Днешното съобщение на румънското министерство на отбраната, според което Съединените щати възнамеряват да намалят военното си присъствие в Източния фланг на НАТО, включително в Румъния, предизвика множество реакции и коментари в страната.

Според министерството САЩ ще запазят около 1000 военни на територията на Румъния. В страната в момента има около 1700 американски военнослужещи, сочат последните налични данни.

Министърът на отбраната Йонуц Мощяну увери, че въпреки намаляването на числеността на американския контингент, стратегическите способности на САЩ в Румъния ще останат непокътнати. По думите му „това не е изтегляне на американски сили, а по-скоро отмяна на ротацията на една бригада, която има елементи в няколко страни от НАТО, включително България, Румъния, Словакия и Унгария“.

Американската армия в Европа посочи в изявление, цитирано от Ройтерс, че „втора пехотна бригада на 101-ва въздушно-десантна дивизия ще се предислоцира според графика в своята база в Кентъки без да бъде заменена“.

„Това не е американско изтегляне от Европа, нито сигнал за по-слаб ангажимент на НАТО към член 5“, се посочва в цитираното изявление. В него се допълва, че „тази промяна в разположението на силите няма да промени обстановката в областта на сигурността в Европа“.

Официален представител на НАТО заяви, че „подобни корекции на броя на американските военни в Европа не са нещо необичайно“ и добави, че НАТО и САЩ са в близък контакт относно цялостното позициониране на силите, така че да се гарантира, че НАТО ще запази силната способност за защита и разубеждаване, предаде Ройтерс.

Румънската телевизия Диджи 24 цитира експерта по отбрана Джордже Скутару, директор на „New Strategy Center“, който твърди, че решението на САЩ за изтегляне на стотици американски военни от Румъния отслабва сигурността в региона на Черно море и изпраща „грешен“ сигнал на Русия, която според него ще бъде „насърчена“ по този начин да засили намесите си в Румъния. Той обръща внимание, че румънските власти трябва да направят всичко възможно, за да променят това американско отношение.

„Това, което ни безпокои, е да не стигнем отново до дисбаланс между балтийската зона и зоната на Черно море. Но трябва да разглеждаме това изтегляне в един по-широк контекст на преговори за мирен процес в Украйна. Русия винаги е показвала недоволство от американско военно присъствие до границите й, а военновъздушната база „Михаил Когълничану“ (в черноморския окръг Констанца) е най-близката база до Севастопол“, коментира той.

Скутару предупреждава, че това решение на САЩ отслабва сигурността в региона на Черно море и призовава румънските власти да предприемат мерки.

„Има още нещо, което американците правят с това оттегляне. Дават сигнал, че интересът се концентрира към балтийската зона и е много възможно да видим по-голяма агресивност на Руската федерация в изключителната икономическа зона на Румъния – чрез нахлуване във въздушното пространство с дронове, защото те може да интерпретират това изтегляне като грешен сигнал – за липса на американски интерес в черноморския регион“, подчерта той.

Според експерта в предстоящия период трябва да има много интензивен диалог по темата, а залогът за евентуална среща между румънския президент Никушор Дан и американския му колега Доналд Тръмп е „огромен“.

Новинарският сайт Хотнюз публикува интервю с експерта по международни отношения и сигурност Йонела Чолан, която казва, че Румъния трябва да се опита да договори постепенно изтегляне на американските военни, но и да обсъди с други съюзници от НАТО възможността да изпратят войници в страната, включително Франция, която би могла да увеличи своя контингент в Румъния, или пък Германия. 

Румъния може да възприеме решението на САЩ за промяна в числеността на силите си в страната като сигнал, че е дошъл моментът да бъде проактивна в усилията да обезпечи сигурността си, като се има предвид, че се намира в най-уязвимата зона на Източния фланг, коментира Чолан, която е изследовател в базирания в Брюксел мозъчен тръст“ Wilfried Martens Centre for European Studies“.

Тя смята, че в предстоящия период Румъния може да се превърне в мишена на руски кампании за дезинформация, целящи да засилят антиамериканските настроения и да обезкуражат подкрепата на Букурещ за Киев.

„Със сигурност ще се превърнем в слабата брънка от веригата в защитата на Източния фланг и за да гарантираме, че няма да имаме такова възприятие, че руснаците няма да имат такова възприятие за нас, ще трябва да работим с други съюзници, които да ни помогнат да подсилим тази отбранителна позиция“, отбеляза тя.

