Икономика
България е трета сред страните с най-евтин ток за бита в ЕС през първото полугодие на 2025 г. и на второ място по ръст на цената на газа на годишна база, отчита Евростат
През първите шест месеца на годината средните цени на електроенергията за домакинствата в Европейския съюз остават почти без промяна в сравнение със същия период на 2024 година.
Те са достигали 28,72 евро за 100 киловатчаса електроенергия при средна цена за миналогодишното първо полугодие от 28,87 евро за 100 киловатчаса, което представлява спад от 0,5 на сто. Това представлява период на ценова стабилност, въпреки че цените все още са доста над нивата отпреди енергийната криза през 2022 година.
Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на официалната страница на агенцията.
Средните цени на газа за домакинствата за същия период също се понижават – до 11,43 евро за 100 киловатчаса спрямо 12,44 евро за 100 киловатчаса година по-рано, което е понижение от 8,1 на сто.
Това сигнализира за връщане към сезонните колебания в цените на газа, характерни за периода преди енергийната криза през 2022 година.
През първото шестмесечие на настоящата година в сравнение със същия период на 2024 г. данъчното бреме за домакинствата и различните начислени такси в сметките им за електроенергия и газ са се увеличили.
Делът на данъците в крайната цена на електроенергията се увеличава до 27,6 на сто за първите шест месеца на годината спрямо 24,7 на сто през януари-юни 2024 г.
В резултат на това поевтиняването на електроенергията преди данъчното облагане все още не е отразено в крайните цени за потребителите.
В битовите сметки за синьо гориво ръстът е по-голям – до 31,1 на сто през първата половина на годината при 30 на сто през същия период на 2024 г., което показва по-нататъшно намаляване на субсидиите – главно под формата на данъчни облекчения, въведени през предходните периоди.
Големи разлики в цените на електроенергията за домакинствата в ЕС
Германия отчита най-високите цени на електроенергията през първото полугодие на 2025 г. – 38,35 евро за 100 киловатчаса, следвана от Белгия – 35,71 евро и Дания – 34,85 евро. За разлика от тях, най-ниските цени са регистрирани в Унгария – 10,40 евро, Малта – 12,44 евро и България – 13 евро. Така страната ни се нарежда да третото място сред страните с най-евтина електроенергия за домакинствата в ЕС.
В сравнение с първото полугодие на 2024 г., най-значително увеличение на цените е наблюдавано в Люксембург (+31,3 на сто), Ирландия (+25,9 на сто) и Полша (+20 на сто). На другия полюс, най-голямото намаление на цените е регистрирано в Словения (-13,1 на сто), Финландия (-9,8 на сто) и Кипър (-9,5 на сто).
Изразени спрямо стандарта на покупателна способност (СПС), цените на електроенергията са най-високи за домакинствата в Чехия (39,16 евро за 100 киловатчаса), Полша (34,96 евро) и Италия (34,40 евро). Най-ниските цени, базирани на СПС, са наблюдавани в Малта (13 евро), Унгария (15,01 евро) и Финландия (18,70 евро).
През първата половина на 2025 г. цените на електроенергията, различна от предназначената за домакинствата, в ЕС отбелязаха незначително намаление до 19,02 евро за 100 киловатчаса спрямо 19,41 евро през втората половина на 2024 г. Броят на държавите с покачване на цените е почти равен на тези с намаление.

Разликите в цените на газа за битови нужди варират в различните държави от ЕС
Цените на газа за битови нужди варират значително в различните страни от ЕС. Швеция регистрира най-високи цени от 21,30 евро за 100 киловатчаса, следвана от Нидерландия (16,17 евро) и Дания (13,06 евро). За разлика от тях, най-ниски цени се отчитат в Унгария (3,07 евро за 100 киловатчаса), Хърватия (4,61 евро) и Румъния (5,59 евро).
В сравнение с първата половина на 2024 г., най-голямо увеличение на цените в национални валути е регистрирано в Естония (+23,9 на сто), България (+23,6 на сто) и Швеция (+20,9 на сто), докато най-голямо намаление е регистрирано в Словения (-12,7 на сто), Австрия (-11,5 на сто) и Чехия (-10,9 на сто).
Изразени в стандарт на покупателна способност, най-високите цени на природния газ за домакинства са наблюдавани в Швеция (17,55 евро за 100 киловатчаса), Португалия (15,34 евро) и Нидерландия (13,80 евро). Най-ниските цени, базирани на СПС, са били в Унгария (4,43 евро), Хърватия (6,47 евро) и Люксембург (7,04 евро).
Цените на газа за небитови потребители остават без съществени промени.
През първото полугодие на 2025 г. цените на газа за небитови потребители в ЕС останаха почти без промяна, макар и с леко увеличение, след незначителни колебания в края на 2024 година. Данъчната тежест се повиши слабо от 15,2 на сто през второто полугодие на 2024 г. до 16,5 на сто, което се отрази на общите разходи за небитовите потребители.

