Свържете се с нас

Култура

Роберто Стабиле: Киното е най-меката форма на дипломация

Отдавна исках да говорим. Първият ни опит беше по Zoom – аз в Испания, докато документалният ми сериал в развитие „Eat a Book“ беше селектиран на телевизионния и кино фестивал в Толедо, а Роберто Стабиле – в Рим, в Чинечита. Връзката беше ужасна, думите се губеха, разговорът за киното остана недовършен.

Тъкмо затова бях истински щастлива да го срещна на живо в София – на прожекцията на майсторски направения и вълнуващ филм „Fuori“ на Марио Мартоне.

Стабиле беше гост на кино-литературния фестивал на Жаклин Вагенщайн и издателство „Колибри“ – Синелибри. Седнахме на последния ред в опразненото кино „Люмиер“ след прожекцията и говорихме за кино. Докато охраната ни молеше да си тръгнем, а аз – за „още две минути… с Роберто Стабиле“.

Кой е Роберто Стабиле

Роберто Стабиле е сред ключовите дипломати на италианското кино. Днес оглавява международните отношения и специалните проекти към Direzione Generale Cinema e Audiovisivo на италианското Министерство на културата (DGCA–MiC) и работи от името на Cinecittà за глобалното позициониране на италианската аудиовизуална индустрия. Той стои зад координацията на Italian Pavilion на Кан, Берлинале, Венеция, както и зад стратегическите програми за дистрибуция, копродукции и локационен маркетинг на Италия.

„Италия иска да бъде възприемана като стратегически партньор – с ясно структурирани фондове за международна дистрибуция, стимули за копродукции и атрактивни условия за снимки,“ казва Стабиле в серия публични разговори около European Film Market и TIFF, където представя и механизма International Distribution Fund – инструмент за подкрепа на ПиА (P&A) разходите на чуждестранни дистрибутори за италиански филми.

В интервю за Cineuropa Стабиле подчертава, че международното присъствие на Италия е „знак за последователност и близост към ключови партньори“, а целта е „връзки, обмен и видимост за новото италианско кино“.

Във VeneziaNews той говори за философията senza confini – „без граници“ – и за три стълба на стратегията: подкрепа за дистрибуция, насърчаване на копродукции, активно привличане на чужди продукции в Италия – точно както ги очертава и в нашия разговор.

В CinecittàNews Стабиле прави „баланс“ на италианското присъствие: акцент върху срещите между продуценти, целенасочени B2B формати и последователна комуникация на италианските стимули (национален данъчен кредит до ~40% и регионални инструменти).

А глобалният контекст? Чинечита преживява амбициозен план за обновяване на студийната инфраструктура и капацитет до 2026 г., като се стреми да утвърди ренесанса на „Холивуд на Тибър“ въпреки политическата несигурност около трансатлантическите отношения.

A ето го и нашето бързо интервю „senza confini“ (без граници, бел. а.):

Искра Ангелова: Извинявайте, без камера съм. Това ви е вторият път в България? Как се чувствате досега?

Роберто Стабиле: Това ми е вторият път в България и съм наистина щастлив да съм тук на този фестивал, защото е много важен момент за промоцията на италианското кино и за културния обмен между Италия и България. Много е хубаво. 

България има енергия и любопитство, млади режисьори и оператори, които разказват силни човешки истории и го правят със смели естетики, които могат да бъдат чути в Европа. Именно това е смисълът на senza confini – да намериш общ език отвъд границите. Много добре се чувствам тук.

Нещата, които политиците не могат да направят, вие ги постигате чрез диалог за изкуство. Но какво става, когато сме изправени пред война, голяма война – сякаш светът върви в погрешна посока и обществата се затварят в себе си. Тогава тази глобална работа, която вършите – да строите мостове между културите – има ли бъдеще? Песимист ли сте?

Не, аз съм винаги оптимист. Киното винаги го е имало, културата винаги е съществувала – дори в много по-тежки военни времена от тези – и съм сигурен, че ще я има и занапред. Убеден съм, че културата може да ни помогне да преодолеем и да посрещнем конфликтите по различен начин.

Чинечита винаги е била символ на Италия, на италианската идентичност, а сега и на глобална отвореност. Кой е най-големият риск/предизвикателство да се балансират културата и наследството на Италия с модерната ѝ амбиция да е международен хъб за кино?

Това са иконични студиа. Някога центърът на La dolce vita тръгваше от Чинечита, това беше „Холивуд на Тибър“.

Сега правителството направи много важна инвестиция, за да обнови студиата и да ги приведе към нуждите на глобалния пазар и със сигурност в края на ремонтите, тоест през 2026 г., това ще бъде един от основните европейски хъбове за кино.

Но трябва да помним, че никаква инвестиция в технологии и структури не може да даде това, което Чинечита има в ДНК-то си – майсторите и уменията, които направиха нейната история. Лесно е да построиш студио, да го модернизираш, да похарчиш куп пари, да сложиш най-добрите технологии, да го направиш най-високото или най-голямото – но след месец-два някой друг ще построи още по-голямо студио с още по-добри технологии.

Това, което Чинечита има, а никой друг в света няма – е сърцето и душата на хората, които работят вътре, традицията, италианското „умение да правим кино“, което се предава от поколение на поколение. Трябва да помним, че Италия е страната с най-много „Оскари“ в света за всичко зад кадър – за способностите на нашите техници.

Златната ера на La dolce vita, на Фелини, Еторе Скола, Де Сика, Антониони, Висконти, школата… Обожавам италианското кино до смърт. И после дойде един спад. Сега бавно то, киното ви, се изправя отново. Но какво стана междувременно?

Това е проблем на всички култури, които имат велико минало зад гърба си. Когато имаш кино с майстори като тези, които току-що споменахте – моделирали поколения кинотворци по света – не е лесно да надскочиш този момент и да изградиш и нова „star system“ („звездна система“, бел. а.) от нови режисьори. Нормално е да има период на тишина и да се живее от славата на миналото. Сега, за щастие, имаме много режисьори – млади и не чак толкова млади, и съвсем прохождащи, и малко по-зрели – които са познати в света, разпознаваеми са и правят „експортни“ филми, които връщат италианското кино на всички фестивали и пазари.

Да, имах шанса да направя интервю с Паоло Дженовезе, сега – с Марио Мартоне, имате  Сорентино, Торнаторе. Но… да се върнем на вас. Къде се чувствате най-добре като посланик на вашето кино? В самолета ли? На терен? 

Аз никога не съм бил на снимачна площадка, защото съм свикнал на много бързи ритми, а за мен сетът е твърде бавен, ужасно скучен. Не мога да стоя на място, където за две минути сцена трябва да се снима един–два дни. Така че единственото място, където не се чувствам у дома, е точно сетът.

Над какво сте концентрирали усилията си сега?

В зависимост от териториите, където работим, се опитваме да водим различни форми на интернационализация на нашата индустрия. Основно следваме три линии.

Първата е подкрепа на дистрибуцията на готовия продукт – комерсиализация и промоция на италиански произведения – и обясняваме стимулите, които италианската държава дава на тези, които купуват италиански филми и ги пускат в кината. Има мярка, която се нарича Film Distribution Fund и покрива до 50 000 евро всички P&A разходи, които чужд дистрибутор прави, за да разпространи филма.

Втората линия е увеличаване на копродукциите – създаваме поводи за среща между италиански и чуждестранни креативни хора и продуценти, свързваме ги и се стараем да възникват нови копродукционни проекти.

Третата линия е презентиране и „продаване“ на Италия като снимачна локация – разказваме за държавните стимули, регионалните стимули, услугите на филм комисиите, красотите на територията и се стараем да привлечем в Италия чужди продукции. И според страната, в която работим, и според типа индустрия там, прилагаме една, две или и трите линии.

Идеалното е да се участва във всички възможности за срещи между професионалисти от нашата страна и вашата – събития в Италия или на главните фестивали като Кан, Берлин, American Film Market. Всеки път, когато сме в чужбина, се стараем да организираме срещи за нашите продуценти с чужди продуценти.

Тази година бях отново на Международния аудиовизуален пазар в Рим, та там – на панела за документалните копродукции се говореше: „Да, искаме международни копродукции, но, молим ви, да са насочени изключително към италианската публика.“ Нормално е, щом е за италианска телевизия – но дали, в новите политически контексти, не стана по-трудно да работим заедно?

Не, мисля, че е по-лесно, защото сега всички сме свързани – и е по-просто да се намери точният партньор за проекта.

Стратегията на Стабиле

1) Дистрибуция: Италия въвежда международен фонд за дистрибуция, покриващ P&A разходи на чужди дистрибутори (до фиксиран таван) – с цел да увеличи броя италиански филми, достигащи до киносалони по света.

2) Копродукции: целево свързване на италиански продуценти с партньори от Европа и извън нея чрез пичинги, павилиони и индустриални форуми.