По думите й управляващите в Румъния трябва да използват всички лостове или американски интереси в Румъния, за да се опитат да убедят американците да имат по-голям интерес към този регион.

Намаляването на броя на американските военни в Румъния представлява „шок за имиджа на националната сигурност“, но страната все още има силна подкрепа от чуждестранни военнослужещи „с над 3500 военни от европейски страни в многонационалните структури на НАТО, които са готови да се намесят във всяка реална бойна ситуация“, коментира в свой материал новинарският сайт Зиаре. 

В многонационалната Бойна група в Румъния, чиято рамкова страна е Франция, участват военни от Франция, Белгия, Испания и Люксембург, напомня изданието.

„В рамките на учението „Дакийска пролет 25“ („Dacian Fall 25″), Бойната група временно е повишена до ниво бригада, така че френският контингент е съставен от около 2400 военнослужещи, към които се добавят около 300 белгийски военни, 200 испански военни и група от люксембургската армия“, съобщи Многонационалното дивизионно командване „Югоизток“ на НАТО (HQ MND-SE), намиращо се в Румъния. 

В многонационалното учение „Dacian Fall 25“, което се провежда от 20 октомври до 13 ноември 2025 г., участват над 5000 военни с 1200 технически средства от десет съюзнически страни – Белгия, България, Франция, Италия, Люксембург, Северна Македония, Полша, Португалия, Румъния и Испания, съобщиха по-рано местните медии.

Бойната група на НАТО в Румъния е активна от 2022 г. и е една от осемте постоянни многонационални бойни групи на НАТО, разположени в източната част на територията на алианса. Другите такива групи са в Естония, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Унгария и България.

Същевременно Многонационалната бригада „Югоизток“ в Крайова, която съществува от 2017 г., има контингенти от Полша с над 200 военни, Португалия с около 200 военни, както и звено от Северна Македония, отбелязва изданието.

Зиаре напомня също, че в мисиите за Подсилена охрана на въздушното пространство в Румъния участват на ротационен принцип военни и летателни апарати от други съюзнически страни.

През август в Румъния пристигна контингент от 170 военнослужещи от Германия с пет самолета Юрофайтър Тайфун, който ще участва в мисията в продължение на осем месеца. Преди това в подобни мисии са участвали военновъздушни сили от Канада, Испания, Финландия и други.

Източник: БТА

Рафинерията в Панчево, собственост на сръбската петролна компания (НИС), която се намира под американски санкции, ще работи до 25 ноември, заяви сръбският министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович, предават сръбските медии.

Тя уточни, че Сърбия разполага с резерви от петрол и петролни деривати, които са достатъчни за стабилност на пазара.

„Продължаваме да следим пазарната ситуация. Нашите складове са пълни“, каза Джедович Ханданович на среща с мисията на Международния валутен фонд (МВФ), която завършва посещението си в Белград утре като част от втория преглед на годишното споразумение със Сърбия.

В началото на януари САЩ обявиха, че заради войната в Украйна и „вторичния риск“ ще наложат санкции върху единствената петролна компания на Сърбия НИС, където мажоритарният пакет от акции е в руски ръце. Тогава Вашингтон поиска пълното излизане на руския капитал от компанията, а после 8 пъти отложи въвеждането на санкциите. 

НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край сръбската столица Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Държавата притежава 29,9 процента от акциите на НИС, докато основен собственик остава „Газпром нефт“ с 44,9 процента. В края на септември базираната в Санкт Петербург компания „Интелиджънс“ (Intelligence), свързана с „Газпром“, придоби дял от 11,3 процента.

Според Джедович Ханданович ситуацията се усложнява допълнително от санкциите срещу руската петролна компания „Лукойл“, която има лиценз за редовна дейност в Сърбия до 21 ноември.

Западните страни, включително САЩ, ЕС и Обединеното кралство, наложиха нови санкции на руските петролни и газови компании „Роснефт“ и „Лукойл“ на 23 октомври, за да окажат натиск върху Москва заради нахлуването ѝ в Украйна.

Сръбският министър на енергетиката посочи, че неотдавнашният пожар в рафинерията MOL в Унгария е влошил допълнително ситуацията.

„Увеличаваме вноса на петролни продукти, въпреки че имаме различни ограничения върху транспорта и логистиката на продуктите (…), каза още Джедович Ханданович.

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА