Цените на петрола се понижават в азиатската търговия в петък и са напът да отбележат трети пореден месечен спад, тъй като по-силният щатски долар и слабите икономически данни от Китай ограничиха търсенето, а увеличеното предлагане от основните производители в света компенсира ефекта от западните санкции върху руския износ, съобщава Ройтерс.

Фючърсите на суровия петрол Брент поевтиняха с 48 цента, или с 0,74 на сто, до 64,52 долара за барел към 08:50 часа българско време, докато американският суров петрол се търгува на цена от 60,12 долара за барел, което е спад с 45 цента, или с 0,74 на сто.

„По-силният щатски долар оказа натиск върху инвеститорския апетит в целия сектор на суровините“, посочват анализатори от Ей Ен Зет (ANZ) в свой доклад. Валутата поскъпна, след като президентът на Управлението за федералния резерв на САЩ Джером Пауъл заяви, че понижението на лихвените проценти през декември не е гарантирано.

Допълнителен натиск върху пазара оказаха и нови данни, според които производствената активност в Китай се е свила за седми пореден месец през октомври. И двата сорта петрол се очаква да приключат октомври със спад в цените си от около 3 на сто, тъй като растящото предлагане надвишава ръста на търсенето.

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и големите производители извън картела увеличават добива, за да спечелят пазарен дял. Това по-голямо предлагане се очаква да смекчи ефекта от западните санкции, които ограничават руския износ към основните купувачи на Москва – Китай и Индия.

ОПЕК+ се очаква да обсъди умерено увеличение на производството през декември, посочват запознати източници преди предстоящата в неделя виртуална среща на групата. Осемте основни членки на алианса вече са увеличили колективните си цели за добив с над 2,7 милиона барела дневно – около 2,5 процента от глобалното предлагане.

Междувременно износът на суров петрол от Саудитска Арабия – най-големия износител в света – е достигнал шестмесечен връх от 6,407 милиона барела дневно през август, сочат данни на Съвместната инициатива за събиране на данни за петролния пазар (JODI). Очаква се количествата да продължат да нарастват и през следващите месеци.

А доклад на Американската енергийна информационна администрация (Energy Information Administration – EIA) посочи, че производството на суров петрол в САЩ е достигнало нов рекорд от 13,6 милиона барела дневно през миналата седмица.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в четвъртък, че Китай е съгласен да започне процес на закупуване на енергийни ресурси от САЩ, като подчерта, че може да бъде сключена мащабна сделка, включваща покупки на петрол и газ от щата Аляска.

Анализаторите обаче остават скептични дали подобно споразумение ще доведе до значителен ръст на китайското търсене.

„Аляска произвежда едва около 3 процента от общото производство на суров петрол в САЩ – сравнително малко количество – и смятаме, че евентуалните китайски покупки на втечнен природен газ от региона вероятно ще зависят изцяло от пазарните условия“, коментира анализаторът на „Барклис“ (Barclays) Майкъл Маклин. 

Източник: БТА

Американският технологичен концерн „Амазон“ (Amazon.com) прогнозира приходи за четвъртото тримесечие значително над очакванията на Уолстрийт, подкрепени от силното търсене на облачни услуги, тъй като компаниите по света продължават да инвестират масово в разработването на софтуер за изкуствен интелект, предаде Ройтерс.

Акциите на „Амазон“ поскъпнаха с единадесет процента в удължената търговия, увеличавайки пазарната капитализация на компанията с около 270 милиарда долара. „Амазон Уеб Сървисиз (AWS) расте с темпо, което не сме виждали от 2022 година“, заяви главният изпълнителен директор Анди Джаси, подчертавайки силното търсене в областта на изкуствения интелект и инфраструктурните услуги.

Облачното подразделение „Амазон Уеб Сървисиз“ отчете 20 процента ръст на приходите за третото тримесечие, завършило през септември, надхвърляйки прогнозите за 17,95 процента. Това помогна на компанията да компенсира по-слабия растеж в електронната търговия, която се подготвя за празничния сезон на фона на слабо потребителско доверие.

„Отчетът потвърждава, че „Амазон“ работи на пълни обороти след година на по-слабо представяне“, коментира Итън Фелер, стратег по акции в „Закс Инвестмънт Рисърч“ (Zacks Investment Research). По думите му въпреки почти нулевия растеж на акциите през годината фундаменталните показатели на компанията са останали стабилни.

„Амазон“ прогнозира нетни продажби между 206 и 213 млрд. долара за четвъртото тримесечие, при средна прогноза на анализаторите от 208,12 млрд. долара според данни, събрани от от „Лондон сток ексчейндж груп“ (London Stock Exchange Group – LSEG).