3) Локации: позициониране на Италия като снимачна дестинация – национални и регионални стимули, услуги на филм комисии, „марка Чинечита“.

„Киното е най-меката форма на дипломация“ – тази негова мисъл минава през нашия разговор като нишка. И в нея има малко от онзи последен ред на „Люмиер“ – където, когато филмът свършва, разговорът започва. В епоха на затваряния и страхове, Стабиле настоява за обратното: вратата да остане отворена.

Източници и позовавания

CinecittàNews – Un bilancio della presenza italiana allo EFM 

VeneziaNews – Senza confini. Incontro con Roberto Stabile 

Cineuropa – Roberto Stabile – Head of International Relations, ANICA 

FRED Film Radio – интервю за статута „Country in Focus“ на Италия на EFM и ролята на MiC/Cinecittà.

Variety – Italy Doubles Film Distribution Fund, Expands to Streaming 

TIFF / ICE – събития и представяния на италианския дистрибуционен фонд, участие на Роберто Стабиле.

Reuters – Cinecittà’s comeback plan

Източник: Offnews.bg

Култура

Протест: Камен Калев отказа “Златен век“ – срещу управление, което не зачита върховенството на закона

В навечерието на Деня на народните будители Министерството на културата отличи 36 творци, артисти, читалищни и научни дейци с държавната награда „Златен век“. Един от номинираните – режисьорът Камен Калев („Източни пиеси“, „Островът“, „С лице надолу“, „Февруари“) – отказа отличието. Вместо да излезе на сцената в галерия „Средец“, той внесе в приемната на ведомството кратка декларация, с която мотивира отказа си.

„Отказът ми от наградата е форма на протест срещу настоящото политическо управление на държавата, чиито формални и неформални ръководители не зачитат върховенството на закона и застрашават демокрацията в страната ни“, заявява Калев. Той уточнява, че решението му не е насочено лично към министър Мариан Бачев и „не е провокирано от събитията около него през последните дни“.

Какво се случи на церемонията

Церемонията се проведе в галерия „Средец“. Министърът на културата Мариан Бачев изнесе слово, в което – на фона на шумния дебат около неговата детска театрална школа „Аркадия Фюжън Арт“ – акцентира върху ролята на културното образование:

„Неслучайно от много години работя с деца, защото знам, че в образованието на тези деца, когато им посееш зрънцето на любовта към изкуството… се крие пътят към изграждането на смислени хора“, каза Бачев. По-рано през деня той заяви пред журналисти, че не е знаел за проблем с помещенията на школата в читалище „Николай Хайтов – 1936“.

Сред носителите на отличието, които приеха наградите, са:

-с най-висока степен „огърлие“ – директорът на РИМ–Русе проф. Николай Ненов, актьорът Руси Чанев, певицата Йорданка Христова;

-със „Златен век“ – звезда – арх. Стефан Стайнов, пианистът проф. Иван Дреников, балетният артист и педагог Бойко Неделчев, оперната певица Веселина Кацарова, писателите Весела Люцканова и Здравка Евтимова;

-с почетен знак печат на Цар Симеон Велики – златен – генералният директор на БТА Кирил Вълчев, режисьорите Владимир Краев и Пантелей Цанков, сценаристът проф. д-р Марин Дамянов, дългогодишният директор на ДКТ–Бургас Христина Арсенова-Андреева, журналистът и кинодраматург Зелма Алмалех, актрисата Янина Кашева, изследователят и автор Неда Антонова, Карен Алексанян („Двор на Кирилицата“ – Плиска);

-с печата – сребърен (грамота и парична награда) – режисьорът и аниматор Велислав Казаков, сценаристката доц. д-р Невелина Попова, зам.-директорът на РНБ „П. Р. Славейков“–В. Търново д-р Иван Ангелов, сценаристът и бивш ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев, писателят Христо Славов.

Именно тази степен е била предвидена и за Камен Калев.

Плакети „Принос в развитие на културата“ получиха още: доц. д-р Христо Попов (НАИМ–БАН), ръководителката на школа по класически и модерен танц Вероника Братанова-Димитрова, продуцентът и художник Весела Данчева-Богданова, писателката и поетеса Мария Пеева, ансамбъл „Китна Тракия“ – Хасково, проф. Банко Банков, чл.-кор. проф. Владко Панайотов, поетът и журналист Венко Евтимов, поетесата Маргарита Петкова, доц. Петър Хаджинаков, писателката Албена Фурнаджиева.

