в страната, където това може да стане.
Ангелин Цачев призова за ускорено реализиране на големи проекти за нови генериращи мощности. Той изтъкна още и необходимостта от големи инвестиции в развитието на енергийните коридори и междусистемната свързаност на страните в целия регион на Югоизточна Европа, за да се избегне сценарий за създаване на проблем между съществуващите големи консуматори и бъдещите нови изчислителни центрове или такива съхраняващи данни.
Ангелин Цачев смята, че България и регионът срещат от страна на ЕК неразбиране и изоставане по отношение на финансирането на междусистемната и междурегионалната свързаност в Европа.
Отварянето, изграждането на достатъчен капацитет между регионите в Европа и системи за съхранение в България, по думите му, биха създали предпоставката за постигането и инсталирането на достатъчно големи консуматори, захранвани с чиста енергия.
Събитието iN Sofia 2025 събра представители на ключови европейски и български институции, бизнес лидери и политици, за да формулират новата рамка на конкурентоспособна и декарбонизирана европейска индустрия с активната роля на България. Специален участник на събитието беше Екатерина Захариева, европейски комисар за стартиращите компании, научните изследвания и иновациите.
Източник: БТА
Икономика
Рекордна реколта, падащи цени и конкуренция от Азия – производството на картофи в Белгия е изправено пред трудна година

Белгия, страната, където пържените картофи са на особена почит, отчита рекордна реколта от селскостопанската култура тази година. Това обаче не е добра новина за фермерите в страната, които са изправени пред понижаващи се цени и намаляващ износ, което подкопава техните приходи, пише Франс прес.
„Тази година ще бъде трудна от търговска гледна точка“, смята фермерът Бодуен Девулф, застанал пред трактор, претоварен с картофи.
Във фермата си в Жеер, в източната част на Белгия, Девулф описва пазара като „леко пренаситен“ след години на просперитет, когато белгийските пържени картофи се продаваха като топъл хляб по целия свят.
„Намираме се в повратна точка, защото световните пазари купуват по-малко европейски пържени картофи“, отбелязва и Пиер Льобрюн, секретар на белгийската браншова организация за картофопроизводство „Белпотейто“ (Belpotato).
Производителите на замразени пържени картофи, които усвояват по-голямата част от добива, са изправени пред тройно предизвикателство – вносни мита на ключовия американски пазар, силно евро, което затруднява износа, и появяването на конкуренти от Индия, Китай и Египет.
Всичко това се случва на фона на увеличено производство в Белгия, като през 2025 г. се очакват около 5 милиона тона картофи, което би представлявало ръст от 11 на сто спрямо 2024 г. Очакваната реколта от картофи представлява почти половин тон на всеки белгиец, сочат данни на „Белпотейто“.
Благодарение на успеха на фритите (frites – пържени картофи или картофен чипс) – гордостта на страната, обработваемите площи непрекъснато се увеличават.
Магазините за пържени картофи са национална институция, а веригите с имена като „Фритпапа“ (Fritapapa) се превърнаха в огромен търговски успех.
През последните десет години секторът се е разви осезаемо, превръщайки Белгия в най-големия производител на пържени картофи в Европа и водещ световен износител.
През 2024 г. страната е изнесла картофени продукти на стойност над 3 милиарда евро, което е три пъти повече отколкото през 2015 г., сочат данни на Евростат, статистическата агенция на Европейския съюз.
Постоянното и нарастващо световно търсене, както и разрастването на веригите за бързо хранене в Азия и Близкия изток стимулират инвестициите, обяснява Кристоф Вермюлен, главен изпълнителен директор на белгийската индустриална асоциация „Белгапом“ (Belgapom).
„Като основен хранителен продукт, пържените картофи са много популярни. Когато населението нараства и средната класа се увеличава, търсенето на пържени картофи също расте“, подчертава той.
През това „златно десетилетие“ стремежът бе за все по-нарастващо производство.
Цените на продукцията достигна рекордни върхове през последните години, предизвиквайки истинска „треска за картофи“.
