Политика
Избират кандидати за нов европейски прокурор

Правителството възложи на министъра на правосъдието Георги Георгиев да създаде Комисия по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от България, която да предложи три кандидатури, съобщиха от Министерски съвет.
Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура (ЕРРО) номинираните кандидати трябва да са действащи прокурори, съдии или следователи, чиято независимост е извън съмнение. Освен това те трябва да притежават необходимата квалификация за назначаване на висша прокурорска или съдебна длъжност и съответния практически опит в националната правна система, финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателни дела.
Според днешното решение на Министерския съвет комисията по подбора ще бъде от седем членове: двама представители на Министерството на правосъдието (единият от които – ръководител), двама представители на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, двама представители на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и един представител на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (Катедра „Наказателноправни науки“). Подборът ще премине през два етапа – проверка за допустимост на кандидатите въз основа на представените документи и публично изслушване на допуснатите кандидати.
След приключването на подбора министърът на правосъдието ще внесе за одобрение от Министерския съвет излъчените от комисията номинации.
Европейската прокуратура със седалище в Люксембург е независим орган на ЕС, който отговаря за разследването, наказателното преследване и предаването на съд за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза (измами, корупция, трансгранични измами с ДДС и др.). Тя осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор в компетентните съдилища на държавите членки. ЕРРО започна работата си на 1 юни 2021 г., в момента в нея участват 24 държави членки, всяка от които с по един европейски прокурор. ЕРРО се ръководи от европейския главен прокурор – в момента госпожа Лаура Кьовеши. Европейските прокурори упражняват надзор върху разследванията и наказателните преследвания и заедно с европейския главен прокурор сформират колегията на ЕРРО. Те се назначават с мандат от шест години, който не подлежи на подновяване. В края на този период Съветът на ЕС може да реши да удължи мандата им най-много с три години.
През юли 2020 г. Съветът на ЕС прие Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1117 за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура, съгласно което четиринадесет европейски прокурори бяха назначени за период от шест години, считано от 29 юли 2020 г. След изтегляне на жребий през април 2024 г. Съветът удължи мандата на седем европейски прокурори до 30 юни 2029 г. Мандатът на останалите седем европейски прокурори, включително на европейския прокурор от България, не беше удължен и ще приключи, както е предвидено, на 28 юли 2026 г.
Във връзка с това следва да бъдат предприети съответните действия на национално равнище за определяне на трима кандидати за европейски прокурор, от които да бъде избран европейският прокурор от България. Комитетът по подбора по Регламент (ЕС) 2017/1939 ще проведе изслушванията на кандидатите в началото на 2026 г., след което кандидатурите ще бъдат представени на Съвета. Той трябва да вземе решение за назначаването на един кандидат от България преди юли 2026 г.
Източник: Offnews.bg
Политика
Парламентарната комисия за контрол над службите не заседава за девети пореден път

Снимка parliament.bg
Парламентарната комисия за контрол над службите отново не заседава
Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения не заседава за девети пореден път. Този път в залата имаше кворум, но депутатите са отхвърлили дневния ред, каза пред БТА председателстващият комисията Златан Златанов от парламентарната група на „Възраждане“.
В дневния ред на комисията беше заложено изслушването на изпълняващия функциите председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Деньо Денев относно миналите частични избори в Пазарджик за общински съвет.
Според управляващата сглобка изборите не са представлявали обществен интерес и е имало Централна избирателна комисия, която е трябвало да се заеме със случая, каза Златанов.
Управляващите вече блокират дейността на комисията не като не идват на заседания, а като отхвърлят дневния ред. Промяната дойде, след като спрях да им приемам извинителните бележки, твърди Златанов.
Източник: Offnews.bg
Политика
Парламентарната комисия за контрол над службите не заседава за девети пореден път

Снимка parliament.bg
Парламентарната комисия за контрол над службите отново не заседава
Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения не заседава за девети пореден път. Този път в залата имаше кворум, но депутатите са отхвърлили дневния ред, каза пред БТА председателстващият комисията Златан Златанов от парламентарната група на „Възраждане“.
В дневния ред на комисията беше заложено изслушването на изпълняващия функциите председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Деньо Денев относно миналите частични избори в Пазарджик за общински съвет.
Според управляващата сглобка изборите не са представлявали обществен интерес и е имало Централна избирателна комисия, която е трябвало да се заеме със случая, каза Златанов.
Управляващите вече блокират дейността на комисията не като не идват на заседания, а като отхвърлят дневния ред. Промяната дойде, след като спрях да им приемам извинителните бележки, твърди Златанов.
Източник: Offnews.bg
Политика
Йотова: Интелигенцията трябва да участва активно във взимането на националните решения

Трудните времена, в които живеем, имат нужда от връщането на хуманитаристите, от хората на науката, от интелигенцията във взимането на националните решения. Те не са хора с луксозни идеи и професии, чрез тях говори мъдростта на вековете. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова при представянето в Гербовата зала на президентската институция на сборника „Азбука. Език. Идентичност“.
Изданието съдържа докладите от втория Международен форум за кирилицата, проведен през 2024 г. по инициатива на вицепрезидента и с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Тогава в София и Пловдив над 30 известни учени слависти от 11 държави заедно със свои български колеги дискутираха значението на славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
Първият Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“, проведен през 2022 г., събра знакови учени от 12 държави. Негов акцент беше приносът на българската държава за създаването и разпространението на кирилската азбука и за мисията ѝ да свързва Изтока и Запада, както твърди японският проф. Шигейоши Мацумае.
На събитието в Гербовата зала, на което присъстваха част от авторите на научните доклади от България, посланици на родните държави на чуждестранните участници и представители на научните среди, вицепрезидентът Йотова обяви организирането на третия Международен форум за кирилицата през месец март догодина.
„Имаме нужда да говорим за кирилицата във време на предизвикателства, които поставят технологиите, изкуственият интелект, опростяването на езиците. Да преосмислим как опазваме културното си наследство, да живеем с мисълта, че то е жива част от съзнанието и живота ни. Да говорим за славянските езици в епоха на сблъсъци и войни“, посочи вицепрезидентът.
Знак на форума отново ще бъде буквата „Б“. „Уникална е буквата „Б“, има я само в българската азбука. С нея започват и най-ценните думи – България, Бог, благодаря, благоденствие“, заяви Йотова.
Вицепрезидентът посочи в изказването си, че книжовността, писмеността и културата свързват хората. „Ако човечеството върви само по пътя на формулите, алгоритмите, изкуствения интелект, на роботизирането, на униформеното общуване – накъде отиваме? Нуждаем се от мъдростта на вековете, събрана в голямото културно наследства на антична Гърция и древен Рим, на Средновековна Европа, дългата история на православна България. В древните факти можем да открием и нашето съвремие, ненаучените уроци, но и нужните ни самочувствие и енергия“, заяви Илияна Йотова.
„Опитват се да ни заглушават и с неособено дружелюбни идеологически доктрини. Съперничеството се простря и върху историята, но те не работи за развитието, омърсява изворите и светците на славянската грамотност“, твърди вицепрезидентът. „Ние не превземаме чужди територии, далеч сме от маниакални идеи за величие, защото сме убедени в мощта на българската държава и нашето огромно духовно наследство“, каза още Йотова.
Източник: Offnews.bg
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