Защо отказът е важен – и защо не е прецедент

Решението на Камен Калев носи ясна политико-етична заявка: артист приема признанието на общността, но отказва държавния знак, когато смята, че той прикрива дефицити на върховенството на правото. Подобен акт не е прецедент.
Преди осем години писателят и драматург Стефан Цанев отказа „Златен век“ (тогава връчен от министър Вежди Рашидов) с аргумент, че сред наградените е и Димитър Иванов („Митю Гестапото“), последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС. И в двата случая става дума за принципна позиция – не срещу творческата общност или срещу самото отличие, а срещу символичната рамка, в която държавата го връчва.

Контекстът: напрежение в културния сектор и остри реакции

От седмица културният сектор е разтърсен от скандал около детската театрална школа „Аркадия Фюжън Арт“ и публичния спор между министър Бачев и кмета на район „Изгрев“ за започнала проверка на дейността в читалище „Николай Хайтов – 1936“. В отделна позиция Съюзът на артистите осъди всякакви прояви на насилие и посегателство срещу човешкото достойнство, настоя за презумпцията за невинност и поиска от институциите бързина и прозрачност.

Отказът на Камен Калев се появява именно на този фон – и добавя нов пласт към разговора: легитимността на жестовете на държавата в очите на творците, когато доверието към институциите е разклатено.

Какво следва

Декларацията на Калев е подадена официално в приемната на Министерството на културата. Не е известно дали ведомството ще направи отделен коментар по отказа. Междувременно списъкът с останалите отличени е факт, а „Златен век“ продължава да бъде най-високото държавно отличие в сектора – и алтернатива за лична позиция, когато носителят прецени, че такава е нужна.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Култура

Протест: Камен Калев отказа “Златен век“ – срещу управление, което не зачита върховенството на закона

В навечерието на Деня на народните будители Министерството на културата отличи 36 творци, артисти, читалищни и научни дейци с държавната награда „Златен век“. Един от номинираните – режисьорът Камен Калев („Източни пиеси“, „Островът“, „С лице надолу“, „Февруари“) – отказа отличието. Вместо да излезе на сцената в галерия „Средец“, той внесе в приемната на ведомството кратка декларация, с която мотивира отказа си.

„Отказът ми от наградата е форма на протест срещу настоящото политическо управление на държавата, чиито формални и неформални ръководители не зачитат върховенството на закона и застрашават демокрацията в страната ни“, заявява Калев. Той уточнява, че решението му не е насочено лично към министър Мариан Бачев и „не е провокирано от събитията около него през последните дни“.

Какво се случи на церемонията

Церемонията се проведе в галерия „Средец“. Министърът на културата Мариан Бачев изнесе слово, в което – на фона на шумния дебат около неговата детска театрална школа „Аркадия Фюжън Арт“ – акцентира върху ролята на културното образование:

„Неслучайно от много години работя с деца, защото знам, че в образованието на тези деца, когато им посееш зрънцето на любовта към изкуството… се крие пътят към изграждането на смислени хора“, каза Бачев. По-рано през деня той заяви пред журналисти, че не е знаел за проблем с помещенията на школата в читалище „Николай Хайтов – 1936“.

Сред носителите на отличието, които приеха наградите, са:

-с най-висока степен „огърлие“ – директорът на РИМ–Русе проф. Николай Ненов, актьорът Руси Чанев, певицата Йорданка Христова;

-със „Златен век“ – звезда – арх. Стефан Стайнов, пианистът проф. Иван Дреников, балетният артист и педагог Бойко Неделчев, оперната певица Веселина Кацарова, писателите Весела Люцканова и Здравка Евтимова;

-с почетен знак печат на Цар Симеон Велики – златен – генералният директор на БТА Кирил Вълчев, режисьорите Владимир Краев и Пантелей Цанков, сценаристът проф. д-р Марин Дамянов, дългогодишният директор на ДКТ–Бургас Христина Арсенова-Андреева, журналистът и кинодраматург Зелма Алмалех, актрисата Янина Кашева, изследователят и автор Неда Антонова, Карен Алексанян („Двор на Кирилицата“ – Плиска);

-с печата – сребърен (грамота и парична награда) – режисьорът и аниматор Велислав Казаков, сценаристката доц. д-р Невелина Попова, зам.-директорът на РНБ „П. Р. Славейков“–В. Търново д-р Иван Ангелов, сценаристът и бивш ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев, писателят Христо Славов.