„Беше време, когато всичко вървеше прекрасно – сякаш небето беше граница“, казва Пиер Льобрюн.
Производителите в Белгия, но също и във Франция, Нидерландия и Германия, които доставят суровини на белгийските производители на пържени картофи, са добавили още 40 000 хектара обработваеми площи тази година. Това е увеличение от 7 на сто спрямо 2024 г., според данни от сектора.
Ситуацията обаче се промени на фона на търговското напрежение, породено от митническата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, както и от нарастващата конкуренция, особено от Азия.
Износът на замразени белгийски пържени картофи през юни 2025 г. е спаднал с 6,1 на сто на годишна база, сочат данни от сектора.
Повечето картофи се продават по договори, сключени преди прибирането на реколтата, но на свободния пазар комбинацията от спад на износа и рекордно производство е довела до рязко понижение на цените – до около 15 евро за тон спрямо почти 600 евро през миналата година.
Въпреки че много фермери имат гарантирани доходи, обезпечени чрез сезонни договори с производителите на пържени картофи, ще бъде необходимо да се преразгледат инвестициите и (производителите) да се подготвят за трудни преговори през следващата година.
„Белгийската картофена индустрия е в режим на рестартиране“, отчита Кристоф Вермюлен.
Източник: БТА
Икономика
Производителят на чипове „Некспериа“ приветства смекчаването на забраната за износ на чиповете му от Китай

Нидерландският производител на чипове „Некспериа“ (Nexperia) приветства днес най-новите изявления на властите на САЩ и Китай за премахване на пречките, които възпрепятстват компанията да доставя своите чипове, но отказа да коментира изявления на китайското си подразделение, че ще ускори стъпките към превръщане в независимо дружество, предаде ДПА.
„Нексперия“ отбеляза, че сега усилията й са насочени към гарантиране на стабилността на доставките за клиентите. Нидерландското правителство отделно заяви, че продължава разговорите с китайските и други власти, както и с бранша за „конструктивен път напред“ за „Некспериа“.
Сблъсъкът за контрол над „Некспериа“, която произвежда големи количества базови чипове, използвани в автомобилите, доведе до недостиг и разтревожи автомобилните производители по целия свят.
Компанията произвежда компоненти в Европа, след което ги изпраща за довършване в Китай, а впоследствие го реекспортира до своите клиенти.
Китайското министерство на търговията съобщи вчера в изявление, че чиповете на „Некспериа“ ще бъдат изключени от забраната за износ, която бе наложена от Пекин на фона на ескалиращ спор с нидерландското правителство, съобщиха официални представители, цитирани от „Дойче веле“.
Базираната в Нидерландия компания е собственост на китайската „Уингтек текнолъджи“ (Wingtech Technology), която миналата година бе добавена в „черния списък“ на американското министерство на търговията. Нидерландското правителство прибегна до закон от времето на Студената война, за да поеме контрола над производителя през септември, позовавайки се на опасения за сигурността.
Това провокира Китай през октомври да обяви контрол върху износа на чипове. Спорът ескалира допълнително в петък, когато „Некспериа“ спря доставките на полупроводникови „вафли“ за своя завод за сглобяване в Китай. Полупроводниковите „вафли“ са тънки дискове, които служат като основа за производството на електронни компоненти. Те се използват в полупроводници и микрочипове, които са неразделна част от всички електронни устройства – от смартфони и компютри до автомобили.
Китай ще облекчи ограниченията върху износа на полупроводници, произвеждани от „Некспериа“, съобщи вчера китайското министерството на търговията. Пекин ще позволи износа при случаи, отговарящи на определени критерии, които обаче не бяха уточнени.
Пекин смекчи позицията си дни, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският му колега Си Цзинпин се договориха за едногодишно примирие в търговска война между двете водещи световни икономики на среща на върха в Южна Корея.
Като част от споразумението Китай ще спре широкообхватните експортни ограничения върху редкоземните елементи, а в замяна на това САЩ ще прекратят разширяването на забраните за износ на технологии към дъщерни дружества на китайски компании, включени в „черния списък“, припомня „Файненшъл таймс“.
