Умерен ръст в еврозоната

Според експресните оценки на Евростат, публикувани в четвъртък, икономиката на еврозоната се е разширила с 0.2% през третото тримесечие спрямо предходното и с 1.3% спрямо година по-рано, като темповете леко надхвърлят очакванията на икономистите. Резултатът е подкрепен от Франция, която бележи най-бързия си ръст от 2023 г. насам – 0.5% за периода юли – септември. За разлика от нея обаче, най-голямата икономика в еврозоната, Германия, отбелязва нулев растеж спрямо второто тримесечие след спад от 0.2% преди това.

Междувременно годишната инфлация в еврозоната се повиши до 2.2% през септември спрямо 2% предходния месец, като остава близо до целта на ЕЦБ от 2%. Това се дължи основно на по-малък спад на инфлацията при енергията – от -2% до -0.4% през септември, обясни Лагард. Очакванията са ръстът на цените леко да се забави през октомври.

Услугите дърпат напред, индустрията изостава

Лагард обясни част от икономическия напредък с ръст в сектор услуги, включително в туризма, както и с увеличените инвестиции в дигитални услуги. Много компании в блока „засилват усилията си за модернизация на ИТ инфраструктурата и интегриране на изкуствения интелект в своите операции“, посочи тя. Междувременно обаче по-високите американски мита, глобалната несигурност и повишената стойност на еврото тази година натежават на индустрията. Износът на стоки пада от март до август след ръст в началото на годината, когато американските компании се презапасяваха преди митата, а нивото на новите поръчки в индустрията предполагат, че спадът ще продължи. Икономиката ще бъде подкрепяна от по-високо вътрешно потребление на фона на ръст на реалните доходи, прогнозира Лагард.

Въпреки че търсенето на работна ръка се охлажда, безработицата в еврозоната остава близо до историческия си минимум и е 6.3%, отбеляза още управителят на централната банка.

Източник: Капитал

Примерът на Чехия обаче подкопава твърдението на Орбан, че Унгария не може да се промени. Държавите са съседки, и двете без излаз на море. Чехия винаги е разчитала на руски петрол. През 2022 г., в отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, чешкото правителство, под ръководството на премиера Петр Фиала, направи големи инвестиции в Трансалпийския петролопровод, който свързва Чехия с италианското пристанище Триест.

В същото време, чешките рафинерии в Кралупи и Литвинов адаптираха работата си към сорта брент. През април тази година чешките власти съобщиха, че вече не получават и капка руски газ.

Експерти посочват, че докато MOL, унгарският нефтен гигант, тихо променя своите технологии, липсва зелената светлина от правителството да се премине на петролопровода „Адрия“, който свързва Унгария с хърватското пристанище Омишал. Спорове има и между хърватската компания Janaf и MOL относно това, колко точно може да пренася тръбопроводът.

САЩ ще помогне в прехода

Когато двамата лидери се срещнат следващата седмица, Тръмп ще насърчи Орбан да покаже политическа воля и да се отскубне от зависимостите си от руския внос. Това може да се окаже трудно за представяне пред избирателите на Орбан. След години на поддържане на тезата, че Унгария не може да оцелее без руски петрол, той би могъл да загуби тяхното уважение.

Източник: Капитал

Решението да бъде намалена основната лихва до диапазона 3.75%-4% предизвика разногласия сред членовете на Федералния комитет по отворения пазар (FOMC), което също поражда съмнения за следващите стъпки на централната банка. „Допълнително намаляване на лихвите през декември не е предварително решен въпрос“, заяви председателят на Фед Джером Пауъл след заседанието, цитиран от Financial Times – „Ние никога не вземаме решенията предварително и в този случай решението далеч не е взето“. С тези думи според анализатори Пауъл изпраща сигнал, че иска всички опции да са отворени на следващото заседание на Фед след шест седмици.

Изказването му първоначално предизвика спад на фондовите пазари, но по-късно индексът S&P 500 се възстанови и завърши деня без промяна. Доходността по двегодишните държавни облигации се покачи до 3.6%, с ръст от 0.11 процентни пункта. Преди изявлението на Пауъл пазарите оценяваха вероятността от ново намаление през декември на 87%, но след думите му тя спадна до 74%.

Отслабване на пазара на труда

Настоящото второ поред понижение оставя лихвения процент на най-ниското му ниво от края на 2022 г. и идва след месеци на натиск от президента Тръмп за по-драстично облекчаване на условията за кредитиране. Фед посочи, че „рисковете за пазара на труда са се увеличили през последните месеци“, след като големи компании като Amazon, UPS, Target и General Motors вече обявиха съкращения на хиляди работници.

„Условията на пазара на труда постепенно се охлаждат,“ каза Пауъл, но уточни, че това е свързано основно с ограниченията върху имиграцията, наложени от администрацията на Тръмп, тъй като „няма достатъчно нови работници, които да заемат свободните позиции“, обясни той.

Източник: Капитал