/ВС/

Източник: БТА

Броят на жертвите на експлозията, избухнала на 22 октомври в оръжеен завод в Челябинска област на Русия, се е увеличил от 12 на 23, съобщиха днес властите след приключването на спасителните операции, цитирани от Франс прес.

Причините за инцидента в завода „Пластмас“ в Копейск, в региона на Урал, където се намират много предприятия от отбранителния сектор, все още не са установени, но е започнато разследване за нарушения на правилата за безопасност.

„Окончателният брой на жертвите на тази трагедия е 23“, съобщиха местните власти в „Телеграм“, след като спасителите прекараха седмица в претърсване на развалините в търсене на оцелели и тела на загинали.

Видеоклипове, разпространени в социалните мрежи, показаха огнен облак, издигащ се над завода, който произвежда експлозиви, в частност за руската армия.

Разследващите, от своя страна, опровергаха информацията, че експлозията, която разруши една от сградите на този завод, разположен на около 1600 километра от границата с Украйна, е била предизвикана от атака с украински дрон.

От началото на войната през 2022 г. украинците редовно атакуват руски промишлени обекти с дронове или чрез саботаж. Те редовно атакуват и железопътни линии, нефтопреработвателни заводи, тръбопроводи и друга енергийна инфраструктура, посочва АФП.

Източник: БТА

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси каза днес, че Иран не изглежда да обогатява активно уран, но служители на агенцията са засекли подновена активност в близост до ядрените обекти на Ислямската република, съобщи Асошиейтед прес.

Гроси заяви, че макар и инспекторите на МААЕ да нямат достъп до иранските ядрени обекти, те не са забелязали чрез сателитни наблюдения никаква дейност, която да показва, че Ислямската република е ускорила производството на обогатен уран над нивото, достигнато преди 12-дневната войната с Израел през юли. 

„Въпреки това обогатеният до 60 процента ядрен материал все още се намира в Иран. И това е една от точките, които обсъждаме, защото трябва да се върнем там и да потвърдим, че материалът е на място и не се използва за други цели“, каза Гроси в интервю за АП от централата на ООН в Ню Йорк. „Това е много, много важно“, добави той. 

Гроси обаче подчерта, че инспекторите на МААЕ са забелязали движение около обектите, където се съхраняват запасите от обогатен уран. Без допълнителен достъп МААЕ е трябвало да разчете сателитни изображения, чрез които да се сдобие само с обща представа, каза Гроси. 

Генералният директор на МААЕ предупреди, че запасите, с които разполага Ислямската република, биха позволили на Иран да създаде до 10 ядрени бомби, ако реши да използва ядрената си програма за подобни цели. Иран твърди, че използва ядрената си програма само за мирни цели, но МААЕ и западните държави смятат, че до 2003 г. Техеран е имал целенасочена програма за разработването на ядрена бомба. 

Миналия месец в Кайро Иран и МААЕ подписаха споразумение, което да проправи пътя към възобновяване на сътрудничеството, включително намирането на нови начини за подновяване на инспекциите на иранските ядрени съоръжения. Споразумението бе сключено, след като иранските власти преустановиха каквото и да било сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия след войната с Израел, в която САЩ нанесоха удари по няколко ирански ядрени обекта. 

След сключването на това споразумение, ООН възстанови международните санкции срещу Иран поради това, че Франция, Великобритания и Германия сметнаха, че Техеран не спазва изискванията на МААЕ и че мирните преговори със САЩ са се провалили. 

През 2015 г., след продължили години наред преговори, Франция, Великобритания, Германия, САЩ, Русия и Китай постигнаха с Иран споразумение, което предвиждаше ограничения върху ядрените дейности на страната в замяна на отмяна на санкциите. 

През 2018 г., по време на първия мандат на американския президент Доналд Тръмп, САЩ решиха да се оттеглят от сделката и да наложат отново санкции, въпреки че според МААЕ Иран е спазвал поетите си ангажименти. 

Техеран обвини европейците, че не са попречили на връщането на американските санкции. В отговор Иран постепенно спря да изпълнява част от задълженията си, особено по отношение на обогатяването на уран, което подтикна трите европейски държави да стартират процедурата за възстановяване на санкциите на ООН.

Източник: БТА