По-нататъшно намаляване на лихвения процент през декември „не е предрешено“, заяви президентът на Управлението за федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, след като централната банка понижи основната си лихва с четвърт процентен пункт до диапазон 3,75–4,00 на сто.

Решението на УФР бе взето с 10 гласа „за“ и 2 „против“. Водещите американски борсови индекси обаче поеха надолу, след като Пауъл подчерта, че сред членовете на Комитета по операциите на открития пазар (FOMC) има сериозно разминаване в мненията относно следващите стъпки на паричната политика.

„По време на дискусиите на тази среща имаше силно разминаващи се мнения относно това как да се процедира през декември“, каза Пауъл. „По-нататъшното намаляване на основния лихвен процент на заседанието през декември не е предрешено. Далеч не е така“. 

Самият Пауъл започна пресконференцията си след заседанието с уточнение, че въпреки спирането на работата на правителството, което прекъсна достъпа до част от основните икономически данни, перспективите за икономиката не са се променили значително спрямо заседанието през септември.

„Пазарът на труда постепенно се охлажда, а инфлацията остава донякъде висока“, посочи Пауъл, като отбеляза, че митата допринасят за повишаване на цените на някои стоки. „Няма безрисков път за централните банкери, докато се справяме с напрежението между целите ни за заетост и инфлация“, добави той.

Решението за лихвите провокира реакции и от двата лагера – част от членовете настояват за по-нататъшно понижение, докато други смятат, че нивата трябва да останат по-високи.

Президентът Доналд Тръмп, който отдавна критикува Пауъл, отново отправи нападки преди заседанието, заявявайки, че администрацията ще бъде „много щастлива“, когато мандатът на Пауъл приключи. По време на посещението си в Азия Тръмп нарече Пауъл „лош човек от УФР“, като повтори настояването си за по-съществено понижение на лихвените проценти, за да се стимулира икономическият растеж. От началото на мандата си президентът многократно е изразявал недоволство от независимата позиция на централната банка и от темпото, с което тя реагира на пазарните тенденции. Въпреки този натиск от Белия дом Пауъл досега запазва твърд и спокоен тон, отбелязват анализатори.

След първите коментари на председателя на УФР индексът Dow Jones Industrial Average се понижи с 189 пункта (0,4 на сто), индексът Nasdaq Composite спадна с 0,1 на сто, а S&P 500 – с 0,4 на сто, след като и трите водещи индекса достигнаха рекордни дневни върхове по-рано през търговската сесия.

Пауъл подчерта, че рисковете са двупосочни – както към повишение на инфлацията, така и към отслабване на пазара на труда.

Паралелно с решението за лихвите УФР обяви, че ще прекрати свиването на портфейла си от активи на стойност 6,6 трилиона долара на 1 декември, с което слага край на 3,5-годишната кампания за количествено затягане (QT). Централната банка ще продължи да намалява портфейла си от ипотечни ценни книжа, но ще започне да заменя облигациите с краен падеж с краткосрочни държавни книжа.

„Има различни нива на рискова нетолерантност сред централните банкери, което води до различни гледни точки“, каза той. „Не сме взели решение за декември и ще разгледаме всички налични данни“. 

Пауъл призна, че е трудно да се оцени как липсата на икономически данни заради спирането на работата на правителството ще повлияе на следващото решение за лихвите.

„Наистина е трудно да се каже. До срещата през декември остават шест седмици. Просто не знаем какви данни ще имаме. Ако несигурността остане висока, това може да бъде аргумент за предпазливост“. 

По думите му наличните икономически данни преди правителственото затваряне показват, че икономическият растеж е по-стабилен от очакваното, подкрепен от силни потребителски разходи.

„Въпреки забавените данни за заетостта наличните индикатори сочат, че съкращенията и наемането остават на ниско ниво, но възприятията на домакинствата и бизнеса за пазара на труда се влошават“. 

Пауъл предупреди, че рисковете от влошаване на заетостта са се увеличили през последните месеци и че продължаващото спиране на работата на федералното правителство – второто по продължителност в историята на САЩ – вече оказва негативно влияние върху икономическата активност.

„Тези ефекти трябва да се обърнат, след като правителството възобнови работата си,“ каза той.

Според Конгресната бюджетна служба (CBO, Congressional Budget Office) едномесечното спиране на работата на правителството вече е довело до загуба от поне 7 млрд. долара от брутния вътрешен продукт, а щетите ще продължат да нарастват, докато кризата не бъде разрешена.

Директорът на агенцията Филип Суагел заяви в писмо до Конгреса, че всяка допълнителна седмица на спиране на дейността ще задълбочава икономическите загуби.

Пауъл завърши пресконференцията си след заседанието, като отбеляза, че институцията е изправена пред „доста предизвикателна ситуация“.

„От една страна, 4,3 на сто безработица и икономика, която расте с близо 2 на сто, е добра картина“, каза той. „От друга страна, управлението на рисковете от инфлация и на рисковете от спад на пазара на труда е много трудно за централната банка, тъй като едните изискват по-високи лихви, а другите – по-ниски“.

„Не можем да направим и двете – това е предизвикателство“, подчерта Пауъл, добавяйки, че макар рисковете от инфлация да са намалели от април, „не е уместно да се игнорира или пренебрегва проблемът с инфлацията“. В заключение президентът на УФР отбеляза отново, че служителите на централната банка имат различни мнения за бъдещия път напред, отразяващи сложния баланс между устойчив икономически растеж и ценова стабилност.

Източник: БТА

Според оценки на Световната банка глобалните цени на суровините ще спаднат до най-ниското си ниво от шест години през 2026 г. поради политическата несигурност и слабия икономически растеж, предаде ДПА.

„Очакванията са цените да се понижат със 7 на сто както през 2025 г., така и през 2026 г., което е четвъртата поредна година на понижение“, обяви днес базираната във Вашингтон институция.

Според експертите нарасналото търговско напрежение също е изиграло роля. Цените на енергията и хранителните стоки намаляват, но благородните метали стават по-скъпи.

Свръхпредлагането на петрол се е увеличило значително тази година. Световната банка отбелязва, че търсенето на петрол расте по-бавно, защото потреблението в Китай е в застой и повече хора се интересуват от електрически и хибридни превозни средства.

По-ниските цени на петрола би трябвало да помогнат за облекчаване на инфлацията в световен мащаб, но неотдавнашното обявяване на нови санкции на САЩ срещу руските петролни компании доведе до рязкото й увеличение.

В сектора на хранителните стоки поевтиняването на зърнените култури е довело до общ спад. Цените на ориза, пшеницата и царевицата са се понижили, тъй като има достатъчно предлагане в световен мащаб, а това спомага хранителните стоки да станат по-достъпни в развиващите се страни.

Любителите на кафе все пак ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, след като неблагоприятните метеорологични условия намалиха производството на кафе на зърна и доведоха до пик на цените в началото на 2025 година.

Експертите очакват цените на златото и среброто да продължат да се покачват. След рекордно високи нива през 2025 г. двата благородни метала вероятно ще поскъпнат леко и през 2026 г. Според Световната банка причината за това е насочването към сигурни инвестиционни възможности във времена на икономическа несигурност.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА