Почти 40 000 са празните бюлетини при гласуването на предсрочните парламентарни избори в Нидерландия вчера. Това е с около 0,4% от избирателите и два пъти повече от предишните избори през ноември 2023 г. От въвеждането на новия метод на преброяване през 2010 г. не са подавани толкова много празни бюлетини, посочва телевизия Ен О Ес.

При празен глас човек подава бюлетина, но умишлено не маркира избор. По този начин гласът не отива за никоя партия, но гласоподавателят е преброен като  участвал в изборите. Празният глас често се разглежда като протест, според Ен О Ес. Според сайта „Ню“ празната бюлетина може да означава, че избирателят не намира нито една партия, която да отговаря на неговите разбирания и ценности. 

Освен това почти 26 000 гласа били невалидни. Това може да се дължи на факта, че хората са маркирали повече от един избор или са написали нещо на бюлетината. 

Общият брой на празните и невалидните гласове на тези избори би бил достатъчен за около един мандат. 

Точно един мандат е разместването в резултата между проевропейската социално-либерална партия Демократи 66 (Д66) и крайнодясната Партия на свободата: около 95% от преброяването на гласовете показа, двете партии ще имат равен брой депутати (26), докато екзитполът даваше на Д66 27 депутати, а на партията на Герт Вилдерс – 25. Промяната в мандатите идва от прага в избирателната система – най-малко 0,67 % от гласовете, подадени в цялата страна. Има промяна и в депутатските места и за други две партии: Народната партия за свобода и демокрация и Християндемократическият призив губят по едно място в сравнение с първата прогноза: либералите имат 22 места, а християндемократите – 18.

Макар и да не са преброени всички гласове, ясно е, че разликата между Д66 и Партията на свободата е минимална.  Според последните оповестени в медиите данни Д66 е получила 1 720 578 гласа, а Партията на свободата – 1 718 200 гласа, което прави разлика от 2378 гласа.

Разликата в броя на депутати (и гласовете) между най-големите партии никога досега не е била толкова малка от 1956 г., откакто Долната камара на парламента има 150 места, припомня Ен О Ес. Никога досега двете най-големи партии не са получавали еднакъв брой места. Три пъти обаче разликата е била само едно място. Последния път това е било през 2010 г. случвало се е през 1956 и 1959 г. 

Ако Д66 и Партията на свободата наистина получат по 26 места, тогава броят на гласовете ще определи коя партия е най-голямата и следователно коя ще може първа да се опита да сформира правителство.

На основата на екзитпола вестниците определят Роб Йетен като големия победител и изтъкват връщането на Нидерландия към центъра.

На почти всички първи страници е изобразен лидерът на Д66 Роб Йетен. „Знаме на Д66!“, гласи заглавието на „Де Телеграф“. „Йетен е големият победител“, гласи заглавието на „Волкскрант“. „Връщане към центъра“, пише „Алгемейне Дагблад“, който говори за „историческа победа“ за Д66.

Според последните данни избирателната активност е 78,4%, което е повече от предишните избори през ноември 2023 г. (77,8%). До 1970 г. гласуването на изборите беше задължително и процентът на избирателната активност се колебаеше около 94. Оттогава насам избирателната активност е по-ниска. Историческият минимум е през 1998 г., когато 73,3 % от хората са гласували, припомня Ен О Ес.

Данните от окончателното преброяване се очакват по-късно днес, а официалните резултати ще бъдат оповестени от Избирателния съвет на 7 ноември.

Резултатите от гласуването по пощата в чужбина ще бъдат известни след няколко дни. Поради малките разлики в резултатите може да отнеме още няколко дни преди да стане ясно коя партия ще спечели най-много гласове.

Гласуването по пощата на нидерландците в чужбина може да бъде решаващо, но резултатите от него ще бъдат известни най-рано в понеделник вечерта. Говорител на община Хага, която обработва тези гласове, заяви, че писмата с бюлетини, които пристигнат в понеделник, също ще бъдат преброени. Според оценки на общината става въпрос за около 90 000 гласа.

Източник: БТА