Именно тази степен е била предвидена и за Камен Калев.

Плакети „Принос в развитие на културата“ получиха още: доц. д-р Христо Попов (НАИМ–БАН), ръководителката на школа по класически и модерен танц Вероника Братанова-Димитрова, продуцентът и художник Весела Данчева-Богданова, писателката и поетеса Мария Пеева, ансамбъл „Китна Тракия“ – Хасково, проф. Банко Банков, чл.-кор. проф. Владко Панайотов, поетът и журналист Венко Евтимов, поетесата Маргарита Петкова, доц. Петър Хаджинаков, писателката Албена Фурнаджиева.

Защо отказът е важен – и защо не е прецедент

Решението на Камен Калев носи ясна политико-етична заявка: артист приема признанието на общността, но отказва държавния знак, когато смята, че той прикрива дефицити на върховенството на правото. Подобен акт не е прецедент.
Преди осем години писателят и драматург Стефан Цанев отказа „Златен век“ (тогава връчен от министър Вежди Рашидов) с аргумент, че сред наградените е и Димитър Иванов („Митю Гестапото“), последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС. И в двата случая става дума за принципна позиция – не срещу творческата общност или срещу самото отличие, а срещу символичната рамка, в която държавата го връчва.

Контекстът: напрежение в културния сектор и остри реакции

От седмица културният сектор е разтърсен от скандал около детската театрална школа „Аркадия Фюжън Арт“ и публичния спор между министър Бачев и кмета на район „Изгрев“ за започнала проверка на дейността в читалище „Николай Хайтов – 1936“. В отделна позиция Съюзът на артистите осъди всякакви прояви на насилие и посегателство срещу човешкото достойнство, настоя за презумпцията за невинност и поиска от институциите бързина и прозрачност.

Отказът на Камен Калев се появява именно на този фон – и добавя нов пласт към разговора: легитимността на жестовете на държавата в очите на творците, когато доверието към институциите е разклатено.

Какво следва

Декларацията на Калев е подадена официално в приемната на Министерството на културата. Не е известно дали ведомството ще направи отделен коментар по отказа. Междувременно списъкът с останалите отличени е факт, а „Златен век“ продължава да бъде най-високото държавно отличие в сектора – и алтернатива за лична позиция, когато носителят прецени, че такава е нужна.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Култура

“Невинен до доказване на противното“: как публичният процес изпревари съдебния по случая “Росен Белов’

В следващите редове няма да присъдим вина. Ще подредим наличните към момента парчета информация – кои са факти, кои са твърдения и къде обществената емоция изпреварва правото. Защото по делото „Росен Белов“ публичният процес вече върви с пълна сила, а съдебният тепърва предстои.

Какво е сигурно към момента

Софийският градски съд промени мерките за неотклонение и остави под стража четиримата обвиняеми по случая: д-р Станимир Хасърджиев, актьора Росен Белов, гръцкия модел Анастасиос Михайлидис и бившия военнослужещ Симеон Дряновски. Заседанието бе при закрити врати заради интимни подробности; решението е окончателно.

Новото обстоятелство: малко след въвеждането в ареста актьорът Росен Белов е получил тежка криза, колабирал е; на място е извикан лекар, поставена е успокоителна инжекция, преценено е, че може да остане задържан.

Тук приключват проверимите факти. Оттук нататък медийната картина се опира предимно на две първични версии:

показанията на 20-годишния мъж, който твърди, че е бил дрогиран и принуждаван към сексуални действия;

показанията на гръцкия участник Анастасиос Михайлидис, който твърди, че момчето е било на партито по собствено желание и че той не е видял насилие.

Защо е важно да знаем кой говори

Голямата част от разказите в медиите се препредават по показанията на „момчето“ – включително драматичният момент с бягството през балкона. Същевременно гръцкият свидетел заявява, че е напуснал „30 минути след началото“, че „не е видял някой да употребява наркотици или да е бил връзван“, че е готов да се подложи на тест и че „момчето е било на партито по собствено желание“, дошло „заедно с актьора“ и контактувало с домакина през приложение за гей запознанства.

Това не обезсилва ничии показания – просто поставя две конкуриращи се версии, които са предмет на разследване, експертизи и съд. Затова всички внушения от типа „всичко е ясно“ са преждевременни. Правилото е едно: невинен до доказване на противното.

Какво казват защитите в подкрепа на Росен Белов (публикуваме ги в цялост)

Тук следват пълни цитати от публично изразени позиции на хора и институции. Редактирани са единствено правописно (ако е нужно), без съкращения и без смислова намеса.

В мрежата се появиха изказвания, които поставят на първо място „неудобния“ Росен, който е дългогодишен и много активен синдикален председател на Театър „София“. През годините той е провел много битки за екипа. Преборил се е за увеличаването на заплатите, повдигал е въпроса за начина, по който се провеждат конкурсите за директор или изваждал наяве нередности в управлението на театъра. В мрежата негови колеги твърдят, че това е причината за скалъпен скандал срещу него, „Росен изгоря,“ пишат те. Че е платил най-тежката цена за един актьор – да не бъде разпределян в роли, че се е обидил на колегите си, защото не се борели с него за общия им интерес, станал „по-нервен и избухлив“. Допуска се, че е изгубил битката срещу „силните на деня“.

1) Милен Николов, актьор

„Росен Белов е мой приятел от над 25 години и смея да твърдя, че го познавам доста добре. Не вярвам в нещата, в които го обвиняват… Информацията се подава едностранно и то само и единствено в определена посока – Росен Белов.
Не открих никъде сведения… кога се е случило събитието; как се казва „потърпевшият“; какво е неговото минало; мнения на лекуващи доктори; данни от медицинска експертиза; разказ на съседите… Обикновено полицаите имат камери… а сега…
Днес е делото срещу Росен. Много ми се иска да вярвам, че то ще бъде гледано обективно и безпристрастно… Аз вярвам, че Росен е невинен!“

2) 

Бойко Богданов, режисьор (бивш директор на Театър „София“ и „Сълза и смях“)

„По принцип сексуалните, а особено хомосексуалните скандали ВИНАГИ са сладка мръвка за обществото, жадуващо клюки и зрелища – NIL NOVI SUB SOLE.
…но гюрултията около Росен БЕЛОВ не е читава. Работил съм с този актьор, познавам душичката му – чиста, светла, всеотдайна, градивна и екзотично талантлива.

Считам себе си за добър човеколог с верен психологически рентген – и не мога да допусна в акъля си в сянката на Роската да се крие сатанински Калигула – просто нещо не ми се връзва тая работа с видяното, преживяното и УСЕТЕНОТО.

Не вярвам и на „компетентните“ органи, тъй като не ги броя за компетентни, а за манипулативни.

Бих искал сега да съм в БГ и топло да го прегърна, независимо от репутацията ми на „сексуален расист“ и да му вдъхна приятелска сила с пожелание да не позволи да го сринат.

…а Бачев Мариян също е безспорно ярко талантлив аркашка, но НЯМА НИКАКВО МЯСТО в стола, на който са седяли Петко Славейков, проф.Шишманов, а в по-новото време и проф. Ивайло Знеполски.“

3) Василена Радева, режисьор

„От дни съм се смълчала в ужас как примката на гнусните политически инсинуации се затяга… И как по показания на съмнителни свидетели и „потърпевши“ може да се поставя на карта живота… Не вярвам, че е проявил такава форма на насилие… Вярвам, че е удобно да бъде „накиснат“… А за всички, които побързаха да осъдят Росен Белов… споделям думите на Милен Николов.“

4) Мария Касимова Моасе (писател и журналист)

„Откровено ще кажа на цялата онлайн общественост какво мисля по този случай, защото той е много показателен за реакциите ни в социалните мрежи.

Всеки може да има препоръки, негативни оценки или непоносимост към всеки човек, застанал на ръководен и обветрен политически или социално важен пост. В това е смисълът на демокрацията. Но те трябва да се основават на факти от професионалния живот на този човек, не на догатки, интерпретации с юрганен дъх, категоризации на едро, общи внушения, генерално окепазяване и така нататък.

Аз също познавам актьора Росен Белов и съм работила с него както в школата с децата, където се поставяха текстове, които написах специално за тях, така и в други постановки, където съм работила като драматург. Познавам този човек само като колега, за когото не мога да кажа нищо лошо. Знам, че е малко като „добър човек, винаги поздравява“, но това е истината. Оттам нататък са следствените органи и експертизата на онези, които знаят какво правят.

Този случай се отнася до мен толкова, колкото се отнася и до всеки друг извън кръга на престъплението, включително Мариан Бачев, който е мой приятел от детските години и по стечение на обстоятелствата – в момента министър на културата.