Китайски и европейски представители проведоха разговори в петък в Брюксел, обхващащи експортния контрол, включително върху редкоземните елементи и продукти на „Некспериа“.
Германското правителство заяви днес, че наблюдава първи признаци от Китай, че напрежението около доставките на чипове за автомобилната индустрия може би намалява, допълва ДПА.
„Най-новите сигнали от Китай са положителни първи признаци за облекчаване на напрежението“, заяви министерството на икономиката в Берлин.
Все пак министерството допълни, че все още не е възможно да се направи окончателна оценка.
Източник: БТА
Икономика
Ръководителят на Световния икономически форум предупреди за опасността от образуване на „балони“ при изкуствения интелект и криптовалутите

Големите инвестиции в изкуствения интелект (ИИ) и криптовалутите могат да доведат до появата на „пазарни балони“, предупреди президентът на Световния икономически форум (СИФ – WEF) Борге Бренде, цитиран от ДПА.
„Определено съществува геополитически хаос… Но дори и при такава ситуация световната икономика се показа като изключително устойчива – не непременно в Европа, но в Индия, Китай и САЩ“, заяви Бренде пред ДПА в Берлин.
Той отбеляза, че това развитие се подхранва от инвестиции в нови технологии като ИИ. „Само тази година инвестициите в ИИ достигнаха 500 милиарда долара. Така че това, което може да ни тревожи, е възможността за развитие на балони, било то в сферата на криптовалутите или на AI“, каза Бренде.
Президентът на СИФ посочи, че инвеститорите трябва да проявяват търпение с тези вложения. Но той също подчерта, че най-модерните технологии ще бъдат новите двигатели на растежа.
„Ще трябва също така да се уверим, че новите технологии и ползите от тях достигат до всички. Може дори да видим увеличаване на производителността с 10 процента през следващото десетилетие. А производителността е пряко свързана с благосъстоянието“, каза Бренде.
Той описа новите технологии като „голяма промяна на парадигмата“ и прогнозира пробиви в медицината, синтетичната биология, космоса и енергетиката. „ИИ може да ускори процесите изключително бързо“, добави той.
Норвежецът пое поста от основателя на СИФ Клаус Шваб. Форумът провежда ежегодна конференция в Давос в Швейцарските Алпи, на която присъстват световни политически и икономически лидери, като 56-тата конференция е насрочена за 19-23 януари 2026 година.
Геополитически хаос
Бренде също изрази загриженост относно глобалните кризи и конфликти. „Определено има геополитически хаос: световният ред, който имахме, вече го няма. Какъв ще бъде следващият световен ред? Надявам се да не е законът на джунглата“, каза той.
Във връзка с текущата тмитническа политика на САЩ, той добави, че несигурността е най-високата тарифа.
„Една от моите тревоги е, че глобалните инвестиции намаляват. Трябва да възстановим средата, благоприятна за инвестиции“, каза Бренде.
Той отбеляза, че настоящата конкуренция между САЩ и Китай е „по същество състезание за хегемония или доминация в технологиите. Страната, която води в новите технологии – било то квантови технологии, суперинтелигентност, изкуствен интелект, автономни превозни средства или синтетична биология – ще бъде и най-мощната нация в края на този век“, прогнозира той.
И той призова за многостранни действия за справяне с „проблеми, които не се ограничават от граници“, включително пандемии и киберпрестъпления.
„Светът става все по-сложен с формирането на различни групи“, каза Бренде. Той посочи като примери Г4 (САЩ, Китай, Европа и Индия), следвани от бързо развиващи се икономики като Индонезия, Малайзия, Нигерия и Бразилия.
Източник: БТА
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 3 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 3 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 месецаПредседателят на Европейския съвет: Единството между Европа и САЩ е от жизненоважно значение за постигането на траен мир в Украйна
-
Святпреди 3 месецаПожар бушува в Националния парк Везувий в Италия
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Святпреди 3 месецаИракските власти започват ексхумация на погребаните в голям масов гроб, оставен от „Ислямска държава“