Силното представяне на „Амазон Уеб Сървисиз“, най-големия доставчик на облачни услуги в света, последва отчетите на конкурентите „Майкрософт“ (Microsoft) и „Алфабет“ (Alphabet), които също отбелязаха ръст на приходите от своите облачни подразделения — „Азюр“ (Azure) и „Гугъл Клауд“ (Google Cloud).

„Майкрософт“, „Алфабет“ и „Мета“ (Meta) обявиха планове за по-високи капиталови разходи през следващата година, насочени към инвестиции в чипове, центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект.

Коментарите на Джаси съвпадат с тези на останалите ръководители на големи технологични концерни и показват, че големите технологични компании нямат намерение да ограничават инвестициите си в изкуствен интелект, въпреки опасенията за възможен „инвестиционен балон“.

В сряда президентът на УФР Джером Пауъл заяви, че не смята бумa на изкуствения интелект за спекулативен балон, подчертавайки, че днешните лидери в сектора „всъщност имат печалби“. По думите му инвестициите в инфраструктурата за изкуствен интелект са основен източник на икономически растеж, но могат да окажат влияние върху пазара на труда.

Облачното поделение формира малко над 15 процента от общите приходи на „Амазон“, но носи около 60 процента от оперативната печалба на компанията. Подразделението отчете 17,5 процента ръст на приходите и през второто тримесечие.

Рекламният бизнес също отбеляза силен резултат – приходите нараснаха с 24 процента на годишна база до 17,7 милиарда долара, подпомогнати от по-голям фокус върху спонсорирани продуктови обяви и нови рекламни канали и високотехнологичните колички за пазаруване.

Базираната в Сиатъл компания е отчела разходи от 1,8 милиарда долара за обезщетения при съкращения, след като във вторник съобщи за 14 000 освободени служители като част от план, който може да засегне общо около 30 000 работни места.

Нарушения в работата на „Амазон уеб сървисис“ миналата седмица доведоха до прекъсвания на множество интернет услуги по света, включително в  британската приходна и митническа агенция (HMRC) и няколко банки във Великобритания, припомня БТА. 

Източник: БТА

Китайският лидер Си Цзинпин заяви в петък пред лидерите от Азиатско-тихоокеанския регион, че страната му ще помогне за защитата на свободната търговия в световен мащаб по време на годишната среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК), която беше бойкотирана от американския президент Доналд Тръмп, предаде АП.

Си зае централно място на форума, който се провежда в южнокорейския град Гьонджу, след като Тръмп напусна страната ден по-рано след двустранната среща с китайския лидер, целяща да облекчи ескалиращата търговска война между двете най-големи икономики в света.

Двудневната среща на върха на АПЕК беше засенчена именно от разговорите между Тръмп и Си, които се проведоха в кулоарите. Американският президент определи срещата като „огромен успех“, заявявайки, че ще намали митата върху китайски стоки, докато Пекин се съгласи да възобнови износа на редкоземни елементи и да увеличи вноса на американска соя. Споразуменията между двамата лидери бяха посрещнати като облекчение за световната икономика, разтърсена от месеци на търговски напрежения.

Решението на Тръмп да пропусне срещата на АПЕК е в съответствие с неговия скептицизъм към големите многостранни форуми, традиционно използвани за решаване на глобални проблеми. Анализатори предупреждават, че този отказ може да навреди на имиджа на Съединените щати във формат, който представлява близо 40 на сто от световното население и над половината от световната търговия със стоки.

Си защитава мултилатерализма и зеленото развитие

„Колкото по-бурни са времената, толкова повече трябва да работим заедно“, заяви Си Цзинпин при откриването на срещата. „Светът преминава през период на бързи промени, като международната ситуация става все по-сложна и нестабилна“.

Той призова за поддържане на стабилността на веригите за доставки – индиректен отговор на усилията на Вашингтон да ограничи зависимостта си от китайския износ. Лидерът на Китай подчерта необходимостта от сътрудничество в развитието на зелените индустрии и чистата енергия. Китайският износ на соларни панели, електрически автомобили и други зелени технологии често е критикуван заради свръхпредлагане и натиск върху местните производители в други страни.

Това е първото посещение на Си Цзинпин в Южна Корея от 11 години насам. В петък китайският лидер ще се срещне отделно с президента на Южна Корея И  Дже-мьон и новия японски премиер Санае Такаичи.

Китайският лидер заяви още, че страната му ще продължи да отваря икономиката си, като премахне бариерите пред чуждестранните инвестиции, разшири програмата за безвизово пътуване и открие 22 нови пилотни зони за свободна търговия.  