Как пък инцидентът с Белов се прехвърли върху него, мога само да гадая и да се удивлявам, че още не се е прехвърлил върху мен, фризьора на Белов, стоматолога му, треньора му във фитнеса, съседите от горния и долния етаж и целия театър „София“, които са играли с него и са му давали сцена! В смисъл… нелогично е, хора, недейте! Едното няма общо с другото и нека го имаме предвид.

И още един аспект от този отвратителен случай.
Ако се докаже това, което се твърди, тези четирима човека трябва да бъдат подведени евентуално под отговорност и наказани за някакви други, доказани неща – примерно отвличане, принуда, възползване, чрез довеждане до неадекватно състояние и безпомощност, изнасилване, притежание и разпространение на наркотици, оръжие. Не знам, предполагам!

Дали са гей или не са обаче не е важно, защото наблягайки на това, отново демонизираме неоснователно всички хора с различна сексуална ориентация като престъпници. Подобна генерализация е абсолютно незряла и нечестна. Съвсем спокойно този случай можеше да е с момиче, а не момче жертва. Тогава щеше ли някой да крещи, че всички хетеросексуални хора са престъпници? Не, щяхме всички дружно да кажем, че има едни ужасни кретени, които заслужават тежък затвор и публично отричане. Нямаше да говорим какво харесват, защото нямаше да ни интересува. Ами това е с този случай. . Има едни четирима души, които вероятно са извършили ужасяващи неща с едно младо момче (не дете), от което пак вероятно са се възползвали грозно и престъпно без съгласието му.

Нека наистина сега компетентните органи си свършат работата.

ПП Поради незрели желания на хора да обиждат публично от мрежата, не допускам коментари. Пишете си ги по стените, ако обичате. Аз вече не търпя злоба и невъзпитание.“

5) Георги Златарев, актьор

„Да се включа и аз. Росен Белов ми е приятел и колега… Аз не го съдя и не приемам никой да го съди без да има всичката информация, улики и доказателства. Това мога да кажа. Дано има сили да издържи!“

6) Театър „София“ – официална позиция

„…ръководството на Театър „София“ заявява, че го отстранява от участие в представленията си до изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. На сцената ни няма място дори и за капка съмнение в почтеността на екипа ни… Разчитаме на активността на правоохранителните органи да ги потвърдят или разсеят в кратки срокове.“

7) Кметът на „Изгрев“ – позиция

„…започва незабавна проверка на дейността на „Театрална работилница Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт“… Ако се докажат нарушения… ще изискам незабавното ѝ отстраняване… Няма да допусна децата… да бъдат изложени дори и на минимален риск!“

8) Министърът на културата – позиция

„За задържането на Росен Белов научихме на 25 октомври… Уведомихме всички родители… 35 от 37 деца бяха на репетицията… Научих от социалните мрежи, че кметът… ще прави проверка… Очаквам публично да бъдат изнесени резултатите…
Колегата Росен Белов е… на граждански договор. Никога не е бил съдружник във фондацията… което е видно и от Търговския регистър…“

Кметът на „Изгрев“ пък обвини министъра, че го сплашвал. 

Бачев публикува и писмото, изпратено от родителите на децата, които се обучават в школата, адресирано до кмета на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев, председателя на читалището Йордан Христов и секретаря Лиляна Георгиева.

В писмото родителите заявяват своята категорична подкрепа към преподавателите и работата на школата:

„Ние, родителите на децата, които се обучават в Театрална работилница „Аркадия Фюжън Арт“, се обръщаме към Вас, за да изразим своята категорична подкрепа към преподавателите и цялостната дейност на школата. Театрална работилница „Аркадия Фюжън Арт“ е не само школа за театър, там нашите деца се учат на търпение, постоянство, екипност, дисциплина. Това е място, в което те се чувстват приети, защитени и вдъхновени да творят. Преподавателите работят с професионализъм, отговорност и отдаденост“, се посочва в писмото на родителите, цитирано от министъра на културата.

„Считаме, че театралната работилница осигурява безопасна, морална и подкрепяща среда за нашите деца. През годините сме виждали техния напредък и личностно израстване, благодарение на създадения дух на взаимно уважение и доверие. В тази връзка категорично заявяваме, че всякакви внушения за неморални действия, неправомерно поведение или неподходящо отношение спрямо децата са абсолютно неоснователни и не отговарят на реалността“, казват още в позицията си родителите.

„Смятаме, че проверките и вниманието на институциите следва да бъдат насочени към места, в които има реални проблеми, а не към организации, които години наред доказано работят с професионализъм, качество и човещина“, посочват още те.