Източник: БТА
Икономика
„Алфабет“ обяви увеличаване на печалбата си през тримесечието юли-септември

Технологичната компания „Алфабет“, която е компанията майка на „Гугъл“, съобщи в сряда за увеличение с около една трета на печалбата си през тримесечието юли-септември, предаде ДПА.
„Алфабет“ отбелязва увеличение на печалбата въпреки глоба от Европейския съюз за нарушение на антимонополно законодателство за 2,95 милиарда долара.
Нетната печалба за тримесечието се е увеличила до 35 милиарда долара, като за същия период миналата година тя беше 26,3 милиарда долара.
Компанията съобщи, че общата ѝ печалба за тримесечието е 102,3 милиарда долара, като това надхвърля очакванията на пазара.
/БЗ/
Източник: БТА
Икономика
Ново намаление на лихвите през декември „не е предрешено“, каза Пауъл

По-нататъшно намаляване на лихвения процент през декември „не е предрешено“, заяви президентът на Управлението за федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, след като централната банка понижи основната си лихва с четвърт процентен пункт до диапазон 3,75–4,00 на сто.
Решението на УФР бе взето с 10 гласа „за“ и 2 „против“. Водещите американски борсови индекси обаче поеха надолу, след като Пауъл подчерта, че сред членовете на Комитета по операциите на открития пазар (FOMC) има сериозно разминаване в мненията относно следващите стъпки на паричната политика.
„По време на дискусиите на тази среща имаше силно разминаващи се мнения относно това как да се процедира през декември“, каза Пауъл. „По-нататъшното намаляване на основния лихвен процент на заседанието през декември не е предрешено. Далеч не е така“.
Самият Пауъл започна пресконференцията си след заседанието с уточнение, че въпреки спирането на работата на правителството, което прекъсна достъпа до част от основните икономически данни, перспективите за икономиката не са се променили значително спрямо заседанието през септември.
„Пазарът на труда постепенно се охлажда, а инфлацията остава донякъде висока“, посочи Пауъл, като отбеляза, че митата допринасят за повишаване на цените на някои стоки. „Няма безрисков път за централните банкери, докато се справяме с напрежението между целите ни за заетост и инфлация“, добави той.
Решението за лихвите провокира реакции и от двата лагера – част от членовете настояват за по-нататъшно понижение, докато други смятат, че нивата трябва да останат по-високи.
Президентът Доналд Тръмп, който отдавна критикува Пауъл, отново отправи нападки преди заседанието, заявявайки, че администрацията ще бъде „много щастлива“, когато мандатът на Пауъл приключи. По време на посещението си в Азия Тръмп нарече Пауъл „лош човек от УФР“, като повтори настояването си за по-съществено понижение на лихвените проценти, за да се стимулира икономическият растеж. От началото на мандата си президентът многократно е изразявал недоволство от независимата позиция на централната банка и от темпото, с което тя реагира на пазарните тенденции. Въпреки този натиск от Белия дом Пауъл досега запазва твърд и спокоен тон, отбелязват анализатори.
След първите коментари на председателя на УФР индексът Dow Jones Industrial Average се понижи с 189 пункта (0,4 на сто), индексът Nasdaq Composite спадна с 0,1 на сто, а S&P 500 – с 0,4 на сто, след като и трите водещи индекса достигнаха рекордни дневни върхове по-рано през търговската сесия.
Пауъл подчерта, че рисковете са двупосочни – както към повишение на инфлацията, така и към отслабване на пазара на труда.
Паралелно с решението за лихвите УФР обяви, че ще прекрати свиването на портфейла си от активи на стойност 6,6 трилиона долара на 1 декември, с което слага край на 3,5-годишната кампания за количествено затягане (QT). Централната банка ще продължи да намалява портфейла си от ипотечни ценни книжа, но ще започне да заменя облигациите с краен падеж с краткосрочни държавни книжа.
„Има различни нива на рискова нетолерантност сред централните банкери, което води до различни гледни точки“, каза той. „Не сме взели решение за декември и ще разгледаме всички налични данни“.
Пауъл призна, че е трудно да се оцени как липсата на икономически данни заради спирането на работата на правителството ще повлияе на следващото решение за лихвите.
„Наистина е трудно да се каже. До срещата през декември остават шест седмици. Просто не знаем какви данни ще имаме. Ако несигурността остане висока, това може да бъде аргумент за предпазливост“.
По думите му наличните икономически данни преди правителственото затваряне показват, че икономическият растеж е по-стабилен от очакваното, подкрепен от силни потребителски разходи.
„Въпреки забавените данни за заетостта наличните индикатори сочат, че съкращенията и наемането остават на ниско ниво, но възприятията на домакинствата и бизнеса за пазара на труда се влошават“.
Пауъл предупреди, че рисковете от влошаване на заетостта са се увеличили през последните месеци и че продължаващото спиране на работата на федералното правителство – второто по продължителност в историята на САЩ – вече оказва негативно влияние върху икономическата активност.
„Тези ефекти трябва да се обърнат, след като правителството възобнови работата си,“ каза той.
Според Конгресната бюджетна служба (CBO, Congressional Budget Office) едномесечното спиране на работата на правителството вече е довело до загуба от поне 7 млрд. долара от брутния вътрешен продукт, а щетите ще продължат да нарастват, докато кризата не бъде разрешена.
Директорът на агенцията Филип Суагел заяви в писмо до Конгреса, че всяка допълнителна седмица на спиране на дейността ще задълбочава икономическите загуби.
Пауъл завърши пресконференцията си след заседанието, като отбеляза, че институцията е изправена пред „доста предизвикателна ситуация“.
„От една страна, 4,3 на сто безработица и икономика, която расте с близо 2 на сто, е добра картина“, каза той. „От друга страна, управлението на рисковете от инфлация и на рисковете от спад на пазара на труда е много трудно за централната банка, тъй като едните изискват по-високи лихви, а другите – по-ниски“.
„Не можем да направим и двете – това е предизвикателство“, подчерта Пауъл, добавяйки, че макар рисковете от инфлация да са намалели от април, „не е уместно да се игнорира или пренебрегва проблемът с инфлацията“. В заключение президентът на УФР отбеляза отново, че служителите на централната банка имат различни мнения за бъдещия път напред, отразяващи сложния баланс между устойчив икономически растеж и ценова стабилност.
Източник: БТА
Икономика
Цените на суровините ще се понижат до 6-годишен минимум през 2026 г., прогнозира Световната банка