Обещанията на Си контрастират с критиките от страна на редица западни партньори, включително Европейския съюз, чиито лидери нееднократно са обвинявали Пекин в предоставяне на преференциални условия за местните компании за сметка на чуждестранните инвеститори. Европейските институции настояват Китай да осигури равнопоставен достъп до своя пазар и да прекрати практиките, които нарушават конкуренцията.

Решението на Китай да използва контрола си върху веригите за доставки на редки земни елементи като инструмент на икономическо влияние допълнително изостри напрежението с редица търговски партньори извън САЩ. Тези елементи са ключови за производството на автомобили, батерии и микрочипове, а ограниченията върху износа им доведоха до глобален натиск върху държавите да намалят зависимостта си от китайски суровини.

Паралелно с това Китай предприема действия, за да намали собствената си зависимост от Съединените щати в областта на стратегическите технологии. Комунистическата партия обяви нов петгодишен план, насочен към постигането на технологична самостоятелност и пробиви във високотехнологичните отрасли, особено в производството на чипове. Основната цел е създаването на независими вериги за доставки, които да гарантират технологичната и икономическата сигурност на страната.

АПЕК е изправена пред сериозни предизвикателства

Създадена през 1989 г., организацията АПЕК е замислена като платформа за свободна и отворена търговия и ускорена регионална интеграция. Днес обаче регионът е изправен пред редица предизвикателства – стратегическата конкуренция между САЩ и Китай, уязвимостта на глобалните вериги за доставки, демографските промени и ефекта на изкуствения интелект върху пазара на труда.

Икономическата стратегия на Вашингтон все повече се фокусира върху конкуренция, а не сътрудничество с Китай. Повишените мита и политиката „Америка на първо място“ на Тръмп разтърсиха пазарите и поставиха под въпрос устойчивостта на глобализацията.

Лидери и представители на 21 икономики от региона участват в срещата, за да обсъдят икономическото сътрудничество и общите предизвикателства. Като домакин южнокорейският президент И  Дже-мьон призова за по-голяма солидарност и прагматичност.

„Очевидно е, че невинаги можем да заемаме една и съща позиция, тъй като са заложени националните ни интереси. Но можем да се обединим около крайната цел – споделено благоденствие“, заяви той. „Надявам се, че ще проведем откровени и конструктивни дискусии за това как можем да реализираме визията на АПЕК в условията на новото предизвикателство, което представлява бързо променящата се международна икономическа среда“, добави той.

Баланс между конкуренцията и сътрудничеството

Въпреки оптимистичните послания на американския президент след 100-минутната среща между Тръмп и Си експерти предупреждават, че напрежението между двете страни остава. Двете държави се конкурират за доминиращи позиции в производството и разработването на нови технологии, включително изкуствения интелект.

„Фактът, че лидерите на двете най-големи икономики в света се срещнаха и се договориха да оттеглят най-крайните си търговски заплахи, помогна да се избегнат най-лошите сценарии за световната търговия“, коментира Лейф-Ерик Ийзли, професор по международни изследвания в университета „Иуа Уоменс“ (Ewha Womans University) в Сеул. „Но АПЕК трябва да бъде повече от място за примирие в търговската война. Необходими са по-мащабни многостранни усилия за справяне с икономическите предизвикателства, включително борбата с протекционизма и хармонизирането на правилата за устойчива търговия“.

Южна Корея настоява за съвместна декларация

Южнокорейските домакини изразиха желание срещата да завърши с обща декларация – нещо, което не беше постигнато през 2018 г. в Папуа-Нова Гвинея поради разногласия между САЩ и Китай.

Министърът на външните работи Чо Хюн обаче предупреди, че изработването на документ, който изрично подкрепя свободната търговия, е малко вероятно. Вместо това се очаква декларация с по-широк обхват, която да подчертава мира и просперитета в региона.

Под мотото „Изграждане на устойчиво бъдеще: свързване, иновации, просперитет“ Южна Корея поставя акцент върху сътрудничеството в областта на изкуствения интелект и справянето с демографските предизвикателства, свързани със застаряването и ниската раждаемост. Участниците в срещата се очаква да обменят опит и да обсъдят общи стъпки за създаване на нови стратегии за растеж в условията на бързо променящата се глобална икономическа среда. 

Китай ще бъде домакин на срещите на АПЕК през следващата година. Очаква се Пекин да постави акцент върху устойчивия растеж, зеления преход и дигиталната трансформация като водещи теми на следващото издание на форума.

Източник: БТА