Междувременно партия „Възраждане“ настоя министърът на културата да подаде оставка. В позицията на партията се твърди, че „свързаността на министъра с лица с криминални прояви буди съмнения за неговата пригодност да заема поста“.

Какво означава всичко това

Медийният разказ стъпва основно върху едната версия – на 20-годишния мъж, като в последните дни се появи и конкурентна версия – на гръцкия участник.

Нито една от двете версии сами по себе си не са „истината“ – истината се установява чрез експертизи, свидетелски разпити, артефакти, медицински данни и съдебен контрол.

Общественият натиск е огромен, но правото не е референдум – то е процедура.

Затова и трябва да се чува цялата палитра от гласове: от обвинението и „момчето“, през гръцкия свидетел, до публичните защити на Белов и институционалните реакции (Театър „София“, кметство, Министерство). И да се повтаря – не заради естетическото „равновесие“, а заради правовата необходимост – че презумпцията за невинност не е украшение, а фундамент.

В случая „Росен Белов“ залогът е двоен: човешки и институционален. Човешки – защото става дума за съдби, репутации, здраве (включително колабиране в ареста). Институционален – защото от начина, по който правораздаването ще действа тук и сега, зависи доверието към определена публична личност, което трудно се печели и лесно се губи.

Всичко останало – шумът, вайрълите, сензацията – е мимолетно. Делото в съда е онова, което остава. И там летвата е една – доказателства.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди 48 минути

Самолет на „Джетблу“ бе отклонен към Тампа след проблем, довел до ранени по време на полет

Святпреди един час

ТАСР: Планинската спасителна служба и Въоръжените сили на Словакия ще изведат сътрудничеството на ново равнище

Святпреди един час

Израел съобщи, че е идентифицирал телата на заложниците, предадени от „Хамас“ по-рано днес

Спортпреди един час

Лиа Каратанчева достигна до четвъртфиналите на сингъл на турнир по тенис в Мексико

Икономикапреди 2 часа

Икономиката на страната ще нарасне с 3 на сто тази година, прогнозират от финансовото министерство

Святпреди 2 часа

Каталунска сепаратистка партия гласува да оттегли подкрепата си за правителството на Педро Санчес

Святпреди 2 часа

МОНЦАМЕ: Монголия и Южна Корея засилват сътрудничеството в борбата със замърсяването на въздуха

Българияпреди 2 часа

Общинският съвет в Златица прие нова наредба за управление на отпадъците и актуализация на бюджета към 30 септември 2025 година

Българияпреди 2 часа

Съюзът на Българските журналисти във Велико Търново връчи за първи път наградата „Показалец“ на церемония в Регионалната библиотека „П.Р.Славейков“

Обществопреди 2 часа

Голямо факелно шествие за Деня на народните будители мина през “Люлин“

Обществопреди 2 часа

Голямо факелно шествие за Деня на народните будители мина през “Люлин“

Обществопреди 2 часа

Голямо факелно шествие за Деня на народните будители мина през “Люлин“

Святпреди 3 дни

Екоактивисти, опитали се миналата година да напръскат с боя самолета на поп звездата Тейлър Суифт, няма да влязат в затвора

Святпреди 3 дни

АЗЕРТАДЖ: Азербайджан и Китай обсъдиха създаването на Съвместен изследователски център за развитие на зелена енергия

Технологиипреди 4 дни

Може ли интернетът да “спре“?

Спортпреди 3 дни

Иван Стоянов: „Имаме сили да се борим за титлата, но трябва да останем здраво стъпили на земята“

Святпреди 3 дни

Путин подписа споразумението за стратегическо партньорство между Русия и Венецуела, с което то влезе в сила

Святпреди 2 дни

Петима доброволци от Червения полумесец бяха убити в централната част на Судан

Икономикапреди 5 дни

Тръмп обяви, че увеличава митата за Канада с още 10 процента

Святпреди 5 дни

Бурята „Мелиса“ прерасна в ураган; катастрофални наводнения се очакват в Северните Кариби

Святпреди 5 дни

Държавният секретар Рубио каза, че САЩ nроучват възможностите за разполагане на международни сили в Газа; въпросът ще се обсъди в Катар днес

Спортпреди 4 дни

Байер (Леверкузен) се върна към победите, надделя над останалия с 10 човека Фрайбург в Бундеслигата

Обществопреди 4 дни

Жълт и оранжев код за значителни валежи в цялата страна в понеделник (карта)

Спортпреди 4 дни

Левски София записа първи успех в женския волейболен шампионат

Новини