На 83 години си отиде един от най-влиятелните барабанисти в историята на джаза – Жак де Жонет, човекът, който стоеше зад пулса на някои от най-смелите музикални експерименти на ХХ век. Музикантът, известен с работата си с Майлс Дейвис, Кийт Джарет, Джон Колтрейн, Телониъс Монк, Стен Гец, Хърби Хенкок и още десетки джаз титаните, почина в неделя в Кингстън, щата Ню Йорк, от сърдечна недостатъчност, заобиколен от семейството и най-близките си приятели, съобщи Асошиейтед Прес.

Де Жонет беше носител на две награди „Грами“, бенд лидер, композитор и музикален философ, за когото слушането беше най-висша форма на изкуство. „Най-големият ми дар е способността да слушам — не само с ушите, а със сърцето си“, казва той в интервю за Националния фонд за изкуствата (NEA), който го удостои през 2012 г. с най-високото си отличие – Jazz Master Fellowship.

От пианото до барабаните

Роден в Чикаго през 1942 г., Жак започва като класически пианист още на 4 години, преди да открие барабаните като свое истинско призвание. „Слушах опера, кънтри, ритъм енд блус, суинг, джаз – за мен всичко беше музика и всичко беше страхотно“, спомня си той. Тази отвореност към различните стилове по-късно ще стане основата на неговия разпознаваем, течен и хипнотичен ритъм.

В орбитата на Майлс Дейвис

Историческият му пробив идва през 1968 г., когато се присъединява към групата на Майлс Дейвис, за да участва в създаването на легендарния фюжън албум Bitches Brew (1970). Този запис преобръща границите между джаза, рока и електронната музика, като отваря път за цяло поколение експериментатори.
„Майлс беше в творческо настроение, експериментираше с ритми и структура — просто включваше лентата и я оставяше да върви“, спомня си Де Жонет. „Никога не сме мислили колко важни ще бъдат тези записи, просто знаехме, че са важни, защото Майлс беше там.“

Звук, който мисли

След времето с Дейвис, Де Жонет записва десетки албуми като лидер и се превръща в един от стълбовете на лейбъла ECM Records, известен с чистия си акустичен звук и медитативен минимализъм. В продължение на повече от 25 години той свири в легендарното трио Standards Trio с Кийт Джарет и контрабасиста Гари Пийкок – една от най-обичаните и влиятелни формации в съвременния джаз.

През 2009 г. печели „Грами“ за Peace Time – едночасово ню ейдж произведение, а през 2022 г. получава втората си статуетка за Skyline, албум, който обобщава неговия зрял, съзерцателен стил.

Наследство и дух

Жак де Жонет не просто свиреше – той мислеше с ритъма. Беше от онези музиканти, които променят самото разбиране за инструмента. Според Rolling Stone, който го поставя на 40-то място в класацията на 100-те най-добри барабанисти на всички времена, „той притежаваше вродения талант да превръща ритъма в мелодия“.

„Никога не съм се съмнявал, че ще успея — усещах, че нещо преминава през мен, повдига ме и ме носи. Всичко, което трябваше да направя, беше да призная този дар и да го използвам“, казваше той.

Оставя след себе си съпругата си Лидия, двете си дъщери Фара и Миня, и едно безсмъртно послание – че музиката е акт на любов и слушане.

Източник: Offnews.bg

На 83 години си отиде един от най-влиятелните барабанисти в историята на джаза – Жак де Жонет, човекът, който стоеше зад пулса на някои от най-смелите музикални експерименти на ХХ век. Музикантът, известен с работата си с Майлс Дейвис, Кийт Джарет, Джон Колтрейн, Телониъс Монк, Стен Гец, Хърби Хенкок и още десетки джаз титаните, почина в неделя в Кингстън, щата Ню Йорк, от сърдечна недостатъчност, заобиколен от семейството и най-близките си приятели, съобщи Асошиейтед Прес.

Де Жонет беше носител на две награди „Грами“, бенд лидер, композитор и музикален философ, за когото слушането беше най-висша форма на изкуство. „Най-големият ми дар е способността да слушам — не само с ушите, а със сърцето си“, казва той в интервю за Националния фонд за изкуствата (NEA), който го удостои през 2012 г. с най-високото си отличие – Jazz Master Fellowship.