Според оценки на Световната банка глобалните цени на суровините ще спаднат до най-ниското си ниво от шест години през 2026 г. поради политическата несигурност и слабия икономически растеж, предаде ДПА.
„Очакванията са цените да се понижат със 7 на сто както през 2025 г., така и през 2026 г., което е четвъртата поредна година на понижение“, обяви днес базираната във Вашингтон институция.
Според експертите нарасналото търговско напрежение също е изиграло роля. Цените на енергията и хранителните стоки намаляват, но благородните метали стават по-скъпи.
Свръхпредлагането на петрол се е увеличило значително тази година. Световната банка отбелязва, че търсенето на петрол расте по-бавно, защото потреблението в Китай е в застой и повече хора се интересуват от електрически и хибридни превозни средства.
По-ниските цени на петрола би трябвало да помогнат за облекчаване на инфлацията в световен мащаб, но неотдавнашното обявяване на нови санкции на САЩ срещу руските петролни компании доведе до рязкото й увеличение.
В сектора на хранителните стоки поевтиняването на зърнените култури е довело до общ спад. Цените на ориза, пшеницата и царевицата са се понижили, тъй като има достатъчно предлагане в световен мащаб, а това спомага хранителните стоки да станат по-достъпни в развиващите се страни.
Любителите на кафе все пак ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, след като неблагоприятните метеорологични условия намалиха производството на кафе на зърна и доведоха до пик на цените в началото на 2025 година.
Експертите очакват цените на златото и среброто да продължат да се покачват. След рекордно високи нива през 2025 г. двата благородни метала вероятно ще поскъпнат леко и през 2026 г. Според Световната банка причината за това е насочването към сигурни инвестиционни възможности във времена на икономическа несигурност.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
