България има потенциал да реализира годишна брутна добавена стойност (БДС) от над 140 млн. евро от около 22 000 чужденци, посетили страната за медицински туризъм, показва проучване на работна група, инициирана от министъра на туризма Мирослав Боршош за развитието на този сегмент. Данните бяха представени в Националния пресклуб на БТА.

Според пасивния сценарий в доклада годишният брой на чуждестранните пациенти, които целенасочено търсят здравни услуги в България, генерира около 30 млн. евро БДС, съобщи адвокат Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация. При реалистичен сценарий с 12 000 пациенти БДС се оценява на около 72 млн. евро, а при оптимистичен вариант с 22 000 пациенти – на над 140 млн. евро, допълни тя.

Изнесените данни и фактите показват, че България има сериозен капацитет в медицинския туризъм – както по отношение на легловата база, така и на броя и квалификацията на специалистите, коментира министърът на туризма Мирослав Боршош. Той посочи, че развитието на сектора е в синхрон с политиката за регионално развитие, създаване на работни места, задържане на млади лекари и подобряване на възнагражденията им ,както и възможността да работят във високо конкурентна и технологична среда.

Свилена Димитрова уточни, че приходите от медицински туризъм се разпределят както пряко в здравния сектор, така и чрез косвена заетост в съпътстващите дейности. Очаква се при реалистичния сценарий да бъдат създадени между 1000 и 1500 нови работни места. По думите ѝ това ще доведе до активизация в туризма и хотелската индустрия, особено около лечебни заведения и медицински центрове, както и до разширяване на уелнес и спа услугите, предоставяйки възможност на пациентите, които първоначално са преминали през някакво по-сериозно медицинско лечение, впоследствие да използват и рехабилитация и спа услуги. Това, от своя страна, означава назначаване на повече масажисти, рехабилитатори, козметици и специалисти по комплексни грижи и като цяло ще даде възможности за задържане на медицински кадри в страната

Най-силен ефект се очаква в курортните зони с балнео и спа традиции – Велинград, Хисаря, Наречен, Сандански, Девин, Павел баня, Кюстендил, Варна и Банкя. Според проучването най-перспективни области за привличане на чуждестранни пациенти са денталната и репродуктивната медицина, пластично-възстановителната и естетична хирургия, физикалната и рехабилитационната медицина и ортопедията. В тези сектори според проучването по естествен път ще се създаде и хармонична връзка между медицината и балнео и спа процедурите, които страната ни би могла да предложи на същите пациенти в перспектива.

За да се реализира този потенциал, е необходима национална маркетингова стратегия, насочена към чуждите пазари, както и предвидима и стимулираща регулаторна среда, е записано в доклада.

Министър Боршош подчерта, че анализът ще послужи за основа през следващата година да бъдат обединени усилията на държавните институции, общините, висшето образование и бранша за изработване на цялостна концепция за развитие на медицинския туризъм.

Председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и президент на Европейската СПА асоциация Сийка Кацарова заяви, че е впечатлена от темпа на работа на групата и даде пример с Хърватия, която инвестира 360 млн. евро от Плана за възстановяване и устойчивост за здравен туризъм и още 300 млн. евро за модернизация на здравната инфраструктура. Тя посочи, че развитието на медицинския туризъм е кауза за нея и изтъкна важността той да бъде промотиран от държавата.

Проучването разкрива за първи път в дълбочина разреза на възможностите, които предоставя за страната ни развитието на медицинския туризъм, и показва, че има потенциал за значителни преки постъпления от чуждестранни пациенти, които ще дадат както директен ефект в здравеопазването, така и косвени ефекти върху секторите транспорт, хотелиерство, ресторантьорство, търговия, застраховане и други. Това развитие ще подпомогне устойчивостта на здравната система, посочи Свилена Димитрова. По думите ѝ в момента все повече пациенти търсят алтернатива и възможност да се лекуват на пазари, които са по-достъпни и като цена, и като време за предоставяне на услугата.

Данните от доклада показват, че страната разполага с необходимата кадрова и материална обезпеченост, за да развива медицински туризъм, без това да влияе негативно върху достъпа на българските пациенти до здравни услуги. Свилена Димитрова отбеляза, че българите са с една от най-добрите степени на достъпност до здравеопазването и имат най-бърз достъп до специалист в сравнение с целия Европейски съюз ,като допълни, че България може да си позволи, инвестирайки в това перо, да разшири кръга на пациенти, които ще се обърнат към нея. 

Източник: БТА