От пианото до барабаните

Роден в Чикаго през 1942 г., Жак започва като класически пианист още на 4 години, преди да открие барабаните като свое истинско призвание. „Слушах опера, кънтри, ритъм енд блус, суинг, джаз – за мен всичко беше музика и всичко беше страхотно“, спомня си той. Тази отвореност към различните стилове по-късно ще стане основата на неговия разпознаваем, течен и хипнотичен ритъм.

В орбитата на Майлс Дейвис

Историческият му пробив идва през 1968 г., когато се присъединява към групата на Майлс Дейвис, за да участва в създаването на легендарния фюжън албум Bitches Brew (1970). Този запис преобръща границите между джаза, рока и електронната музика, като отваря път за цяло поколение експериментатори.
„Майлс беше в творческо настроение, експериментираше с ритми и структура — просто включваше лентата и я оставяше да върви“, спомня си Де Жонет. „Никога не сме мислили колко важни ще бъдат тези записи, просто знаехме, че са важни, защото Майлс беше там.“

Звук, който мисли

След времето с Дейвис, Де Жонет записва десетки албуми като лидер и се превръща в един от стълбовете на лейбъла ECM Records, известен с чистия си акустичен звук и медитативен минимализъм. В продължение на повече от 25 години той свири в легендарното трио Standards Trio с Кийт Джарет и контрабасиста Гари Пийкок – една от най-обичаните и влиятелни формации в съвременния джаз.

През 2009 г. печели „Грами“ за Peace Time – едночасово ню ейдж произведение, а през 2022 г. получава втората си статуетка за Skyline, албум, който обобщава неговия зрял, съзерцателен стил.

Наследство и дух

Жак де Жонет не просто свиреше – той мислеше с ритъма. Беше от онези музиканти, които променят самото разбиране за инструмента. Според Rolling Stone, който го поставя на 40-то място в класацията на 100-те най-добри барабанисти на всички времена, „той притежаваше вродения талант да превръща ритъма в мелодия“.

„Никога не съм се съмнявал, че ще успея — усещах, че нещо преминава през мен, повдига ме и ме носи. Всичко, което трябваше да направя, беше да призная този дар и да го използвам“, казваше той.

Оставя след себе си съпругата си Лидия, двете си дъщери Фара и Миня, и едно безсмъртно послание – че музиката е акт на любов и слушане.

Източник: Offnews.bg

За единайсета поредна година на 3 ноември от 19 часа ще бъдат раздадени наградите „Перото“ за принос към българския литературен контекст, съобщиха организаторите от Националния дворец на културата (НДК). Отличията се връчват от Националния център за книгата и клуб „Перото“ в НДК. На церемонията ще станат известни победителите в петте категории: детска литература, проза, дебют, поезия и превод от български на чужд език.

От екипа припомнят, че по традиция всеки от отличените ще получи статуетка, изработена от известния български скулптор проф. Емил Попов, и ще бъде присъдена и специална награда за цялостен принос.

В категория „Детска литература“ ще се конкурират „Две трудни цветя и един фейояд” на Катя Антонова с илюстрации на Мила Лозанова – изд. Рибка, „Радиослушатели” на Биляна Панчева, която е автор и илюстратор – изд. Лисиче, и „Тихата гора” на Слави Стоев с илюстрации на Ина Христова – изд. Точица.

„Болката идва по-късно” на Антония Апостолова, „Градинарят и смъртта” на Георги Господинов и „Под месечината, огромна като тиква” на Боян Йорданов, всички на изд. Жанет 45, са номинираните заглавия в категория „Проза“.

В категория „Дебют“ са „Бреговете на Бохемия” на Румен Денев – изд. Аквариус, „И леглото ни е зеленина” на Виолета Радкова – изд. Жанет 45 и „Корени и светила” на Любослава Трайкова – изд. Жанет 45.

Номинациите в категория „Поезия“ са за Никола Петров и „Ето го разкаяния победител“ – изд. ДА, „Как ни спасяват природните закони” на Оля Стоянова – изд. Жанет 45 и „Да ти бъда тяло” на Албена Тодорова – изд. Жанет 45.

В последната категория за „Превод от български на чужд език“ са номинирани Марк Казалс за превода на каталунски на „Градинарят и смъртта” на Георги Господинов – изд. Перископи, Джорджа Спадони за превода на италиански на „Остайница“ на Рене Карабаш – изд. Ботега Еранте, и „Екстазис” на Радослав Бимбалов – изд. Войтек Едициони, и Андреас Третнер за превода на немски език на „Синьото момче” от Александър Вутимски.

Източник: Offnews.bg